Йорданка Господинова. Болгария.
http://www.stihi.ru/avtor/danigallery
Южнячка по крови
Я по профессии врач, но по душе – кочевник, до безумия любящая свободу. Весь день с утра до вечера я кочую по дорогам жизни, а вечером – мечтаю. О всем том, чего не успела открыть или, может быть, не искала еще.
Наверное, это южный ветер со Станимака* или красивые легенды и предания, которыми я выросла, сделали меня такой – различной, нетрафаретной, иногда колкой, но всегда настоящей...
„Деды твои собирали виноград лишь после первого снега, чтобы лозы успели собрать до последней капли все лучи солнца. Из такого винограда рождается самое настоящее вино – густое и огненное, рубиновое и тяжелое...“ - будто все еще слышу голос отца.
Сегодня понимаю: я сама как это вино – огненная и южная.
А мои стихи – это способ рассказать о самой себе – страстно, мечтательно, с любовью.
*Станимака- это древнее имя города Асеновград, в который я родилась.
Клетва
http://www.stihi.ru/2012/09/18/11334
На двора пак е тихо като в храм,
небето догорява в тънка свещ
и зов за ласки, скрити в мрака знам
заплитат в примка разум и сърце…
Телата са обречени на грях,
нетърпеливи и в потайна страст,
захвърлили забраните без страх,
танцуват блудно в тихия си транс.
А устните зоват като магнит –
отпивам те до дъно и съм истинска.
Избягали сме сякаш от света –
ръцете ни, изтръпнали от стискане.
На двора е горещо като в ад,
над нас луната страстно се съблича
и млечнобяла ти се вричам пак,
и с тази клетва знам, че те обичам.
* * *
КЛЯТВА
Перевод с болгарского Олег Глечиков
http://www.stihi.ru/2012/09/24/10046
* * *
«Клятва Клетва»
Я тебя люблю - уносит ветром
Перевод с болгарского
Галина Шестакова 4
http://www.stihi.ru/2012/10/26/4062
2 МЕСТО и Диплом II степени http://www.stihi.ru/2013/03/31/6043
-------------------- ------------------- -------------------------------
Мария
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/07/18/8047
Аз бях онази, дето я спаси
от камъните диви на съдбата.
И над която, като кръст виси,
най – искрената прошка на Земята…
А после бях тъгата в твоя час,
и лудостта, преглътнала сълзите…
Сърцето си покрих със тишина,
когато мълком Господа попитах:
„Къде Го водиш?...И защо Го взе?
Нима чрез Него ще спасиш тълпата,
която се кълне във грехове
и с лекота продава си душата?...”
Небето се смрази в сподавен вик,
дъждът проплака като тежка клетва…
Дори в очите на суров войник
една сълза издайнически светна…
И стана чудо. Утрото видя,
как се възражда вечното начало.
Аз бях онази, блудната жена,
в сълзи измила тленното Ти тяло…
и възвестила новия Ти път…
Ти ме нарече с името Мария.
И днес, когато търся любовта,
се връщам в Храма, Тебе да открия…
* * *
Мария
Перевод Инессы Соколовой
Была я там, где ГОсподь спас её
От острых кАмней в непростой судьбине.
Не просто в нашей жизни бытиё.
А крест – прощенья символ при кручине.
Услышанным подавлена, грустна.
Печаль в душе и навернулись слёзы…
Потом покрыла сердце тишина…
Послышались слова Господни в грёзах:
Дорогу выбираешь, почему?..
Спасенья ищешь, думаешь – поможет?
Раскаялась? Вними же сердцу своему,
Смоги понять, что предавать негоже.
Застыло небо в тучах. Слышу гром.
Вдруг брызнул дождь, как подтвержденье клятвы
В раскаянье. Померкло всё кругом.
Слезами Мира всё вокруг объято.
Наутро чудо вижу – вечный дом.
В нем только я – замужняя блудница.
Все тот же дождь, ненастье за окном,
Над смертным телом плачу, дьяволица.
С тех пор не мало было перемен.
Меня ты звал по имени Мария.
Любовь найти бы после всех измен…
Вернуться в храм, пойти с тобой к святыням.
* * *
Мария
Перевод с болгарского Светлана Мурашева
Я там была, он спас меня
От всех камней судьбы.
Там, словно крест висит, храня,
В преддверии мольбы ...
И я тогда была грустна,
Жгли слёзы, нет уж сил ...
Накрыла сердце тишина,
Когда Господь спросил:
"Зачем ... с собой вести толпу?
Её ты не спасешь…
Грешат, кляня свою судьбу,
Держа в кармане нож ... "
И в небе оборвался крик,
Там дождь с тоской рыдал...
Солдат к земле сырой приник,
И Мир слезу ронял ...
Случилось чудо по утру,
Свет вечный не угас.
Блудница, плакала в юру,
Над телом ниц склонясь.
Марией деву нарекли,
О ней Благая весть.
Сегодня в поисках любви
Христос, Он Храме ...здесь...
* * *
Мария
Перевод Стафидова В.М.
Я той была, которую он спас
Толпа меня рвала и поносила
Камней у них достаточный запас
Спаси Христос, его я попросила.
Прости меня лежит на мне вина
Я умываюсь горькими слезами
Ты успокоил в сердце тишина
Хотя стоят они перед глазами.
Куда идёшь..? Народ тебе зачем?
Он навсегда останется толпою
В любви клянётся снова, а затем
Легко за грех расстанется с душою.
Не прячут тихих криков небеса
Как клятва дождь стучит и не уймётся
Блестит в глазах у воинов слеза
Одна на всех, но всё таки найдётся.
Какое чудо я пережила
Я возрождаюсь, ничего не трушу
Во мне блудница мерзкая жила
Но покаяние мою очистит душу.
Приду к тебе ты только позови
Навек твоя - Мария Магдалина
И лишь твоей мне хочется любви
Христос со мной, его я не покину.
========= ============= ================
ПОВЯРВАЙ МИ
Йорданка Господинова
Ако в полето лудналият дъжд
с потоп възражда вечното начало,
ако реката е ръка на мъж,
разляла топлина по мойто тяло
и птицата, запяла в утринта
е зов за най-красивото обичане,
ако дъгата горе е жена,
снага извила в самодивско* вричане,
дали ще можеш да ме приютиш
под стряхата си с две дъждовни ласки
и да разлееш с влюбени очи
реката на приливащото щастие,
дали ще пее новият ни ден,
в прозореца с изгряващото утро?...
Повярвай ми... Ще засияе с мен
в дъгата споделеното пробуждане.
......................................
* самодива – болгарская горная фея
* * *
ПОВЕРЬ МНЕ
Перевёл с болгарского Владимир Трофимов
http://www.stihi.ru/2012/09/21/291
--------------- -------------- -------------------
О т р и ч а н е
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/09/11/10416
Омръзна ми от безпризорно търсене
(доброто, казват, все било напред),
а пътят ми май взе да се разкъсва…
От ден до пладне гоня чужд късмет.
Преглъщам истината, че боляло,
ако я кажеш в нечии очи.
И вече нямам ни душа, ни тяло,
които да са чисти, без лъжи.
И пак си слагам лъскавата маска,
пред нея се отварят сто врати.
Пред публика, която ръкопляска,
да бъдеш прям до лудост не върви…
За да съм в крак, поканих си Рогатия,
той да ми бъде водещ пред света…
Знам, че отдавна сричаше душата ми,
но в тази роля чак се престара…
Развихри се и спретна сто сценария –
ту бях надменна, с ледена душа,
ту мамеща с лъжите си красавица…
Май с него станах дяволска жена.
И само в нощи, тъжно нецелунати,
щом в клоните луната се стаи,
събличам тази кожа от безумие
и знам, че много, много ме боли…
До следващото утро на отричане.
Единствен ти познаваш ме така –
жена, която огъня обича
и в стихове изплаква любовта
* * *
О т р и ц а н и е
Перевод с болгарского Владимира Трофимова
http://www.stihi.ru/2012/09/30/8338
=================== ============== ===================
Йорданка Господинова
ПУЛЬСИРАЩА ТИШИНАТА
http://www.stihi.ru/2012/10/06/11105
Ще спре ли да пулсира тишината,
ако със теб останем откровени,
загърбили невинните предателства,
ще се стопят ли дните лицемерни?...
Ще се роди ли нежно красотата
ако замлъкнат всички леки фрази -
натруфеният блясък, суетата,
и егоизмът в жалките си фази?
Научихме се да живеем смешно -
крадем на дребно самотата даже.
Не ме оставяй, даже и погрешна
звездите горе тихо ще ти кажат
коя съм и защо съм толкоз нежна...
Танцувай с мен безумно под луната,
гласът в сърцето да остане верен
на любовта... Това са правилата!
* * *
ПУЛЬСИРУЮЩАЯ ТИШИНА
Перевёл с болгарского Владимир Трофимов
http://www.stihi.ru/2012/10/22/11461
================= ============ =============
Йорданка Господинова
ВЕКОВНА
http://www.stihi.ru/2012/10/07/824
Невидима за хората любов -
докосната от трепетно желание,
стаена като клетвен благослов,
и искрена във своето страдание.
На тежко вино взела лудостта,
на нежна пролет плахите трептения...
Обречена на страст и красота,
пияна от изстрадани вълнения.
Чаровна – със хлапашка суета,
безумна – като грешно увлечение –
любов на гордо влюбена жена,
опивана от дръзко откровение.
С такава обич свято те дарих,
с такава лудост вечно те желая…
Намерих те - любов ти подарих,
вековна като истинска магия.
* * *
ВЕЧНАЯ ЛЮБОВЬ
Перевод с болгарского Владимира Трофимова
http://www.stihi.ru/2012/10/26/236
------------- ----------------- -----------
НЕ МЕ РЕВНУВАЙ
http://www.stihi.ru/2012/10/06/10300
Йорданка Господинова
Не ме ревнувай от дъжда в косите,
когато теб те няма, той ме гали,
от песните на птиците долита
дарява ми мечтите си – корали…
От вятъра не ме ревнувай! Влюбен е
в очите ми, по тебe теменужени…
Оставиш ли ме, знай, ще се изгубя
из многото ти нощи недолюбени.
Не се мери с морето - мъдър старец.
Хлапашки ме докосва. То е чисто.
Така дълбоко страсти в мене пали
желае ме с вълните си от бисери…
Звездите с жаден поглед ме събличат
и дръзко покоряват мойте нощи.
Когато теб те няма, ме обичат,
и до леглото ми танцуват боси…
Не ме ревнувай в полунощ от месеца -
мой чернолик и верен обожател -
говори ми за теб... тъй сладкодумен е -
съветва ме като добър приятел.
Не ме ревнувай, тихичко поискай ме.
с дъгата си ще ти даря прибоя,
секунда-две – да се почувствам истинска
щом те обичам – вечно ще съм твоя.
* * *
НЕ РЕВНУЙ МЕНЯ
Перевод Владимира Трофимова
http://www.stihi.ru/2012/11/25/927
=============== ============ =================
НАРИЧАНЕ
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/07/30/4362
Остави ме, незнайнико,
не обричай нощта,
с твоя дъх и стенание,
с тази гузна душа.
Зад прозорците тъмни
сенки тихо шептят
и догарящи свещи
самотата роят...
Забрави ме, безумецо,
пий ме само със стон!...
Блесва ярка светкавица,
тежък удар от клон -
днес конете препускаха
с наранени души -
нощ преди да се спусне
пламна огънят. Спри!
Запокитила спомени
за небъдни надежди
и оголила истини
незараснали, тежки
аз те срещнах, магьоснико,
в късна доба дойде.
Дъжд валя в мойте спомени
парят мойте нозе,
от пътеки избродени
все към тебе летя -
по земята обходена
не поникна трева,
от сълзите изплакани
още тежко боли,
забрави ме, ориснико,
забрави и прости…
* * *
НАРЕЧЁННЫЙ
Перевёл с болгарского Владимир Трофимов
http://www.stihi.ru/2012/12/05/11076
============== ============== ======================
ИЗГУБЕННИЯТ КЛЮЧ
http://www.stihi.ru/2012/10/06/10715
Йорданка Господинова
В преследване на вятърни коне,
по пътя на нащърбеното щастие,
загубих ключа към едно сърце -
изчезна синьото на моят вятър…
В стремежа си да бъда съвършена
затворих нежните мечти във клетка
и тайничко, в омарата вечерна
отварях плахо здравата решетка…
Отказах се да бъда романтична
в света на празен смях и суета.
Отучих се влудено да обичам.
Пречупих се - среднощно не летя…
В съня ми днес не греят пламъци.
Обидени, звездите не танцуват.
По пътищата мои няма замъци -
сълзите ми безкрая не рисуват…
Цената на изгубеният ключ
е днес досадно скучна и продажна,
изпросена и дадена напук,
и евтина като пладнешка кражба….
* * *
ПОТЕРЯННЫЙ КЛЮЧ
Перевёл с болгарского Владимир Трофимов
http://www.stihi.ru/2012/12/07/215
============= ========== ============
Взривено време
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2013/03/10/12079
Обичам те от тука до безкрая,
а после, ако има накъде,
в мълчанието дълго ще гадая
дали без теб светът ми ще умре?!...
Дали ще има сили да взривява
с дъха на вятър тръпнещата нощ…
И как безмълвен обич ще дарява,
протегнал длан като просяк за грош.
И още ли ще мери хоризонти
отвъд страха на сивото небе?!...
А този път, във който се догонват
мечтите ни… дали без теб ще спре.
Обичам те, до лудост неприлично
и някак странно влизам в твоя ден.
Знам, после тази нощ ще е различна
и много ще прилича на сатен
разкъсан от едно взривено време.
Обречена на грях и свобода…
И дала всичко миг преди да вземе
безкраен спомен в шепа тишина…
--------------- ----------- -------------
Забравени спомени
http://www.stihi.ru/2012/07/14/531
Завързах в бяла кърпа всички спомени.
Прибрах ги на небето, при звездите.
А раните, които се оголиха,
напираха да рукнат през очите.
Но аз съших душата с едри кръпки
и като кърпа проснах я да съхне.
Все чувах в тишината твойте стъпки.
А слънцето зад хълма тихо мръкна.
И мислите ни есента оголи...
Аз исках да забравя всичко лятно.
Но вятърът с гласа ти ми говори
и след дъжда завръща ме обратно.
Да беше грешка, щях да те поправя.
Да беше болка, да те отболея.
Но ти си лудост, тлееш сред жарава.
Как с тази лудост просто да живея?
Звездите, сякаш с клетва си орисал...
Щом нощ настъпи, спомени ми връщат.
И като вятър в сетните ми мисли
по пътя все към тебе се обръщат.
Дали на мъдрост времето ме учи?
Не се завързват спомените в кърпа.
Любов, която блика като ручей,
не можеш да забравиш.
Тя възкръсва
* * *
Забытые воспоминания
Перевод с болгарского Инесса Соколова
Связала белой нитью всё, что вспомнила,
Мне небо в звездах оказало помощь.
Душа опять страданьями заполнилась,
И слезы горькие скатились в полночь.
Душевный шов я сделала по-быстрому,
И ткань расправила, должна просохнуть.
Прислушалась. Всегда входил неслышимо.
Стемнело. Тихо. Хватит с горя мокнуть
Все мысли обнажаются по осени…
Не вышло их забыть за это лето.
Хочу найти прощенье в нежном голосе,
Но с ветром, в дождь не нахожу ответа.
Что было, кажется теперь ошибкою.
Довольно мучиться. Переболела.
Но теплота твоя довольно зыбкая.
Неужто все? Любовь давно сгорела?..
Напоминают звезды мне раскаянье…
Ночами так же возвращают память.
Уходит с ветром наше понимание,
Твои слова меня уже не ранят.
Со временем другою стала, мудрою.
Воспоминанья – реже и в обрывках.
Стараюсь быть заботливой, разумною.
Зачем копаться в прошлого ошибках?..
=========== ============ =====================
Нощи, до съмване буд
http://www.stihi.ru/2012/07/14/441
Цигани, огън, коне…
сън си запазих в душата.
Зилове, звън на дайре,
път, полудял в тишината…
После жарава, тъга –
пак ти жадувам очите…
Було ми дава нощта,
вятър ми трие сълзите.
Въгленче, тъй, за кадем
в шепа си стискам, за утре…
Ще си мечтая криле
в нощи до съмване будни.
Цигани, страст в тъмнина –
май си нарекох съдбата…
С първите глътки зора
пътят ми хуква нататък…
* * *
Проснулась ночью до рассвета
Перевод с болгарского Инесса Соколова
Цыгане, кони и костер
в душе моей навечно.
Их танцы, звоны бубенцов
в тоске моей сердечной.
Печаль на углях от костра…
Опять глотаю слезы.
Мне ветер высушит глаза.
К чему все эти грёзы?..
Но завтра будет новый день.
Как упадёт монета?..
Мечта крылатая – не в лень,
проснулась до рассвета.
Цыгане, страсти в темноте -
Судьба у них такая.
Свои скитанья по земле
С рожденья принимают.
========= ========= ============
Щастлива
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/07/07/81
Научи ме да бъда различна.
Да не виждам в нощта си звездите.
Да се спра, че по вятъра тичам
и към теб все ме водят очите.
Помогни ми да стана нормална,
да се вмествам в прогнози и в схеми.
Бях... И още до гроб съм ти вярна,
но мечтите са твърде големи.
Надени ми окови морални.
Направи ме прилична до лудост.
Ще намеря ключалки забравени,
всички тежки врати ще отключа.
Но дали, ако стана такава,
ще съм тази, която сънуваш?
Ако в дните ми няма жарава,
как очите ти аз да рисувам?
Без да крача по пътя в полето,
изпреварила тъжните залези,
без да паля светулки в морето,
без да гоня среднощни талази.
Тази кожа е блудкаво-сива
и света ми, уви, не побира.
Ако искаш да бъда щастлива,
остави свободата ми жива.
* * *
Я на ту, что нужна, не похожа
Перевод стихотворения
Инесса Соколова 3
http://www.stihi.ru/2012/07/12/436
============ ========== ==================
Южна
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/07/15/8543
Нося калдъръмено докосване –
път накъсан в стихнала тревога…
И когато жадните въпроси
ме събуждат в утро босоного,
тръпна като вятърно наричане
( южен е светът ми на разсъмване),
затова все южно те обичам,
без да пазя спомени за връщане…
Не живея мера според мера,
тежки са ми старите тревоги…
Днес раздавам купеното вчера,
а за утре да пестя, не мога…
Търся теменужено събуждане –
нощ стаена в две горещи длани…
Ти до лудост още си ми нужен,
тебе чувам в плачещи камбани.
И те пазя като дар от Бога
( как любов такава да забравя)…
Даже и да искам, знам, не мога,
южната си обич да оставя…
============= ========== ==========
Южнячка
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/07/11/4033
Южнячка съм и много древни тайни
с дедите ми са преродени в мен,
а аз съм миг в сълзата кехлибарена
и слънцето на жарък летен ден.
От вино лудо, знай се не опивам,
но като вино тръпно ти горча.
Наливай ми! И аз ще ти наливам,
ще те обвия с тяло на лоза.
Мавруд ли съм във чашата ти - силна.
памид ли съм - кръвта ти ще влудя...
Душата ми обаче не отпивай,
защото със пелин ще ти горча.
* * *
перевод с болгарского Стафидова В.М.
Южнячка я и много древних истин
Во мне живут с прадедовских времён
То я слёзой стекаю, как мониста
То с солнцем загораюсь в унисон.
Нам как вина немного не позволить
Оно тем более, как чистая слеза
Давай нальём зачем себя неволить
Пусть нас обнимет пьяная лоза.
Смотри меня случайно не оппейся
А впрочем пей, чего уж там – шучу
В душе моей весна и эдельвейсы
Но как полынь осенняя горчу.
=========== ============= =============
Омайно
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/07/10/9574
Аз не мога да бъда обичана
епизодно и с лека ръка,
песента ми е клетва за вричане –
самодива ти пее в нощта.
Мой завинаги! В думи изречени
ще забравиш за всички жени
и във сънища лунно обречени,
всяка нощ ще гориш, ще гориш...
Аз не мога да бъда забравена
твоят ум е неистово сляп
и очите ти глухи, камбанени
виждат мен, в самодивския свят.
Ще заспиваш със мене по залези
ще сънуваш копнежа си жив,
и сред лунните клади и пламъци
те омайвам да бъдеш щастлив.
Аз съм твоето дръзко обичане –
правилата създавам сама -
самодивско е нашето вричане
мой завинаги, тук и сега.
* * *
Не могу быть небрежно любимою
Перевод с болгарского:Инесса Соколова 3
http://www.stihi.ru/2012/10/12/2960
============ ========= ===========
Нощи, до съмване будни
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/07/07/5251
Цигани, огън, коне…
сън си запазих в душата.
Зилове, звън на дайре,
път, полудял в тишината…
После жарава, тъга –
пак ти жадувам очите…
Було ми дава нощта,
вятър ми трие сълзите.
Въгленче, тъй, за кадем
в шепа си стискам, за утре…
Ще си мечтая криле
в нощи до съмване будни.
Цигани, страст в тъмнина –
май си нарекох съдбата…
С първите глътки зора
пътят ми хуква нататък…
* * *
Проснулась ночью до рассвета
Перевод
Инесса Соколова 3
http://www.stihi.ru/2012/07/13/7035
===== =========== =======================
Забравени спомени
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/07/07/96
Завързах в бяла кърпа всички спомени.
Прибрах ги на небето, при звездите.
А раните, които се оголиха,
напираха да рукнат през очите.
Но аз съших душата с едри кръпки
и като кърпа проснах я да съхне.
Все чувах в тишината твойте стъпки.
А слънцето зад хълма тихо мръкна.
И мислите ни есента оголи...
Аз исках да забравя всичко лятно.
Но вятърът с гласа ти ми говори
и след дъжда завръща ме обратно.
Да беше грешка, щях да те поправя.
Да беше болка, да те отболея.
Но ти си лудост, тлееш сред жарава.
Как с тази лудост просто да живея?
Звездите, сякаш с клетва си орисал...
Щом нощ настъпи, спомени ми връщат.
И като вятър в сетните ми мисли
по пътя все към тебе се обръщат.
Дали на мъдрост времето ме учи?
Не се завързват спомените в кърпа.
Любов, която блика като ручей,
не можеш да забравиш.
Тя възкръсва.
* * *
Перевод Иннесы Соколовой
http://www.stihi.ru/2012/07/13/4994
=========== ========== ==================
Миг
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/07/06/8212
Аз май не ти поисках благослов,
когато се препънах в твоя поглед.
Подгонена от вятъра суров,
бях жадна за очи, по мене топли…
И за покров, под който да склоня,
мечтите си, до лудост наранени.
Не ти разказах колко съм сама.
Откраднах миг от мъжкото ти време
и си го скрих…Да бъде само с мен,
такъв един, задъхан от отричане.
А после посивелият ми ден
намери нови сили да обича…
И днес, когато много ме боли,
пак търся този миг.Но вече зная,
че щом любов от лудост се роди,
тя има огън да взриви безкрая…
* * *
Перевод Инессы Соколовой
http://www.stihi.ru/2012/07/16/40
=========== =========== ================
Утро
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/07/19/4016
Бягай, мое утро теменужено,
не пристъпвай плахо през вратата…
Тази нощ небето ще е влюбено,
ще покрие с облаци земята.
И ще тръпне, дръзко пожелано
от любов, която го отрича…
Залезът в мечтите му остана,
огънят в зенита му се врича.
Сън ли беше?...Аз ли го подпалих
с въгленче, замръкнало в очите?...
Още върху устните ми пари
клетва, премълчана под звездите.
Бягай, мое утро непоканено,
нека още миг да бъде лудост…
Изгревът косите ми погали
и в деня потърси ново чудо…
* * *
Утро
Перевод Инесса Соколова 3
http://www.stihi.ru/2012/07/19/83
* * *
Утро
Перевод с болгарского Светлана Трагоцкая 2
http://www.stihi.ru/2012/07/30/3527
================== ============= ===================
Под дъжда
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/07/19/4572
Май не съм от онези жени,
дето щедро обсипваш с подаръци,
даже мойте рождени дни –
малко странно, но вечно забравяш.
Нежността ти е с друг адресат,
може би за онези, които
лицемерно света ти крадат
и стандартно търгуват мечтите.
Знам, съвсем не приличам на тях
и защото съм твърде различна
не очаквам от тебе цветя –
аз съм твоето чудно обичане,
дето може до теб под дъжда
да изгаря под капките луда,
тази, дето жадуваш в съня
и която да чакаш си струва...
И която във твоя живот
мигновено взривява покоя
с нестандартна и жива любов...
И която до болка е твоя.
* * *
ПОД ДОЖДЁМ
Перевод с болгарского Олег Глечиков
Я - женщина, однако, к сожалению,
Не осыпал ты, меня, щедрыми подарками,
И даже забывал про дни рождения.
А мне хотелось, чтоб они бывали яркими.
И нежность нёс ты для другого адресата,
Возможно той, кто свет ворует мой,
Торгует миром лицемерным и развратным,
Стандартной, пошлой, мелкою мечтой.
Я знаю точно, что мы с нею не похожи.
Но я скрываю свои знания и боль,
Не жду цветов твоих, которых нет дороже,
А вместе с ними, я не жду твою любовь.
Куда сейчас идёшь ты, под дождём,
Сгореть по капле хочешь от безумия,
Затем забыться быстрым сном,
И вновь взорваться, как вулкан Везувия?
Руины после взрыва… боль -
И это всё, что в твоей жизни значу я?
А нестандартная и чистая любовь?
Ты всё забыл… и что твоя, и плачу я!
* * *
Под дождём
Свободный поэтический перевод Инессы Соколовой3
Не думаю, что я одна из женщин,
Которых ты одаривал вниманьем.
Опять на день рождения прошедший
Забыл поздравить и заметно ранил.
Для нежности другой объект возможен,
Тот мир во лжи и правит лицемерье.
Там ты бываешь смел и осторожен,
Мечтой торгуешь и людей доверьем.
На тех людей я точно не похожа.
Другие помыслы, привычки и желанья...
В скитаниях не огрубела кожа.
Не жду цветов. Но… хочется вниманья,
Любви твоей. И даже в день дождливый
Сгорать по капле, в страсти распаляясь.
Себя хочу я чувствовать счастливой.
Тебя я жду, в мечте преображаясь.
Хочу, чтоб круто жизнь переменилась,
Все стало краше и без боли в мире,
Чтобы надежда с верой подружились,
На все смотреть легко, с любовью, шире.
* * *
Под дождём
Светлана Трагоцкая 2
http://www.stihi.ru/2012/07/30/5639
Я не та, не женщина мгновения,
Что подарками всегда ты осыпаешь,
Даже в долгожданный день рождения-
Про меня ты вечно забываешь.
Твоя нежность по другому адресу,
Там, где лицемерью нет границ,
По стандарту свет крадёшь по праздникам,
И мечтой торгуешь, пеньем птиц.
Знаю, что живу не по приличиям
И разборчива я в твёрдости своей,
Я не жду цветов твоих-практичная,
И не жду хмельной любви твоей.
Твоё лето под дождём окажется,
Капельки безумные сгорят...
А любить твой разум не отважится,
Капли ты погасишь все подряд.
А когда живая ,нестандартная,
Твою жизнь взорвёт сама любовь.
И твоя до боли и богатая...
Может быть мороз ты встретишь вновь.
============ ========== ==================
Било ли е
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/07/20/3741
Било ли е? Кога и как, не зная…
Навярно в някой сън или мечта.
Една жена, натирена от Рая,
потъна като вопъл във нощта…
Задъхана, като едно дихание,
стаена в тъжен вик от вечността…
Ти ме нарече с името желание
и свлече като дрипи мъдростта…
А после всеки въглен лумна в огън,
дошъл да доживее утринта.
Не искам, а навярно и не мога
до лудост да отричам любовта.
Било ли е? Един откраднат поглед
се стече като сянка…И замря.
От пътища, ранявани в тревога,
загубихме най – вярната следа.
Онази, дето пари под нозете
и ни обрича…да сме по – добри…
А щом сълза като искрица свети,
любов от болка пак ще се роди…
* * *
А было ль ЭТО?
Перевод Инесса Соколова 3
http://www.stihi.ru/2012/07/20/5
* * *
А было ль ЭТО?
перевод с болгарского Стафидова Владимир М.
Было ли не было кто это знает
Наверное было в снах и мечтах
Выкрали женщину прямо из рая
Вопль раздавался в ночи неспроста.
В наших пенатах ей спёрло дыханье
И утонул её в вечности крик
Видимо было огромным желанье
Если о мудрости спор не возник.
Угли любви моей заполыхают
Ты им пожалуйста не прекословь
Я без огня уже изнемогаю
Только безумец отвергнет любовь.
Было ли, не было, будто от взгляда
Замерла я словно айсберг во льдах
Эти моменты боль и услада
Жаль не осталось от них и следа.
Тем кто деньгами успел возгордится
Разве богатства на все времена?
Если слеза в вашем сердце искрится
Может родится любовь и весна..
============ =========== ===============
Храм
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/07/23/4038
Сънят ми е топло ухание
на прясно косена трева,
и рожба на древно предание
и дъжд, напоил угарта…
Животът ми спуска се бързащо
тревожен, накъсан и жив,
Защо все към тебе ме връща?…
Аз зная, че с мен си щастлив.
Реално е всяко докосване
в мига, заслепил вечността.
След него са неми въпросите,
след него я няма нощта…
И в стона на всяко обичане,
в очите на всички мечти,
в часа на последното вричане,
една самодива шепти…
До другия миг на откриване,
до другия вик във нощта,
молитвено в тебе орисана
аз храм си издигнах сама…
* * *
Перевод Инессы Соколовой
http://www.stihi.ru/2012/07/23/6360
=============== ========== ===============
Притча за скитащата жена
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/08/21/9908
Не мога да съм тъмнина. Боли ме
от липсата на звук и светлина.
Наричам синевата с твойто име
и и говоря, падне ли нощта.
Искрите в здрача мислите ми палят,
от конски тропот кипва ми кръвта.
Във вените ми лудо вино пари-
родена в спомен, сбъдвам се в мечта.
Сега съм твоя, но не ме затваряй,
очите ми жадуват свобода.
Ще ти разкажа притча много стара
за обичта на скитаща жена.
Живяла преди хиляди години,
сърцето и пленило дързък мъж.
Наливала му обич с руйно вино,
копнеела го с всяка капка дъжд.
Била му вярна до мига, когато,
от страстната и обич полудял,
решил, че притежава и жената,
и цялата и дива красота.
Но тя била отгледана от вятъра,
звезди горели в нейните очи.
Във нощ безлунна тихо отлетяла,
Останал само спомен да вали…
* * *
Перевод Инессы Соколовой
http://www.stihi.ru/2012/08/24/3960
=============== =========== ===============
Мечтите ми
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/cgi-bin/login/page.pl
Днес малко се уплаших от мечтите си-
нахлуха като хали полудели…
Развихриха се, даже не попитаха
без тях как карах толкова недели.
И взеха, че нахално ми се случиха,
взривиха сто искрици във очите.
Дали от мен крилете си получиха?!
Виж как блещукат странно дяволити.
В небето прегоряло затанцуваха-
нали жадувах дъжд сред жарко лято,
и с вятъра до съмване будуваха
загледани по тръгващото ято…
Мечтите ми в очите ти ме върнаха
( те там отдавна имат своя стряха ).
Безцелният ми път към теб обърнаха
и в нощ безсънна обич ти наляха…
Мечтите ми до лудост са ти преданни,
без теб не могат дълго да са живи.
А няма ли ги, тъжни са неделите
и лятното небе посърва сиво…
* * *
Перевод Инессы Соколовой
http://www.stihi.ru/2012/09/02/1942
============ =========== ================
Будувани нощи
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/08/24/4959
Завързвал ли си вятъра с въже?
Реката приютявал ли си в шепи?
А тези дни, по-диви от коне
май сам избра да бъдат твоя жребий,
когато ме покани в твоя свят
и ми нарече жадните си нощи…
Очите ти в безкрая ме следят.
Открият ли ме, знам, ще искат още…
И ще разпалват огън в пепелта,
защото аз съм въгленче, което
отрича всеки мрак и тишина
и пари като спомен във сърцето…
Будувал ли си звездното небе?
Мечтал ли си в безлунни, тъмни друми
една жена със огнени криле,
една жена говореща без думи
да ти даде причина да си друг?
И да е твоя като онзи вятър,
долитащ от един сънуван Юг
за да намери обич в ново ято…
* * *
Перевод Олега Глечикова
http://www.stihi.ru/2012/08/29/9891
* * *
Перевод Инессы Соколовой
http://www.stihi.ru/2012/08/28/178
=========== ========== =================
Жаждата на странника
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/08/24/351
Когато вечер, капнал от умора,
се връщаш тихомълком у дома
в езиците на лумнали огньове -
те чака жадна моята снага.
Когато отегчен от много думи,
немееш сред вековните гори,
в дълбокото на ручеите бистри
ще виждаш само моите очи.
Когато след досадната суетност,
избягаш горе, в синьото небе,
с виталните криле на всяка вечност
ще нарисуваш моето лице.
Когато след предателска десница,
заровиш длани в мократа земя,
и сетиш във недрата й девица -
това съм аз – любов и топлина.
Не ме очаквай в тих, спокоен делник.
Не ме търси в пресъхнали души.
Светкавица е всеки понеделник
във жаждата на странника.. Гърми.
Отеква нейде в тъмнината, бие –
звъни с гласа на непокорен чан.
Изпий ме ти, и аз ще те изпия,
а после... все по-жаден ще си с мен.
* * *
Перевод Светланы Пригоцкой
http://www.stihi.ru/2012/08/25/9726
* * *
Перевод Инессы Соколовой
http://www.stihi.ru/2012/08/26/1881.
=========== ========== =================
Вселена
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/08/19/8550
Една светулка плахо се провря
под клоните на нощните дървета.
И сякаш под воала на нощта
запали грешно огънче в сърцето.
И в дива страст, отричана преди,
две неми сенки блудно заиграха…
Очите ми потъваха в очи
и устните безмълвно се зовяха…
И сякаш ураган заля света,
ти плисна огън в моето огнище.
След хиляди отстрели тишина,
след сто посоки, водещи до нищо,
аз имах теб…В един греховен миг
с мечти ти дадох новото начало…
Вселената потръпна… После с вик
олтар намери в жадното ми тяло…
И дълго, дълго с птиците летя,
за да се сгуши в топлите ти длани
И в погледа на чакаща жена,
като копнеж и спомен да остане…
* * *
Вселенная...
Перевод с болгарского Олег Глечиков
http://www.stihi.ru/2012/08/19/8979
* * *
Ожиданье женщины - ВСЕЛЕНА,
Свободный перевод Инессы Соколовой 3
http://www.stihi.ru/2012/08/20/6274
* * *
"Вселенная"
Перевод с болгарского Светлана Мурашева
http://www.stihi.ru/2012/08/21/3504
=================== ======== ==================
Жадувана жена
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/08/19/5339
Сега съм бяла, гола самодива,
но пак летя над снежните полета.
Крилатите в земята не заспиват
летежа им се мери с ветровете.
Дори ранена, там сред тишината
отново ще открия свойто ято...
Не ме обсебвай, аз съм свободата,
разцъфнала във самодивско лято.
И нека да танцувам със орлите
да пия жадно капки от росата,
а щом надяна ризата съшита
жадувана,ще долетя крилата.
* * *
Женская тоска
Перевод Светланы Мурашевой
Теперь я белая, нагая дева-фея,
Лечу резной снежинкой над полями.
Земля не спит в объятиях морфея,
Трепещет под холодными ветрами.
Скрывает раны ночь и тишина,
Я вновь ищу пристанище, обитель ...
Не одержима я - свободна, я вольна,
Цветок волшебный, лета небожитель.
Позвольте мне с орланами кружить
И пить по капле утренние росы,
Надеть рубаху, крылья распрямить
И в лето улететь, в былые грёзы.
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
* * *
«Жадувана жена»
Перевод Олега Глечикова
http://www.stihi.ru/2012/08/21/8328
* * *
Перевод Инессы Соколовой
http://www.stihi.ru/2012/08/21/4908
============= =========== ===============
Утро
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2013/01/20/11955
Слънцето рисува по лицето ти
весели пътечки синева.
В погледа ти дяволито свети,
сякаш плахо пита: Докога
ще сънуваш вятърните мелници
в нощи, от които те боли…
И ще палиш тези сиви делници
с въгленчета, скрити в две очи.
В две тръпчинки утрото се спъва
и хлапашки иска да е с теб.
Влюбена, зората те целува
и ти врича цялото небе…
Този ден е твой и днес, и утре –
подари му смисъл да лети.
Щом във две очи светът се буди
с нова обич пак ще се роди…
--------- ---------------- -------------------------
Молитва
Йорданка Господинова
http://www.stihi.ru/2012/11/20/11442
Гласът на хиляди забравени предци
догаря във очи, до лудост тъжни…
И сякаш тишината се рои.
И бавно се процежда в неми пръсти,
които палят утрото във свещ.
Те спират върху две шептящи устни
надежда, спомен или…луд копнеж.
В нощта забързан изгрев ще препусне,
но ще дари ли с мъдрост този ден?
Дали ще бъде разумът начало?
И синьото в раздраното небе
дали отново ще осъмне цяло?!...
Гласът на болка, плисната без път
надвиква даже птиците в небето…
А щом заглъхне този дрипав свят
ще има ново място във сърцето…
* * *
Перевод Инессы Соколовой http://www.stihi.ru/2012/12/11/7497
* * *
Перевод Олега Глечикова http://www.stihi.ru/2012/11/21/10722
=============== =================== ==========================
================= ========== ================
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781