МАРИЯ ШАНДУРКОВА.БОЛГАРИЯ
В честь Дня Победы замечательный болгарский поэт
МАРИЯ ШАНДУРКОВА прислала в адрес жюри свой перевод
одного из известных в России и вне её пределов стихотворения.
Прочитайте перевод. Он очень близок к оригиналу.
Автору перевода удалось передать те боль и страдания о Земле,
которые прочувствовал и передал русский поэт...
Узнали ли Вы эти строки? Почувствовали ли ту же вселенскую боль???
Смогли ли с первых же строк узнать, кто же являтся автором этого бессмертного произведения?
Ответ Вас ждёт ниже, под стихами болгарской поэтессы Марии Шандурковой.
Напишите в рецензии к данной публикации, легко ли Вы смогли угадать авторство, и понятен ли был смысл стихотворения на болгарском языке...
Песен за Земята
Превод: Мария Шандуркова
Кой извика: „ Земята е в прах
не посявайте повече семе”!?
Кой извика: „Земята умря”?
Не! Затихна, дъха си да вземе!
Кой от майчинство ще я лиши –
все едно да изчерпят морето.
Кой повярва, че се спепели?
Почерня й от мъка лицето.
Като рани траншеи лежат
и окопи разрязани зеят.
Във оголени нерви до кръв
тя в неземни страдания крее.
Ще изчака тя, ще понесе,
не записвай Земята саката!
Кой извика, че песен не пей,
замълчала докрай в самотата?!
Тя звъни, заглушава скръбта,
и въздишки от раните слуша.
Тя – Земята, е нашта душа –
не газете я с бойни ботуши.
Кой извика: „Земята умря”?!
Не! Затихна, дъха си да вземе...
19.04.2011 г.
МАРИЯ ШАНДУРКОВА.БОЛГАРИЯ
Мария Шандуркова не просто поэт. Это лучезарный и добрый человек, всем своим сердцем преданно любящий Россию. Её мама до последних дней своей жизни пела русские романсы. Пела так красиво, что люди плакали...
Мария пишет стихи нежные, светлые, полные любви к Богу и к Родине...
Перевела много стихов Ольги Мальцевой-Арзиани на болгарский язык, издала книгу этих переводов "ПАСХАЛЬНЫЙ БЛАГОВЕСТ НАД МАТУШКОЙ ЗЕМЛЁЮ".
Энергичная, неувядающая, преданная семье и друзьям...
Мария Шандуркова
Благодаря ти, Господи!
Благодаря ти, Господи, за новия ми ден!
За слънцето и въздуха, проникнали във мен,
за радостта, че дишам , виждам и се движа,
за смелостта, с която бързам да се грижа!
Благодаря ти, Господи, че ме предпазваш
от лоши мисли, страсти и съблазни,
че с пълни шепи ми даряваш любовта,
та с топлина и нежност духом да раста!
Благодаря ти, Господи, за залъка и хляба,
за чашата вода, която благославяш,
за всички плодове на моята трапеза,
че знак за обичта към мене те са.
Невидим си, но виждам те във всичко –
и в ближния до мен със благата усмивка,
в очите на детето, блеснали щастливо,
и в погледа смирен, потърсил Твойта милост.
И в майчината радост, в бащината грижа,
в последния бедняк, даряващ свойта риза,
в склонената глава пред святата икона,
в молитвата, която днес пред Тебе роня.
Благодаря ти, Господи!
26-27.08.2011г.
http://www.youtube.com/watch?v=MAnLtQjVdgs Пее Нели Андреева
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=262650
* * *
Галина Шестакова 4
Благодарю Тебя, Господь!
http://www.stihi.ru/2012/01/20/11284
* * *
СПАСИБО, ГОСПОДИ!
Свободный поэтический перевод Инессы Соколовой 3
http://www.stihi.ru/2012/01/21/6357
* * *
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
БЛАГОДАРЮ ТЕБЯ, ГОСПОДИ!
Перевод с болгарского А.Григорьева:
http://www.stihi.ru/2012/04/05/11645
* * *
Юрий Мухин
http://www.stihi.ru/2011/12/10/9548
======= =========== =================
=============== ======================== ==============================
Мария Шандуркова
Сълзите
Не спирай сълзата, вода е тя жива –
лекува душата – надежда открива...
Без помощ залитнал, тя дава ти сила –
от злоба те пази, със обич закриля.
Сърцето не спирай, заплаквай в молитва –
от бисерни капки цветята поникват
и тях пред иконата жертвено слагай,
че Бог е Любов и на всеки помага.
О, Боже мой, скъпи, в нозете ти плача,
подземия къртя в душата си мрачна,
със сълзи измивам стените от мухъл
и пея високо звездите да чуват...
Пред тебе изплаквам сълзи благодарност,
че с толкова много любов ме наказваш.
5.01.2011 г.
http://bichkinja.blog.bg/poezia/2011/10/25/sylzite.841667
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=263035
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=144047
================== ======================== ==================
Мария Шандуркова
Душата ми ...
Душата ми не иска и да знай,
че дълго на земята съм живяла,
че времето по кожата чертай
бразда за всяка среща и раздяла.
Душата ми немирно е дете,
затичало се босо по полето,
бере цветя и песничка си пей,
говори с облаците по небето.
Душата ми не иска и да знай –
чернее пред очите светлината,
от силния космичен суховей
загуби блясъка си и косата.
Душата ми е палаво кутре –
игриво, ненаситно, закачливо,
до своя господар само ще спре
да легне във нозете му щастливо.
Душата ми не иска и да знай –
опасен обръч стегнал е гърдите,
по кожата петната – то се знай,
са знак за близък край на дните.
Душата ми самотен е орел,
кръжи над зъбери, скали и пропаст...
Щом тялото Земята прибере,
душата ми ще литне нависоко.
24.08.2011г.
http://bichkinja.blog.bg/poezia/2011/10/31/dushata-mi.844425
* * *
Владимир Великодный
Переклад з болгарської мови на українську
http://www.stihi.ru/2012/04/09/7698
* * *
Мария Шандуркова
"Моя душа"
Литературный перевод с болгарского
Светланы Мурашевой.
http://www.stihi.ru/2012/03/18/8175
============= =============================
Мария Шандуркова
Нестинарско
Въглени – в гореща пепел,
останали от нестинарски огън,
горял понякога в сърцето,
а днес разстилам ги отново.
По въглените боса ходя,
в ръцете си икона нося.
Обичам Бог, от Него мога
любов за всички да изпрося.
И всеки искра да си вземе,
че те се разпиляват бързо,
а болката да си остане в мене,
че само с нея се възкръсва.
20.08.2011 г.
http://bichkinja.blog.bg/poezia/2011/08/20/nestinarsko.805111
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=257605
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=141983
======================== ================== =========================
Мария Шандуркова
Покана за нежност
Пролетта пак пристигна, без да я каним,
и цветя и тревички с нежност погали.
Непоканени птичките, нежно се любят
и наднича през сълзи облакът влюбен.
Колко бързо разцъфнаха голи дръвчета
и реката забърза да стигне морето,
и запяха в листака славеи нежно,
а под храсти се крият теменужени прежди...
Няма да чакам специална покана –
влюбвам се пак със любов неживяна!
28.03.11 г.
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=138324
============================ ======================= ===================
Мария Шандуркова
Мъглата прониква,
в очите ми спира
и виждам дъга.
Дъждът е вълшебство,
дошло от всемира –
потоци понасят
дъждовна тъга.
Поникват от нея
цветя във полето,
дървета даряват
чист въздух и хлад.
А с моите сълзи
душа зеленее,
кокиче пониква –
пробива леда.
13.01.2011г.
* * *
* * *
Лариса Семиколенова
(перевод)
http://www.stihi.ru/2012/02/12/8526
==== === ====== ===============
Циганско лято
/триптих/
Пред зимните бури Балканът почива
под бистрия въздух с одежда красива...
Октомври запалил огньове в недрата –
оранжево - жълта пламти планината.
Под нежното синьо в небесния купол
Художникът ярки бои е натрупал...
Прозрачно е всичко, ръката протягаш,
далечното стигаш, във него оставаш.
И чудото става – пречистен, замаян,
уверен си – виждаш – пред тебе е Рая!
И нищичко друго не искаш да имаш,
а само Балкана с картината зрима.
============== ====================
Вятър развява фустите шарени,
Слънцето огнено тъпана бие,
звънват дайрета – листи обжарени,
птици прощално в небето се вият.
Черна градината – рохка орана,
чакат, зарити, цветята до пролет,
а пък лозата в ръждива премяна
смучи нектара от земния корен.
Слънцето багри море уморено,
тъмно-зелено-сребристи вълните
търсят по пясъка чувства студени,
правят любов и закриват следите.
============= ============= =======
Циганско лято в сърцата ни шета,
връща ни огнени страсти и спомени.
Бяхме със тебе щастливи хлапета,
бяха душите за обич отворени.
Скривам по малко от късното лято –
радост и обич, и влюбени погледи,
в сняг и във лед ще е скоро земята –
искам горещо сърце да ме води!
2010-2011
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=262468
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=143794
=========== =================== ================= ==================
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
ЗА АЗБУКАТА
Езикът български свещен е,
от Кирил и Методий защитен е
и в азбучни молитви претворен.
От него тръгва светлината
в Русия и Европа - чрез словата -
към Божията правда устремен.
Светите братя Кирил и Методий
умът в познанието водят
към мир и радост, и любов.
Те звуците от говора събрали
и буквите за тях създали
да се разбира всеки слог.
Очите зорко да проникват
чрез буквите във святи книги
и да узнаят що е Бог.
Че Божието слово е свещено
и разбираемо, и ценно,
че учи що е зло, добро.
Запомнят с радост днес децата,
повтарят азбуката свята,
запяват светъл славослов.
И с буквите благословени
във думи честни, съкровени
опазват своята любов.
* * *
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
ПРО АЗБУКУ.
Дословный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Язык болгарский священный,
Кириллом и Мефодием защищён
и в азбучные молитвы превращён.
От него идёт свет
в Россию и Европу - с помощью слов -
К Божией правде устремлён.
Святые братья Кирилл и Мефодий
ум ведут к познанию,
миру и радости, любви.
Они звуки из разговора собрали
и буквы для них создали,
чтоб можно было понять каждый слог.
Глаза чтобы зорко проникали
с помощью букв в святые книги
и узнавали, что есть Бог!
Что Божие слово священно
и понятно, и ценно,
потому что учит, что есть добро и что - зло.
Запоминают буквы с радостью сегодня дети,
повторяют святую азбуку,
запевают светлые песни, славящие Господа
(песнопения).
И с помощью букв благословенных,
В словах честных, сокровенных,
Сохраняют свою любовь.
* * *
СВОБОДНЫЙ ПОЭТИЧЕСКИЙ ПЕРЕВОД
ГЕННАДИЯ ЗЕНКОВА
ПРО АЗБУКУ
http://www.stihi.ru/2012/09/22/5552
============= ================== ========
МАРИЯ ШАНДУРКОВА.
Песен за виното
Есенни гроздове спускат зърната си
в плетени кошници, зрял кехлибар...
Старите българи тъпчат с нозете си
гроздето сочно във кораба стар.
Сок от сърцата им, кръв от душите им –
ражда се виното, тихо кипи...
Връща им славата, силата , ритъма,
вяра раздава и обич крепи.
Вино лъчисто - от слънцето сокове –
бяло, червено - със дъх на цветя,
твойта душа е в извитите мостове,
свързали древното със вечността.
* * *
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
ПЕСНЯ О ВИНЕ
Дословный перевод Бахмутова Виталия:
Осенний виноград свои гроздья
В плетённые корзины, зрелые, янтарные…
Старые болгары топчут ногами
Виноград сочный в старом чане.
Сок сердец их, кровь души их –
Рождает вино, тихо кипит…
Возвращает их славу, силу и ритм,
Веру раздаёт и любовь укрепляет.
Вино лучисто – от соков солнца –
Белое, красное – с запахом цветов,
Твоя душа – в извитых мостах,
связавших древность с вечностью.
* * *
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
ПЕСНЯ О ВИНЕ
(Болгарское вино)
Перевод Михаила Юсина
http://www.stihi.ru/2010/11/27/8918
=============== ========== =================== ============= ============
Мария Шандуркова
Светъл Ангел
Светъл Ангел с крила устрелени
над земята лети наранен...
Него търсим в лъчи озарени,
шепнем тихо божествен рефрен.
Той е мъдър, сърцат и божествен –
носи радост, пропъжда беди,
безпогрешно добър, мил и честен,
утешава нелеки съдби.
Вярваме в мъдростта безначална,
любовта ни е нежния дом
и летим след мечтата реална,
без да роним сълзи или стон.
Светъл Ангел с крила наранени
търси Рая сред земна любов.
Той човека добър ще намери,
щом се вслуша във нашия зов.
26.10.2010 г.
* * *
ЕКАТЕРИНА КОЗЫРЕВА
Светлый Ангел
Авторизированный перевод с болгарского
Светлый Ангел с крыльями ранеными,
Над землёй летит он,
Ищите его в лучах ранних,
Тихо шепча Божью молитву.
Он мудр, сердечен, божествен,
Приносит радость, хранит от беды,
Безгрешный, добрый, милый и честный,
УтЕшитель нелёгкой судьбы.
Веруя мудрости безначальной,
Любовь к нему не познаешь дома…
И летим за мечтой реальной,
Не уронив слезы или стона.
Светлый Ангел с крыльями ранеными
Ищет небесного в любви земной…
Того человека с добрыми желаниями,
Кто принимает вечный зов твой.
* * *
СВЕТЛЫЙ АНГЕЛ
Перевод с болгарского языка на русский язык
Елена Кама
http://www.stihi.ru/2012/03/30/7432
* * *
СВЕТЛЫЙ АНГЕЛ
(перевод с болгарского Галины Губаревой)
Светлый Ангел, крыльями несомый,
Над землёю раненый летал.
Лик его, лучами озаренный,
Отсветом божественным сиял.
Он был мудрым, смелым и безгрешным,
Нёс он радость, помогал в судьбе,
С бесконечной добротой небесной
Утешал он страждущих в беде.
Верил он в дар мудрости извечной,
Что Любовь и есть небесный дом -
И летел своей мечте навстречу,
Не роняя слёз, не выдав стон.
Светлый Ангел, боль превозмогая,
Рай искал среди земной любви…
Человек, в ком есть Любовь живая,
Ты услышь его и позови!
* * *
СВЕТЛЫЙ АНГЕЛ
http://www.stihi.ru/2012/05/26/84
(Литературный перевод с болгарского
С. Мурашевой)
* * *
СВЕТЛЫЙ АНГЕЛ
http://www.stihi.ru/2012/04/01/385
Автор литературного перевода О. Шаховская (Пономарева)
* * *
СВЕТЛЫЙ АНГЕЛ (Перевод Петра Голубкова)
Светлый ангел с крылом простреленным
Над землею, изранен - летал…
И светил нам своим озарением,
И священный рефрен нам шептал…
Он был мудр, он был смел и божествен,
От него – убегала беда…
Он безгрешен был – мил, добр и честен,
И судьбой управлял без труда…
В мудрость – верим мы все изначально,
Но не каждый ведь ей облечен…
Мы летим за мечтой нереальной,
Рядом с нами – то слезы, то стон…
Светлый ангел с крылом простреленным
Нес земле - неземную любовь…
Он искал здесь своих поверенных,
Что другим бы несли его зов…
======= ========== ==================
Мария Шандуркова
Молитвени думи
към Свети Йоан Рилски
Отче Рилски, наш Йоане,
търсим помощта ти днес –
да сме в любовта призвани,
и да пазим вяра, чест.
Злото е гнездо завило
с подлост и лъжи, и грях...
Само злато му е мило
и развратничи без страх.
Запази ни от измами,
от човека – паднал скот,
който тялото си храни,
а духът му гний без Бог.
Помогни ни да застанем
всички честно – брат до брат
и открито да признаем
алчноста за смъртен враг.
Не в пари да си пресмята
всеки собствения рай...
Чудотворче, отче Святи,
твоя пример днес ни дай!
Ти можа далеч в горите
с вярата си да прозреш,
че е раят във душите,
щом на Бога се вречеш.
Той опазва всяко дело,
построено с добрина
и обкичва честно чело
със венец от светлина.
18 октомври 2010 г.
* * *
Молитва Святому Иоанну Рильскому
(перевод П.Голубкова)
Отче, Рильский Иоанне,
Помоги нам, Святый, днесь –
Подари Любви познание,
Веру сохрани и честь.
Зло повсюду гнезда свило,
В подлости, во лжи, в грехах…
Только злато ему мило
Да разврат, забыт им страх.
Упаси нас от паденья,
В коем человек – убог,
Занят тела ублаженьем,
А душе – неведом Бог.
Помоги, мы честно встанем,
Как один - за брата брат
И открыто все признаем
Алчность – враг наш, супостат.
Чтоб искать не в звоне злата,
В Вере обретать свой Рай…
Чудотворец, Отче Святый,
Свой пример нам, днесь, подай!
Ты ведь в небе, всемогущий,
Помоги нам, дай нам сил,
Светлый Рай в заблудших души -
Чтоб Господь сам возвратил.
Бог спасет любое дело,
Что во благо, не во зло,
И венцом украсит светлым
Благородное чело.
=============== =============
Мария Шандуркова
Еньовден
Еньовден е - вред ухае
на треви и билки свежи,
днес девойките играят,
китки и венци подреждат –
с корени, листа и рози,
с лайка, мента, лавандула...
Долетя пчела, полази,
сладкия им зов дочула.
Стръкове цветя се вият
в кръг по дряновия обръч,
устните росата пият
за късмет и чиста обич.
Който през венеца днеска
може лесно да премине,
няма болест, няма треска –
всяко зло ще го отмине.
Чуй, зашушнаха тревите,
клоните листа склониха,
наизкачаха момите,
еньовско хоро извиха.
============ ========= =============
Доброто човешко
Доброто човешко градим безпогрешно,
щом в мислите честно приемаме Бог.
И всяка преграда и злоба човешка
ще рухне сломена на нашия праг.
Доброто човешко не е във парите,
а в думата кротка, във погледа благ.
Прегражда тя пътя на злото в бедите
и с обич закриля незнаен и брат.
Доброто човешко е топла прегръдка,
тя пази сърцето от страшния студ,
от подли измами, от болки предсмъртни,
от страх и от лудост, от гняв и от смут.
Доброто човешко е в нас – отвори му,
тъй лесно е... само ръка протегни,
и с топлите думи, с обич незрима
за радост на хората ти помогни!
=============== ========= ==============
Мария Шандуркова
Прониквай, прониквай в нещата,
до мозъка на костите прониквай,
до ритъма, до пулса на сърцата,
до всеки трепет, поглед и усмивка.
Че всичко е за радост сътворено...
Как тази красота вълшебна
ще видим със очи несъвършени? –
За нея Вяра е потребна.
О, колко дълго трябва да се учим
със нюх във сетивата нежни!
Да видим себе си и да отключим
всевечната душа безбрежна.
* * *
Екатерина Козырева
Перевод с болгарского
Проникни, проникни в суть вещи,
До мозга костей проникни,
До пульса сердечного ритма
До трепета, взгляда, усмешки.
Для радости сотворенная
Эта красота волшебна –
Для неё Вера потребна,
Что видят глаза несовершенные?
О, как долго нужно учиться
С талантом чутья и нежности!
Душа будет в вечной безбрежности,
Когда от себя отрешится.
* * *
*** (перевод П.Голубкова)
Вникай в суть вещей, в глубину их вникай,
До мозга костей, если надо,
До ритма, до пульса сердец проникай,
До вздоха, улыбки и взгляда.
Всё сущее – создано Духом Святым
Волшебно-прекрасным, без меры.
Нельзя это глазом увидеть слепым, -
Нужна для прозрения - Вера.
О, как надо долго - учиться, учить,
С талантом, и с чувствами нежными,
Чтоб чувствовать душу, чтоб в ней подключить
Все ценности Духа безбрежные.
============ ========== ============
Мария Шандуркова
Лицето на доброто
Дълбоко скрито във небето и земята,
лицето на доброто в мислите ни чака
мига на свойто тържество.
Улисан в грижи, радости, заблуди,
човек и ден и нощ се труди,
отглежда своето добро.
Пониква във душата му надежда,
живота си по своему подрежда,
загърбил всяко земно зло.
След дълги дни, години на земята
той своето добро все още чака -
не спира шеметното колело.
А шепот се дочува отдалече:
доброто си отгледал вече,
щом в мир и с вяра си живял.
============ ========== ============
Мария Шандуркова
Да бъдем добри!
Във Божия храм светлината
огрява душите смирени,
подслон е молитвата свята
и с вяра сме ний окрилени.
Разнася се звън и в сърцата
отеква стаена надежда
и Майката Божия свята
в душите ни сякаш поглежда.
Молитвен триглас се издига,
отваря невидими двери,
доброто във храма пристига,
то свойте чеда ще намери.
В душите – пречиста омая,
очите се пълнят със сълзи...
Така любовта ще опазим.
Да бъдем добри не е късно!
* * *
БУДЕМ ДОБРЫ!
Автор литературного перевода
О. Шаховская (Пономарева)
http://www.stihi.ru/2012/04/01/3945
* * *
БУДЕМ ДОБРЫ!
(перевод П.Голубкова)
В храме Господнем - обретает
Душа и благость, и смирение,
Святой молитвой - в нас вселяет
Веру Господь и вдохновение.
Звон колокольный - в сердце просится
И отзывается надеждой,
А Пресвятая Богородица –
В душу войдет сильней, чем прежде.
Молитва - в небо устремляется,
Там двери рая отворяет,
В храм - доброта с небес спускается
И чада - одухотворяет.
Молитва - душу очищает,
Глаза - переполняют слезы…
Любовь - хранит нас, защищает.
Будем добры! Еще не поздно!
==== ============== ===========================
Болгарский поэт Мария Шандуркова
Прости...
"Прости" - тъй нежна дума -
към мир и милост - мост,
животът ти се струва,
че хубав е и прост.
"Прощавам" - слово Божие -
то прави ни свети,
то светло е и може
за всичко да прости.
14.02.2010 Мария Шандуркова
* * *
ПРОСТИ...
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
"Прости" -промолви это слово -
К спокойствию и миру - это мост.
И вот уж жизнь прекрасна снова.
Был выход из обиды очень прост.
"Прощаю" - Это слово Божье.
Оно святыми делает врагов.
Оно такое светлое, что может
Всех примирить.
Так не жалейте слов!
"Прости" -промолви это слово -
К спокойствию и миру - это мост.
И вот уж жизнь прекрасна снова.
Был выход из обиды...очень прост.
14.02.2010 г.
* * *
ПРОСТИ
Перевод с болгарского
Натальи КАРЕТНИКОВОЙ
http://www.stihi.ru/2011/03/04/1629
* * *
ПРОСТИ...
Свободный перевод с болгарского языка
Ольги Борисовой.
http://www.stihi.ru/2010/07/02/6755
* * *
ПРОСТИ
Свободный поэтический перевод
Инессы Соколовой
Не бойся мне сказать: «Прости!»-
Пусть это может и не просто,
Коль хочешь счастье обрести,
К согласью перекинуть мостик.
Святыми делает врагов
Простое это слово Божье.
Так не жалей для Бога слов,
«Прости!» не раз ещё поможет.
Скажи волшебное: «Прости!», –
Пусть это может и не просто,
Коль хочешь счастье обрести,
К согласью перекинув мостик.
7.12.2011
================== ======================
МАЙЧИНА ДУША
МАРИЯ ШАНДУРКОВА.
На майка ми Фанка
Свирят есенни фъртуни
и навяват първи сняг -
край родилката без думи
лекари се суетят.
Майка ми - без дъх, без сили,
молела се е в нощта
да запази Бог всесилен
малката й дъщеря.
Към вселения неземни
тя е тръгнала без кръв...
кой я върна тук при мене -
да засуча топла гръд?...
Днес след толкова години
крета майка ми сама,
скрила райските градини
и в душата, и в ума.
И, далеч от шум и врява,
от деца и суета -
болна - тя безкрайно вярва
в истинската красота.
Моля се сега за нея!...
Майчице, живей, бъди -
всяко зло да надживея
сред житейските беди!
През пространствата далечни
чувам майчиния глас:
"Чрез молитвата сърдечна
аз съм винаги при вас."
* * *
МАМИНА ДУША
Посвящается матери.
(Её звали Фанка)
Авторизированный перевод
с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
http://www.stihi.ru/2010/02/27/7283
============= ================== ===============================
---------- ---------- ----------------
Рождество. Болгарский поэт Мария Шандуркова
Ольга Мальцева-Арзиани
На ЦЯЛА РУСИЯ ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!
ВСЕЙ РОССИИ - С РОЖДЕСТВОМ ХРИСТОВЫМ!
Болгарский поэт Мария Шандуркова
Щастлива съм и малко смутена, като виждам името си в СТИХИ РУ. Успокоаявам се, че все пак в тези стихове съм вложила вярата си в Бога.
Мария Шандуркова.
Я счастлива и немного смущена, увидев своё имя в СТИХИ.РУ. Успокаиваю себя тем, что всё таки в эти стихи я вложила свою веру в Бога.
Мария Шандуркова.
============= ================ ======================
На ЦЯЛА РУСИЯ ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!
ВСЕЙ РОССИИ - С РОЖДЕСТВОМ ХРИСТОВЫМ!
Мария Шандуркова
Щастлива съм и малко смутена, като виждам името си в СТИХИ РУ. Успокоаявам се, че все пак в тези стихове съм вложила вярата си в Бога.
Мария Шандуркова.
Я счастлива и немного смущена, увидев своё имя в СТИХИ.РУ. Успокаиваю себя тем, что всё таки в эти стихи я вложила свою веру в Бога.
Мария Шандуркова.
* * *
Мария Шандуркова.
РОЖДЕСТВО
Родил се в тази нощ Христос
и Витлиемската звезда изгряла,
а мъдрите разбрали в този час -
дошъл е на Земята Царя.
И тръгнали да поздравят
със дарове Родилката с Детето,
че странната звезда била е знак
да се сдобрят Земята и Небето.
Да има мир на този свят,
доброто да краси сърцата,
да се обичат стар и млад,
да няма бедни по земята.
След много векове до днес
ний славим Рождество Христово,
че носи то добрата вест
и в песни, и в дела, и в слово.
18 дек. 2009 г. М.Ш
* * *
РОЖДЕСТВО.
Авторизированный перевод
с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани.
Родился в эту ночь Христос,
И Вифлеемская звезда зажглась,
И мудрецы узнали в этот час,
То, что пришёл на Землю нашу Спас.
И вот уже идут они с дарами,
Чтоб Богородицу поздравить и Дитя,
И мир уверовал: Господь отныне с нами!
Возрадовались Небо и Земля!
Явился Бог, чтоб мир царил на свете,
Чтобы сердца украсило добро,
Чтоб в дружбе жили старики и дети,
Чтобы исчезли горе, бедность, зло.
Века идут, и Рождество Христово
Мы славим, ведь оно - благая весть.
И воля Божия есть в каждом нашем слове,
И в каждом деле, и в поступке каждом есть.
07.01.2010г.
----------- -------------- -----------------
НАДПЯВАНЕ.
Мария Шандуркова.
Три поляни, три престилки
шарени простряни.
Сто гъдулки, сто кавала,
сто моми засмяни.
Слънце спира и изпраа
нанизи жълтици -
седем лъча се преплитат
в гиздави шевици.
Сто гъдулки, сто кавала,
сто моми, засмяни
се надпяват, надиграват
в гиздави премяни.
С бяла гугла от Балкана,
кавалджия слиза -
песен тъжна, песен стара
бавно е занизал.
Люшка жито зряло зърно
и гората пее,
а хората им до тъмно
вятърът люлее.
Сто гъдулки, сто кавала,
сто моми засмяни
се надпяват, надиграват
в гиздави премяни.
* * *
ПЕНИЕ
(авторизированный перевод
с болгарского Галины Губаревой)
Три поляны, три холстины,
Словно пёстрые картины.
Сто гудулок, сто кавалов*
Сто красавиц созывало.
Солнце встало над полями
Семиструнными лучами,
Музыкой звуча небесной,
Выткало узор чудесный.
Сто гудулок, сто кавалов
Сто красавиц созывало.
Будут песни петь, танцуя,
Славя красоту такую.
С гор балканских белоснежных
Вниз волынщик шёл неспешно
С грустной песнею старинной,
Навевая мир былинный.
В поле зрелая пшеница
Тёмным лесом колосится,
Ветер колоски качает,
Тихо песню напевает.
Сто гудулок, сто кавалов
Сто красавиц созывало.
Будут песни петь, танцуя,
Славя красоту такую.
*Гадулка, гудулка — болгарский смычковый инструмент с деревянным корпусом грушевидной формы. Имеет 3—4 игровых струны и 7—10 резонансовых. Строй гадулки — кварто-квинтовый. Используется в танцах и при исполнении юнацких песен.
Послушать http://www.youtube.com/watch#!v=qst7CWr693A&feature=related
*Кавал — пастушеский духовой инструмент, род продольной флейты. Распространен в Болгарии, Югославии, Румынии, Молдавии.
Послушать http://www.youtube.com/watch?v=2KFojyqS2cc
стихотворение заняло первое место
на I-м междунардном конкурсе поэтических переводов
"Болгарский язык: культурные традиции и современность"
в номинации "Точный перевод" 27.06.2010.
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158
-----------------------------------------------------
Я никогда не была в Болгарии. Поэтому об этой солнечной стране знаю только из учебников истории, рассказов туристов, искусствоведческих обзоров, а также из знаменитой болгарской кухни!
Но куда интереснее, оказалось, читать стихи на болгарском языке; языке славянского народа, в котором так угадывается что-то позабытое родное и близкое: мама – майка, отец – баща, девушка – госпожица, неделя – седмица, белый – бял, Балкан – гора.
А какие красивые названия…Гудулка…Это народный смычковый инструмент, похожий на грушу, от звуков которого хочется пуститься в пляс. Или кавал - пастушеский духовой музыкальный инструмент, похожий на флейту, от светлых звуков которого поётся душе.
Прочитав стихи Марии Шандурковой «Надпяване», я почувствовала, увидела высокие горы, сверкающие на вершинах снежными шапками, журчащие ручьи, изумрудные поляны, все в ярких цветах, которые рассыпались и на старинных женских передниках – вышитых холстинах. А в холстинки эти и в другие одежки принарядились молодые девушки, которые пришли петь и танцевать в сопровождении гудулок и кавал.
Встало над полянами яркое солнце, опустило в поля с поспевающей пшеницей свои лучи, на которых ветер играет нежную мелодию, мелодию мира и любви к родному краю.
Танцуют девушки, звучит смех, на вышитых скатертях расставлены угощения: арбузы, дыни, баницы – слоеные пироги с брынзой, таратор, и, конечно же, вина.
А ночью вспыхнут на земле костры, а в небе - звёзды, и будут между ними плыть замечательные песни о прекрасной стране Болгарии.
============== =========================== =================== =====================
ЧУДОТО НА СВЕТЛИНАТА
Мария Шандуркова
***
Снегът е далече,
а душата ми се пробужда под сняг
и е объркана в тази вечност
от безкрайна житейска тъга.
Не виждам живи птици,
а само твоите следя -
с крилата си ми шепнат приказки ,
донасят вятър в залез да надничам,
а с изгрева не мен, а тебе в мен пробуждат.
Душата ми под тоновете сняг въздиша,
а това е знак
че някой може да усети,
да посегне с длан
и белотата по небето да раздвижи
да прати малко светлина в душата ми,
която иска да прогледне.
***
Мълча до теб.
Но то не е мълчание…
Ти слушаш моите мисли,
че семената им от Бога са посяти…
А дума, казана на глас,
излишна е,
ако с душата си не я усетиш.
***
Да докосна с устни
това, което шепне ми душата -
от гръм Божествен ще се пръсна,
понесена от нежен вятър…
И всичко, що съм преживяла,
далече ще остане в мрака
и само светлината
на устните ти дълго ще ме чака…
***
За светлината трябват двама.
Единият ще е небесен!…
И Рождеството по чудесен начин стана
от Майката и Син Божествен!
***
О, земно Чудо,
непипнато с ръка човешка,
от Словото просветнало,
ти сянката на злото ще погубиш!
—
Къде ме водиш във съня ми?
—
Когото никога не съм видяла,
говори на сърцето ми
и плача…
Небесна ще е неговата Слава,
щом в мен пося човешка Обич!…
***
Не казвай, че съм грешна!…
Като Магдалена в нозете на Исус
аз слушам твоите слова човешки
и обладава ме незнаен смут,
и трепет непознат
душата ми разнищва…
Къде ме водиш?
Пратеник Господен ли
наднича във делата ми,
че моят ден на църква заприлича,
но не с един,
а с множество олтари…
2.01.2011
ЧУДО СВЕТА
Цикл стихов
Перевод на русский язык:
ГАЛИНЫ ГУБАРЕВОЙ
Снег далеко…
Но вся душа в снегу.
Проснулась она, в вечности блуждая,
И в памяти своей неся тоску,
И суету мирскую озирая.
Не вижу птиц…
Но на закате ветер,
Расправив крылья, шепчет сказки мне
об их полёте,
Чтобы на рассвете
Проснулась я со сказкою в душе.
Душа в снегу…
Но вдруг она вздохнёт,
Ведь был ей знак,
Чтоб протянуть ладони к небу -
Оно раздвинется
И свет прольёт.
Кто ищет - тот найдёт дорогу к свету.
***
С тобою помолчу.
Но это не молчанье…
Ты мысли слушаешь,
их дух…
Так слышим мы и Божии посланья…
А слово, сказанное вслух, -
излишне,
когда душа
не может слушать мысли.
***
Я говорю
Что шепчет мне душа,
А ей несёт на крыльях нежный ветер,
Божественной энергией дыша,
И мир её безоблачен и светел.
Всё, что сама смогла я испытать…
Шепчи, душа, шепчи…
Я буду ждать…
***
Для Света требуются двое.
Одним небесным станет он!
О, Рождество Твоё святое:
Сей Божий Сын от Матери рождён!
***
О, это чудо земное,
Нетленное чудо в веках -
Слово святое, живое,
Что зло повергает во прах!
———-
Куда влечёшь меня, мой чудный сон?
———
Тот, кто невидим взгляду моему,
Со мною говорит,
Ему внимаю,
И плачу,
И его боготворю,
И в сердце Слово Божье принимаю!
***
Не говорите мне, что я грешна!
Как Магдалина я у ног Иисуса.
Мне обвинительная речь слышна
Тех, кто познали сами яд искуса.
Но вам моей души не разгадать,
Вам не увидеть, как она трепещет,
Когда нисходит Божья благодать
На ту, что стала падшею из женщин.
Меж ним и мной посредницей - душа.
Куда она влечёт меня далече?
Туда, где в Божьем Храме, вся дрожа,
Узревши Бога, радуется встрече.
29.5.2011г.
Журнал: Литературен свят
http://literaturensviat.com/?p=39147
=========================================
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Възкръсна Бог! Възкръсна Бог!
В сърцето ми възкръсна...
Сияе звездния чертог
и светлини разпръсва!
О, Боже мой, ти пак си с нас -
гори божествен огън -
дочувам благия ти глас -
камбанен звън се рони.
Небесен звън да пречисти
земята ни, душите,
а Твойта обич да блести
на хората в очите!
Възкръсна Бог - добър и благ!
Душата ми запява...
От звездния небесен праг
Бог всички благославя!
* * *
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
ВОСКРЕСЕНИЕ.
Подстрочный перевод с
болгарского
ВИТАЛИЯ БАХМУТОВА
Воскреснет Бог! Воскреснет Бог!
В сердце моём воскреснет!
Сияет звёздный чертог,
И свет распространяет (дословно - разбрызгивает).
О Боже мой, ты снова с нами -
Горит божественный огонь -
И слышу я благой твой глас -
Колокольный звон .
Небесный звон, чтобы очистить
Землю нашу, души наши,
А твоя любовь пускай сверкает
У людей в глазах!
Христос Воскрес!Творец наш добрый, благий!
Душа моя поёт...
От звёздного небесного порога
Бог всех благословляет!
* * *
ИРИНА КАХОВСКАЯ КАЛИТИНА
ВОСКРЕСЕНИЕ.
(поэтический перевод)
http://www.stihi.ru/2010/10/28/9470
* * *
ВОСКРЕСЕНИЕ.
Авторизированный перевод
с болгарского Галины Губаревой.
http://www.stihi.ru/2010/11/24/1243
Воскреснул Бог! Воскреснул Бог!
Воскреснул в сердце этом.
Сияет звёздный Твой чертог
И озаряет светом.
О, Боже мой, ты снова в нас
Огнём горишь раздольным,
И слышу я благой Твой глас
В трезвоне колокольном.
Пречистый звон летит с небес
К земле и нашим душам,
В глазах людей сверкает блеск
Любви к тебе, Иисус наш!
Воскреснул Бог и добр и благ,
Душа к Нему взлетает,
И от своих небесных врат
Он всех благословляет!
Стихотворению присвоена ВЫСШАЯ НАГРАДА
на П-м междунардном конкурсе поэтических переводов
"Болгарский язык: связь времён, связь поколений"
в номинации "ПЕРЕВОД ПОЭЗИИ С ПОДСТРОЧНИКА" 21.11.2010.
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
Спасибо Марии Шандурковой за замечательное по эмоциональному восторгу и душевному опыту стихотворение.Его полезно читать для со-настроя души, особенно болящим.
============== ================== ====================== ==========================
Мария Шандуркова
В о д е н и ц а
Воденичката отсреща
с кречетало те посреща –
камъните воденични
се въртят и мелят всичко:
жито, царевица и овес –
влез и направи им чест.
***
Водяная мельница.
(Вольный перевод М.Юсина)
http://www.stihi.ru/2012/02/16/7134
============= ======================== =================================
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
Всеки човек си има една пътека.
Най-щаслив е този,
чиято пътека дълго криволичи.
Той ще познае голямата умора
и голямата радост.
А голямата радост е толкова проста -
да имаш един човек,
едно дърво
и едно кладенче.
* * *
(перевод Б. Краковского)
http://www.stihi.ru/2010/06/24/2423
========== ========================= ================= ==========================
Мария Шандуркова
Да бъда ли цвете на твоята маса?
Да вехна от дим и случаен каприз?
Че мисли си цветето: "Аз съм украса,
но крие се в мене по-весел девиз.
Кому ще послужа - увяхнало, грозно –
дори във кристалната чаша с вода,
дори аромат да ми вкарат венозно,
ще бъде разкъсан реда.
Ще бъда аз цвете, лишено от корен,
лишено от сладкия звън на пчела,
а ти ще си може би много доволен,
разперил над мене ненужни крила.”
* * *
(перевод Б. Краковского)
http://www.stihi.ru/2010/07/06/2227
======= ================== ================ ================
Мария Шандуркова
Посвещава се на Олга Малцева – Арзиани,
Принцеса на поетесите, Руска княгиня, която шие
Знамето на българското поетично Опълчение!
Вплита нишки поетични
с любовта си безгранична
и възсяда смело коня
да препусне през Балкана,
знамето да се развее,
песен чудна да запее,
там до Тракия, морето
и на Пловдив до тепето...
А в Родопа на Орфея
е същинска Родопея.
Че Княгиня тя е руска,
през България препуска
и я срещат със букети,
със целувки и конфети.
Милата ни Арзиани
на хорото ще се хване
и над български поети
Знамето й ще засвети
с надпис нов „Конкурса Пети”!!!
13.03.2012 г.
* * *
ПЕРЕВОД О. БОРИСОВОЙ.
http://www.stihi.ru/2012/03/16/10550
========== ================= ==================
СТИХОВЕ
Мария Шандуркова
Все ми се струва,
че ние сме тези,
които движат стрелките
на времето:
ти едната – аз другата.
Гоним се и за миг се събираме –
всеки час по веднъж,
всеки век по веднъж,
всяка вечност по веднъж.
А кой ли ни гледа?
Кой ли сверява делата си с нас?
________________________________________
Мария Шандуркова
ДВАМАТА
Единият се влюбва първи…
В очите му
започва да се скита,
неуловен и близък,
погледа на другия.
В очите му
блуждаят очертания…
когато се заслушва
в звуците,
гласа на другия
той чува.
А между пръстите
водата
като коса немирна
се разпръсва…
Единият се влюбва първи.
А другият
започва да открива
очите си,
откраднати от него,
във погледа му
да блестят,
косите си –
по пръстите му
да струят.
И във гласа му
своя глас дочува…
А устните си щом усети
до неговите да горят
престава той да бъде
д р у г и я т.
________________________________________
Мария Шандуркова
ДЪХ ВЪРХУ СТЪКЛО
Със дъх помилвах
хладното стъкло
и името ти,
твойто име писах…
Не връща се, което е било.
Затуй навярно
стана тихо.
Небето падна ниско.
Посивя.
Гората посивя
и се размъти:
от дънерите черни
хлад повя
и клоните се люшнаха
в безпътица…
Не, няма връщане.
Боли.
Дъхът стопи се –
няма твойто име.
Мъгла пълзи
и черен сняг вали
във тая рано подранила
зима…
А може би това е само сън?
Като насън
люлеят се медузи…
Студено е,
студено е навън.
И страшно е
без мъничко илюзии!
________________________________________
Мария Шандуркова
* * *
Ти си толкова близо до мен…
Като житата,
сред които вървя,
като дърветата,
които прегръщам,
като листата в косите ми есенни.
Ти си тишината зиме,
обгърнала моята къща.
И огънят,
на който се грея,
си ти.
________________________________________
Мария Шандуркова
* * *
В очите ти са утаени сенките
на южни планини…
Под веселия скреж на миглите
просветват капки
от променливо море.
А топли и заоблени скали,
издялани от светли ветрове,
са твоите нетрайни, слаби,
вечни и човешки
рамене.
Как да усетя слънцето –
и живата енергия,
и топлината му –
ако не те докосвам?
Как да усетя разредения въздух
на Хималаите
и всички земни планини,
ако не те целувам?
Как да усетя кротката ласка
на тиха река и
тътена на океаните,
ако не заспивам до тебе –
любима и застрашена?
Как ще усетя посоките на света,
ако не търся очите ти?
В тях е тайната.
Аз искам всичко да узная…
И за бликналите потоци
от топлите недра на твоята материя,
които са невидими,
ала наричаме любов
и назоваваме поезия.
* * *
СЛАДОСТ
Мария Шандуркова
О, цвете, цъфнало на мойте устни!
Ти влюбения мъж примамваш лесно
и със прашеца меден го лекуваш
от хаоса на неговите мисли.
________________________________________
Мария Шандуркова
***
Ако той - истинският, земният,
от плът и кръв,
когото обичам,
отвърне от мене очи,
какво ще правя с песните,
узрели в моето сърце,
какво ще правя с ръцете си,
които го възхваляваха в танци,
какво ще правя с очите си,
които не се умориха да чакат?
________________________________________
________________________________________
Мария Шандуркова
***
На кого да се сърдим
и кого да виним,
че сме все настървени
в този свят уязвим?
Че се вглеждаме рядко
във очите край нас,
че гасиме нападки,
а изпадаме в бяс?
Нежността съществува
зад деветия кръг…
А сърцата гладуват
и се пръскат, и мрат.
________________________________________
Мария Шандуркова
***
Неуловими са пътищата на надеждата.
Тя не е в огледалото
на младото момиче,
нито в ритъма
на неговия танц,
нито в немирната му коса…
Красотата е надежда,
но и опасност.
Истинската надежда
е в бастунчето,
с което старата жена
отива за хляб.
------------ ------------- --------------
ДВЕ ПОСВЕЩЕНИЯ НА ХРИСТО БАНКОВСКИ
Мария Шандуркова
***
на Христо Банковски
Ти си тръгна завинаги…
И завинаги в мене остана
музика тиха
от стъпки и думи неказани.
От тогава -
години безпаметни,
по петите ми тайно вървят
птици - стихове
без гнезда, ненахранени,
от сърцето ми само кълват…
Не се връщай!
Да не избягат -
гладни -
други сърца ще кълват.
________________________________________
Мария Шандуркова
СБОГУВАНЕ
В памет на поета Христо Банковски
На славеите любовта заблика
в мьглицата на утрин свежа,
а сякаш нечия душа извика,
заплетена в трънлива мрежа.
Усетих полъха на птици,
дошли от нейде във съня ми.
Били са нощни улулици?
Или пулсирала кръвта ми?
В мига съдбовен към земята
летял си кротко, устремено…
До мен изпратил си душата
да се сбогува за последно.
============== ====================================
МАРИЯ ШАНДУРКОВА
П о с в е щ е н и е
|Страхувам се, че някой ден
и аз ще остарея"
/"Спомен за утре"/
Атанас Капралов
Не се страхувай, че навън
годините следи оставят...
Дървета рухват в огнен сън,
но любовта не остарява.
Цветя увяхват, къщи се рушат,
водите своя път изменят
и над земята бурите кръжат -
те искат своето да вземат.
Ще вземат |пясъчни крака",
ще вземат стройни кипариси...
За тебе мисля отсега,
за мен и ти си мислиш.
Не остаряват нашите сърца
и бурите не ще ги вземат.
Туптят те в нашите деца -
във пулса им, във всяка вена.
Не остаряват нашите сърца,
очите ни любовно гледат
и всеки поглед е мечта
да бъдеш с мен и аз със тебе.
Не се страхувай, някой ден
ще литнем с тебе над всемира,
над този свят красив и променен
и над Земята - първата ни спирка.
2009 г.
============== =======================
Мария Шандуркова
Богородична вода
Светъл ден, камбани бият!
По божествена следа
идват хора, жадно пият
Богородична вода.
Богородица над всички
е разперила покров -
пази тя деца и птички
с майчинския благослов.
Тя застъпница е свята
пред Твореца зарад нас,
болните крепи в бедата,
бедните - във труден час.
Тя е майка за сираци,
на бездомни сочи път,
във беди пред Бога плаче
да смири с добро света.
Пази ни от зло и мъка,
щом се молим със любов.
В трудни мигове, в разлъка
праща своя благослов.
Майко Божия, учи ни
кротки, мирни да растем,
за добро благослови ни
и ний обич да дадем.
5. 09. 2010 г.
* * *
Богородичная вода.
Подстрочный перевод Виталия Бахмутова
(в помощь конкурсантам)
Ясный день, бьют колокола.
По божественным следам
Идут люди, жадно пьют
Богородичную воду.
Богородица над всеми
Распростёрла покров -
Хранит она детей и птичек
С материнским благословением.
Она заступница святая
Пред Творцом ради нас,
Больных укрепляет в бедах,
Бедных - в трудный час.
Она мать для сирот,
Бездомным указывает путь,
В бедах пред Богом плачет,
Чтобы умерить добром мир.
Сохрани нас от зла и мук,
Как только мы молимся с любовью.
В трудные минуты, в разлуке,
Пошли своё благословение.
Мать Божия, научи нас,
Чтобы мы становились кроткими, миролюбивыми.
Благослови нас к добру,
И чтобы нам дарить любовь.
* * *
БОГОРОДИЧНАЯ ВОДА
Вольный поэтический перевод с болгарского
О. Шаховской (Пономаревой)
http://www.stihi.ru/2013/01/05/587
========== ======== ================ ===================
Мария Шандуркова
МАЙЧИНА ПЕСЕН
Като пролетно цвете
растеш на земята,
мило мое момче.
В слънчево лято
мед на пчелата
ще даваш, мое момче.
Като птичка запяла
на цъфнала клонка
люлея те, мое момче.
Короната бяла
под теб щe остане.
Ще литнеш ти, мое момче.
Ще капят листата
и облаци бурни
над тебе венци ще плетат.
В косата ти
сребърни искри отбрулени
немирника ще укротят.
А аз ще повтарям,
свита и малка,
в съня си: „Мое момче!”
Ти ще помилваш
старата майка
с любещо щедро сърце.
========== ========= ====
Мария Шандуркова
ВОЙНИШКА МАЙКА
Кълни се, сине,
вярно се кълни!
Аз чувам сякаш
първия ти вик родилен...
Във този въздух свят се закълни
и в името на твоята Родина!
Кълни се, сине,
вярно се кълни!
Аз чувам първата ти дума "мамо"
и сякаш нежно знамето трепти
над силното ти рамо.
Кълни се, сине,
вярно се кълни!
Земята мъжка дума не забравя -
тя помни низък и велик,
а верните прославя.
Тя храни гладните на път,
а жадните пои от извор бистър,
пред смелите издига връх,
страхливците от род отписва.
Кълни се, сине,
вярно се кълни!
И винаги ще имаш вик в гърдите
и нежност за детенце и старик,
и здрава мисъл в бъднините.
На нашата земя са нужни днес
словата клетвени на смели хора.
Кълни се, сине, в майка и във чест
и чуй, вместо земята ти говоря.
=========== ========= ===============
Мария Шандуркова
РЕКВИЕМ
На баща ми Стефан
Като утаена мъка
потъна в земята, татко.
Тази добра земя,
моята красива земя
те прегърна.
Като корен от сърцето ми
ти лежиш в нея.
И те обичам повече
и на земята ще съм вярна,
че всеки земен стон усещам
чрез твоето присъствие във нея.
=============== ===================
Мария Шандуркова
Когато в градината
узрелите ябълки капеха,
ти почина.
Когато жарта на деня
се събираше в огненото кълбо
на залязващото слънце,
твоите ръце изстиваха.
От бели ружи свих венец
над главата ти
и до червения диск на слънцето
сложих твоето изсушено бледо лице.
Запомних удара на падащата ябълка
и дишането ти,
последната глъдка въздух
и последната твоя сълза.
Тя се утаи в моите очи
и сега през нея гледам света.
=========== =================== ========
Мария Шандуркова
Страданието се утаява
като отрова в кръвта ни,
в нервите, във всяка клетка
и ни приближава до края на материята.
Тогава въздухът навлиза усилно в тялото -
да прогони отровите.
Тогава в съня на човека
живеят най-милите хора,
за да се борят с отровите.
Тогава устните
изричат най-мъдрите думи,
за да надвият отровите...
Нима не стигат хората,
и въздуха, и думите,
за да няма страдание?
=========== =============== ===============
Мария Шандуркова
ТАТKО МОЙ,
Твоята гореща длан,
спряла на лицето ми,
е сълза от твоето сърце,
дъх, със който търсиш
глъдката живот от моите очи.
Щастлив си, че ме виждаш,
нещастен в своя болничен затвор.
Аз ти нося слънце и простор,
а мъката старателно прикривам –
че вече не стоиш на оня булевард
да ме изпращаш за поредно изпитание,
че не чувам стъпките ти бавни
по стълбата до мойта стая,
за да ме будиш сутрин рано
за първата ми смяна.
Задръж ръката си така
и огъня си в мен прелей...
Дори на студ да съм - съвсем сама -
обичта ти в мен ще доживей.
------------ ------------ ---------------
Мария Шандуркова
ЗЕМЯ
По пътища от топъл чернозем
събирах класове на радост.
Пшениците люляха покрай мен
във златна люлка хляба.
Едно зърно остана в мен,
сълза от твоя чернозем.
Преминах през поля от цвят.
От рози, мента, лавандула
събирах сладък аромат
и пити медени сънувах.
И цвят, и хубост са във мен,
земя, от твоя чернозем.
Орлово гняздо ме роди.
И Шипка в свойта слава
като орлица-майка бди
за стъпките ми по жарава...
България остана в мен,
завет от твоя чернозем!
XXX
Прелива радост в южното поле,
разпуква зимните дървета плодни,
под щъркеловите криле
небесен цвят от синева се рони.
стопява и по мене снеговете.
XXX
В минутата, когато замьлчавам
пред теб и твоите песни,
към светлина вратата се отваря
и търся пътя неизвестен
с изгубената моя вяра.
Загубих я във пепелта от обич...
А бях я вързала с въже на ревност...
А бях я зидала във мост над бездна...
А бях я вдъхнала във горски здравец...
Как се разпадна? Как изчезна?...
В минутата, когато замълчавам,
забравените въгленчета парят,
едно въже гърдите ми пристяга
и сякаш в бездната отново падам
от удара на старата ми вяра.
Но ти ме спираш - здравец ми подаваш
в минутата, когато замълчавам.
И твоя дух - тъй земен и тъй сладък,
ми връща обичта и вярата.
============= ======= ====================
Мария Шандуркова
Ще си отидат временните чувства,
ще ги изпратим като затъмнение,
ала преди да ни напуснат,
ще им потърсим обяснение.
Защо не са били докрай красиви,
защо им е дотегнало,
защо се мъкнат мълчаливо
и радостите ни погребват.
Ще си отидат временните чувства
и по-добре - към тях не гледам,
че трайните са моето изкуство
и само те са ми потребни.
============ =========== ==========
Мария Шандуркова
ЗИМЕН ЕТЮД
Пак е бяло край нас
и гората блести
и звъни
в своя сребърен скреж.
Пак е розов
далечният връх,
от студения изгрев смутен.
А покрита със сняг планината
сякаш скрила е
земната скръб
и нашето щастие бяло.
Ние отново сме влюбени
и отново вървим
по разкошния път
сред дървета и клони,
натежали от спомени.
============ ===================
Мария Шандуркова
Южни птици над мене се спущат –
търсят място гнездо да сплетат...
Аз не съм ни дърво, нито къща
как ще могат във мен да гнездят?
Чуйте пролетни, прелетни мои!
Ето дланите, пълни с храна
и очите ми – топли покои,
и косите – със дъх на жита.
Слезте, вземете ги и полетете,
песните само във мен оставете!
=========== ======= ===========
Мария Шандуркова
ОТКРОВЕНИЕ
триптих
1.
Аз съм смъртна, аз съм нетрайна
и се радвам на смъртни неща.
Къща малка с двор и ограда
са отдавнашна моя мечта;
птица в полет, трева некосена
и покапал по бузките мед;
пълна с обич пулсираща вена
и целувка – сред хората – с теб.
Аз съм смъртна, аз съм нетрайна –
гладка кожа, усмивка и чар,
гледам тихо, смутено и смаяно
на живота безценния дар.
Аз съм смъртна, аз съм нетрайна
и обичам нетрайни неща –
ведър поглед, среща случайна
и прегръдка на малки деца.
2.
Ще ме видиш разгърдена
срещу вятър и птици,
край очите със бръчици,
с любопитни зеници.
Ще ме видиш разплакана
от докосване снежно,
като пламък застинала
и втвърдена от нежност.
Ще ме видиш да съхна
край заключени двери,
но место да отдъхна
не ще си намеря,
защото съм смъртна,
защото съм крайна
и ме мами по пътя
великата тайна.
3.
Само думите са безсмъртни –
вярвам в тях и песните кича,
от сърцето си ги откъртвам
на безсмъртна да заприличам.
====== ============ ================
Мария Шандуркова
Из „Някога в Цариград”, Христо Д. Бръзицов, 1966, изд. Варна
/Откъс от Част четвърта/
„Радвай се ти, руски
орльо двоеглавен,
в цялата вселена
днес си ти прославен!”
Монах Партений Павлов, 1723
Още с войните си на Балканите през ХVІІІ век руският народ все повече заобиквал поробените братя българи. От прякото си съприкосновение с тях руският селяк, работник, интелигент оставал потресен: толкова страдание и такава твърдост!
И затова след Априлското въстание, когато из цяла Русия се понесли новините за турските жестокости на Балканите, цял руски народ – без разлика на идейни оттенъци, устремил волята си към освобождаване на брата-мъченик. Разлика може да е имало само в основните подбуди на тоя устрем: едрите слоеви все пак са виждали добра завоевателска плячка, докато руският народ е виждал в себе си месианството на освободителя.
И в други страни страданията на българския народ след Априлското въстание подбудили благородни чувства: един Виктор Юго във Франция, Гарибалди в Италия, Мак-Гахан в Англия и други... вдигнали глас на съчувствие, на възмущение, на тревога – но техният глас бил „глас въпиющ в пустиня...” Само в майка Русия гласовете на Достоевски, Тургенев, поета Полонски... на низ просветени първенци на духа се понесли из цялата обширна руска земя – „от Дуная до Алтая”... и до крайния Сибир. Та не потеглил ли именно от Сибир селякът Макарев пеш чак до Одеса... да се запише доброволец срещу османлиите?
От панслависткия вестник „Руский мир” до народническия „Отечественные записки”, целият разнороден руски печат предавал непрекъснато все нови и нови сведения за агарянските жестокости в българските земи и надигал глас за намеса и освобождение на брата-българин.
В своя „Дневник на писателя” Достоевски пресъздавал със силата на своя език турските зверства и се провиква: „Русия трябва да помогне на славяните; тя не може да ги отстъпи на Европа, да ги остави на произвола на европейското безсърдечие, на европейския егоизъм!”
Пак този велик човек, велик руснак, велик писател...пише: „Да бъдат проклети тия интереси на цивилизацията, ако за нейното съхранение е необходимо да се одира на хората кожата!”
„Това е самият народ, който се вдигна на война – пише пак Достоевски. – Селяните в общините жертваха колкото можаха в пари, в обоз, и изведнъж тия хиляди хора като един човек възклицават: „Па що са жертвите, що са обозите, ние всички ще идем да воюваме!...” целият народ се повдигна за истината, за светото дело...целият народ се повдигна на война!”
А другият мастит руски писател, Тургенев, който още в романа си „В навечерието” бе изразил толкова дълбока обич към страдащия български народ, по време на Априлското въстание писал: „Българските ужаси оскърбиха в мен хуманните чувства; те едва живеят в мен; и ако по друг начин не може да се помогне, освен чрез война, нека бъде война!”
Нежният поет Полонски пък направо наричал страдалната земя : „Родна България!”.
---
...Марин Дринов и други добри българи, намерили се по това време в Русия, пишели, че „това чудно движение бе едно от ония движения, които са обхващали руския народ само в най-великите моменти от неговия исторически живот...”
В писмата се е казвало: „Целият руски народ е обхванат от благородна треска: основани са комитети в Москва, Петербург, Киев...къде ли не – чак в далечния Сибир. Събират помощи за пострадалото българско население; свикват събрания, в които се произнасят огнени речи и отправят покани и закани към руското правителство – час по-скоро да се притече на помощ болгарскому народу... Славянските комитети са отправили „приглашение” позив, разпространен из цялата пространна, необхватна руска света земя...Сипят се брошура след брошура... Господи, като че руският народ се готви за своето освобождение...”
В тия последни думи е имало и истина: младият поет Всеволд Гаршин, народниците-революционери А. Желябов, Д. Клеменц, А. Корба, С. Степняк... виждали в пробуждането на тези велики чувства у руския народ наистина началото и на социално освобождение... Всеволд Гаршин направо пишел: „Обикновените руски хора тръгнаха на бой не по прищевките на господаря, а поради свободния зов на своето сърце, на своята съвест...”
---
В средата на юни 1877 година руските войски преминали Дунава. Още с влизането си в българска земя войниците казвали на българите: „Не бойте се! Ние всички ще паднем до един, но вас няма да оставим под турско робство!” Българският народ се отблагодарявал с всеотдайност: освен съставеното в Кишинев българско опълчение, съставени били в българските земи и многобройни местни чети, които сътрудничели с руските братски войски. Населението се е грижело за жилища, за храна, за лекуване, поправяло пътища, пренасяло оръжие...а жени носели вода в окопите – „и не се знае – казва един дописник – дали тази вода навремени не е била по-нужна в ония страшни жеги, отколкото оръжието...” Помага ли са и невръстни деца като съгледвачи и куриери...
---
Генерал Гурко със своите „чудо-богатири” вихрено полетял на юг, превзел Търново и Габрово, прехвърлил Стара планина, нахлул в Казанлъшката долина, заел Шипченския проход и стигнал Стара Загора. Ужасени, османлиите хвърлили всичките си сили и създали на руската войска много мъчнотии. След трудностите с жегата трябвало да бъдат преодолявани и ледените спънки на една сурова зима: руският войник мъкнел тежки оръдия из тесни заледени планински пътеки...Докато...
„Пред стените на османската столица – пише Немирович-Данченко – в малкото селище Сан-Стефано се подписа на 3 март договорът за освобождението на българския народ. Не може да се опише възторгът на победоносните войски, когато се извести, че договорът е подписан. Громко „ура” се понесе от триста хиляди гърла и огласи Босфорския простор, досега обливан с кръвта на християнските мъченици... Нещо странно се дочу зад мен – престарял български войвода стоеше на колене, плачеше като дете и протягаше сега безсилните си ръце към войниците, които с цената на своя живот извоюваха свободата на многострадалната му родина...”
Върху договора бе сложил подписа си Игнатиев; създаваше се Сан-Стефанска България – тая България, която Игнатиев така добре познавал от борбите на българите в Цариград.
================= =============================== =================================
Об авторе:
Мария Шандуркова - биография
Мария Шандуркова е родена в кв. Бичкиня – гр. Габрово. Завършва Априловската гимназия, Институт за начални учители в гр. Велико Търново и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” – София. Трудовия си стаж започва в завод “Болшевик” – Габрово като леяр в Прецизно леене. Учителства в село Сестримо, Пазарджишко, село Балани, Габровско, гр. Габрово, село Борино, Смолянско и гр. София. Работи в сп. “Мизия” и алманах “Зорница” в Габрово. Драматург е в Родопски драматичен театър – Смолян е, методист в Дом за литература и изкуство за деца и юноши /ДЛИДЮ/ – София, инспектор по депозит в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”. Дълги години работи като ръководител на литературен кръжок в читалище “Димитър Динев” – гр. София, където издава книга с детски литературни творби “Пролетни гласове” (1987). Като учителка в село Борино пет години ръководи детски театрален състав.
За първи път печата стихове в ученическото издание на Априловската гимназия “Млад Априловец”. Публикува стихове във в-к “Балканско знаме”, в сп. “Мизия”, алманах “Зорница”, във вестниците “Студентска трибуна, “Учителско дело”, “Пулс” и регионалните вестници на градовете Велико Търново, Габрово, Смолян, Девин. Сътрудничи на детски, младежки и други издания с журналистически материали. Нейни стихове са включени в антологията “Лирично ято” (1975), в сборника “От Лудогорието до Родопа” (1975). Заедно с поета Власо Власов е съставител на книга за Христо Банковски “Сърце на пътя” (спомени) и на непубликуваните му стихове в стихосбирката “Зелени мълнии”, Шумен, 1999. Награждавана е на анонимните конкурси “Горчиво вино” – Мелник (2003) и “Любовта, без която не можем” – Варна (2003). Получава първа награда за поезия в Хамбург – Германия на 3 март 2008 г. Автор на две издадени книги: “Лирични откровения”, изд. “Луна”, Габрово, 2004 г. и “Етъра – поетичен пътеводител”, изд. “Луна”, Габрово, 2005 г. Има неиздадена детско-юношеска книга “Подземни небосводи” и други, поетични, които са в процес на работа. Член на Дружеството на габровските писатели.
Оригинал стихотворения, переведённого Марией Шандурковой на болгарский язык:
Песня о Земле
ВЛАДИМИР ВЫСОЦКИЙ
Кто сказал: «Все сгорело дотла!
Больше в Землю не бросите семя»?
Кто сказал, что Земля умерла?
Нет! Она затаилась на время.
Материнство не взять у Земли,
Не отнять, как не вычерпать моря.
Кто поверил, что Землю сожгли?
Нет! Она почернела от горя.
Как разрезы, траншеи легли,
И воронки, как раны, зияют,
Обнаженные нервы Земли
Неземное страдание знают.
Она вынесет все, переждет.
Не записывай Землю в калеки!
Кто сказал, что Земля не поет,
Что она замолчала навеки?
Нет! Звенит она, стоны глуша,
Изо всех своих ран, из отдушин.
Ведь Земля - это наша душа,
Сапогами не вытоптать душу!
Кто поверил, что Землю сожгли?
Нет, она затаилась на время.
1969 г.
============ =========== ========
=========== ============================ =================== =================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781