ДЪЛБОК СОНДАЖ
ВЪНШНАТА СФЕРА
(Външната сфера на Реалността)
***
Мистериите на Вселената
- на Реалността, която виждаме и не виждаме, разбираме и не разбираме
***
- Интензитет на вибрацията и ходът на времето
http://www.stihi.ru/2012/10/30/4100
- Една реалност или различни реалности?
http://www.stihi.ru/2012/10/29/7580
- За времето и пространството, както и за възприетите теории
http://www.stihi.ru/2012/10/25/4344
Проходи между Вселените - Проходы между Вселенными
/ Метафизиката на света в произведението "Дълбок сондаж"
http://www.stihi.ru/2012/05/06/848
- Съзерцанието
http://www.stihi.ru/2012/05/07/7373
- Съзерцанието 2
http://www.stihi.ru/2012/06/15/4348
- Движение со скоростю выше скорости света
http://www.stihi.ru/2012/05/13/1052
- Вселенная, Большой Взрыв, Время - замечания
http://www.stihi.ru/2012/02/29/8799
- О Внутренной сфере
http://www.stihi.ru/2012/03/21/5442
_________
*** ***
Капанът на сингулярността
(Към Метафизика на света на "Дълбок сондаж")
http://www.stihi.ru/2012/05/06/848
Тази удобно измислена дума носи в себе си идеята за изключителност, единственост. Изразява някакво изключително единствено по рода си състояние. Изключително в крайна степен.
С тази идея за такава изключителност, тези, които използват думата се опитват да ни внушат, че в състоянието, за което тя се прилага, всичко е възможно, а по-точно – възможно е онова, което те ни казват, че се е случило.
Всъщност това е един капан на безсмислието. Състоянието, което описва, така както ни го представят, е изпълнено с такива противоречия, които го правят безсмислено. Сингулярността, която, според космологични теории, е началото на нашата Вселена, предполага, че в това състояние не съществува време. Защото преди Големия взрив не е имало нито време, нито пространство, според тези теории. Времето и пространството се раждат при Големия взрив, а той идва след сингулярността. Сингулярността обяснява и оправдава, че Големият взрив, а по-точно Вселената ни се ражда от нищото. Защото сингурялността носи идеята за такава изключителност, при която точно този нонсенс става възможен. Същевременно сингулярността като някакво състояние (каквото и да е то), или обект (какъвто и да е той) е отправната точка, от която следва Големият взрив. Това означава, че сингулярността се трансформира в Големия взрив. Ако не се трансформира, тя би си останала същата сингулярност и не би могло да последва нищо от нея, вкл. Големият взрив. След като сингулярността се трансформира, значи в нея се осъществяват процеси на промяна, които водят до Големия взрив. Безсмислието е в противоречието между липсата на време и наличието на процес и трансформация. Няма как да има процес без да има време. Защото времето е израз именно на поредицата от състояния, т.е. на процеса. Освен ако допуснем, че онова време в сингулярността е някакво друго време, съпътстващо процеса, а нашето си време си е друго и то се появява с Големия взрив. Но това е игра на думи и е глупаво. Защото разглеждаме времето като една поредица от следващи едно след друго състояния. И по същия начин това се отнася за процеса, който би могъл да доведе до трансформиране от състоянието на сингулярност в началото на Големия взрив. За да се отключи първоначалния момент на големия взрив очевидно е нужно трансформиране, процес. Това означава, че няма как при сингулярността да няма време. Дори ако времето е заспало за определен период, в един друг момент то трябва да се събуди. Да речем, че всички процеси, промени, трансформации са застинали, няма движение в свръхплътната енергия на сингулярността, може би няма и енергия, няма вибрации, няма време. Но в определен момент трябва да настъпи промяна, отключване, събуждане. Иначе сингулярността ще си остане същата вечно. Дори в този момент на отключване вече има време. Амторите на теорията ще кажат, да, тогава започва времето, но преди това не е имало. Но преди момента на отключването би трябвало да има някаква причина, а такава причина би представлявала състояние различно от предишното спящо състояние на сингулярността. Така навлизаме доста навътре в сингулярността, за да казваме, че там няма време, т.е. няма промени. Самата сингулярност се е появила отнякъде, самата тя е резултат от някакъв процес. Сингулярността със странното си наименование иска да ни каже – повярвайте сляпо, защото аз съм нещо мистериозно и изключително. Тя иска да ни каже, че при нея всичко е възможно, всякакви противоречия са без значение. Просто трябва да приемем така, както ни се казва. Възниква въпросът, защо да го приемем по този начин. Бихме могли по съвсем същата логика да приемем обратното. Сингулярността е нещо изключително. Кажете какво искате? Каквото и да си пожелаете, можем да приемем, че се е случило, че е било в нея и преди нея. Защото сингулярният й характер ни позволява да кажем, твърдим и приемем всичко. Шегата настрана. Просто сингулярността е един капан, дума, измислена от някои учени за удобство, тъй като не са в състояние да обяснят с техните методи какво е било преди това и извън това. Тъй като методите им са свързани с наблюдения и изчисления, а в един момент се стига такава зона, в която наблюденията свършват, а изчисленията стават безпредметни. Сингулярността представя едно състояние, което има драстични противоречия и няма как да е такова, каквото ни го представят. Това означава, че и самата теория за уникалността на Големия взрив, произтичащ от сингулярността, преди която не е имало нищо, е крайно фалшива. Екзотична е и завладява умовете на хората, но е фалшива и несъстоятелна.
07. 05. 2012 - 02. 13