Рецензия на «Прохлада дождя остужает горячую кожу...» (Валерия Мариненко)
ПРОХЛАДАТА НА ДЪЖДА ОХЛАЖДА ГОРЕЩАТА КОЖА автор:Валерия Мариненко превод: Йорданка Радева Прохладата на дъжда охлажда горещата кожа И вятърът отново дърпа непослушната нишка. Мина още един ден, разбира се, не станах по-млада... Всичко е с мен и, както и преди, да губим има какво Не, не се гордея с това, че завладяващият шепот на комфорта Изгарящата страст в мен отведнъж унищожи За мен вече няма смисъл да доказвам нещо на някого Или да купувам билет на горната ложа със запазено място. Моят август е увенчан с шумоленето на есенните листа Моят град обвива рамене ми в мъгла като с шал. Имам нужда от малинов чай и малко спокойствие За всичко, което ме оставя, вече не ми е капка жал. Йорданка Радева 15.12.2019 18:34 • Заявить о нарушении
Перейти на страницу произведения |
