Рецензия на «Невеста сатаны» (Николай Малахов 2)

Здоровья и удачи, Николай!
Жму руку!
С дружеским теплом,
Красимир

---------------

„НЕВЕСТА САТАНЫ”
Николай Григорьевич Малахов (р. 1964 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГОДЕНИЦА НА ДЯВОЛА

Разбий мечтата на паркета в глъч
и черен валс безумен да се лее.
Изцъклен поглед изкривява лъч.
Рубин зловещ на пръста ти кървее.

Като луна виси мастит свещник.
Искрее лобно златото на трона.
Забрави ти кой вчера бе велик
и стана господарка над закона.

С вино не те опиха през нощта,
в измамни мрежи никой те не хвана –
сама дойде, душевна чистота
подложи под бездушната стомана.

С теб бе голямата любов, със стръв
те пазеше от пагубна измяна.
Но жертвеният огън иска кръв
и ти кръвта си там презавеща му.

Кикоти се нощта, небесен вой
гърми на сватбата на сатаната.
На злото сили са защитник твой,
но ти в това напразно вярваш сляпо.

Нима разперва червеят крила,
без чувства за пълзящия е времето.
Безсмъртие да търсиш бе дошла,
а стана просто жертвоприношение.

Приключва нощ. Тече последен миг.
В целувка устните съединени.
Прогледна ти. Ала застина вик...
Да бъдат греховете ти простени!

Лика ти утрото ще освети,
в зениците – безсмислена надежда.
Изпускаш вчерашния пръстен ти,
сред камънаците изчезва.

А изоставеният твой герой
при тебе през руините ще стигне.
Кръст опрощаващ ще прекръсти той
и тяло безтегловно ще повдигне.
Ударения
ГОДЕНИЦА НА ДЯВОЛА

Разби́й мечта́та на парке́та в глъ́ч
и че́рен ва́лс безу́мен да се ле́е.
Изцъ́клен по́глед изкривя́ва лъ́ч.
Руби́н злове́шт на пръ́ста ти кърве́е.

Като́ луна́ виси́ масти́т свештни́к.
Искре́е ло́бно зла́тото на тро́на.
Забра́ви ти́ кой вче́ра бе вели́к
и ста́на господа́рка над зако́на.

С вино́ не те́ опи́ха през ноштта́,
в изма́мни мре́жи ни́кой те не хва́на –
сама́ дойде́, душе́вна чистота́
подло́жи под безду́шната стома́на.

С теб бе голя́мата любо́в, със стръ́в
те па́зеше от па́губна измя́на.
Но же́ртвеният о́гън и́ска кръ́в
и ти́ кръвта́ си та́м презавешта́ му.

Кико́ти се ноштта́, небе́сен во́й
гърми́ на сва́тбата на сатана́та.
На зло́то си́ли са зашти́тник тво́й,
но ти́ в това́ напра́зно вя́рваш сля́по.

Нима́ разпе́рва че́рвеят крила́,
без чу́вства за пълзя́штия е вре́мето.
Безсмъ́ртие да тъ́рсиш бе́ дошла́,
а ста́на про́сто жертвоприноше́ние.

Приклю́чва но́шт. Тече́ после́ден ми́г.
В целу́вка у́стните съедине́ни.
Прогле́дна ти́. Ала засти́на ви́к...
Да бъ́дат грехове́те ти просте́ни!

Лика́ ти у́трото ште освети́,
в зени́ците – безсми́слена наде́жда.
Изпу́скаш вче́рашния пръ́стен ти́,
сред камъна́ците изче́зва.

А изоста́веният тво́й геро́й
при те́бе през руи́ните ште сти́гне.
Кръст опрошта́вашт ште прекръ́сти то́й
и тя́ло безтегло́вно ште повди́гне.

Красимир Георгиев   04.07.2015 12:50   •   Заявить о нарушении