Рецензия на «Я раньше не любила города...» (Валерия Мариненко)
Аз по- рано не обичах града. Не разбирах градските обичаи. Странстващ дух ме прикова там, където е небето, гората и на полето тревата. Където слънцето целува кожата по раменете където всяка сила има свойта тежест, Където бягах и че ще се опаря, не се боях с босите си нозе в храстите с коприва. Където пеехме до малък тлеещ огън, където старата палатка пазеше съня ни, където аз бях на всекиго сестра и на сакото ми имаше лента като медал. И сега какво? Разделени са мостовете. В тялото уморено липсва вълнение. Рутинна е ежедневната суета. Компасът се счупи. Изгубих си картата. Превод: Йорданка Радева Йорданка Радева 15.12.2019 20:24 • Заявить о нарушении
Перейти на страницу произведения |
