Рецензия на «Страна-Тюрьма» (Олег Буйницкий)
З-за нябачных кратаў Цягнуцца да сонца Рукі жней, аратаў У нябёс ваконца. Пакуль сонца ўсходзіць, Скрозь жыве надзея: Жыта волі ўзродзіць! Толькі трэба дзея... Оксана Маркович 17.09.2017 16:08 Заявить о нарушении
А думалось, что у сябров житуха с довольным желудком.
Валерий Гладышев 2 05.11.2018 16:48 Заявить о нарушении
Перейти на страницу произведения |