ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 5
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.
Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.
III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854
ИСТОРИЯ КОНКУРСА:
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
ИТОГИ I МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158
ИТОГИ II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
ВНИМАНИЕ! После публикации домашнего задания расположены переводы
других стихов МАРИИ ШАНДУРКОВОЙ на русский язык, которые познакомят Вас
с творчеством этого поэта.
МАРИЯ ШАНДУРКОВА.БОЛГАРИЯ
Мария Шандуркова не просто поэт. Это лучезарный и добрый человек, всем своим сердцем преданно любящий Россию. Её мама до последних дней своей жизни пела русские романсы. Пела так красиво, что люди плакали...
Мария пишет стихи нежные, светлые, полные любви к Богу и к Родине...
Перевела много стихов Ольги Мальцевой-Арзиани на болгарский язык, издала книгу этих переводов "ПАСХАЛЬНЫЙ БЛАГОВЕСТ НАД МАТУШКОЙ ЗЕМЛЁЮ".
Энергичная, неувядающая, преданная семье и друзьям...
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 5а
МАРИЯ ШАНДУРКОВА.
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
ЗА АЗБУКАТА
Езикът български свещен е,
от Кирил и Методий защитен е
и в азбучни молитви претворен.
От него тръгва светлината
в Русия и Европа - чрез словата -
към Божията правда устремен.
Светите братя Кирил и Методий
умът в познанието водят
към мир и радост, и любов.
Те звуците от говора събрали
и буквите за тях създали
да се разбира всеки слог.
Очите зорко да проникват
чрез буквите във святи книги
и да узнаят що е Бог.
Че Божието слово е свещено
и разбираемо, и ценно,
че учи що е зло, добро.
Запомнят с радост днес децата,
повтарят азбуката свята,
запяват светъл славослов.
И с буквите благословени
във думи честни, съкровени
опазват своята любов.
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
ПРО АЗБУКУ.
Дословный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Язык болгарский священный,
Кириллом и Мефодием защищён
и в азбучные молитвы превращён.
От него идёт свет
в Россию и Европу - с помощью слов -
К Божией правде устремлён.
Святые братья Кирилл и Мефодий
ум ведут к познанию,
миру и радости, любви.
Они звуки из разговора собрали
и буквы для них создали,
чтоб можно было понять каждый слог.
Глаза чтобы зорко проникали
с помощью букв в святые книги
и узнавали, что есть Бог!
Что Божие слово священно
и понятно, и ценно,
потому что учит, что есть добро и что - зло.
Запоминают буквы с радостью сегодня дети,
повторяют святую азбуку,
запевают светлые песни, славящие Господа
(песнопения).
И с помощью букв благословенных,
В словах честных, сокровенных,
Сохраняют свою любовь.
МАРИЯ ШАНДУРКОВА.
Песен за виното
Есенни гроздове спускат зърната си
в плетени кошници, зрял кехлибар...
Старите българи тъпчат с нозете си
гроздето сочно във кораба стар.
Сок от сърцата им, кръв от душите им –
ражда се виното, тихо кипи...
Връща им славата, силата , ритъма,
вяра раздава и обич крепи.
Вино лъчисто - от слънцето сокове –
бяло, червено - със дъх на цветя,
твойта душа е в извитите мостове,
свързали древното със вечността.
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
ПЕСНЯ О ВИНЕ
Дословный перевод Бахмутова Виталия:
Осенний виноград свои гроздья
В плетённые корзины, зрелые, янтарные…
Старые болгары топчут ногами
Виноград сочный в старом чане.
Сок сердец их, кровь души их –
Рождает вино, тихо кипит…
Возвращает их славу, силу и ритм,
Веру раздаёт и любовь укрепляет.
Вино лучисто – от соков солнца –
Белое, красное – с запахом цветов,
Твоя душа – в извитых мостах,
связавших древность с вечностью.
МАРИЯШАНДУРКОВА
ПЕСНЯ О ВИНЕ
(Болгарское вино)
Перевод Михаила Юсина
http://www.stihi.ru/2010/11/27/8918
В корзинах ивовых нечаянно блеснёт
Лучом последним солнечный пожар,
Старик-болгарин молча разомнёт
Ногами виноградный этот дар.
Струится сок, как-будто кровь сердец,
Кипя и брызгая под стопами селян,
Порой осеннею родится наконец,
Напиток тот, что вязок и багрян...
Старинный дар небес, незримое звено,-
Меж солнцем и землёй - божественная связь...
Пою хвалу всем тем, кто сотворил вино !
Кто вырастил лозу, душою не скупясь !
ПРИМЕЧАНИЕ:
Опираясь на перевод Михаила Юсина, Вы не имеете права копировать его выражения.
В итогах II Международного конкурса почитайте о плагиате.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 5б
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Мария Шандуркова
Еньовден
Еньовден е - вред ухае
на треви и билки свежи,
днес девойките играят,
китки и венци подреждат –
с корени, листа и рози,
с лайка, мента, лавандула...
Долетя пчела, полази,
сладкия им зов дочула.
Стръкове цветя се вият
в кръг по дряновия обръч,
устните росата пият
за късмет и чиста обич.
Който през венеца днеска
може лесно да премине,
няма болест, няма треска –
всяко зло ще го отмине.
Чуй, зашушнаха тревите,
клоните листа склониха,
наизкачаха момите,
еньовско хоро извиха.
Доброто човешко
Доброто човешко градим безпогрешно,
щом в мислите честно приемаме Бог.
И всяка преграда и злоба човешка
ще рухне сломена на нашия праг.
Доброто човешко не е във парите,
а в думата кротка, във погледа благ.
Прегражда тя пътя на злото в бедите
и с обич закриля незнаен и брат.
Доброто човешко е топла прегръдка,
тя пази сърцето от страшния студ,
от подли измами, от болки предсмъртни,
от страх и от лудост, от гняв и от смут.
Доброто човешко е в нас – отвори му,
тъй лесно е... само ръка протегни,
и с топлите думи, с обич незрима
за радост на хората ти помогни!
Мария Шандуркова
***
Прониквай, прониквай в нещата,
до мозъка на костите прониквай,
до ритъма, до пулса на сърцата,
до всеки трепет, поглед и усмивка.
Че всичко е за радост сътворено...
Как тази красота вълшебна
ще видим със очи несъвършени? –
За нея Вяра е потребна.
О, колко дълго трябва да се учим
със нюх във сетивата нежни!
Да видим себе си и да отключим
всевечната душа безбрежна.
Лицето на доброто
Дълбоко скрито във небето и земята,
лицето на доброто в мислите ни чака
мига на свойто тържество.
Улисан в грижи, радости, заблуди,
човек и ден и нощ се труди,
отглежда своето добро.
Пониква във душата му надежда,
живота си по своему подрежда,
загърбил всяко земно зло.
След дълги дни, години на земята
той своето добро все още чака -
не спира шеметното колело.
А шепот се дочува отдалече:
доброто си отгледал вече,
щом в мир и с вяра си живял.
Мария Шандуркова
Да бъдем добри!
Във Божия храм светлината
огрява душите смирени,
подслон е молитвата свята
и с вяра сме ний окрилени.
Разнася се звън и в сърцата
отеква стаена надежда
и Майката Божия свята
в душите ни сякаш поглежда.
Молитвен триглас се издига,
отваря невидими двери,
доброто във храма пристига,
то свойте чеда ще намери.
В душите – пречиста омая,
очите се пълнят със сълзи...
Така любовта ще опазим.
Да бъдем добри не е късно!
Светъл Ангел
Светъл Ангел с крила устрелени
над земята лети наранен...
Него търсим в лъчи озарени,
шепнем тихо божествен рефрен.
Той е мъдър, сърцат и божествен –
носи радост, пропъжда беди,
безпогрешно добър, мил и честен,
утешава нелеки съдби.
Вярваме в мъдростта безначална,
любовта ни е нежния дом
и летим след мечтата реална,
без да роним сълзи или стон.
Светъл Ангел с крила наранени
търси Рая сред земна любов.
Той човека добър ще намери,
щом се вслуша във нашия зов.
26.10.2010 г.
Мария Шандуркова
Молитвени думи
към Свети Йоан Рилски
Отче Рилски, наш Йоане,
търсим помощта ти днес –
да сме в любовта призвани,
и да пазим вяра, чест.
Злото е гнездо завило
с подлост и лъжи, и грях...
Само злато му е мило
и развратничи без страх.
Запази ни от измами,
от човека – паднал скот,
който тялото си храни,
а духът му гний без Бог.
Помогни ни да застанем
всички честно – брат до брат
и открито да признаем
алчноста за смъртен враг.
Не в пари да си пресмята
всеки собствения рай...
Чудотворче, отче Святи,
твоя пример днес ни дай!
Ти можа далеч в горите
с вярата си да прозреш,
че е раят във душите,
щом на Бога се вречеш.
Той опазва всяко дело,
построено с добрина
и обкичва честно чело
със венец от светлина.
18 октомври 2010 г.
ЛИРИКА МАРИИ ШАНДУРКОВОЙ:
http://www.stihi.ru/2010/02/14/7490
http://www.stihi.ru/2010/01/07/2792
http://www.stihi.ru/2010/02/27/7283
http://www.stihi.ru/2010/06/28/3958
http://www.stihi.ru/2010/11/24/1243
http://www.stihi.ru/2010/10/28/9470
Об авторе:
Мария Шандуркова - биография
Мария Шандуркова е родена в кв. Бичкиня – гр. Габрово. Завършва Априловската гимназия, Институт за начални учители в гр. Велико Търново и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” – София. Трудовия си стаж започва в завод “Болшевик” – Габрово като леяр в Прецизно леене. Учителства в село Сестримо, Пазарджишко, село Балани, Габровско, гр. Габрово, село Борино, Смолянско и гр. София. Работи в сп. “Мизия” и алманах “Зорница” в Габрово. Драматург е в Родопски драматичен театър – Смолян е, методист в Дом за литература и изкуство за деца и юноши /ДЛИДЮ/ – София, инспектор по депозит в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”. Дълги години работи като ръководител на литературен кръжок в читалище “Димитър Динев” – гр. София, където издава книга с детски литературни творби “Пролетни гласове” (1987). Като учителка в село Борино пет години ръководи детски театрален състав.
За първи път печата стихове в ученическото издание на Априловската гимназия “Млад Априловец”. Публикува стихове във в-к “Балканско знаме”, в сп. “Мизия”, алманах “Зорница”, във вестниците “Студентска трибуна, “Учителско дело”, “Пулс” и регионалните вестници на градовете Велико Търново, Габрово, Смолян, Девин. Сътрудничи на детски, младежки и други издания с журналистически материали. Нейни стихове са включени в антологията “Лирично ято” (1975), в сборника “От Лудогорието до Родопа” (1975). Заедно с поета Власо Власов е съставител на книга за Христо Банковски “Сърце на пътя” (спомени) и на непубликуваните му стихове в стихосбирката “Зелени мълнии”, Шумен, 1999. Награждавана е на анонимните конкурси “Горчиво вино” – Мелник (2003) и “Любовта, без която не можем” – Варна (2003). Получава първа награда за поезия в Хамбург – Германия на 3 март 2008 г. Автор на две издадени книги: “Лирични откровения”, изд. “Луна”, Габрово, 2004 г. и “Етъра – поетичен пътеводител”, изд. “Луна”, Габрово, 2005 г. Има неиздадена детско-юношеска книга “Подземни небосводи” и други, поетични, които са в процес на работа. Член на Дружеството на габровските писатели.