Рецензия на «Безбрежный океан мотал кораблик утлый...» (Игорь Мельников)

Игорь Мельников Безбрежный океан мотал кораблик утлый Безкраен, океанът корабче подмята
„БЕЗБРЕЖНЫЙ ОКЕАН МОТАЛ КОРАБЛИК УТЛЫЙ...”
Игорь Глебович Мельников (1961-2011 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕЗКРАЕН, ОКЕАНЪТ КОРАБЧЕ ПОДМЯТА

Безкраен, океанът корабче подмята,
заливайки по борда яростни вълни,
стоварва върху него своя гняв превратен,
отдаден във властта на щорм немилостив.

Вълни кила от бездната зловеща бият,
над мачтата небе бездънно гръм гласи,
безумно там се състезават две стихии
кой в битка страшна мрачен бал да украси.

Ще трябва греховете смъртни да изкупим,
в незнаен край е на незнайна жертва крах,
като печален призрак корабът се лута
отчаяно след душещия бледен страх.

Ний борихме се, здраво стискахме зъбите
с яд към скиталческата си съдба сама;
как изведнъж сигнал изсвириха тръбите –
през мрака ураганен зърнахме земя.

Със страшна сила към скали крайбрежни вперва
жесток водовъртеж сърдитият прибой,
в утробен тътен срока на живот отмерва
като на морски зъл оракул с леден вой.

Аз няма да си спомням времена безумни,
не ще разбърквам куп от прежни мисли тук,
закрит е проломът на времето в ума ми,
от струни скъсани мелодия без звук.

И бъдещето хич не ми е интересно,
видях аз своя край сред вълнолома бял,
разбрах, че този път пазителят небесен
за моето спасение е закъснял.

И само в миг сегашен се реди молитва,
дарява тварите с живот сегашен миг;
решаващ за боеца удар в смъртна битка
е купен с първия родилен страдащ вик.

Стремително летим към гибелната суша
и страшната вълна е в яростен безкрай,
молитвата към Бога страстно се разгръща,
а над кърмата на смъртта духът витай.

И ето, Бог чу страстната молитва наша,
отведе нейде вълноломната беда,
унищожи напитка от горчива чаша,
навреме усмири стихийната вражда.

И вече винаги ценя минути нови,
намирам в тях сакрален смисъл, божи дар,
ломя на времето стоманени окови
и от небесен ручей вкусвам свой нектар.
Ударения
БЕЗКРАЕН, ОКЕАНЪТ КОРАБЧЕ ПОДМЯТА

Безкра́ен, океа́нът ко́рабче подмя́та,
зали́вайки по бо́рда я́ростни вълни́,
стова́рва върху не́го сво́я гня́в превра́тен,
отда́ден във властта́ на што́рм немилости́в.

Вълни́ кила́ от бе́здната злове́шта би́ят,
над ма́чтата небе́ бездъ́нно гръ́м гласи́,
безу́мно та́м се състеза́ват две́ стихи́и
кой в би́тка стра́шна мра́чен бал да украси́.

Ште тря́бва грехове́те смъ́ртни да изку́пим,
в незна́ен кра́й е на незна́йна же́ртва кра́х,
като́ печа́лен при́зрак ко́рабът се лу́та
отча́яно след ду́шештия бле́ден стра́х.

Ний бо́рихме се, здра́во сти́скахме зъби́те
с яд към скита́лческата си съдба́ сама́;
как изведнъ́ж сигна́л изсви́риха тръби́те –
през мра́ка урага́нен зъ́рнахме земя́.

Със стра́шна си́ла към скали́ крайбре́жни впе́рва
жесто́к водовърте́ж сърди́тият прибо́й,
в утро́бен тъ́тен сро́ка на живо́т отме́рва
като́ на мо́рски зъ́л ора́кул с ле́ден во́й.

Аз ня́ма да си спо́мням времена́ безу́мни,
не ште́ разбъ́рквам ку́п от пре́жни ми́сли ту́к,
закри́т е про́ломът на вре́мето в ума́ ми,
от стру́ни скъ́сани мело́дия без зву́к.

И бъ́дештето хи́ч не ми е интере́сно,
видя́х аз сво́я кра́й сред вълноло́ма бя́л,
разбра́х, че то́зи път пази́телят небе́сен
за мо́ето спасе́ние е закъсня́л.

И са́мо в ми́г сега́шен се реди́ моли́тва,
даря́ва тва́рите с живо́т сега́шен ми́г;
реша́вашт за бое́ца у́дар в смъ́ртна би́тка
е ку́пен с пъ́рвия роди́лен стра́дашт ви́к.

Стреми́телно лети́м към ги́белната су́ша
и стра́шната вълна́ е в я́ростен безкра́й,
моли́твата към Бо́га стра́стно се разгръ́шта,
а над кърма́та на смъртта́ духъ́т вита́й.

И е́то, Бо́г чу стра́стната моли́тва на́ша,
отве́де не́йде вълноло́мната беда́,
уништожи́ напи́тка от горчи́ва ча́ша,
навре́ме усмири́ стихи́йната вражда́.

И ве́че ви́наги ценя́ мину́ти но́ви,
нами́рам в тя́х сакра́лен сми́съл, бо́жи да́р,
ломя́ на вре́мето стома́нени око́ви
и от небе́сен ру́чей вку́свам сво́й некта́р.

---------------

Руският поет Игор Мелников (Игорь Глебович Мельников) е роден на 14 април 1961 г. в гр. Уфа. Има средно образование. От 1979 г. работи в техническа библиотека към Волжския автозавод и участва активно в работата на Толиатската писателска организация. Първите му публикувани стихотворения са от 1984 г. във в. „За коммунизм”. Публикува поезия в списания, сборници и алманаси като „Город”, „Новый журнал”, „Литературная Россия”, „Лед и пламень”, „Истоки” и др. Член е на Съюза на русийските писатели (1997 г.). Автор е на стихосбирките „Лица огней” (1996 г.), „Звездолет для одуванчика” (2002 г.), „Забытый секрет мирозданья” (2011 г.) и „Над землей голубая звезда” (2012 г.). Умира на 13 януари 2011 г. в гр. Толиати, Самарска област. Подготвя се сборникът с негови стихове „Продолжение встречи”.

Красимир Георгиев   27.08.2017 18:46   •   Заявить о нарушении