ДЪЛБОК СОНДАЖ
ВЪНШНАТА СФЕРА
(Външната сфера на Реалността)
***
Мистериите на Вселената
- на Реалността, която виждаме и не виждаме, разбираме и не разбираме
***
Проходи между Вселените - Проходы между Вселенными
Метафизиката на света в произведението "Дълбок сондаж"
За метафизиката на света на "Дълбок сондаж", космологията на "Вътрешната сфера" и философията на Йога на интегралното съзнание
Всеки ден може да е последен. Може да оставим недовършени дела. Но поне да останат следи, за да ги довършат тези след нас. Това е причината да поставя тук този текст по тема, която е в процес на разработване.
1. Времето, пространството и "кодовете" на Вселената
2. Пространството, вселените и проходите между тях
http://www.stihi.ru/2012/10/25/4344
http://www.stihi.ru/2012/10/30/4100
http://www.stihi.ru/2012/10/29/7580
http://www.stihi.ru/2012/06/15/4348
http://www.stihi.ru/2012/02/29/8799
http://www.stihi.ru/2012/05/07/7388
http://www.stihi.ru/2012/05/13/1052
I. ВРЕМЕТО, ПРОСТРАНСТВОТО И "КОДОВЕТЕ" НА ВСЕЛЕНАТА
Идеята за времето (или потока на времето) е само ментална конструкция и впечатление на мислещото човешко същество. Съществува само настоящ момент, но ние мислим твърде "бавно", за да бъдем в състояние да получим възприятието за този "настоящ момент".
Без значение, какво точно представлява и означава "крайният момент", възприятието само по себе си, по същността си, е процес, човешкото мисловно възприятие, осъзнаване и осмисляне би могло да бъде само резултат от процес, а това означава, че то може да се формира само в рамките на повече от един ""краен момент".
Възприятието като такова е резултат на определен биофизически процес. Този процес се осъществява като една дълга поредица от физични събития. Всяко от тези събития бихме могли при най-добрия случай да идентифицираме по "времеви" или физичен обхват със съответния "краен момент".
(14.02.2013: Макар че това допускане е чисто теоретическо, с цел да се схване основната идея. В действителност, "крайният момент" или настоящият "миг" е яление от съвсем друг ултрамикроскопичен, базов порядък и всеки един елемент или казано иначе събитие от процеса на човешкото мислене и осъзнаване - например прескачането на електрически импулси, електрически заредени частици, осъществяването на химически връзки, промяна на физически състояния на елементи по нервните лабиринти на човешкия мозък, в което се изразяват асоциативните процеси създаващи сътоянието на мислене и осъзнаване - са от много по-висок порядък, в сравнение с настоящия "миг". Когато слезем по-надолу от този порядък, навлизаме по същество в една физическа реалност, която вече не изразява пряко асоциативния процес, макар че стои в основата на изразяващите го събития от по-високия порядък.)
Но става дума за една много дълга поредица от такива събития –„крайни моменти”. Тук не става въпрос за секундата или секундите на осмисляне на една идея, която представлява огромен времеви интервал по отношение на събитието - „краен момент”, за което говорим. Няма как чрез човешкото възприятие, чрез човешкия мисловен процес, да бъде пряко възприет, осмислен, "фотографиран" този "краен момент". (Всъщност, това няма как да стане и при каквото и да е друго извънземно или свръх-компютърно възприятие, доколкото то също би било резултат на аналогичен процес. Дори най-мощният свръх-компютър или свръх-изкуствен интелект няма как да наблюдава пряко, възприеме и осмисли непосредствено и „на момента” този „краен момент”.
*** ***
Едно тематично отстъпление:
Освен ако… Но този въпрос ще остане за най-накрая. Този аспект трябва да се разглежда отделно, за да не придаде ефект на недостоверност на останалата проблематика. Всичко подред…Освен ако… Самата Вселена на Вселените не представлява една свъх-интелигентна система, един свръх-интелект, един свръх-разум, който притежава способността и инструмента за наблюдение и пряко възприемане на всеки от „крайните моменти”. Но тук навлизаме в ужасно опасни води. Разбира се такава качество на Вселената на Вселените би било равносилно на нашето разбиране за Бог.
Физически самата невидима за нас структура на многоизмерното пространство, съставляваща множеството измерения и отделни Вселени в интелигентната ни Вселена на Вселените, за чийто разум говорим, може да е съставена на най-ниско базово равнище от безкрайна мрежа от канали (по подобие на невронните връзки на човешкия мозък), през които протича чистата енергия и мигновено пресича всякакви дистанции по подобие на начина, по който проходът между галактиките или вселените в нашето макроизмерение и представи би свързвал две отдалечени точки в нашата галактика или две различни Вселени. Протичащата през каналите на пространствената тъкан енергия може да осъществява същия асоциативен, мисловен и съзнателен процес, който има човешкият мозък. Вселената може да мисли по подобие на човека. Всъщност… Очевидно човекът е създаден по нейно подобие. Създала го е…Но това е друга тема, граничеща с нова теология, защото тук излизаме извън непосредствената логика на разсъжденията и правим едно допускане, предположение. Такова предположение би имало още по-тежки последствия за нашия светоглед отколкото всички други, които обмисляме.
И най-страшното е, че ако приемем идеята за този свръх-мисловен процес в най-съкровените недра на пространствената тъкан, ако приемем, че Голямата Вселена на Вселените е „жива” и мислеща същност, т.е. това е физическо обяснение разбирането ни за на евентуалната същност на Бог...
Но и това обяснение ни най-малко няма да ни даде представа откъде всичко това произтича, как се е формирало. Освен да приемем, че е спонтанен резултат на физическата структура на реалността. Но пътят на нашата логика не може да спре дотук. Такова обяснение на спонтанния резултат не задоволява нашето търсене.
На това равнище на нашето мислене, не говорим за стандартната протяжност и измерност на нашите три измерения на познатото ни пространство и Вселена. Недрата на пространствената тъкан, изтъкани от канали с пулсиращи енергии и Вселенски асоциации и съзнание, не съответстват на представите ни за пространство, пустота, посоки и разстояние. Защото нашите измерения за само една малка част от многоизмерната конструкция на Вселената. Затова можем да говорим за Вътрешната сфера, която не е някакъв балон или сфера в просторите на Вселената, не е дори реалността на квантовата „пяна” между измеренията, не се намира между отделните Вселени, формиращи Голямата реалност – Вселената на Вселените. Вътрешната сфера е есенцията, концентрацията, мястото на сливане, в което всички измерения се свързват в едно цяло, така както и вселенският мисловен процес се проектира в един фокус. Вътрешната сфера е мястото в което се проектира, отразява и запечатва всяко събитие. Но ние говорим за мащаби, пространства, размери, събития, категории, които са безкрайно далечни за нашето мислене и възприятие.
Тази зона, в която пряко се проектира и свързва с обратна връзка всяка точка и всеки следващ миг от многоизмерната реалност.
Първоначално си мислех, че Вътрешната сфера е там, където е измерението и енергията, които раздуват нашата Вселена. Но после разбрах, че многоизмерната структура на Реалността предполага нещо много повече, нещо много по-дълбоко, много по-комплексно (което ще трябва да формулирам и да изразя с понятия). Вътрешната сфера е много по-навътре.
(...Пряка връзка, проектира се, като инфо, интелектуален център, Две нива? (Зад кулисите /съхранява се/ асоциативен процес на цялата структура?...)
Край на тематичното отстъпление.
*** ***
Човекът, човешкото мислене никога не би било в състояние да бъде свидетел на нито един от безкрайната поредица следващи един след друг "крайни моменти". От гледна точка на човешките обеми и на човешкия живот, светът около нас, Вселената, е чудовищно огромен, необятен. Дори ако имаме предвид само света, за който знаем, видимата част от нашата Вселена.
(Ако човекът би бил в състояние действително да осъзнае, да осмисли, да визуализира, да почувства и види в един момент в пълнота цялата мащабност, необятност и величина на заобикалящата го Реалност, неговият мозък вероятно би се повредил от абсурдността на ситуацията - нищожността на човешкото същество и неговия свят по отношение на цялата необятност на Реалността и същевременно фактът, че неговият разум осмисля това и успява да обхване умозрително тази необятност и безкрайност. 26.11.2012)
(14.02.2013: Огромно е противоречието между човешката уязвимост (колко е слабо човешкото тяло, колко е деликатен човешкият мозък, един спукан капиляр и следват необратими последствия за неговото съзнание, за целия му живот; ние полагаме неимоверни усилия да пренесем определена тежест, дори да придвижим собственото си тяло, когато сме болни или остарели - усилия да преодолеем силата на земната гравитация, тежестта ни се струва огромна, а не си даваме сметка, че това само така ни изглежда, просто защото нашето тяло е твърде слабо и уязвимо, а не защото гравитационната сила или тежестта са особено големи; колко е малко и незначително човешкото тяло в сравнение с космическите мащаби, в сравнение с природата около нас, в сравнение със земята, в сравнение със слънцето, в сравнение със слънчевата система, галактиката, космическата пустош, Вселената, цялата Реалност. Всъщност ние не можем да визуализираме и да усетим с цялата си душа тази разлика. Възприемаме я само мисловно, интелектуално, теоретически, но не можем истински да визуализираме и почувстваме абсурдността на тази разлика) и невероятният факт, че нашето съзнание е в състояние да осъзнае, осмисли всичко това, да вмести в себе си идеята, представата за цялата тази Вселена. Ако нашият мозък би бил в състояние да осмисли в цялата му пълнота и да "види" цялата мащабност на Реалността и своето незначително място в нея, сигурно би се пръснал в същия този миг от абсурдната невъзможност на това положение.)
Макар че сигурно има много повече от видимото.
(Ние успяваме да наблюдаваме с нашите възможности само една част от нашата Вселена - така, както стандартно я приемаме - нашата Вселена с триизмерното пространство плюс време, състояща се от многобройни галактики - стотици милиарди звезди в една галактика и стотици милиарди галактики в нашата Вселена, а ние се намираме на третата планета в системата на една от тези звезди. С всичките необятни междугалактични пространства, твърде мащабни за нашите възможности да си ги представим и да ги сравним с нещо, с всичките необятни междузвездни пространства, също твърде мащабни за да успеем да си ги представим... Достатъчно е дори да погледнем към хоризонта отвъд морето или океана, за да усетим мащаба, в който ние съществуваме в контекста на реалността около нас, и тогава да потеглим с нашата представа към необятните простори над нас, огромната ни планета, междупланетарния студ и пустота към съседните планети и така все по-нататък и... докъде ще успеем да стигнем с нашата представа и как бихме осмислили машаба на стотици милиарди звездни системи, или пък на стотици милиарди галактики... Това е нещо толкова мащабно и необятно, че трудно бихме могли да повярваме, че е истинско, че съществува наистина в този вид и форма, че няма нещо друго, нещо скрито, че е възможна такава мащабност и необятност, при положение, че човешкият разум е толкова велик, че да е в състояние да осмисли, да осъзнае всичко това, а същевременно е толкова ограничен в мащаб и зависим от условия и обстоятелства, на фона на тази необятност на безкрайност и чудовищни енергии и пространства. Трудно ни е да повярваме, че е възможно да съществува такова съчетание, необятността на милиардността на галактики и звезди и величието на един разум, в състояние да осмисли тази безкрайност, и същевременно базиран на толкова нищожен мащаб, една прашинка сред прашинки, една частица от прашинка, дори нещо още по-несравнимо с необятността, каквото е един чозък на човек. Трудно е да повярваме, че това несъответствие е нещо реално. 26.11.2012)
(14.02.2013: Сто милиарда звезди в нашата галактика! Сто милиарда слънца като нашето, или по-големи - или по-малки, само в нашата галактика - Млечния път. Сто милиарда галактики във Вселената! Сто милиарда галактики повече или по-малко приличащи на нашата галактика, пръснати в космическата пустота! Представяте ли си това положение? Аз го разбирам, но също така разбирам, че ми е много трудно да си го представя... И това е видимата част на нашата Вселена. А видимата част е само една част от Вселената - ние не сме в състояние да видим Вселената в целия и сегашен обем, не всичко можем да достигнем с нашите телескопи. И още нещо - това е видимата, светлата материя и енергия. А се говори сега за тъмна материя и енергия, пръсната сред светлата, която не сме в състояние да забележим. И тази тъмна материя и енергия била повечето от масата и енергията в нашата Вселена, и не просто повече, а съставлявала около 98 процента от общата материя и енергия във Вселената! Можем ли да осъзнаем колко чудовищно изглежда всичко това ако е истина? Всички галактики, звезди, слънца, които можем да видим, чието съществуване във Вселената ние установяваме по един или друг начин, всичките тези сто милиарда галактики с по сто милиарда звезди да съставляват само 2-3 процента от общата материя и енергия на Вселената! Милиарди галактики с милиарди звезди, отделни звезди със свои слънчеви системи, пръснати сред космическия мрак, на разстояния от светлинни години помежду си, разстояния, всяко едно от които е непосилно за преодоляване за човека, милиарди галактики с огромни пропасти от космическа пустош помежду им... И ако това е 2-3 процента от всичко, което има в нашата Вселена? Както казва науката... А пък ако прескочим строгата граница на традиционната наука и предположим, че всичко това е само в нашите познати три измерения, но има още много други измерения, които ние не можем да възприемем, а в тях има още и още аспекти, проявления, сегменти на тази материя и енергия... Ако ние виждаме само един малък аспект и сегмент на Реалността!... Ако освен нашата Вселена има още много подобни вселени, извиращи и развиващи се в голямата Реалност!...)
А сигурно има и много други пластове, нива, измерения. Но дори Вселената, за която знаем е чудовищно огромна. Чудовищни масиви от материя и енергия. И ако си представим, че всички тези масиви могат да се раздробят и се състоят в крайна сметка от определени "крайни елементи" и че всеки "краен елемент" съществува чрез определено състояние на вибрация (защо вибрира, енергия), а всяко леко потреперване в тази вибрация е малката стъпка на този "краен елемент" в един процес, който ние възприемаме като движение, и ако си представим как това малко потреперване на вибриращия "краен елемент" се случва именно в обхвата на онзи "краен момент", и ако също така си представим, че в един миг целият свят около нас, цялата Вселена, / ако си представим всички малки стъпки на всички крайни елементи синхронно в съответния краен момент. Образно, все едно всеки базов, най-основен елемент, от което е съставена реалността, е в образа на часовник, или по-точно зъбчато колелце на часовник, и в определен момент всички тези елементи, всички тези колелца на часовници щракват едновременно като се превъртат с едно зъбче.
Тук няма относителност на Айнщайн. Тя е на много по-високо равнище и е резултат, а не причина. (По тези въпроси, в процеса на съзерцанието, анализа и търсенето на истината, имам различни допълнения в няколко други текста, връзки към които са поставени в началото на този текст.)
Айнщайн е измислил, че няма единно универсално време и описва различни ефекти, които сякаш потвърждават това твърдение. Той описва ефекти, но не обяснява причини, а при описанието на ефектите се използва една представа за време, която е ментална конструкция. Айнщайн когато е измислил тези твърдения не е имал представа за квантовата механика и за деликатния свят на базовата структура на нашата реалност. Но и авторите на квантовата механика говорят за неопределеност, която свързват със собствената си невъзможност да наблюдават и определят, а не с реалността на процеси, което се случват, макар и да не могат да бъдат наблюдавани и идентифицирани от човека. Човешкият живот протича с много по-бавни обороти, за да може човекът да слезе на нивото на квантовите процеси и да ги наблюдава и определя.
Къде се намира (или какво представлява) първопричината, или ,така да се каже, "движещият код", за съществуването, за присъствието, за действието на различните основни физични сили във Вселената? Къде са "гравирани", вписани, запечатани тези кодове (как и на какво равнище на "тъканта" на Вселената) и как те действат? ... Как тези кодове се включват и задействат сформирането , присъствието и действието на съответните физични сили? Всяка от тези сили би трябвало да има първопричина, би трябвало да е закодирана някъде, така, както човешкият растеж и живот е закодиран в елементите на човешкия генетичен код. Иначе как да обясним наличието и действието на познатите ни физични сили? Очевидно е, че няма да ги обясним с различни свойства на материята, или на отделни съставляващи я частици, защото в крайна сметка, всяка от тези частици се съставлява от други частици и накрая се стига до "крайния елемент", а самите "крайни елементи" се групират в частици и материя, притежаващи и подвластни на съответните различни свойства именно благодарение на съществуващите физични сили... Силите, които действат и там, където ние виждаме и възприемаме само празнота без никаква материя или енергия. Нима е възможно различните сили, които действат в нашата Вселена и които водят до появата и съществуването (които се изразяват в съществуването) на видимата и невидимата Вселена и всички нейни форми и механизми (частици или струни, или полета и т.н.) , и т.н.) да съществуват сами по себе си без -кодов механизъм? Това изглежда по-малко вероятно.
(Свойствата на базовите елементи определят силите, базовите елементи с определени свойства са носители и причинители на силите. Свойствата на полетата се определят от различие в свойствата на структурата на пространството. Промените в структурата определят съответни сили на полета. Свойствата се определят от съответно кодиране. Промените в структурата на пространството и нейните свойства би трябвало да са причинени от определени причини-свойства, който пораждат веригата от следствия и взаимни връзки - обекти с определени свойства, които пораждат промените. Кодирането е извън нашата триизмерност и е вместено в общата многоизмерна схема на нивото на структурата на пространството. - 26.11.2012)
Ако времето "спре", тогава всяко движение или трансформация трябва да спре.
(По този въпрос имам и една друга теза, включена в един от другите ми текстове /ако приемаме идеите в Теория на относителността на Айнщайн и относителността, в зависимост от гледната точка на наблюдателя, т.е. относителността от гледна точка на съответно действие/ - или времето спира за процеса и той не може да се осъществи, или времето се анулира, изчезва и процесът става безвремеви, т.е. реализира се без времеви интервал, т.е. незабавно, така както от позицията на светлината - от нейна гледна точка - времето спира своя ход. Но за нас светлината съществува, тя се движи с определена скорост, пътува из Вселената, реално съществува. От наша гледна точка не е приемлива тезата, че за светлината времето е спряло и следователно процесът е спрял, замръзнал. В такъв случай от позицията на светлината нейното преместване в пространството следва да става безвремево, т.е. осъществява се незабавно. Следователно, светлината се намира навсякъде, тя прекосява дистанциите без времеви интервал... и т.н. Вж. в свързаните текстове по тематиката. 26.11.2012 )
Ако е изключена възможността за движение или преобразуване, тогава не би имало начин за каквато и да е промяна към или в друго състояние.
(Т.е. ако времето е спряло. Според наше разбиране, в определена зона, времето може да е спряло или да не е започнало. Например, преди Големия взрив. Но това е от наша гледна точка, от нашата позиция, от която възприемаме незапочването на времето или спрялото време. Ако не се съобразяваме с относителността, тогава времето и за самия обект няма да е започнало или ще е спряло - там, за съответния обект. Което става безсмислено, защото при спряло време обектът следва да замръзне в същото състояние завинаги и никога да не се промени, никога да не започне да тече отново времето му или да започне. Това би означавало изчезването на обекта. А ако той е изчезнал е безсмислено да го коментираме, той не би фигурирал в нашата реалност. Големият взрив не би преминал във Вселена, времето не би започнало своя ход. Ако обаче се съобразяваме с относителността, това, което от наша гледна точка е спряло или незапочнало време, би било различно от гледна точка на обекта. За нас спрялото време там би било безвремие, липсващо време, т.е. трансформацията се осъществява незабавно без да е необходимо преминаването на времеви интервал. Няма времеви интервал преди Големия взрив, няма времеви интервал за сингулярността. От предишното състояние се преминава незабавно в следващото. Но тогава от гледна точка на онова състояние или обект, няма никакъв интервал, отговарящ на обекта сингулярност, няма междинен интервал от състоянието, което предшества Големия взрив към него. Следователно, от гледната точка на тази ситуация, след като не е имало времеви интервал на съществуване, не е имало и такава същност, не е съществувала сингулярност. Но от наша гледна точка, тя може да е съществувала - със спряло време. От гледна точка на ситуацията преди Големия взрив, сингулярност не е съществувала, не е имало и времеви интервал разделящ Големия взрив от предидущото състояние. Защо, защото това което от наша гледна точка е начало на времето, предполагащо преди това липса на време, не е задължително да означава преди това спряло време. Липсата на време е от наша гледна точка. От гледната точка на онази ситуация, преди Големия взрим не е имало времеви интервал, Големият взрив се случва незабавно след определено предишно състояние. Но щом е имало предишно състояние, от което се преминава към Големия взрив, т.е. щом има такъв преход, такъв процес, защо приемаме идеята за спряло или липсващо време. От гледна точка на онази ситуация, времето си тече и преминава от времето на обекта преди Големия взрив към времето на нашата Вселена след Големия взрив. Би могло да има разрика между хода на времето в двете му части. Но и в двата случая, то ще изразява съответния ход на процесите. Друг е въпросът за смислеността на две различни гледни точки, съществуващи едновременно, от едната позиция да виждаш спряло време или незапочнало липсващо време,когато нищо не се случва, а от другата гледна точка да съществува безвремие, т.е. липсващо време, при което всичко се осъществява незабавно, няма времева продължителност и процесът прескача от предишното към следващото състояние, което става равносилно на съответен ход на времето, когато обаче за една минимална времева единица може да има драстична промяна в обекта, т.е. прескача се синхрона на движението-процеса, т.е. времевата минимална единица в този случай не е еквивалент и израз на минималния елемент на движение, а на съвкупност от промени, т.е. времето е било прескочено. От едната гледна точка времето спира, времевият интервал замръзва, от другата гледна точка времето се прескача, времевият интервал се анулира. И все пак, а обстоятелството, че при спряло време /сингулярност/ или незапочнало време, процесът трябва да е замръзнал и тогава пак от наша гледна точка - за нас, това положение би трябвало да си остане за вечни времена. Спряло време, липсващо време, липса на процес, липса на трансформация, завинаги замръзнало състояние. Идеята може би е, че преди нищо не е съществувало и всичко започва от този миг на Големия взрив. Но това е само едно удобно за физиците допускане, което не обяснява ситуацията. Спрялото време на светлината при относителността е в нашия свят -вселена. Спрялото време при сингулярността е на границата на нашия свят, а липсващото време е извън нашия свят, преди нашата Вселена. Каква е разликата между трите обстоятелства? Че светлината прекосява мигом разстоянията, а ния отчитаме нейно движение през пространството за 300 000 км в секунда. Значи ли това, че за нас пространството има определена форма - измерност, която се преодолява от светлината, а за светлината тази форма не съществува. Защо ние възприемаме, че светлината преодолява пространството в определен ритъм - за определено време, докато от нейна позиция, тя преодолява това разстояние без забавяне, тя е едновременно навсякъде, тя е осветила цялата пространствена структура, при нейното преминаване през пространствената структура няма забавяне, движението и се предава през пространствената структура мигом. Ние не възприемаме тази пространствена структура, а светлината се придвижва за определени интервали. Това си е една мистерия. Тя е заложена в идеята на теорията на относителността, и доколкото тази теория е вярна, остава този голям въпрос за тези два различни свята - нашия и този на светлината, и всички междинни положения. 26.11.2012)
Тогава светът, Вселената, реалността би трябвало да "замръзне" в едно непроменящо се състояние завинаги. Това би било равносилно Вселената да изчезне, да престане своето съществуване. Би останала една неподвижна и непроменяща се снимка. Естествено не би имало място за процеси, включително за мисловни процеси и за осъзнаване, възприятие, съзнание. Всъщност, ако няма движение, трансформация, преобразуване, промяна, взаимодействие - не е ясно как и доколко би могло въобще да се осъществява действието на някакви физични сили. Не би могло. Тогава материя и енергия биха се разпаднали. Вселената би се разпаднала като древен предмет, разсипващ се на прах при докосване. Всичко това означава, че времето не може да спре. По-точно, че движението и трансформацията не спират. Това означава, че никога не се прекъсва преминаването от един "краен момент" в следващ "краен момент" на всеки един от "крайните елементи" поотделно и взети заедно, образуващи в своята съвкупност онова, което ние възприемаме като Вселена. Това означава, че не е вярно, че преди "Големия взрив" времето не е съществувало, че времето има своето начало заедно с "Големия взрив". Не е вярно, че не е имало време така, както не е вярно, че времето може да спре. А доколкото времето не съществува като друго освен ментална конструкция, това означава, че трансформацията на Вселената ни никога не прекъсва, вечно преминаване на съвкупността от "крайни елементи" от един "краен момент" в следващ "краен момент". Безкрайно преминаване от една първична стъпка на вибрация на крайния елемент в следваща. Една необятна маса от "крайни елементи" танцуващи своя безкраен танц на първични стъпки в своя вибрационен валс, формиращи в съвкупността си нашата реалност. Ако всичко, което виждаме около нас е започнало с "Големия взрив", тогава е ясно, че преди него е имало друго, или че самият той е в рамките на друго, че той е само едно продължение или по-скоро една част от цялото.
Някои казват че, при сингулярността няма време. Или ... че преди "Големия взрив" Вселената не е имала пространство и време. Никакво пространство-времето. По-точно, Вселената не е съществувала, времето и пространството не са съществували, пространствено-времевият континуум не е съществувал, времето започнало своето начало и съществуване с възникването на "Големия взрив", съответно, Вселената тогава е започнала своето съществуване. Теорията на относителността относно време-пространството. Според идеята, че във Вселената не съществува универсално време и пространство, време-пространството е относително. При такава теза подкрепящите я учени очевидно изхождат от идеята, че Вселената е всичко, което съществува, че извън нея не съществува нищо друго. Очевидно под Вселена се подразбира нашата видима Вселена, като се допуска, че има и невидима част, до която нашите телескопи не могат да достигнат. Очевидно под Вселена се подразбира всичко около нас, създало се в резултат на "Големия взрив". Ясно е, че не се допуска идеята, че нашата Вселена би могла да е затворена в себе си, но да е всъщност част от друга по-мащабна, разнолика, многопластова реалност. Така се изключва всякаква възможност в рамките на тази друга по-мащабна реалност да съществува универсално време или пространство. Или ако не е универсално, време-пространство, в което нашата вселена да плува, макар и затворена в себе си след създаването й от "Големия взрив". Учените биха казали, че, ако нашата Вселена е затворена в себе си, поради очевидното и възникване от една сингулярна точка чрез "Големия взрив", всякакво наблюдение и съответен анализ извън границите на тази наша затворена Вселена са невъзможни, а щом това е така, всякакви разсъждения биха били ненаучни, защото научният метод се основава на възможността за наблюдение и анализ на потвърждаващите се научни предвиждания.
Но това е едно много лесно решение. Защото с нищо не може да бъде доказано, че тази сингулярност (затова и я наричат с това екзотично наименование) е произлязла от нищото и че извън нея и освен нея не е имало и няма нищо. С нищо не може да бъде доказано, а и няма никаква причина да считаме че най-вероятно е така, че извън нашата Вселена не съществува нищо, че тя не е част от друга по-мащабна реалност.
Ако времето спира в сингулярността никаква трансформация или промяна не би била възможна в рамките на тази сингулярност. Ако някаква трансформация би била възможна, тогава идеята относно несъществуване на времето или спиране на времето става безсмислена. За какъв вид трансформация бихме могли да говорим при отсъствие на време!? Остава възможността за съществуването на време извън тази "рамка на сингулярността на нашия "Голям взрив" в някакъв вид Супер-вселена, на някакво друго или по-високо равнище на Реалността. В този смисъл, времето може и да спира в рамките на сингулярността, но не и в Супер-вселената ...
Но ако приемем, че в рамките на сингулярността не съществува време или че времето на Супер-вселената е спряло в сингулярността? Сякаш времето е някакъв механизъм, който може да си се включва и да си се изключва, да се появява и да изчезва! Сякаш е някакъв поток, съществуващ сам за себе си, който може да бъде преграден или отклонен! Но да приемем, че имаме сингулярност и в нея няма време. Никаква промяна. Никаква трансформация. Защото времето – това е вибрацията на „крайните елементи” и резултатите от нея – движение, промяна, трансформация. Но ние нямаме време. Всичко е замръзнало. Сингулярността е застинала и в нея не може да има никакво движение, никаква вибрация, никаква промяна. Тя би трябвало да си остане в това състояние завинаги. Една вечно съществуваща сингулярност в рамките на една Супер-вселена. А ако кажете, че няма Супер-вселена значи ни остава една вечно замръзнала сингулярност. Но някои казват, че от сингулярността възниква „Големият взрив” и се ражда нашата Вселена, пространството и времето в нея. И как става това възникване след като в сингулярността нямаме време, никаква промяна, никаква трансформация. Би било невъзможно нещо да се промени, за да възникне „Големият взрив”. Или може би някои учени ще кажат, че там има изключение. По принцип няма време, но в един момент се явява „Големият взрив” и времето се поражда. Или ще кажат, че времето не е свързано с вибрациите, движението, промените и трансформациите, че то е някаква отделно и независимо съществуваща същност, че времето е някакво друго измерение, поток, който завихря елементите, вследствие на което те вибрират. Но тези обяснения не ми изглеждат много научно звучащи, най-малкото струва ми се излизат извън представите за научния принцип, поради които лесно се отхвърля идеята за Супер-вселената.
Идеята за "настоящия миг" заместван от друг "настоящ миг", който факт и процес съзнанието ни възприема и нарича "време" се основава на разбирането за "комплекса от всички съществуващи около нас в цялата Вселена едновременно случващи се крайни базови вибрации (движения) (които по-нататък с натрупването си и в съвкупността си образуват и съставляват процесите и формите и движенията на по-високите нива и най-накрая на нашето макро ниво в нашата видима Вселена ) в определен "краен базов момент" - в определен моментов квант (квант на времето, най малкия неделим отрязък от време, в който се случва вай-малката неделима "стъпка" на промяна в контекста на вибрацията на "крайния елемент" т.е. на най-малкия неделим елемент - частица, или струна, или пакет енергия, или някаква друга същност " - (вероятно такъв "квант" съществува).
Нашето възприемане на времето е възприемането на една последователност от трансформации -всеки сегашен "настоящ момент" се трансформира в един друг (следващ) "настоящ момент" - резултатът от действащите сили във Вселената. Но къде са закодирани първопричините за тези сили? Може ли да са закодирани на по-ниско ниво от това на мащабите на "крайния момент" и "крайния елемент"? Всъщност освен местоположението и начина на закодиране, какъв е носителят им, как влизат в действие тези физични сили? Ако не са на по-ниско ниво от това на крайния елемент и крайния момент, тогава не са ли те следствие? Ако крайният елемент е една частица или отрязък от струна, а крайният момент се определя от случването на тази малка стъпка (промяна) в състоянието (местоположението) на този краен елемент, която не може да бъде разделена на други по-малки части, тогава всякакъв вид информация, включително закодирани физични сили, които впоследствие ще определят физичните закони, би следвало да е на по-високо равнище. Защото приемаме крайния елемент за най-малката съставна част. Крайният момент се определя от минималната възможна стъпка на крайния елемент. В този краен момент се случват собствените стъпки на всички съставни части на всички струни или частици или енергийни пакети, съставляващи материята на Вселената. Те се случват едновременно в рамките на този краен момент – по една стъпка за всеки краен елемент. Съвкупността на всички тези едновременно случили се събития – стъпки именно в този определен краен момент – това е нашето сега. Единственият настоящ миг. Потокът на времето е просто една представа, тъй като няма начин да възприемем, да усетим този настоящ миг, преминаващ в следващ. Докато осмислим идеята за това, вече се е случила една поредица от невъобразимо количество подобни крайни моменти, крайни стъпки на крайни елементи, които обикновено не бихме били в състояние да си представим. Ние можем да възприемаме назад като спомен или представа и напред като предположение или представа. Това непрекъснато лутане на нашето съзнание напред и назад всъщност представлява нашата представа за ход на времето. Какво кара крайния елемент да вибрира, да се промени, премести, трансформира в друго положение? Очевидно някаква сила го кара. Тази сила предизвиква вибрацията. Това означава ли, че тази сила е закодирана и предизвикана от по-ниско равнище? Ако е на по-високо равнище не би трябвало да определя и да е първопричина на съответната вибрация. Тогава не се ли получава, че крайният елемент може да се окаже делим нататък, т.е. да не е всъщност краен елемент? А може би той е краен елемент за нашата Вселена, но не и в Супер-вселената? Може би тази сила, която предизвиква вибрацията се процежда от Супер-вселената? Възможно ли е въобще да има неделим краен елемент? Неделима частица, неделим пакет енергия, неделима част от струна? Ами ако всичко може да се раздробява до безкрайност! Все пак, ако има някакви ограничения, които налагат дадена частица или част от струна да са в състояние да направят само определена крайна стъпка, това не би ли означавало, че пространството, в което се случва тази стъпка, има някаква структура. Структурата на пространството определя минималната възможна промяна във вибрацията на най-малкия елемент. И именно тази минимална промяна, заедно с едновременно случилите се подобни минимални промени на всички крайни елементи във Вселената определя настоящия миг. Този настоящ миг преминава в следващ настоящ миг. И няма нищо друго като физически съществуващо бъдеще или минало, в което ние да можем да се преместим. Освен ако това може да става във Вътрешната сфера.
Въпросът е: къде се намира, на какво ниво и в каква форма кодът за отключване и проява на физичните сили , които наблюдаваме в нашата Вселена, по какъв начин, кога, от кого, на кое равнище е въведен, "отпечатан", заложен този код. Защото ако няма отключващ код за различните видове физични сили, как и защо те ще се формират и проявят след формирането на Вселената от една невъобразима сингулярност на концентрирана енергия, защо и как впоследствие енергията и материята биха се диференцирали с проявата на различни видове физични сили?
Тук за мен не е толкова важно, дали в най-големите дълбини на материята съществуват като базови елементи различни видове основополагащи елементарни частици , или различен начин на вибрация на различаващи се или еднакви струни /дори можем да забравим за момент въпросът какъв би бил материалният израз или носител на тези струни и ако няма такъв какво би формирало пакетите енергия във вид на струни/ (или може би всичко на базово равнище е само енергия, вълни, вибрации, полета... Но нали за да има вибрации трябва да има носител, нещо, което да вибрира. Празнотата и нещото няма как да вибрират. Енергията трябва да има носител, освен ако не става въпрос за друг вид чиста непозната ни енергия. А ако енергията няма носител, ако имаме само вибрации на чиста енергия, какво поддържа и предопределя енергийните пакети в различни форми, защото ако не е така, как би се диференцирала материята и енергията на следващите по-горни нива докато всичко се изрази в действащите физични сили, в наблюдаваната от нас материя, енергия пък ако ще по-голямата част от нея да е невидима за нас и "тъмна"? Чиста енергия без носител? Такава ли е енергията на гравитационното поле, такава ли би била енергията на вакуума? Едва ли. ) И в двата случая различен вид сили би трябвало да предопределят различните проявления -манифестации - вида или състоянието на частицата, или вида и начина на вибрация на струна (пък дори и произтичащата от тях структура на пространството - в началото то не съществува, освен една сингулярност на концентрирана енергия, впоследствие се явяват базови елементи - частици или струни, но се явява и пространството, а базовите елементи формират неговата тъкан и структура, дори при положение, че ние не я забелязваме, пространството е резултат по същия начин както материята и познатата за нас енергия. ) ... От къде идват тези сили (познатите ни действащи в нашата Вселена различни физични сили)? Къде и как е "запечатана", вградена, закодирана причината за пораждането, съществуването и проявлението на тези различни сили. Кой или какъв процес е довел до тяхното съществуване и действие?
Дали има времево измерение (измерение "време"), дали пространството няма "структура" и пространствените измерения заедно с измерението "време" съставляват пространствено-времеви континуум, дали не съществуват никакви "кванти на времето" и времето протича непрекъсваемо като поток, който се лее и съществува реално като отделна физична величина, съставяща т.нар. четвърто измерение на пространствено-времеви континуум, или...
Според моето разбиране, изглежда по-вероятно да не съществува измерение "време", съществува преминаване - трансформация - "прескачане" от едно състояние в следващото състояние, "празното" пространство има своя "структура / тъкан".
В науката вече е издигната идеята за енергията на нулевата точка - енергията във вакуума. Може би някои учени се надяват да я открият, вероятно онези, които се занимават с квантова механика.
Самото пространство (което ние виждаме, възприемаме и осъзнаваме като празно) , има своя невидима за нас структура. Не съществува измерение "време". Има "кванти на вибрацията/движението/промяната на състоянието"; техният комплекс в симултанността им - в едновременността на тяхното случване в цялата Супервселена (или по-добре казано - в Реалността) представлява/съставлява "основния (първичния) настоящия миг "както в Супервселената, така и в познатата ни - в нашата Вселена. " Квант на времето "- в "основния настоящ миг ".
В симултанната комплексност или в комплексната симултанност Вселената се трансформира от едно състояние в следващото състояние, което е отново само нашият "основен настоящ миг".
Ние не сме в състояние да възприемем това. Няма как да имаме перцепцията за този "основен настоящ миг" нито за постоянно случващата се трансформация и преминаване от един настоящ миг в следващия.
Това предполага единна физическа основа на нашата Вселена, единни физични закони. Предполагам, че има такива, а и науката изхожда в своите заключения от тази предпоставка. В случай, че физичните закони са различни в различните части на Вселената ни, всички изводи и заключения на науката от наблюдения и предвиждания стават безпредметни, а самата наука се обезсмисля и придобива само частично значение. Но дали такава единна физична база има за Всички вселени в Супервселената, в общата Реалност? Ако различните Вселени имат различва физична база, тогава е възможно да има диссинхрон между "квантите на времето" им, може да има разминаване в "обхвата" на "основния настоящ миг" в различните Вселени и тогава трансформацията във всяка от тях да протича с различна "основна стъпка". Но не е ли по-допустимо предположението, че Реалността има една и съща "база", че първичните физични закони, определящи процеса на най-ниското равнише на енергията и материята, са идентични?
Но тази част на разсъжденията е за по-нататък. На този етап искам да обясня основния принцип на трансформацията от един настоящ миг в друг. Липсата на измерение "време" като някаква физическа даденост. Изражението му само в тази трансформация в рамките на една първична стъпка на вибрация.
Според квантовата механика на базово равнище има неопределеност и единствено вероятности. Но мисля, че при тези определения или обяснения се смесват две неща - възможността на човека да наблюдава и възприеме реалното състояние в даден момент, от една страна, и реалните физични процеси, които се случват, независимо от съществуването на човека и на неговото съзнание, което се опитва да ги наблюдава и осмисли.
Ние можем само да си изградим едни общи представи за време, настояще, минало и бъдеще. представлява общите идеи за времето, настояще, минало и бъдеще.
Нашият ум (мозък) и нашето мислене не са в състояние да получат перцепцията (да си съставят прякото възприятие) за настоящия миг.
Нашето мислене и възприятие се създават като резултат от процес в рамката на много такива "основни момента" ("кванти на времето").
Ето защо ние имаме възприятието за време и цялото ни мислене се основава на такова възприятие - протичане на време, история, бъдеще, информация в нашия ум за минали събития, намерения за бъдещи събития, очаквания и др.
Състоянието на вибарциите/движението в рамките/в контекста на структурата на пространството - взаимодействието на вибрациите /движението/ скоростта с пространствената структура, предизвиква/причинява ефектите на Относителността (ефектите, описвани в Теорията на относителността на Айнщайн), наблюдавани във Вселената. Различна скорост на движение в рамката на пространствената структура: - различно взаимодействие на обекта с пространствената структура: - различни ефекти върху състоянието на вибрацията (промяната на състоянието) на неговите съставляващи частици: - различни ефекти в сравнение с/по отношение на "основния настоящ миг (и на "кванта на трансформацията" на Вселената като една обща единна универсална симултанност и комплексност ), което ние възприемаме като относителността на време-пространството.
Влияние на пространствената структура върху всяко движение на материята и върху самото придвижване/самото преместване на материята.
Структура на пространството невидима за нас и за нашите измервания.
Може би човешките същества са по принцип неспособни (не в състояние) да разберат истинската природа на Вселената. Ние сме в най-малката фигурка на матрьошката. Все едно един микроб, роден в най-малката фигурка на една матрьошка да бъде в състояние да разбере състоянието на Вселената (при положение, че има разум и може да изследва вътрешността на фигурката).
"Основната стъпка" към следващия "основен миг" ("квант време" или "квант промяна" " - тази последна "стъпка" на вибрация (промяна на състоянието) - съставляваща с натрупване сумарно всяко едно движение на по-високо равнище (било то на "струни" или на частици, на кварки, протони, електрони, атоми, молекули и съставени от тях обекти, на движението като такова), или самото движение, разглеждано на най-ниско равнище на съставляващите го физични явления и събития - в неговата "крайна основна стъпка "- зависи от самата пространствена структура - от взаимодействието с " линиите ", с " тъканта",, с " конструкцията", с "формата" и есенцията/същността на пространството. . Ефектите, които ние възприемаме като време (ефектите на относителността) са последващ продукт.
Вселената би могла да е по-интересна ако времево измерение съществуваше , ако това измерение можеше да бъде изследвано във всяка посока , ако движението в миналото или в бъдещето беше възможно. Но това изглежда крайно малко вероятно. Времето изглежда е само ментална конструкция.
Ако в основата е енергия, тя води до формиране на енергиен квант или базов елемент. (Тези основни енергийни кванти или елементи, от които е изтъкана невидимата матрица на пространството, в която се вместват множеството различни пространствени измерения на множеството Вселени, свързани помежду си.) Или от енергийни кванти се формира базов елемент. Но какво ги обединява, какво определя това формиране, свързване, защо базовият елемент започва да вибрира, да се свързва по различни начини? (На границата между два свята, между две специфични измерения. От това между какви типове измерения е разположен базовият елемент се определя видът на неговата вибрация, проявяваща се спрямо едно или друго измерение. Но защо всяко от тези измерения оказва въздействие и го кара да вибрира? Каква сила? А как би се предавала тази сила, щом той е базов елемент?)
Сили, но силите произтичат от елементите, свойствата им.За целта те трябва да се различават. А какво определя, за да станат различни?
Или поначало има различни базови елементи? Но какво е довело до тяхното диференциране, от какво са породени, с какъв код?
Ако в основата е една хомогенна субстанция, какъв код и причина води до диференцирането й?
Енергия. Ние под енергия имаме конкретни материални представи. Тази базова енергия може да е есенция и да е различна от представите ни, това, което познаваме да е едно от израженията й, от формите й.
Но откъде идва, какво е било преди това? Никога няма да знаем.
Обречени сме да не разберем, да не знаем.
Разумът е обречен да не разбере от къде и защо произтича всичко.
Тези кодове като определящи някаква промяна, трябва да са носители на информация. Да имат различна структура, съставени също от крайни елементи (групирали се от своя страна между тях), енергийни кванти. Явно са по-едри структури. Генетичен код. Тогава как се повлиява на базовите елементи, на енергийните кванти, за да се групират, как се оформят взаимодействията и силите, които им повлияват, какви са носителите на тези сили и взаимодействия, щом като самите те трябва да повлияят на базовите елементи да се диференцират, за да могат да бъдат източник на взаимодействия и сили?
Но какви са силите формиращи самите енергийни кванти, и тяхното свързване? Как се формират кодовете, какво определя тяхното формиране?
Същото се отнася и за диференциацията след Големия взрив. Сингулярност, енергия, но после, от какви базови елементи започва диференциацията и защо? Какъв код за диференциране, кодът различаващ се за различните проявления, а как от базовите елементи се стига до формиране на кода, какво им въздейства за да се диференцират в кодове, които да въздействат за диференциране на елементите в различни видове частици и пр. Ако има струни, какви са кодовете, които ги карат да вибрират различно и какви сили поддържат тези вибрации.
(Тук не става въпрос за различните видове частици, оформили се след Големия взрив. Тук се разглежда основата на всичко, основата на матрицата, в която са вместени всички вселени, с всичките им пространствени измерения, от които ние в нашата Вселена възприемаме само три, или по-скоро – едно измерение с три посоки, или – едно триизмерно пространство, част от многоизмерното пространство на нашата Вселена, потопена в многоизмерната матрица, в която плуват всички вселени.) Базовите елементи на матрицата, в която са разположени многото вселени и се проявяват многото измерения на всяка от тях.)
***
Насчет "неделимости" движения, о вероятности которой писал выше в тексте Замечаний..., мне кажется,что это связано и зависить от характера "среды", в которой осуществляется это движение, т.е. от характера пространства. Неделимо или делимо наше пространство? Имеет ли оно невидимую для нас свою внутренную структуру? Существует ли "ткань" пространства, "линии" пространства, "структура" пространства, которые нам просто не дано замечать и измерять. Если такая структура существует, тогда характер движения (т.е. вибрации елементов на базовом уровне) будет зависит от ней. Само движение, сама вибрация будет обусловлена своим взаимодействием со структурой пространства. Когда объект проходит через эту структуру, когда пересекает эти линии пространства, меняется и взаимодействие и соответственно меняется характер вибрации. Когда скорость пересечения пространства и его структуры объектом ближе к скоростью света, взаимодействие сильнее, характер вибрации меняется в большей степени (меняется то, что мы называем ход времени этого объекта! - то что Айнщайн констатировал в своей теории, но причины не объяснил!). Пространство мы видим, воспринимаем как протяжно, пусто и неделимо, но я уверен, что оно имеет свою структуру, свои линии, свою ткань. Конечно, вы спросите, а что есть между линиями этой ткани, что есть внутри этой структуры? И разговор начнется сначала... Уверен, что в движении объекта, воспринимаемого нами как обычный материальный объект (космический корабль например), происходит взаимодействие между материи этого объекта и структуры пространства, которую объект пересекает. Это взаимодействие меняет характер вибрации елементов объекта, а это означает, чо меняется ход индивидуального времени этого объекта. Предполагаю, что подобным образом можно объяснит другие еффекты теории относительности при движением со скоростью ближе скорости света.
Другой вопрос о том, что эта "структура" нашего пространства триизмерного (которое мы решили называть четырехизмерный пространственно-времевой континуум) является по моему только часть другой "структуры". Я уверен, что хиперпространство (а можно назвать эту большую структуру другим именем - просто Реальность, невидимой для нас) многоизмерное,"структура" нашего триизмерного пространство является просто одна очень маленькая часть. Хиперпространство многоизмерное и для какой-то цивилизации или просто Разума, находящийся в "среде" составленной из пяти или шести измерениями, наше триизмерное пространство будет имет вид двухизмерного листа бумаги в нашем пространстве. Наверное тем же самым образом, которым мы можем отрезать часть листа бумаги, они могут отрезать сектор нашего триизмерного пространства, с их мира они могут входить в непосредственном контакте с каждым пунктом нашего триизмерного пространства точно так как мы можем поставить свой палец на каждом пункте листа бумаги. Аналогия есть для Разума, развивающегося в "среде", составленной из восми или девяти или десяти измерений. Для него пятиизмерное пространство будет подобно на двухизмерный листь бумаги для нас. Какая граница и существует ли такая? Сколько измерений, секторов, фрагментов, аспектов и т.д. есть в этом хиперпространстве? Конечный ли брой этих измерений? И есть ли принципная возможность коммуникации между мирами, состоящих из разного броя измерений в этой комплексной Реальности? Есть ли какая то конечная Внутренная сфера, в которой все заканчивается и в которой находится ессенция? И будеет ли возможно для разумов проникнуть туда, встретится или хотя бы пересекать границ между своими мирами? Вы скажете все это просто спекуляции, празные рассуждения. Скажете, чно мне невозможно было туда попасть, все это увидеть, измерить, заснять и доказать. Но я просто начинаю с тем, что время понятие ментальное, и если мы задумаемся поймем, что времени не существует, просто наш мозг воспринимает медленно чтобы был в состоянии осознать настоящий миг, который переходит в следующий, нельзя средствами вышего уровня (т.е. скоростью функционирования нашего мозга) регистрировать явления нижнего уровня (т.е. скорость первичной вибрации елементов и моментное состояние Реальности переходящее в следующее). Я продолжаю с тем, что очень странным образом пространство нашей Вселенной расширяется "в самом себе" как будто пространство везде рождается - это похоже на расширение поверхности раздувающегося баллона, это напоминает нам, что там позади этого, за куллиссами, есть что то другое, что позади этого нашего трехизмерного пространство есть что-то другое). Я продолжаю с тем, что мы видим и воспринимаем маленькую часть окружающей реальности. И нет по видимому другого объяснения промены хода времени и всех других еффектов при движении со скоростью ближе скорости света, кроме взаимодействия материи объекта со структурой пространства при ее пересечении, воздействие этой структуры на интензитет вибрации елементов материи разным образом, в зависимости от скорости пересечения. А скорость (интензитет) этой вибрации всущности определяет скорость так называемого "хода времени". Вы скажете - откуда ты это знаеш? Как ты это докажеш? А я не испытываю необходимости это вам доказывать. Мне достаточно понимать это. Вы скажете - это просто какая то вера, это религия. А я вам отвечу, разве теория "Большого взрыва" не вера, разве идея, что до "Большого взрыва" пространство и время не существовали, их не было, ничего не было... вне этого ничего не существтвало ... - разве это не религия? Еслу я вам скажу, что я там был, что каким-то образом проник, увидел, понял, осознал... что нашел прямой путь к Внутренной сфере, был там и вернулся...вы все равно мне не поверите.
***
II. ПРОСТРАНСТВОТО, ВСЕЛЕНИТЕ И ПРОХОДИТЕ МЕЖДУ ТЯХ
Идеята за проходите между различните части на нашата Вселена (или между различни Вселени), така наречените „Червячни дупки” (или „червейни дупки”) /независимо дали ги визуализираме в центъра на въртящи се или други черни дупки, или просто някъде сред гънките и мистериите на пространството/, предполага пряко свързване между различни отдалечени райони на Вселената (или между различни Вселени). Влизаш в единия край на „червейната дупка” и излизайки от другия се оказваш в съвсем друг район на Вселената, друга галактика, отдалечена от първоначалните ти координати на хиляди светлинни години. Дупката представлява всъщност вход и изход (или само вход или изход) на проход в пространството, свързващ непосредствено две отдалечени части на Вселената. Този проход се предполага, че преминава през някакво „подпространство”, за да може да свърже непосредствено две отдалечени части на нашето (познатото ни триизмерно) пространство (т.е., не е необходимо всичкото онова време за преминаването през известния в науката на Айнщайн пространствено-времеви континуум, не са нужни стотиците хиляди години време за преминаване на хилядите светлинни години разстояние и пр.). Когато началото на този проход се предполага в центъра на черната дупка, изходът му се асоциира с противоположна по същност бяла дупка. Но до сега науката не е съобщила за наблюдавани във видимата Вселена (поне в нашата) някакви „бели дупки”. Друг е въпросът доколко при тези обстоятелства това ще е „проход” така, както ние разбираме това понятие. Ние под „проход” си представяме нещо като тунел, през който ще можем да преминаваме. Всъщност и интересът ни към такова евентуално явление е свързан с възможността да преминем, да съкратим разстояния и да спестим време. А по-точно – да направим въобще възможно придвижването сред Вселената в по-широк мащаб, на по-значими разстояния. Би могло това да се каже и дори само за нашата галактика – да направим въобще възможно придвижването ни в рамките на нашата галактика (предвид гигантските разстояния, които на практика не бихме могли да преодоляваме по друг начин). Да но това едва ли би било такъв „проход” – тунел. Защото черната дупка би ни разкъсала, смачкала и (ако в центъра й наистина има „проход”, чийто край излиза в някаква „бяла дупка” в друг край на Вселената) „изплюла” дезинтегрирани като някаква атомна или субатомна субстанция. Колко хубаво би било ако влизайки в такъв тунел ти, макар и устремно, но запазвайки целостта (и по възможност разсъдъка) си, пропадаш сред калейдоскопа на красиви цветове и сияния и в един миг малко по-късно излизаш през другия край и се оказваш сред красив звезден пейзаж на фона на нежносиня или розова планета. Така, както е във фантастичните филми. Е, бихме се примирили и с някои електромагнитни смущения или гравитационно натоварване (в рамките на човешката издържливост) по време на преминаването. А после, ако можеше там някъде недалеч да се намери и обратният проход, който да те върне у дома…Като във филмите и романите. Но в действителност, ако дори такива проходи съществуваха, в случай, че започват в черна дупка, едва ли преминаването би било така безметежно. Още при самото влизане към черната дупка, скоро след преминаването на т.нар. „хоризонт на събитията”, човекът вероятно би бил разкъсан. (Във филмите нещата са представени различно – пропадаш си в черната дупка, движиш се по някаква траектория без гравитацията да ти навреди, оказваш се в тунел, сякаш създаден специално с характеристиките за комфорт на човека и неговия звезден кораб и пр.)
Остава ни другият вариант – да се надяваме, че такива „проходи” (тунели, коридори) съществуват някъде сред гънките на пространството. И че през тях бихме могли да преминем без да бъде нарушена нашата цялост и разум. (Разбира се, остава ни и хипотетичната възможност „черните дупки” да не са това, което ни представят теориите във физиката, а нещо съвсем различно – като във филмите.) Ако някъде има такава специфична физична реалност („проход” сред гънките на пространството), това би могло да означава, че пространството е „нехомогенно”. Би възникнал въпросът, доколко законите са универсални и действащи еднакво навсякъде. Допускането, че законите не са универсални, би подложило на съмнение цялата ни наука и възможностите за наблюдение, анализиране, правене на изводи и разбиране на Вселената. Или пък не? Ако съществуват подобни пространствени гънки и съответни проходи, може ли да допуснем, че тяхното наличие не противоречи на универсалността на законите? Можем ли да приемем, че такива гънки и проходи не нарушават хомогенността на пространството? Или да приемем, че, дори и нехомогенно, пространството продължава да се управлява от едни и същи универсални закони? Да оставим засега настрана тези съмнения.
По някакъв начин имаме проходи в нашата Вселена, свързващи различни нейни краища, през които можем да преминаваме. Във филмите „Стар трек” корабите си създават такива „проходи” на всяко едно място, т.е. те се гмуркат в „подпространството” и излизат в предварително определена от тях и желана точка далече, далече… Тази технологическа възможност изглежда още по-съмнителна от преминаването през проходи, които естествено съществуват в определени точки на Вселената. „Подпространството” се явява едно друго измерение, което не дезинтегрира, не разрушава. Преходът от пространството в „подпространството” и обратното излизане в пространството очевидно по никакъв начин не нарушава (не влияе и не променя) молекулната и атомната структура на обекта (космическия кораб и хората в него). Просто по някакъв начин структурата на пространството се разтваря, оказваш се в морето на „подпространството”, а после я разтваряш отново и изскачаш. На всичкото отгоре, имаш технологията да определиш точно къде това да стане… (Малко вероятно, нали?)
Да разгледаме по-простата идея – с проходите. (Евентуално естествено съществуващите възможности – може да ги наречем аномални от гледна точка на нашите обичайни представи, но може пък те да са си съвсем нормални от гледна точка на непонятните на нас дадености и характеристики на вселената.) Предполагат някакво огъване или усукване на пространството, при което самото пространство вътре в самия „тунел” не е засегнато. (Или в точките на входа и изхода пространствената структура си е и си остава от само себе си разтворена и даваща достъп до „подпространството”, или пространството е така огънато или усукано, че точките на входа и изхода почти се допират.) По-простото огъване графически го изобразяват със сгънат лист хартия, пробит с игла. Иглата пробожда две точки, които са една до друга, докато иначе биха били на 20 см. разстояние. Дали в този случай ще се преминава през някакво „подпространство” или точките ще са непосредствено свързани без проблеми за нас при преминаването? Но може и усукването на пространството да е по-сериозно и да крие редица капани. Както отбелязах, може и при такова огъване или усукване пак да се преминава през някакво „подпространство” – зони с трайно разтворена пространствена структура. Ако има феномени на спонтанно и моментно разтваряне на пространствената структура би било трудно и опасно и непрогнозируемо да се използва за пътувания. Освен ако това спонтанно разтваряне не е също и циклично и не е според определени закони или правила, но това е доста неработеща хипотеза за космическия пътешественик.
Би следвало да се предположи, че „подпространството” няма никакви измерения. Нали затова ще ни спести време и ще ни даде възможност да се придвижим бързо до другия край на вселената. Ако имаше някакви измерения в него, тогава цялата схема се обезсмисля или обърква.
Единият вариант е, че пространството е огънато или усукано и някъде между допиращите се точки или между усуканите възли е запазената „чистата” територия на прохода-тунел, през който можете да преминете. В самия проход-тунел пространството трябва да си е такова като нашето – неусукано, „чисто”. (За да можем да си преминем без да пострадаме.) (Същевременно, от друга страна, навлизайки в „подпространството” (което, както отбелязахме, няма никакви измерения) на вашия триизмерен космически кораб, съществуващ със свое собствено време (а може би със свое пространство-време, както твърди Айнщайн), неговата (а и вашата, космически пътници) триизмерност не би трябвало да влезе в никакъв конфликт с безизмерността на „подпространството”. Как триизмерният обект ще просъществува и дори ще премине (може би ще се придвижва или плува) в среда, която априори по своята същност е безизмерна и вероятно всичко в нея би следвало да отговаря на свойствата на безизмерност? Т.е. възможно ли е триизмерният обект, в който молекулите тиктакат в някакъв времеви отрязък, продължавайки вашия живот, да съществува безконфликтно в априори безизмерната среда? А и също така – евентуалните проходи-тунели, за които казахме, че трябва да са „чисти”, т.е. с пространство в тях такова като нашето, за да можем да си оцелеем в него, очевидно не биха били част от самото безизмерното „подпространство”, а само някакъв вид „антрета” към него, освен ако самите проходи-тунели не свързват директно (вследствие на споменатото огъване или усукване) две отдалечени части на нашето си пространство и Вселена, без да преминават през въпросното „подпространство” (но забележете – запазвайки вътре в себе си неговите нормални за нас свойства!) Тази идея за директно свързващите проходи-тунели, дори ако би била допустима в рамките на нашата Вселена, не би могла обаче да ни върши работа, когато говорим за евентуални връзки между различни, изолирани, затворени в себе си Вселени. В този случай очевидно се налага преминаване през някаква друга същност, можем да я наречем „подпространство”. Тогава очевидно проходите-тунели биха били просто едни „антрета”. Но остава въпросът за безметежното и безконфликто просъществуване и пропътуване на нашата триизмерност през безизмерността на това „подпространство”. Да речем, че ще си преминем през него безконфликтно.
Идеята обаче за усукванията на пространството навява плашещите мисли какво би ви се случило, ако попаднете в някакви капани или задънени пътеки, някакви „торби” без обратен изход сред възлите и гънките на усуканата част на пространството. (Като бях малък, на 15 години ми се явяваше представата за своеобразно „пространство-щори”, за каквото писах някакъв фантастичен разказ.) И по какъв начин бихте избегнали капаните на усуканите части, за да стигнете до началото на „прохода”. А после при излизането отново може да попаднете в капана на усуканите пространствени гънки. Ако се приеме тази идея – че проходът-тунел пряко свързва две части в нашата Вселена защото има усукване, огъване (или нещо подобно) на самото пространство. Или че тези две части са пряко свързани без да има проход-тунел, но въпреки това се преминава през зони на усуквания и евентуални капани. Да не говорим за връщането ви след това - как бихте намерили подобен проход-тунел, (или просто точка, зона за пряко преминаване) който да ви заведе обратно у дома.
Другият вариант е преминаване на тунела през „подпространство”. Тук нещата се усложняват още повече. Проходът-тунел е или „антре” при влизане и „антре” при излизане в и от безбрежността на „подпространството”, в което вие след като сте се оказали трябва по някакъв начин да намерите и определите своята посока към излизане, или самият проход-тунел по някакъв начин преминава през цялото това „подпространство” докато ви изведе в точката на излизане. Ако проходът-тунел не е само на входа към и изхода от „подпространството”, тогава той би се явявал проход-тунел в самото „подпространство”. Първо, да се направи проход-тунел в безизмерното „подпространство” и още повече да се определи неговата посока би изглеждало много странно и трудно приемливо като възможно и второ, безконфликтното съществуване на прохода-тунел съдържащ „чистото” пространство, в което ние можем да просъществуваме и да преминем, е аналогично с безконфликтното навлизане и оцеляване на триизмерния ни обект в безизмерната същност на самото подпространство.
И така, тунелът влиза в „подпространство” (в което няма никакви измерения, никаква протяжност) и излиза от него в друга отдалечена точка на Вселената. Тук възниква въпросът, дали точките в двата края на тунела ще са определени на случаен принцип. Ако в „подпространството” няма протяжност и измерения (да не говорим за материя и време), по какъв начин би се определило в коя част на нашата Вселена да стане точката на излизане? По какъв начин това би се определило дори и да е на случаен принцип? Т.е. ако трябва ние да си зададем посоката и определим траекторията, а не да се гмурнем някакъв проход-тунел без да знаем и да ни интересува къде ще се окажем.
Би ли била една и съща постоянна точка на излизане? Може би да, ако и входът на тунела е постоянно в определена точка на Вселената, а не се мести непрекъснато като квантова частица. Но това се отнася само до случаите на постоянно съществуващи такива структури, проходи-тунели, процепи и пр., т.е. просто някъде на определени места структурата на пространството си е разтворена и през нея се преминава – някъде се влиза, другаде се излиза, а на трети места евентуално може и да се влиза и излиза.
Но и при двата варианта, предполага се, че този проход-тунел ще съдържа в себе си нормалното наше пространство от нашата триизмерна Вселена. (Защото, представете си, че проходът представлява шестизмерно или десетизмерно пространство, вие влизате с вашия кораб и най-напред от триизмерни обекти трябва да се превърнете в шестизмерни или в десетизмерни. Не съм убеден, че това би могло да се случи без поражения на вашия обект и на вашия мозък. Освен ако някаква висша сила не е предвидила това да се случва безпроблемно. Но едва ли някой би могъл да каже това, докато не се случи и евентуално корабът му оцелее в шестизмерен или десетизмерен вид.) За да можете вие да преминете цял. Т.е. в този случай преминавайки през „подпространството” вие няма да се окажете в досег с него – вашият кораб и вашето тяло няма да бъдат трансформирани в нещо с друг брой измерения или в нещо без протяжност и измерения. Защото ако беше иначе – възстановяването вероятно би било доста проблемно.
Възможно ли е всичко това? Да има огъване и усукване на пространството, но това да не противоречи на универсалността на законите във Вселената, която е в основата на нашата наука. Да можете да преминете през капаните на огъванията и усукванията. Сред гънките да има проход, в който пространството да е като нашето, за да можете вие да преминете здрав и читав. Или да има „подпространство”, през което да минава проход. И този проход да е също с характеристиките на нашето пространство, а преминавайки през „подпространството” вие да не влезете в пряк досег с него, да не бъдете повлияни от липсата на измерност там. Макар и без протяжност и измерения в „подпространството” проходът да свързва определени точки на Вселената в познатото ни триизмерно пространство. Или да можете да преплувате в „подпространството” без неговата безизмерност да влезе в конфликт и да повлияе вашата триизмерност и тиктакане във времето ви. Въпреки липсата на измерения в „подпространството” плувайки в него да сте в състояние да определите посоката си и мястото си на излизане. И може ли да се надяваме такава схема да работи и за свързване между различни изолирани затворени в себе си Вселени, такива като нашата Вселена, която е единствената познавана донякъде от нас. Всички тези въпроси са много проблематични.
Но аз започнах и със съвсем друга идея. Първо, невъзможността за телепортиране при което молекулната и атомна структура на човешкото тяло се разгражда и после отново се възстановява. Има разни такива идеи и филми – човекът се разгражда и после отново се изгражда и възстановява на друго място на сравнително недалечно разстояние през пространството. Например от командната зала в космическия кораб до повърхността на планетата, или от тази сграда в съседната, където извънземните не стрелят. Сякаш е изпратен с някакъв триизмерен факс. Същото се отнася и за телепортирането през Вселената, известно във фантастиката.
Тук има, според мен, два основни и непреодолими проблема. Възстановяването на човешкото тяло, включително на мозъка, до най-ниския микроскопичен порядък. Идеята е вероятно, че съответната „технология” сканира тялото ви триизмерно, т.е. записва абсолютно всичко, местоположението и състоянието на всяка частица, и после тези данни се препредават и въз основа на тях тялото ви се пресъздава, възстановява, материализира.
Това май просто не е възможно от гледна точка на постановките на квантовата механика. (Освен ако и нейните теории не се окажат погрешни.) Нито ще може всичко да бъде записано, нито ще може да бъде възстановено. В някои романи и филми се опитват да убедят читателя във възможността на такъв процес, като за компромис прокарват идеята за евентуални и натрупващи се генетични грешки при всяка една трансформация. Това е добре за филми и за роман, но е просто залъгване на читателя. Дори да има толкова велика технология за подобно сканиране и възпроизвеждане, постановките на квантовата механика за неопределеността обезсмислят физическата възможност за това. Второ, въобще не е известно какво има на най-ниското ниво на структурата на нещата (на материята). Най-ниското ниво вероятно ще е много по-ниско от възможностите за сканиране и за предаване на информация на такава сканиращо-възпроизвеждаща технология. Трето, за да се сканират процесите на най-ниското ниво и да се възпроизведат, това предполага постигането, слизането до нивото на „замръзнало” състояние – до „замръзналия миг” на „времевия квант” на процесите. Ние не знаем съществува ли такъв времеви квант, дали процесите на това ниво протичат непрекъсваемо или на отделни кванти. С други думи, дали времето (доколкото това понятие има физически смисъл, а не е само една ментална конструкция и представа, т.е. движението, трептенето на материата или на енергията на базово равнище) е делимо на отделни кванти или времевите интервали (движението, процесите) може да се делят до безкрайност. Като прибавим това обстоятелство към неопределеността в квантовата механика, виждаме, че за сканиращо-възпроизвеждащата технология става още по-сложно. Аз бих казал невъзможно. Т.е., не е възможно човекът да бъде сканиран и точно възпроизведен, опитът най-вероятно би довел до фатален за човека резултат. Всъщност, опитът е неосъществим. Освен това, при процеса на телепортирането във филмите забелязваме, че човекът също така изчезва в началото на телепортацията. Освен че го сканират също така и го дезинтегрират. Технологията го сканира и го унищожава. После го пресъздава някъде другаде. При това, „пациентът” не усеща никаква болка. Защо ли става така? Вероятно няма как да бъде сканиран без да бъде дезинтегриран, или каквото друго там става. Или за да не се получи едно непрекъснато дублиране и умножаване на един и същ човек при всяко телепортиране. Интересно е и как точно би се определило местоположението в пространството на неговото възпроизвеждане. И как става възпроизвеждането (например във филмите „Стар Трек”) след като на мястото на появяването няма някаква апаратура или технология. Т.е., определянето на посоката и материализирането на произволни места. Но дори и ако материализирането става в определена лаборатория пълна с апаратури, това не променя същността на нещата и тяхната невъзможност. Ако не навлезем тук в някакви мистични или божествени измерения, ако не приемем някакви ирационални постановки или някаква друга коренно различна философия за нашата реалност, основана на наличието на „наблюдаващ субект”, „свръхразум”, друга реалност и пр. – обстоятелства, които биха оправдали възможността да се правят магии, няма как да се обясни процесът на такава телепортация.
Вторият основен проблем е свързан с невъзможността да се пренася съзнанието, по-точно самосъзнанието. Дори и да е възможно да сканират абсолютно точно вашия мозък и да го изградят на друго място, новият мозък няма да носи вашето самосъзнание. Може да създадат ваш двойник, той може дори и да мисли точно като вас, да усеща като вас, но това няма да сте вие. Вашето съзнание няма да се пренесе в него, вашето самосъзнание няма да се прехвърли. В момента в който вие бъдете дезинтегриран, създавайки вашия двойник, светът за вас ще изчезне (ако, разбира се, не съществува друга реалност, с която се запознаваме след смъртта ни…). Тези два проблема ги изтъкнах, за да се разбере невъзможността за телепортиране през вселената. Също така и невъзможността за преминаване през проходи и тунели, освен евентуално ако по някакъв начин в тях не се запазват характеристиките на нашето триизмерно пространство и вие можете да преминете цял и невредим.
А сега ни интересува възможността да преминем през подобни проходи, които свързват нашата Вселена с други Вселени. Възможно ли е да има такива проходи между нашата и други Вселени, през които да може да преминем. Проходи, които свързват различни Вселени. Като казваме проходи, ние си представяме такива тунели, през които да можем да преминем. И както казахме по-горе, трябва в тях да се запазват характеристиките на нашето пространство, за да може да минем живи и цели. Възможни ли са такива проходи, или ние сме обречени никога да не разберем дали освен нашата Вселена съществуват и други подобни Вселени. Нито да разберем, нито да можем да преминем в такава. Друг е въпросът, че нашата Вселена, пък дори и само галактиката ни, е толкова необятна, чудовищно огромна, невъобразимо безмерна, за нашите човешки мащаби и възможности, за нашата слаба биологична натура, че никога няма да сме в състояние да я пребродим и опознаем.
Да допуснем два варианта. При първия вариант в другата Вселена съществуват същите физични закони като в нашата Вселена. При втория вариант, законите в другата Вселена са различни.
В първия вариант не би имало гранична линия на промяна на законите. Характеристиките на пространството в нашата Вселена ще са същите и в другата Вселена, а и в прохода ще са такива (както вече посочихме, ние очакваме такъв проход-тунел, за да можем да преминем живи и здрави, независимо дали ще има някакви електромагнитни смущения или други екзотични ефекти). Тогава възниква въпросът, трябва ли да ги наричаме две отделни Вселени, свързани с проход. Или това ще е една и съща Вселена? Бихме могли и да я наречем една и съща с формата на две свързани Вселени-близнаци. Ако има един постоянен проход се предполага, че в никой друг регион или точка няма да може да се прави връзка между едната и другата Вселена. Навсякъде другаде двете Вселени ще са затворени в себе си, но в определената точка ще може да се свързват. Съществува вариантът също така двете Вселени-близнаци да са свързани с множество подобни проходи. Възниква въпросът за тази странна геометрия на пространството, която би допуснала подобно свързване. Доколкото тези проходи ще свързват Вселените само в определени зони, бихме могли да приемем, че все пак те са си две различни Вселени. Сега ние не говорим за варианта на свързване по подобен начин на повече от две, но техният брой би могъл и да се окаже безкраен. От друга страна, ако връзката между отделните Вселени все пак преминава през „подпространството” (а може и да си го наречем „хиперпространство” и въобще да си измислим цяла йерархия на различни видове „подпространства”, други пространства и други реалности), било то с пряко „плуване” през него или през проход-тунел, преминаващ през него, тогава с пълно право и с чиста съвест можем да ги наречем две отделни изолирани Вселени. Но остават всичките проблеми, които разгледахме по-горе, свързани с проходите-тунели и с преминаването през „подпространството”.
Вторият вариант е при Вселени с различни физични закони. Тук нещата се усложняват още повече. Ако допуснем, че нашата Вселена е свързана чрез проход-тунел с друга Вселена, в която действат различни закони на физиката, тогава, навлизайки в прохода-тунел, в който все още се запазват характеристиките на нашето пространство, в един момент ще стигнем до граничната зона, в която започва промяната към законите, които действат в другата Вселена. Какво би представлявала такава гранична зона? Какво би представлявала промяната от действието на едни закони към действието на различни. И още повече, възможно ли е такава зона да бъде локализирана в определени граници на пространството, без да се разширява, без да се разпростира и възпроизвежда нататък, възможно ли е да е локализирана и същевременно отворена, т.е. да не е капсулирана. А ако е капсулирана, как би било възможно преминаването през нея? Може би това би било зоната на страшен хаос, на някаква колизия. Знаем, че дори само контактът между материя и антиматерия води до експлозията на анихилацията. А когато се срещат две Вселени с различни закони? Каква би била колизията. Възможно ли е да няма такава? Възможно ли е този хаос да не се разпространява като раково образувание и в двете посоки в двете докоснали се Вселени със скоростта на светлината или може би с някаква по-голяма скорост? Би ли имало преходно пространство. Дали контактната зона би била „запечатана” по някакъв начин? И при всички тези въпроси, как бихме могли да преминем? Дали бихме могли да пробием и преминем през такава капсулирана зона? Или през зоната на колизия? (Защото, нали казахме, че дори и преминавайки през проход-тунел, ние имаме нужда от пространство вътре в този проход, което да ни позволи да оцелеем, т.е. същото като нашето. И в един момент, дори преминавайки през този проход-тунел през „подпространството” бихме стигнали в зоната на контакт със законите на другото пространство, на другата Вселена, със зоната на хаоса.) И какво би станало със структурата и същността на нашия космически кораб и нашите тела и мозъци в момента, в който навлезем в тази преходна контактна зона и още повече преминем във Вселената на другите физични закони. Най-вероятно бихме се разпаднали или деформирали преди да изчезнем. Няма как да запазим целостта и същността си, ако се окажем във Вселена, в която действат други закони на физиката. Дори ако нещо остане от нас, със сигурност няма да е същият ни разум и разсъдък. Едва ли бихме могли да си представим какво би ни се случило, дори ако разликите са съвсем малки. А ако са по-съществени…
Дори ако съществуват Вселени-близнаци, в които действат еднакви закони на физиката, изглежда по-вероятно различни Вселени да имат различна същност и характер, и различни закони.
Все пак, остава ни да се надяваме на алтернативния вариант за свързване чрез някакво „супер подпространство” на „Супер-вселената”. Добре е и да знаем в кои други Вселени законите са като в нашата, за да можем спокойно да си изберем подходящата Вселена за посещаване.
От всичко това излиза, че перспективите на човека за овладяване на безбрежния космически океан не са толкова големи, ако думата „овладяване” е допустима дори в преносен смисъл. Човекът е прекалено малък и прекалено слаб като биологична същност, обвързана с много тесни параметри за съществуване, на фона на чудовищните разстояния, обеми, обхвати и енергии на реалостта. От една страна, може би е по-разумно да осмислим добре системата си на ценности и да насочим погледа си към хармонизиране на земното си съществуване и съжителство. Към вечните стойности, които пораждат трепетите на човешката душа. От друга страна, ако отправяме погледа си надалече, може би трябва да помислим за друга философия за реалността, за друга възможна схема на реалността, която би могла да направи в по-голяма степен възможно всичко онова, което иначе изглежда напълно невъзможно.
Каква главоблъсканица.
***
Теории есть самые разные и реальности возможные.
И мне кажется эта теза, что время и пространство не существовали раньше "Большого взрыва", очень удобной для разных физиков и ученых как Хоукинг и др. (так все очень просто и ясно, и разговор кончается - а и никто не может посмотреть за этой предельной границой), а ведь возможные самые разные другие варианты, целый ряд изолированных или "каким-то образом соприкасающихся" (а почему нет и как-то связанных) Вселенных, плавающих в квантовом или в каком-то другом океане.
А время само по себе понятие ментальное, связанное с представлениями людей, с их восприятиями, с их образом мышления, и конечно в этом смысле - с устройством и способностями их мозга, с его предельной скорости функционирования и восприятия.
А всущности - процес "времени" еквивалентный движения или вибраций частиц (на всех уровнях - с базового уровня елементарных вибраций и перемен до масштабного движения космических тел) и соответсвующих перемен енергии, материи, мира, Вселенной, Реалности в комплексе. Время - это движение и перемена. В каждом настоящем миге наша Реальност застыла. Следует следующее состояние застылости. Следующая вибрация частиц, следующая перемена. Нет обратной стрелы времени, как любят писать некоторые физики в своих научно-популярных монографиях.
А может быть нет "следующей" вибрации? Можеть быть движение неделимое, можеть быть оно не "квантово-гранулированное", можеть быть оно не делитсь на квантовом принципе, а эму характерно свойство бесконечной неделимости и непрерывности. Тогда как можем определит настоящее моментное состояние и следующий сатус Реальности?
Но как бы то ни было, проблем состоится в том, что наш мозг действует чрезмерно медленно и так же медленны наши восприятия, ассоциации становятся с скоростей движения електронов и частиц в невронной сети, а это очень медленно чтобы воспринят "настоящий миг", мы можем только медленно ассоциироват и рассуждать о "прошлом" и о "будущем", которые являются одни идеи, ментальные формы и действия, просто понятия и представления.
Иначе - можеть быть есть другая Реальность комплексная, в которой все связывается по другому, все единное и целое и там наверно есть связи между разными "временами" и "состояниями" нашего мира. Но пока нам невозможно это узнат и туда нелзя попасть.
Если кто-то успеет каким то методом туда проникнуть, тогда он сможеть рассказать. Но пока не знаем. Остаются только спекуляции физиков, которые тоже нуждаются в финансировании их институтов.
***
06. 05. 2012