НИКОЛАЙ ДЯЛКОВ. БОЛГАРИЯ
Роден в Тополовград през 1963 година.
Завършил през 1989 година ВТУ “Ангел Кънчев”-гр.Русе,специалност “машинен инженер”
От 18 години работи в РУП Тополовград
В момента последна година студент по “Право”
Пише стихове от ученическа възраст.
Публикувал във вестниците “Сакараско ехо” и “Сакар”-Тополовград,”Делник”-Ямбол,а през последните две години и във вестник “Уикенд”
През 2002 година е издадена стихосбирката му “Настояще от спомени” от издателство “Земя”-гр.София.
В момента публикува в сайта “stihovebg.com” под псевдонима “ bohem”
Родился в городе Тополовград в 1963 г.
В 1989 г. закончилВТУ "Ангел Кынчев" в городе Русе, получив специальность инженер.
Работает уже 18 лет в Районном Управлении Полиции г. Тополовград.
В настоящее время учится на последнем курсе юридического факультета.
Стихи пишет со школьных времён.
Публиковался в газетах "Сакарское эхо" и "Сакар"- Тополовград, "ЕЖЕДНЕВНИК"=Ямбол,
а в последние два года - в "Weekend".
В 2002 г. издал сборник стихов "Настоящее из воспоминаний", издательство "Земля", г. София.
Публикует свои произведения на сайте stihovebg.com под псевдонимом bohem.
Николай Дялков, Тополовград, България
Стихи, предоставленные поэтом для перевода их на русский,
украинский, белорусский или польский языки:
В ТВОЯ СЪН АЗ ТИХО ЩЕ ПРЕМИНА
(http://www.stihi.ru/2011/12/30/1101)
Николай Дялков, Тополовград, България
Ще рисувам по гърба ти с пръсти аз
най-желаната от мен картина.
Ще преливат цветовете в буйна страст,
като огън в лудо лумнала камина…
Ще довърша с устни своята творба.
Нежно ще описвам всяка гънка.
Ще рисувам по сърцето ти, така,
да забравиш ти, че съмва вънка…
Ще рисувам в тебе. Тръпнеща от страст,
ти ще си най-живата картина…
А когато сутринта се сгуши в нас,
в твоя сън аз тихо ще премина…
* * *
В ТВОЙ СОН ПРИДУ Я ПОТИХОНЬКУ
(вольный перевод П.Голубкова)
Еще рисуют твоё тело пальцы,
Как самую желанную картину.
Переливается цветенье буйной страсти,
Как полыхание огня внутри камина...
Удастся ль завершить моё творенье?
Я нежно обнимаю тебя взглядом,
А моё сердце мучится сомненьем:
Ты забываешь, что рассвет уж рядом...
Тебя рисую. Трепеща от страсти,
Словно картину – живо, ярко, тонко...
А когда утро нам велит расстаться,
В твой сон опять приду я потихоньку...
=========== ======== ===================
ЛУДНАЛ ДЪЖД
Николай Дялков, Тополовград, България
Някой ден, ако ме грабнат мисли шеметни,
аз ще запрепускам. Ах, с какви коне,
в нежния ми стих – съновник твой на времето,
в твоята гора... Под моето небе...
Ще струи любов в росата – пъстри капчици,
ще отдъхне с благост старият геран...
Ще надничат плахо под дъжда натрапници
в нашите мечти... и сбъднат стих, и блян...
А конете ми ще рият със копитата
и ще пърхат с ноздри. Нашата любов
ще е тайнствена вода - от ненапитата,
ще е песен млада, таен благослов...
Някой ден, ако обяздя тайно чувствата
и препусна диво в твоята гора...
Ще сме две мечти, отнякъде изпуснати –
луднал дъжд и млада, влюбена трева...
---------- ---------- -----------------
БЕЗНАДЕЖДИЕ
Николай Дялков, Тополовград, България
Подранила си, знаеш ли… Много избърза…
Още зимно просвирва ми леден кавал
и светът ми е свит, и без Лято – премръзнал…
А дали пък за Пролет не съм закъснял…
Подранила си, знаеш ли… Страшно ме кефиш…
Как разголена, млада поклащаш снага
сред премръзнали кучета, скрила във шепи
тази моя забравена, стара мечта…
Подранила си, знаеш ли… Не! Не си тръгвай…
Обладай ме във парка сред преспи от сняг…
От косата си лятното слънце развързвай.
Поведи ме със него към пролетен бряг…
Подранила си, знаеш ли… Моя Надеждо…
Но защо ли към тебе съм винаги взрян…
И макар да изглежда, че няма надежда,
обладай ме пред всички – без дъх… и без свян…
------------- --------------- ---------------
НАРИСУВАХ ТИШИНА
Николай Дялков, Тополовград, България
Поисках тишина да нарисувам,
онази, от сърцето на нощта.
А тя във щурчов звън се заримува...
И бе красива тази тишина...
И утро срещнах... с блян за тишината
на сто дървета, в тръпнеща гора.
Но с птича песен Господ над Земята
разпя небето в чудна тишина...
Накрая във целувка нарисувах
една щастлива, жива тишина...
Една жена, когато ме целуна,
светът щастлив край мене занемя...
* * *
НИКОЛАЙ ДЯЛКОВ
Перевод с болгарского А.Григорьева
(подтрочник)
Нарисовал молчание
http://www.stihi.ru/2012/04/05/712
----------- ------- ---------
Я хотел нарисовать тишину
Один, от сердца в ночи.
А она в сверчковом звоне себя зарифмовала...
И красивая эта тишина...
И утро встретил... с мечтой о тишине
сто деревьев, в трепещущем лесу.
Но с птичьей песней Господь на Земле
Разлил в небе чудную тишину...
Наконец в поцелуе нарисовал
Одна счастливая живая тишина...
Одна женщина, когда меня целовала,
Мир счастливым казался мне.
------ ---- ---------------
НИКОЛАЙ ДЯЛКОВ
Нарисовал молчание
Свободный перевод А.Григорьева:
http://www.stihi.ru/2012/04/05/712
Дышу с волшебной тишиною в унисон,
В молчанье растворяюсь дивном ночи.
В ней лишь сверчковый слышу перезвон
И сердце в такт от радости клокочет.
Мечтая в утренней прекрасной тишине,
Услышу лес трепещущий листвою.
И вижу Господа я в птичьей трескотне,
И она льется над чудесной тишиною.
Молчанье света поцелуем обращу,
Живя одной счастливою надеждой.
В тиши твой образ милый отыщу,
И взгляд души коснётся моей нежно.
Февраль 2012г
========== ========= =============
ПИСМО ЗА ПЕПЕЛЯШКА /до поискване/
Николай Дялков, Тополовград, България
Умореният спомен на дните
приюти едно плахо момче.
То те търси днес, там - през горите,
през реки и през стръмно дере…
Малък принц, разпознал Пепеляшка
във момичето с чипо носле
и за седмица-време пораснал
с разранени до кръв колене…
Теб довя те несретникът вятър
насред село и той не разбра,
как сред жмичката с щури приятели
Пепеляшка във теб разпозна…
И къде си сега, Пепеляшке…
И през колко гори и реки
да те търся, хабер да ти пратя -
аз съм принцът от детските дни -
онова мълчаливо момченце,
пеперуди с теб дето брои
и светулки в последната вечер,
по косите ти с устни лови…
Онова непохватно човече,
дето миг за ръка те държа
и принцеса в нощта те нарече -
във последната детска игра…
Разпиля те магьосникът вятър,
който тайно при мен те довя…
За това аз по него ти пращам -
до поискване – стих от тъга...
* * *
МИГ ТИШИНА
Николай Дялков, Тополовград, България
Косите на вятъра нежно се вплитат
по твоето рамо с ахатов загар
и звук на китара, забравен, долита
във ехо с вълните... и спомена стар...
Море, нощ, прохлада и будни дървета,
мъждука сред клоните малка звезда,
китарата пее с гласа на момчета...
А ти си... красивият миг тишина...
Косите на вятъра вечерно тичат
и милват те в спомена с лик на жена...
Поисках да кажа аз, че те обичам...
Отнесе ми думите... морска вълна...
* * *
------------- --------- ------------------
НЕ СЕ ЛИ УМОРИ...
Николай Дялков, Тополовград, България
Животът ме решава в кръстословица -
отвесен ход… И пак хоризонтал…
Редуват се възходи с безизходици…
И ето ме – уж млад, но остарял…
Загледан там стоя, на кръстопътя му,
а вятърът му свири с контрабас,
отвял далече мислите разкъсани…
И все в посоки трудни тръгвам аз…
Вървя, поел в полетата изписани…
В квадрати празни все ме вкарва той…
С живота ми от време сме орисани
да спорим мъжки в ребуси безброй…
Животе мой, не се ли умори от мен…
Пусни ме да живея, както знам…
Посока съм избрал… До сетния ми ден
и себе си, и теб не ще предам...
* * *
-------------- --------------- ---------
ЗА МИГ
Николай Дялков, Тополовград, България
Вали дъждът. Твори изкуство
със всяка капка – точен звук
по изтънелите ми чувства...
Симфония… в душа - капчук...
А слънцето... лъчи протяга...
Дъждовно блесвам озарен
и светлосенки в мене бягат.
Менят десен подир десен...
За миг, нехайно и полека,
от мен проточва се дъга –
мистична, шарена пътека,
отвеждаща на край света...
Вали дъждът. Твори изкуство...
Там… облак слънцето закри...
Виж, колко малко ни е нужно,
за миг да станем по-добри...
* * *
ОЛЬГА БОРИСОВА
Дождь идёт …
http://www.stihi.ru/2012/04/24/5378
МОЙ ПОДСТРОЧНЫЙ ПЕРЕВОД
Идет дождь. Творит искусство
В каждой капле – точный звук
По тонким моим чувствам…
Симфония… в душе – капель падение…
А солнце… лучи протягивает…
Дождливым блеском озаренные,
И светотени на меня бегут.
Меняют рисунок за рисунком…
На мгновение, небрежно и медленно,
От меня тянется эта дуга –
Мистическая, пестрая дорога.
Уводящая на край света…
Идет дождь. Творит искусство…
Там… Облака солнце закрывают…
Видишь, сколько мало нам нужно,
На мгновение станем лучше…
* * *
СВОБОДНЫЙ ПОЭТИЧЕСКИЙ ПЕРЕВОД
Дождь идёт, творит искусство.
В капле каждой – точный звук.
По моим тончайшим чувствам…
Музыка… И ритма стук…
Ярко солнце… руки тянет,
И блестят они в дожде,
И рисунки глаз дурманят,
Светотеней блик везде…
На мгновенье протянулась
Разноцветная дуга -
К краю света протянулась
Коромыслом радуга…
Дождь идёт. Творит искусство…
Солнце бродит между туч…
Как прекрасно счастья чувство!
Вот и первый брызнул луч…
* * *
О МИГЕ
СВОБОДНЫЙ ПОЭТИЧЕСКИЙ ПЕРЕВОД
ГЕННАДИЯ ЗЕНКОВА
http://www.stihi.ru/2012/09/21/9797
========== ========== ===========
БАРМАНЕ..
Николай Дялков, Тополовград, България
Захвърлил на някъде прашните ходове
и сметките гнусни за лъскав живот,
отдавна приел съм и виждам, че мога
да те изживея на тих оборот -
сред тихи любови на тихите пристани,
сред нежната музика – ключ към души,
сред верни приятели, няколко истински,
сред спомени мили, от село дошли...
Отдавна разбрах, че е трудно за вярване –
животът от сметки душите изми..
Наивните малко сме... Сипвай ни , бармане,
вземи ни последните бели пари...
Изстискай ни всичко, едно ще остане пак –
достойнството, дето не струва пари,
и за което на дали някой знае как
различно вирее в различни души...
Наливай ни, бармане, тука сме тихите,
които не ровим със пръчки в пръстта...
Но знай,от онези води, ненапити сме –
изригнем ли тихите – мием калта...
ПРИЗНАНИЕ /Николай Дялков, Тополовград, България
Низ флиртове и срещи е животът
сред пъстрата магия на деня.
Все късни и забравяни, защото
при теб блажен се връщам през нощта...
Реката на годините изтича,
косите ни сребреят ден след ден...
А спомняш ли си- бяхме ученици,
аз влюбих се във теб и ти във мен...
А кратките години в института...
А гарата с един студент смутен-
до влака с теб в последната минута
в Бургас урекъл своя сватбен ден...
Реката на годините изтича...
Да каже Бог и да я върна аз-
по-силно даже, знай ще те обичам
и пак ще съм на гарата в Бургас.
* * *
ПРИЗНАНИЕ
/Николай Дялков, Тополовград, България
Низ флиртове и срещи е животът
сред пъстрата магия на деня.
Все късни и забравяни, защото
при теб блажен се връщам през нощта...
Реката на годините изтича,
косите ни сребреят ден след ден...
А спомняш ли си- бяхме ученици,
аз влюбих се във теб и ти във мен...
А кратките години в института...
А гарата с един студент смутен-
до влака с теб в последната минута
в Бургас урекъл своя сватбен ден...
Реката на годините изтича...
Да каже Бог и да я върна аз-
по-силно даже, знай ще те обичам
и пак ще съм на гарата в Бургас.
* * *
ПРИЗНАНИЕ
(перевод П.Голубкова)
Случайный флирт и встреча на всю жизнь
Средь пестроты магического дня.
Я всё забыл со временем, кажись,
Но рад, что ночью ты возле меня...
Пусть годы нашей юности уплыли,
Пусть волосы белей день ото дня...
А помнишь, мы с тобой студенты были,
Влюбился я в тебя, а ты в меня...
А краткие свиданья в институте...
Одним лишь озабочен был студент -
К тебе стремился каждую минуту…
В Бургас попал на свадебный момент...
Текут года, назад не возвращаясь...
И Бог лишь знает, сколько времени у нас…
Но знай, я всё сильней в тебя влюбляюсь,
Еще вернусь к вокзалу в городе Бургас.
===========================================================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781