ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 3
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.
Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.
III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854
ИСТОРИЯ КОНКУРСА:
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
ИТОГИ I МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158
ИТОГИ II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
АТАНАС КАПРАЛОВ. БОЛГАРИЯ
Атанас Ангелов Капралов родился 12 июля 1958 г. в Димитровграде.
Высшее образование получил в Пловдивском Университете "Паисий Хилендарский" со специальности "болгарская филология".
Работал редактором в местной печати, корреспондентом "Народной Молодежи",
заведовал музеем классика болгарской литературы Пеньо Пенева и председателем одноименного фонда, драматургом Драматического Театра "Апостол Карамитев" в Димитровграде, управляющим СНЦ "Компакт арт" в Софии.
С 2003 г. является главным редактором газеты "Orient express" (Восточный экспресс).
По итогам конкурса Министерства Культуры Болгарии назначен в 2006 г.
директором драмтеатра Апостол Карамитев" и является заместителем председателя Клуба Деятелей Культуры ( на общественных началах).
Атанас Капралов является автором нескольких сборников стихов: "Нежна скитница",
„Завръщане в слънцето”, „Голота”, „Дамгосан”, детской книжки "Цветно Чудо".
Его произведения печатаются в самых авторитетных газетах и журналах в Болгарии. Читатели и критики принимают его публикации очень радушно.
Песни на его стихи получали высокие награды, есть произведения, включённые в учебники для детей. Получил престижные награды за свои книги. За последний сборник стихов "Дамгосан" ему была вручена национальная литературная награда "Димчо Добелянов"
в 2008 г. Работы Атанаса Капралова переведены на русский, итальянский, французский, английский, румънский, турецкий, сербохорватский и др.языки.
Атанас Капралов является членом
Болгарской ассоциации работодателей в области культуры,
Болгарской ассоциации театров,
Союза болгарских писателей,
Союза болгарских журналистов.
"Вярвам в Божествената сила, тя е в нас, само трябва да я открием. Аз лично никога не посягам към белия лист, без да призова Бог да бъде с мен - дълбоко, болезнено, истински! Творчеството е божествен акт - сигурен съм в това! Не можеш да бъдеш поет, ако не си
ПРИЗВАН СВИШЕ!"
АТАНАС КАПРАЛОВ
"Верю в Божественную силу, она в нас, только нужно её открыть. Я лично никогда не смею посягнуть на белый лист, без того, чтобы призвать Господа быть со мной - глубоко, болезненно, истинно! Творчество - это Божественный акт, я уверен в этом! Невозможно быть поэтом, если не ПРИЗВАН СВЫШЕ!"
АТАНАС КАПРАЛОВ
ВНИМАНИЕ! После публикации домашнего задания расположены переводы других стихов АТАНАСА КАПРАЛОВА на русский язык, которые познакомят Вас с творчеством этого поэта.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 3а
АТАНАС КАПРАЛОВ
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:
МАМА БДИ
Понякога захвърлям своя кръст,
превит надве от грижи и умора.
Но се изправям тутакси в цял ръст,
защото мама бди за мен отгоре.
Понякога ме режат глад и студ -
плътта ми сякаш рухва в адска яма.
Но ето –
имам хляб днес.
И уют!
Защото бди за мен отгоре мама.
Понякога сърцето е пред взрив:
От клетви.
От предателства.
От драми.
Но влиза в ритъм пулсът милостив,
защото бди за мен отгоре мама.
Понякога се гърчи застрашен
човекът в мен.
Миг лудост – и го няма!
Но пърха той,
ликува той спасен,
защото горе бди за него мама.
Понякога от болки и беди
не виждам утре…
Свят,
висиш на косъм!
Но няма страшно –
мама горе бди
и на самия Господ вяра носи.
А МАМА СМОТРИТ СВЫСОКА...
Дословный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Я иногда отбрасываю крест свой,
Замученный заботами и усталостью.
Но тут же вновь распрямляюсь и становлюсь во весь рост,
Потому что мама смотрит на меня свысока.
Иногда меня мучают голод и холод.
Плоть моя словно обрушивается в адскую яму.
Но вот: и хлеб есть у меня сегодня, и уют.
Потому что свысока заботится обо мне моя мама.
Порою сердце моё готово разорваться в миг любой ( находится перед взрывом)
От клятв, предательств и от драм (от горя).
Но вот милостиво пулс входит в нормальный ритм,
Потому что бдит там, наверху, моя мама.
Иногда рычит во мне от страха человек,
Миг сумасшествия - и вот его уже нет.
И вот прошло всё, он ликует, он спасён.
Потому что там, наверху, бдит мама.
А иногда от болей и беды не вижу своё завтра.
На волоске висит весь мир!
Но даже это мне не страшно,
Ведь мама смотрит свысока
И Веру в Господа мне несёт!
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 3б
АТАНАС КАПРАЛОВ
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
ЗИМНО КАПРИЧИО
Ти можеш да ме имаш
чак утре…
А сега -
тъгувай ме,
любима,
с най-зимната тъга.
Сама пред стъклописа,
замръзнала en face,
тъгувай мойте мисли,
усмивка,
пръсти,
глас…
Аз смътно ще те чувствам
по въздуха стипчив.
Тъгувай ме със устни.
Но повече –
с очи!
И знай, че бродя тихо
там някъде в снега,
какъвто ме родиха
сълзите ти,
тъга:
Отричан.
Бит.
Раняван.
Премръзнал.
Сам…
Готов
с дъх лед да разтопявам
за капчица любов.
ГОЛОТА
Ужасно ти отива да си гола!
Аз ще оставя лампата да свети,
а ти тръгни из стаята на воля
и съживи бездушните предмети:
Килимът ходилата ти да близне
с разпалени езици,
да изпъшка
под теб диванът,
шкафът за сервизи
гръдта ти да погали с влажна дръжка,
косите ти
корнизът да целуне
по нишката на паячето горе…
Приличаш на божествена рисунка
във рамката на лунния прозорец!
Аз искам непременно да те видят
паважът ахнал,
кестенът облещен,
фенерът лумнал…,
с гръм на керемиди
да мре по теб кантонът стар отсреща…
Едва тогава голата си хубост
отдай на мен с прегръдка съкровена,
потънала във унес,
че те любя
от името на цялата вселена!
СПОМЕН ЗА УТРЕ
Страхувам се, че някой ден
и аз ще остарея,
а ти едничка ще си с мен
по тихата алея.
Представям си с бастунче как
годините ще пъдим
от свойте пясъчни крака,
макар че сме осъдени…
Навярно някъде пред нас
ще светят кипариси!
Какво ли ще си мисля аз?...
Какво ли ще си мислиш?...
Дано сме толкова добри,
че просто се усмихнем,
преди зелените искри
да ни засипят тихо.
И ще възкръснем след мига,
когато свършва всичко –
в далечен спомен…
…Отсега! –
Обичам те, обичам…
ОГРАБЕН
Пошушна нещо твоят с моя профил
и ето ни –
лице в лице на крачка.
Подобно две коли пред катастрофа,
телата ни удариха спирачка.
Светкавично направи теста кръвен
сърцето ми –
без твойто съм загубен!
И виждах как площадът се огъва
от жажда върху него да се любим.
Опитах за небето да се хвана,
за да остана прав пред теб…
Но, Боже –
оказах се без устни и без длани,
откраднати от ловката ти кожа.
Ах, тази твоя кожа ненаситна,
тя всичко мое
взела бе на мушка –
в шпалир от минувачи любопитни,
ограбваше ме част по част…
До шушка!
И с плячката по цигански изчезна…
А аз,
по-никой от клошар случаен,
събирам днес останки безполезни…
…Но как да ги съединя –
не зная.
КАКВО ПОВЕЧЕ
Бях добрият магьосник в живота ти аз…
Всичко имаше с мен –
и закрила,
и слава.
Ту звезди,
ту слънца хвърлях в твоята власт…
Какво повече искаш за теб да направя?
Нарисувах ти устните върху пръстта
и до кръв зацелувах земята корава…
От целувката дива
се родиха
цветя!
Какво повече искаш за теб да направя?
С цял пълнител любов стрелях в твойто сърце,
но куршумите в мен рикошираха право.
Ти не трепна,
а аз проснах се по лице…
Какво повече искаш за теб да направя?...
…Като стар ветеран от любовна война
аз възкръсвам сега
и едно ми остава –
да прострелям сърцето на друга жена!
Какво повече искаш без теб да направя?
ОРФИЧЕН ПРАЗНИК
Началото…
Каква мистична тръпка:
Луната в парка,
първите целувки,
шампанското,
пияните обувки,
с които твоя сватбен шлейф настъпвам,
студентството с екскурзиите разни
до слънцето,
космичните ти пози,
вълшебното ни бебе,
мойте рози…
Началото…
Какъв орфичен празник!
Готов съм после в ада да надзърна,
но да си върнем
за минути кратки
пак пиршествата,
рицарските схватки,
маршрута луд на устните ни бързи,
да се изстрелят като две ракети
телата ни,
духът ми галактичен
да изгори пашкула прозаичен
на днешните ти грижи…
Да засветим!
Призвани от астралната далечност
на своето божествено начало,
да облечем душите си във бяло –
за нова сватба.
С кум – самата вечност!
ЛИРИКА АТАНАСА КАПРАЛОВА:
http://www.stihi.ru/2009/01/18/728
http://www.stihi.ru/2010/06/15/6914
http://www.stihi.ru/2009/06/18/7661
http://www.stihi.ru/2010/02/11/1832
http://www.stihi.ru/2010/02/28/628
http://www.stihi.ru/2010/04/01/8501
http://www.stihi.ru/2010/11/22/2170