МК - Красимир Георгиев перевод с русского...

МК  - Красимир Георгиев

Переводы с русского, украинского,белорусского и английского языков
          на болгарский язык.

Часть 1

Преведени от Красимир Георгиев на български език
cтихове на руски, украински и белоруски поети, 2011-2012 г.
ПЪРВИ СВИТЪК - ТРЕТИ СВИТЪК



„Послевоенная дочка майора”

от Олга Малцева-Арзиани

Превод на български език от руски език: Красимир Георгиев

СЛЕДВОЕННАТА ДЪЩЕРЯ НА МАЙОРА

Те чакаха дете през четиридесет и първа година.
Искаха щерка, мечтаеха за дъщерята.
Щяха да я нарекат Верка, за да носи на майката името.
Но само една нощ оставаше до войната...

Вечерта тя плетеше мънички терлички – очакваме те, дъще.
Краят на юни е, детето ще се роди в средата на годината.
Ще се върне курсантът, ще връхлети обичта му вкъщи.
О, как щастливи ще бъдат тримата!

Ето, носи букет и пада пред нея на колене смирено,
а очите й сини – усмихнати, прекрасни,
сякаш в тези сърдечни мигове е събрана вселената.
Трудно е за думите да опишат голямото щастие.

Пирог от боровинки, компот от ягоди,
печени картофи с примамващ аромат.
Семейна вечеря, погледи ласкави и радостни.
Но утрото ще бъде истински ад...

Почервеня от кръв светът. Жената загина,
а майорът премина през дългия път на войната
и по този дълъг път от родината и към родината
отмъщаваше на врага за неродената си дъщеря и за жена си.

Гара. Пейка. Мръсно момиченце рони сълзици,
приплаква жално сред обществената обител.
Облечено бе като грохнала старица,
но майорът зърна синьото в очите му.

Спря се майорът, а девойката сякаш бе засияла.
Тъжен поглед, даряващ небесна синева и слънчев плам.
Още съвсем мъничка, но вече злото познала.
Помогни й, майоре, та нали си съвсем сам!

Грейна надежда в очите на мъничето,
а в очите на майора се върна времето,
когато бе обичан и когато обичаше,
когато щастието му събираше в себе си вселената.

Аз те чаках, татко. А мама... Убиха я мама.
Как се казвам? Ами казвам се Вера. Ето, спрях да плача.
Хората, които минават тук, ме хранят.
Живея на гробището, в къщичката на пазача.
 
Прегърна майорът синеокото чудо,
а над тях ангелът на съпругата му прелетя...
И закрачиха двамата редом към бъдещето –
майорът и дъщеря му. Те си мечтаеха за дъщеря...

*  *  *

Олга Малцева-Арзиани

ПОСЛЕВОЕННАЯ ДОЧКА МАЙОРА...

Жена ждала ребёнка в сорок первом.
Мечтали вместе, что родится дочь.
Хотелось девочку назвать в честь мамы, Верой.
А до войны осталась только ночь.

Она вязала тёплые пинетки,
И муж-курсант вот-вот ворвётся в дом...
Конец июня, дочь родится летом,
Ну как же будут счастливы втроём!!!

Принёс букет и бросил на колени,
В ответ смеются синие глаза.
Душевные, сердечные мгновения,
В словах об этом трудно рассказать.

Пирог с клубникой и компот из ягод.
Картошки жареной манящий аромат.
Семейный ужин, радостные взгляды...
А утром будет настоящий ад!!!

Жена погибла с нерождёной дочкой...
Майор прошёл с боями всю войну.
И долгий путь домой был трудным очень,
Он мстил врагу за дочь и за жену.

Вокзал. Скамейка. Грязная девчушка...
Так горько плачет, просто вся в слезах.
Одета, словно дряхлая старушка.
Майор увидел...синие глаза.

Остановился. Девочка притихла.
Тоскливый взгляд, дарящий неба синь.
Совсем малышка, но познала лихо.
Очнись, майор, ведь ты совсем один!

В глазах малышки светится Надежда.
В глазах майора теплится Любовь.
И засмеялся воин, как и прежде,
И Счастье постучалось в сердце вновь!

Я папу жду. А мамочку убили.
Как звать меня? Так Верочкой зовут.
Живу на кладбище, в сторожке, у могилы.
А кормят проезжающие, тут...

Рыдал майор, девчушку прижимая,
Все понимали: Ангел пролетел...
По жизни рядом двое зашагали.
Майор и дочь. Он очень дочь хотел...

© Свидетельство о публикации №11104103716

=====================  =================================

Ольга Мальцева-Арзиани „Кукушка”, „Кукувица”

Перевод: Красимир Георгиев

„КУКУШКА”

Ольга Мальцева-Арзиани

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

КУКУВИЦА
                В памет на баща ми

Брат ми само годинка бил.
Татко викнали да воюва,
той към финския фронт поел
и домът ни дълго тъгувал...

Млад е бил, четвърт век преживял,
синеок инженер, баща ми.
На раздяла китела му бял
със сълзи оросила жена му.

Предвоенната тишина
мами воинското внимание.
А в Карелия бе война...
Боже мой, бе войната отдавна!

Ето, татко, в наряд този ден,
се промъква през храсталака.
На далечно дърво притаен,
кукувицата-снайпер го чака.

Вече час или два чакал там
този миг търпеливо врагът.
Татко казваше после: „Знам,
преродих се за втори път!”

Той почувствал врага и се скрил,
не обагрил с кръвта си снежеца.
Чак тогава баща ми открил
що за птица – ловец-кукувица.

А след много години в тих ден
мене мама и татко създали!
Брат ми помни войната. Аз – не...
Просто мама над татко е бдяла.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

*  *  *

Ольга Мальцева-Арзиани

КУКУШКА
                Памяти отца.

Брату был всего один год,
А отца на войну призвали.
Он уехал на финский фронт,
И осталась семья в печали...

Молодой, четверть века всего,
Инженер с голубыми глазами.
Проводила жена его,
Оросив новый китель слезами.

Предвоенная тишина
Чью-то бдительность притупила.
А в Карелии шла война...
Боже мой, как давно это было!

Вот отец, маскхалат надев,
Пробирается на опушку.
А на дереве вдалеке
Притаился снайпер-кукушка.

Финн сидел уже час или два,
Выжидая это мгновение,
Вспоминаю отца слова:
„Это был мой второй день рождения!”

Он почувствовал, в снег упал –
Не окрасилась кровью опушка.
Вот когда наш отец узнал,
Что такое охотник-кукушка.

Через много пронзительных лет
Я на свет сквозь все войны явилась!
Брат мой помнит войну. А я – нет...
Просто мама о папе молилась.

© Свидетельство о публикации №11109165035


=====================  ====================  ====================


Красимир Георгиев

Галина Губарева 

То ли зеркало потускнело Огледалото ли тъмнее

„ТО ЛИ ЗЕРКАЛО ПОТУСКНЕЛО”

Галина Губарева (1959-2011 г.)

Перевод с русского языка на болгарский язык:

Красимир Георгиев


ОГЛЕДАЛОТО ЛИ ТЪМНЕЕ

Огледалото ли тъмнее,
или влага очите мъгли –
виждам, кичур в косите белее,
сякаш в есенни висини.
Лягат бръчици в сенки проклети,
от дъждовните дни зла вест.
Но не ще огледало сърцето,
вижда всичко сърцето днес!


Ударения
ОГЛЕДАЛОТО ЛИ ТЪМНЕЕ

ОгледАлото ли тъмнЕе,
или влАга очИте мъглИ –
вИждам, кИчур в косИте белЕе,
сЯкаш в Есенни висинИ.
ЛЯгат брЪчици в сЕнки проклЕти,
от дъждОвните днИ зла вЕст.
Но не щЕ огледАло сърцЕто,
вИжда всИчко сърцЕто днЕс!

Превод от руски език на български език:
Красимир Георгиев

  *  *  *
Галина Губарева

ТО ЛИ ЗЕРКАЛО ПОТУСКНЕЛО

То ли зеркало потускнело,
То ли влагой туманит глаза –
Вижу, прядь в волосах забелела,
Словно осенью небеса.
И морщинки легли как тени
От ненастных дождливых дней.
Только зеркалу сердце не верит,
Потому что сердцу видней!

http://stihi.ru/2011/01/25/4494

================================================

Юрий Шмидт Стена Стената

Красимир Георгиев

„СТЕНА”

Юрий Шмидт

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СТЕНАТА

http://www.stihi.ru/2012/02/13/369

Ти кажи ми, кой вдигна стената на туй отчуждение?
В нещо сбъркахме двама, но никой това не разбра.
В огледалото криво сме сякаш без цвят отражение,
май на тото играе си с нас нашта обща съдба.

Няма жар, няма студ – само влязло в дома равнодушие.
Дълги вечери, клюмнали редом без дума и жест.
Ние с теб не разбрахме кога разрушена е къщата
и поехме по пътя след чужди митарства и чест.

Да прекъснем? Да срутим стената? Отново да пробваме,
за ръце да се хванем, да кажем съвместни слова,
че вражда сме отхвърлили и сме приспали тревогите.
Да престане да чука на входа ни чужда мълва.

Ще строшим всички образи, дните честити проклинали,
днес играещи подличко в нашия общ небосвод.
Та нали все пак някога тези беди ще са минали.
После – все ще измислим с теб нещичко в този живот.


Ударения
СТЕНАТА

Ти кажИ ми, кой вдИгна стенАта на тУй отчуждЕние?
В нЕшто сбЪркахме двАма, но нИкой товА не разбрА.
В огледАлото крИво сме сЯкаш без цвЯт отражЕние,
май на тОто игрАе си с нАс нАшта Обшта съдбА.

НЯма жАр, нЯма стУд – сАмо влЯзло в домА равнодУшие.
ДЪлги вЕчери, клЮмнали рЕдом без дУма и жЕст.
НИе с тЕб не разбрАхме когА разрушЕна е кЪштата
и поЕхме по пЪтя след чУжди митАрства и чЕст.

Да прекЪснем? Да срУтим стенАта? ОтнОво да прОбваме,
за ръцЕ да се хвАнем, да кАжем съвмЕстни словА,
че враждА сме отхвЪрлили и сме приспАли тревОгите.
Да престАне да чУка на вхОда ни чУжда мълвА.

Ште строшИм всИчки Образи, днИте честИти проклИнали,
днЕс игрАещи пОдличко в нАшия Обшт небосвОд.
Та налИ все пак нЯкога тЕзи бедИ ште са мИнали.
ПОсле – всЕ ште измИслим с теб нЕштичко в тОзи живОт.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

  *  *  *

Юрий Шмидт

СТЕНА

Ты скажи, почему между нами стена отчуждения.
Мы не можем, как все, словно сделали что-то не то.
Может это не мы, а в кривых зеркалах отражения,
Нашей общей судьбою, по цифрам играют в лото.

Не тепла и не холода – лишь полоса равнодушия.
Вечера, проведенные рядом без жестов и слов.
Мы с тобой не увидели то, что случайно разрушили.
И пошли по дороге по зову чужих голосов.

Нам расстаться? Попробовать снова? Сломать отчуждение.
Взявшись за руки вместе сказать наконец те слова,
Что отбросят подальше тревоги и наши сомнения.
Перестанет стучаться к нам в двери чужая молва.

Разобьем зеркала, чтобы напрочь прогнать отражения,
Что сегодня играют одной нашей общей судьбой.
Ведь когда-то пройдет полоса, полоса невезения.
Ну а дальше, мы вместе придумаем что-то с тобой.

http://stihi.ru/2012/01/05/4354
=========================================================

Светлана Трагоцкая Бабочка Пеперуда

Красимир Георгиев

Стихи для детей

„БАБОЧКА”

Светлана Трагоцкая

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПЕПЕРУДА

http://www.stihi.ru/2012/02/12/6738

Вятър в къщичка почива...
През прозореца влетя
пеперудка доверчива –
с трепет му гостува тя...
Не видя ли, мила моя,
че си в грешно място ти?
С вятър да дружиш не може,
бързо той ще отлети...
И крилцата ти лазурни –
две очички сред дъга,
с прах ветрецът ще обгърне.
Няма тук цветя сега...
Вятърът дома си люшка,
бурен бяг рисува пак...
Пеперудке, нежна душко,
не загивай в този мрак!
С длани мимолетни болно
мачка твоите крилца!
Литвай, пеперудке волна...
Зад прозореца – цветя...


Ударения
ПЕПЕРУДА

ВЯтър в кЪщичка почИва...
През прозОреца влетЯ
пеперУдка доверчИва –
с трЕпет му гостУва тЯ...
Не видЯ ли, мИла мОя,
че си в грЕшно мЯсто тИ?
С вЯтър да дружИш не мОже,
бЪрзо тОй ще отлетИ...
И крилцАта ти лазУрни –
двЕ очИчки сред дъгА,
с прАх ветрЕцът ще обгЪрне.
НЯма тУк цветЯ сегА...
ВЯтърът домА си лЮшка,
бУрен бЯг рисУва пАк...
ПеперУдке, нЕжна дУшко,
не загИвай в тОзи мрАк!
С длАни мимолЕтни бОлно
мАчка твОите крилцА!
ЛИтвай, пеперУдке вОлна...
Зад прозОреца – цветЯ...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Светлана Трагоцкая

БАБОЧКА

Домик шаткий, домик ветра,
Приоткрыты створки рам...
В гости к ветру залетела
Бабочка, затрепетав...
Не заметила подруга,
Что попала не туда,
Ветер быть не может другом,
Улетит он навсегда...
На твоих волшебных крыльях
Радужные..., два глазка...
Ветер их засыплет пылью,
Не найдёшь ты здесь цветка...
Домик шаткий, непогода,
Как рисунок на холсте...
Бабочка, дитя природы,
Ведь погибнешь в пустоте!
Мимолётные ладони
Крылья лёгкие сорвут!
Улетай, окно откроем...
За окном цветы цветут...

http://stihi.ru/2010/03/18/5749

===========================================================

Светлана Трагоцкая Облака Облаци

Перевод: Красимир Георгиев

Стихи для детей

„ОБЛАКА”

Светлана Трагоцкая

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ОБЛАЦИ
                „Искам да опитам вкуса на облаците...”
                (Миша, 4 г.)

Искам да вкуся аз тези облаци,
те с прясно мляко са пълни, може би!
Или със захарен памук са правени,
може в тях бонбони да са поставени?
Облаците са пухкави и рошави,
от небето падат право в локвите.
Слънцето с тях играе на жмичка.
Навярно много сладки са всички.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Светлана Трагоцкая
ОБЛАКА
                „Я хочу попробовать облака на вкус...”      
                (Миша, 4 годика)

На вкус хочу попробовать облака,
А вдруг из парного они молока?
А может сладкая вата воздушная,
Может они конфетами нагружены?
Облака пушистые и лохматые
И с неба прямо в лужицы падают.
И солнце с ними играет в прятки.
Наверно, они очень сладкие.
© Свидетельство о публикации №11109125442

===================  ==========================  ======================


Светлана Трагоцкая „Обезьяна-гитаристка”, „Маймуна китаристка”

Перевод: Красимир Георгиев

Стихи для детей

„ОБЕЗЬЯНА-ГИТАРИСТКА”

Светлана Трагоцкая

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

МАЙМУНА КИТАРИСТКА

В Занзибар една маймуна
на китара дрънна струни.
Папагали долетяха,
с нея нотите запяха.
И се вдигна шумна глъч,
заприглася с песен дъжд.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Светлана Трагоцкая

ОБЕЗЬЯНА-ГИТАРИСТКА
 
Обезьяна на гитаре
Заиграла в Зензибаре.
Все слетелись попугаи,
С нею ноты повторяли.
И устроили галдёж,
Подпевал им песни дождь.

© Свидетельство о публикации №11109132961

=================== ===========================================

Светлана Трагоцкая „Еж”, „Таралеж”

Перевод: Красимир Георгиев

    Стихи для детей


„ЕЖ”
Светлана Трагоцкая

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ТАРАЛЕЖ

На разходка тръгна еж,
нищо, че е силен дъжд...
Ежко е с галоши нови,
кленов лист-чадър разтворил!
В локва се оглежда чиста,
от простуда не бои се.
Студ и вятър? Еж е свеж
на разходка таралеж!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Светлана Трагоцкая

ЕЖ

На прогулку вышел еж,
Не беда, что сильный дождь...
Еж идет в галошах новых,
Держит зонтик – лист кленовый!
В лужу-зеркало глядится,
Не боится простудиться...
Холод, ветер, ну и что ж...
На прогулку вышел еж!

© Свидетельство о публикации №11109154973


====================  ==========================  =========================

Петр Голубков „Мгновенье”, „Мигновение”

„МГНОВЕНЬЕ”
Петр Голубков

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

МИГНОВЕНИЕ

Аз прелетях над този свят.
Да се огледам не успях.
И първи бях и бях назад,
летях без страх, безгрижно пях...

Аз прелетях над този свят,
но чудеса не сътворих,
не се стремях да бъда властен
и колелото не открих...

Аз прелетях над този свят
на сляпо, като бърза мисъл.
Приятелите и децата
дарих със съвестта си чиста.

Аз прелетях над този свят
безследно като метеор,
без паметник и власт богат,
не бях кумир за ничий взор.

Но с този свят не се разбрахме –
летях над него само мигновение...
Дано в задгробните селения
да имам повече късмет и щастие...


Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Петр Голубков

МГНОВЕНЬЕ

Я пролетел над миром этим –
И оглянуться не успел...
В чем первым был, в чем – „тридцать третьим”,
Летел – как мог, пел – как умел...

Я пролетел над этим миром...
Я не творил в нем чудеса,
Стать не стремился командиром,
Не изобрел и колеса...

Я пролетел над миром этим
Вслепую, с чистого листа...
Что мог – отдал друзьям и детям,
И совесть здесь моя – чиста...

Я пролетел над этим миром
Бесследно, как метеорит...
Не стал я здесь ничьим кумиром –
Ни бюстов мне, ни пирамид...

Я не ужился с миром этим –
Мгновенье длился мой полет...
Авось, на том, „загробном” свете
Мне всё же больше повезет...

© Свидетельство о публикации №11107055784

=========================  ==============================  ==========================

Петр Голубков „Кумиры”, „Кумири”

„КУМИРЫ”
Петр Голубков

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

КУМИРИ

С наслада развенчаваме кумирите!
Щом продължи „кумирският им век”,
тръбим и огласяваме всемира:
„Не бог е той, а грешен е човек!”

Уви, кумирите не са за завист...
Народе мой, съветите ми чуй:
не се пъни кумири да създаваш,
не бързай да ги плюваш ти след туй!


Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Петр Голубков

КУМИРЫ

Как любим мы „развенчивать” кумиров!..
И, чем длиннее их „кумирский век”, –
Тем сладостней трубить по всему миру:
„Кумир – не Бог, он – грешный человек!”

Увы, не позавидуешь кумиру…
И хочется народу дать совет:
– Не торопись творить кумиров миру
И не спеши плевать кумирам вслед!

© Свидетельство о публикации №11107183428

==================  =============================  =================================

Петр Голубков „Апатия”, „Апатия”

Перевод: Красимир Георгиев

„АПАТИЯ”
Петр Голубков

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

АПАТИЯ

Сред този свят е скучно и противно:
в по-чист и умен няма да се промени...
Аз жребия си влача инстинктивно,
смирено чакам сетните си дни...

(Поетът дълго няма да живее:
душата на поета се износва
от вечния въпрос за дълг и чест.
Не е за този свят – като Христос...)

Ако се прероди душата моя
(в друг свят или в друг облик ще се върна),
със Злото ще се сбия и в двубоя
греховния ни свят ще преобърна.

И ще разбудя Чест и Справедливост,
а Разумът ще бъде висш рефрен...
Но днес ме стяга тягостна сънливост,
простете, братя, май съм изморен...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Петр Голубков

АПАТИЯ

…Мне в мире этом – Скучно и Противно:
Он не становится ни Чище, ни Умней…
Я жребий свой влачу лишь инстинктивно
И жду в смирении последних дней…

(Поэт, как видно, жить не должен долго:
Душа поэта „пашет” на износ,
К тому же, вечно гложет чувство Долга…
Поэт – он не для жизни, – как Христос…)

Если Душа моя вновь Воплотится
(В других краях, иль в облике ином) –
Я поспешу с Вселенским Злом сразиться
И Грешный Мир перевернуть вверх дном,

Я разбудить сумею Справедливость
И Разум возвести на пьедестал..,
А ныне – лишь Апатии сонливость…
– Простите, братцы, видно, я Устал…

http://www.stihi.ru/2010/01/18/248

© Свидетельство о публикации №11109270107

================== ===============================

Петр Голубков „Сновидения”, „Съновидения”

Перевод: Красимир Георгиев

„СНОВИДЕНИЯ”
Петр Голубков

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СЪНОВИДЕНИЯ

Лица познати – пристигат отвън...
Много са – не си спомням имена...
Нямат звания, места, времена,
Този, Този... – всички са в моя сън...

Живи ли са те? И къде са сега
тези, които идват нощем тук?
Мъртви, живи – в съня един до друг,
срещам ги – скъпи в моята тъга...

А може би и аз съм само мой сън?

 Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Петр Голубков

СНОВИДЕНИЯ

Лица знакомых – вплетаются в сон…
Многих – не вспомню забытых имен…
Нет здесь – ни званий, ни мест, ни времен,
Но узнаю – всех: вот Он, а вот Он…

Живы ль Они?.. В какой нынче стране
Те, что являются только во сне?..
Мертвый, живой – все во сне „наравне”,
Все – одинаково дороги мне…

Может, и я – только сон обо мне?
http://www.stihi.ru/2010/12/27/1763

© Свидетельство о публикации №11110059345

==============  ===============================

Красимир Георгиев

„ЧЕРНАЯ МЕЛАНХОЛИЯ”

Петр Голубков

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЧЕРНА МЕЛАНХОЛИЯ

Животът прост и бърз узря...
Изчезна цел, не стигат средства;
сред пламъците изгоря
безоблачното наше детство;

и мрачни мисли днес текат
кат кръв от разранена вена...
Секретът – дата и „маршрут”
за бяг от грозната „арена”...


Ударения

ЧЕРНА МЕЛАНХОЛИЯ

ЖивОтът прОст и бЪрз узрЯ...
ИзчЕзна цЕл, не стИгат срЕдства;
сред плАмъците изгорЯ
безОблачното нАше дЕтство;

и мрАчни мИсли днЕс текАт
кат крЪв от разранЕна вЕна...
СекрЕтът – дАта и „маршрУт”
за бЯг от грОзната „арЕна”...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Петр Голубков

ЧЕРНАЯ МЕЛАНХОЛИЯ

…Жизнь беспросветна и быстра…
Исчезла цель, пропали средства,
Сгорела в пламени костра
Страна безоблачного детства,

И мысли мрачные текут,
Как будто кровь из вскрытой вены…
Секрет лишь – дата и „маршрут”
Ухода с проклятой „арены”…

http://stihi.ru/2010/01/17/1632


КАК ЖИТЬ? (вариант на русском: Борис Бериев)

Как смерть Героя – весть до дна
Пронзает болью скорби сердце –
Ушла великая страна,
Оставив жалкое наследство.

Ведь дело даже и не в том –
Сумеет выжить или сгинет,
Но как сегодня жить, как стон
Сдержать, когда идёшь к могиле?


ПОЗДНО (вариант по мотивам „Черная меланхолия”: Александр Седов)

Нам всем запудрили зрачки,
Нас ловко всех столкнули лбами,
И разнесли мы на клочки
Всё то, что строили веками.

Как жить нам, этот день кляня?
В нём дух задавлен как в могиле,
Исчезла прошлого страна,
Но ведь недавно она бЫла?

 

Дорота Свяцка „Падает снег”, „Сняг вали”

Перевод: Красимир Георгиев

„ПАДАЕТ СНЕГ...”
Дорота Свяцка

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СНЯГ ВАЛИ
                По мотиви от „Tombe la neige”

О как снежно, как снежно, как снежно е...
Рай в сърцето и свежест, и нежност...



Дорота Свяцка
ПАДАЕТ СНЕГ...
                На мотив „Tombe la neige”

О, как снежно, как снежно, как снежно...
Радость в сердце, и свежесть, и нежность...

http://www.stihi.ru/2011/01/06/2473 

© Свидетельство о публикации №11109270040

============== =============================== ===============



А. П. Чехов

„Песенка собачки”, „Песничка за кученцето Каштанка”
Красимир Георгиев

Песничка за кученцето към спектакъл „Каштанка” по А. П. Чехов в Нижневартовския куклен театър, номиниран за участие в Международния конкурс „Златният делфин” във Варна. Български текст: Красимир Георгиев

ПЕСНИЧКА ЗА КУЧЕНЦЕТО „КАШТАНКА”

Первый куплет:
Кученце Каштанка си вземете
и ще се сприятелите вие.
Ако се загуби, не плачете,
то е умно и ще ви открие.

Первый припев:
Кученцето – вашият приятел,
дълго ще ви търси из града.
По следи опашка ще замята
и ще хване вярната следа.

Второй куплет:
Като мост следата ще я води
към брега на чудната мечта.
Този свят Каштанка ще преброди,
вкъщи да се върне бързо тя.

Второй припев:
И на вашата гореща среща
се усмихва зимната картинка:
ще искри щастлива въртележка,
ще разцъфнат белите снежинки.



Ударения:
ПЕСНИЧКА ЗА КУЧЕНЦЕТО „КАШТАНКА”

Первый куплет:
КУченце КаштАнка си вземЕте
И ще се сприятелИте вИе.
Ако се загУби, не плачЕте,
То е Умно И ще ви открИе.

Первый припев:
КУченцето – вАшият приЯтел,
дЪлго ще ви тЪрси из градА.
По следИ опАшка ще замЯта
и ще хвАне вЯрната следА.

Второй куплет:
Като мОст следАта ще я вОди
към брегА на чУдната мечтА.
Този свЯт КаштАнка ще пребрОди,
вкЪщи да се вЪрне бЪрзо тЯ.

Второй припев:
И на вАшата горЕща срЕща
се усмИхва зИмната картИнка:
ще искрИ щастлИва въртелЕжка,
ще разцЪфнат бЕлите снежИнки.


Спектакль „Каштанка” по А. П. Чехову в Нижневартовском театре кукол, отобран жюри для участия (по детской номинации) в международный конкурс „Золотой Дельфин” в Варне. В спектакле есть песенка собачки. Русский текст:

ПЕСЕНКА СОБАЧКИ

1.
Если вы полюбите собачку,
То она почти что человек.
Если потерялись, то не плачьте,
Друг отыщет вас быстрее всех.

Припев:
Пробегаешь мимо незамечен,
Трудно отыскать своих друзей.
Нам необходимо чудо встречи,
Чтоб домой вернуться поскорей.

2.
Это будет наш счастливый случай –
Зацветёт снежинками зима,
Друг тебя найдёт, он самый лучший,
Карусель закружится сама.

Припев.

© Свидетельство о публикации №11106126563

====================  =====================  ===================================

Анна Ахматова

„Я научилась просто, мудро жить”, „Научих се на мъдър, прост живот”
Перевод: Красимир Георгиев

„Я НАУЧИЛАСЬ ПРОСТО, МУДРО ЖИТЬ”
Анна Ахматова (1889-1966 г.)
               
НАУЧИХ СЕ НА МЪДЪР, ПРОСТ ЖИВОТ

Научих се на мъдър, прост живот,
небето гледам и на Бог се моля,
а вечер дълго скитам, търся брод
да притъпя ненужните неволи.

Щом репеи в дерето шумолят
и щом офика цветен грозд възнася,
ще бъде в стиховете ми богат
животът тленен, тленен и прекрасен.

Аз се завръщам. Ближе мойта длан
и мърка пухкавият ми приятел,
блести в далечината огнен плам
от кулата на езерния гатер.

В миг ще прореже тишината глас
на щъркел и ще бликне нежна струя.
И ако ме потърсиш в този час,
навярно даже няма да те чуя.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Анна Ахматова

Я НАУЧИЛАСЬ ПРОСТО, МУДРО ЖИТЬ

Я научилась просто, мудро жить,
Смотреть на небо и молиться Богу,
И долго перед вечером бродить,
Чтоб утомить ненужную тревогу.

Когда шуршат в овраге лопухи
И никнет гроздь рябины желто-красной,
Слагаю я веселые стихи
О жизни тленной, тленной и прекрасной.

Я возвращаюсь. Лижет мне ладонь
Пушистый кот, мурлыкает умильней,
И яркий загорается огонь
На башенке озерной лесопильни.

Лишь изредка прорезывает тишь
Крик аиста, слетевшего на крышу.
И если в дверь мою ты постучишь,
Мне кажется, я даже не услышу.

                1912 г.

© Свидетельство о публикации №11110300052

======================================== =======================

Владимир Владимирович Маяковский

 „Гейнеобразное”, „По Хайне”
Перевод: Красимир Георгиев

 „ГЕЙНЕОБРАЗНОЕ”
Владимир Владимирович Маяковский (1893-1930 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

          ПО ХАЙНЕ

Мълния в очите й светна:
„Аз видях те –
с теб беше друга.
Ти, нещастник,
ти подъл проклетник...” –
и си тръгна тя,
с гръм и крясък
си тръгна.
Аз съм учено момче, мила,
стига с тези брътвежи ваши.
Щом мълнията не ме е убила,
гръмотевицата
не е страшна.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


 Владимир Владимирович Маяковский

      ГЕЙНЕОБРАЗНОЕ

Молнию метнула глазами:
„Я видела –
с тобой другая.
Ты самый низкий,
ты подлый самый...” –
И пошла,
и пошла,
и пошла, ругая.
Я ученый малый, милая,
громыханья оставьте ваши,
Если молния меня не убила –
то гром мне,
ей-богу, не страшен.

© Свидетельство о публикации №11108280046

===================  =========================  =========================================


Самуил Яковлевич Маршак

„Страшный сон”, „Страшен сън”
Перевод: Красимир Георгиев

„СТРАШНЫ СОН”

Самуил Яковлевич Маршак (1887-1964 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СТРАШЕН СЪН

Съчини писателят детска книжка,
редакторът й направи подстрижка...
Запретнал ръкави,
зачеркна грубите думи:
направи от Федя – Федка,
смени дядо с деденце,
баба – с бабинка.
Книжката стана сладичка и слабинка.
Нарисува художникът картинки и винетки:
баба вместо дядо,
бръмбар вместо внуче,
куче вместо четка.

В приказката при печата
се разляха мастилата,
на корицата се кротнаха
крива четриока котка,
старец с три уши-лъжици
и старица без главица.

После бързо
взеха в цеха да подвързват.
Подвързаха приказката със стихове на Есенин,
притуриха глава от романа „Анна Керенина”
и част от алгебрата на Кисельова.
Ето, книжката е готова, съществува!

Остава само да я бракуват.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

 
Самуил Маршак

СТРАШНЫ СОН

Сочинил писатель детскую книжку,
Учинил ей редактор стрижку...
Засучив рукава,
Вычеркнув грубые слова:
Заменил Федьку Феденькой,
Дедку – деденькой,
Бабку – бабенькой.
Стала книжка сладенькой и слабенькой.
Нарисовал в ней художник картинки и виньетки:
Бабку вместо дедки,
Жучку вместо внучки,
Тучку вместо Жучки.

Взяли в печать эту сказку.
Наложили краску на краску,
Получились на обложке
Четыре глаза у кошки,
У старика три уха,
Без головы старуха.

Пришел черед,
Взяли книжку в переплет.
Переплели сказку со стихами Есенина,
С главой из романа „Анна Каренина”,
С листами из алгебры Киселева.
Вот книжка и готова!

Остается списать ее в брак.

© Свидетельство о публикации №11109180035

========================  ===================================

Саша Черный

„Стилизованный осел”
Александр Михайлович Гликберг – Саша Черный (1880-1932 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СТИЛИЗИРАНО МАГАРЕ
(Ария за безгласните)

Главата ми – тъмен фенер със стъкла натрошени,
от четри страни разграден за враждебни стихии.
Нощем се люшкам пиянски с разни разпътни Фекли,
сутрин ходя по доктори от болести да ме отмият.
 
Аз съм пришка на задните части на ярката руска словесност,
ще се пръсна гръмовно на четристотин и осем къса!
И разголен скандално, ще добия световна известност,
като просещ слепец ще кръстосвам разпътните пътища.

Портокали обичам и всичко, случайно римувано,
с тежък нрав на макак съм и с нерви стоманен чук.
Старомодникът нека от завист и злоба да се надува,
нека вика бездарникът: „Не поезия, а боклук!”

Лъжеш! Пришка съм аз върху здравия гръб на поезията,
оцветена-гланцирана, с нежен коралов контур,
пришка с бяла главичка, по-бяла от огнен магнезий,
и галантно-разпуснато-маниерно-превзет селяндур.

Ах, словесните, тънките-звънките фокуси-бокуси...
Ще кълва и ще ритам аз и ще ви късам от ядове.
Не разбират невежите. Ще кося и ще ям от откоса.
Аз презирам тълпата. Да пиша? Ще пиша, по дяволите...

И с корема ще пиша, с носа си, с краката, с петичките си,
двукопеечни мисли ще развихрям с безумно лице,
ще направя омлет от стила си, ще изримувам всичко
и ще тръгна по пътя наопъки – на безсрамните си ръце.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Михайлович Гликберг – Саша Черный


СТИЛИЗОВАННЫЙ ОСЕЛ
(Ария для безголосых)

Голова моя – темный фонарь с перебитыми стеклами,
С четырех сторон открытый враждебным ветрам.
По ночам я шатаюсь с распутными, пьяными Феклами,
По утрам я хожу к докторам. Тарарам.

Я волдырь на сиденье прекрасной российской словесности,
Разрази меня гром на четыреста восемь частей!
Оголюсь и добьюсь скандалёзно-всемирной известности,
И усядусь, как нищий-слепец, на распутье путей.

Я люблю апельсины и все, что случайно рифмуется,
У меня темперамент макаки и нервы как сталь.
Пусть любой старомодник из зависти злится и дуется
И вопит: „Не поэзия – шваль!”

Врешь! Я прыщ на извечном сиденье поэзии,
Глянцевито-багровый, напевно-коралловый прыщ,
Прыщ с головкой белее несказанно-жженой магнезии,
И галантно-развязно-манерно-изломанный хлыщ.

Ах, словесные, тонкие-звонкие фокусы-покусы!
Заклюю, забрыкаю, за локоть себя укушу.
Кто не понял – невежда. К нечистому! Накося – выкуси.
Презираю толпу. Попишу? Попишу, попишу...

Попишу животом, и ноздрей, и ногами, и пятками,
Двухкопеечным мыслям придам сумасшедший размах,
Зарифмую все это для стиля яичными смятками
И пойду по панели, пойду на бесстыжих руках...

© Свидетельство о публикации №11105246244

================  ======================= ====================



Роберт Иванович Рождественский

Красимир Георгиев

„ДОН-КИХОТ”

Роберт Иванович Рождественский (имя при рождении – Роберт Станиславович Петкевич) (1932-1994 г.)

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ДОН КИХОТ

Знам, че е пример
                вехт,
сякаш в друг свят посят.
Знам, не е онзи
                век –
рицарите
в гроб спят.
Спят
         без блага и плам
в неукротен
                покой.
Мелниците са
                с план.
(Как да се влезе
                в бой!)
Мечът ръждив –
                за скрап,
копие –
              счупен клон.
Мъртъв е
                Росинант...
Дон Кихот!
Дон-дон...
Гуми заводски
                с шум
митове в миг рушат.
Да сменим
                своя ум,
да прозрем
                своя свят!
Слънце
             е тук дошло,
но сякаш грее
                в мрак.
Щом още има
                зло,
рицар
е нужен
пак!
Сбира камбана
                ход,
медно оглася
                дом:
Дон Кихот!
                Дон Кихот!
Дон!
Дон!
Дон!
Дон!




Ударения:

ДОН КИХОТ

ЗнАм, че е прИмер
                вЕхт,
сЯкаш в друг свЯт посЯт.
ЗнАм, не е Онзи
                вЕк –
рИцарите
в грОб спЯт.
СпЯт
         без благА и плАм
в неукротЕн
                покОй.
МЕлниците са
                с плАн.
(КАк да се влЕзе
                в бОй!)
МЕчът ръждИв –
                за скрАп,
кОпие –
              счУпен клОн.
МЪртъв е
                РосинАнт...
ДОн КихОт!
ДОн-дОн...
ГУми завОдски
                с шУм
мИтове в мИг рушАт.
Да сменИм
                свОя Ум,
да прозрЕм
                свОя свЯт!
СлЪнце
             е тУк дошлО,
но сЯкаш грЕе
                в мрАк.
ЩОм още Има
                злО,
рИцар
е нУжен
пАк!
СбИра камбАна
                хОд,
мЕдно оглАся
                дОм:
ДОн КихОт!
                ДОн КихОт!
ДОн!
ДОн!
ДОн!
ДОн!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

 

Роберт Рождественский

ДОН-КИХОТ

Знаю, что пример –
                ветх
с головы и до пят.
Знаю, что не тот
                век, –
рыцари
в земле спят.
Спят,
          не увидав благ,
спят,
         не усмирив
                боль.
А у мельниц –
                гос-план.
(Некогда
               вступать в бой!)
Сдан в утиль
                ржавье-меч,
треснуло копье
                вдоль.
Росинант
                узнал смерть...
Дон-Кихот!
Дон-дон!..
Шелест
             заводских шин
мифы заглушил вмиг.
Надобно
               менять
                жизнь!
Надобно
               понять
                мир!
Солнце
             нас не зря жгло,
но опять рассвет
                сер.
Если на земле
                зло,
рыцари
нужны
всем!
Колокол
               набрал ход,
медно зазвенел
                дом:
Дон-Кихот!
                Дон-Кихот!
Дон!
Дон!
Дон!
Дон!

© Свидетельство о публикации №11109022883

===========================================  ====================================

Козьма Прутков

„Эпиграмма”, „Епиграма”

Перевод: Красимир Георгиев

„ЭПИГРАММА III”
Козма Прутков
 Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

  ЭПИГРАММА III
 
От всеки цвят пчелата смуче
нектар и ние мед ядем.
Под челото ти – празна бъчва,
но в теб не виждам Диоген.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

                *   *   *


          Козма Прутков
          ЭПИГРАММА III

Пия душистый сок цветочка,
Пчела дает нам мед взамен;
Хотя твой лоб – пустая бочка,
Но все же ты не Диоген.

© Свидетельство о публикации №11108275606

=================  ==========  ================


Козьма Прутков

„Юнкер”, „Шмидт”

Перевод: Красимир Георгиев

„ЮНКЕР ШМИДТ”

Козма Прутков

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

          ЮНКЕР ШМИДТ

Вехне лист. Изчезва лято.
                Скреж сребрист се стеле...
Юнкер Шмидт пищов замята –
                иска да се стреля.

Спри, глупако, пак ще блесне,
                ще цъфти земята!
Юнкер Шмидт, Вам дума честна,
                пак ще има лято!

 Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев 

         *   *   *

          Козма Прутков

          ЮНКЕР ШМИДТ
 
Вянет лист. Проходит лето.
                Иней серебрится...
Юнкер Шмидт из пистолета
                Хочет застрелиться.

Погоди, безумный, снова
                Зелень оживится!
Юнкер Шмидт, честное слово,
                Лето возвратится!


***   Замечание: Козма Прутков – коллективный псевдоним, под которым в журналах „Современник”, „Искра” и др. выступали в 50-60-е гг. ХІХ в. поэты Алексей К. Толстой и братья Алексей, Владимир и Александр М. Жемчужниковы. Сатирические стихи Козьмы Пруткова пародировали литературное эпигонство.

© Свидетельство о публикации №11108275618

=================  =============================  =============================

Владимир Сапронов

„Случай в пустыне”, „Случай в пустинята”

Красимир Георгиев

„СЛУЧАЙ В ПУСТЫНЕ”

Владимир Сапронов

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЛУЧАЙ В ПУСТИНЯТА

Без хлебец,
без вода,
без дом, прокуден
от някаква мъчителна съдба,
две хиляди години броди Юда –
пред него
всеки тряскаше врата.

Но в края на пустинята,
където
се вливаха следа подир следа,
в колиба небогата
го приеха
и го гостиха
с хлебец и с вода.

И жажда утолил,
с душа уморна
зададе Юда простичък въпрос:
– Не ме позна, стопанино, навярно?
– Познах те аз.
– А кой си ти?
– Христос.


Ударения

СЛУЧАЙ В ПУСТИНЯТА

Без хлЕбец,
без водА,
без дОм, прокУден
от нЯкаква мъчИтелна съдбА,
две хИляди годИни брОди Юда –
пред нЕго
всЕки трЯскаше вратА.

Но в крАя на пустИнята,
къдЕто
се влИваха следА подИр следА,
в колИба небогАта
го приЕха
и го гостИха
с хлЕбец и с водА.

И жАжда утолИл,
с душА умОрна
задАде Юда прОстичък въпрОс:
– Не мЕ познА, стопАнино, навЯрно?
– ПознАх те Аз.
– А кОй си тИ?
– ХристОс.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Сапронов

СЛУЧАЙ В ПУСТЫНЕ

Без пищи,
Без воды
И без приюта,
Каким-то роком тягостным храним,
Две тыщи лет брёл по земле Иуда –
И каждый
Дверь захлопывал пред ним.

И вод однажды
На краю пустыни,
Куда вели со всех концов следы,
Его в простую хижину
Впустили
И дали вдоволь
Хлеба и воды.

И жажду утолив,
Душой измаян,
Иуда с кротким вздохом произнёс:
– Ты, верно, не узнал меня, хозяин?
– Нет. Я узнал.
– А кто ж ты сам?
– Христос.

http://stihi.ru/2009/09/04/7018

=============================================

Владимир Сапронов „О, женщины!”, „О, жени!”
Перевод: Красимир Георгиев

„О, ЖЕНЩИНЫ!”

Владимир Сапронов

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


О, ЖЕНИ!

Ни мъка, ни зло, ни раздори
не сяха мъдрец и глупак,
но бързо Пандора отвори
на страшна кутия капак.

Господния гняв и бедите
пестеше човешкият род,
но Ева реши да опита
на вкус забранения плод.

Самсон би бил пълен със сила,
а Пушкин би пял много дни
без подлия смях на Далила
и флирта на таз Натали...

Решим ли, в тоз тягостен списък
ще видим безкрайни следи –
жените са, тъй или инак,
събуждали много беди.

Порок, любопитство, коварство –
змии в този див арсенал,
събаряли тронове, царства
рушили без срам и без жал!

„Жени! О, безумна стихия!” –
ехти гневен вик векове...
Но кротко ни гледа Мария
с Исус в свойте крехки ръце.


Ударения

О, ЖЕНИ!

Ни мЪка, ни злО, ни раздОри
не сЯха мъдрЕц и глупАк,
но бЪрзо ПандОра отвОри
на стрАшна кутИя капАк.

ГоспОдния гнЯв и бедИте
пестЕше човЕшкият рОд,
но Ева решИ да опИта
на вкУс забранЕния плОд.

СамсОн би бил пЪлен със сИла,
а ПУшкин би пЯл мнОго днИ
без пОдлия смЯх на ДалИла
и флИрта на тАз НаталИ...

РешИм ли, в тоз тЯгостен спИсък
ще вИдим безкрАйни следИ –
женИте са, тЪй или Инак,
събУждали мнОго бедИ.

ПорОк, любопИтство, ковАрство –
змиИ в тОзи дИв арсенАл,
събАряли трОнове, цАрства
рушИли без срАм и без жАл!

„ЖенИ! О, безУмна стихИя!” –
ехтИ гнЕвен вИк вековЕ...
Но крОтко ни глЕда МарИя
с ИсУс в свОйте крЕхки ръцЕ.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Владимир Сапронов

О, ЖЕНЩИНЫ!

Ни горя, ни зла, ни раздора
Не знал ни глупец, ни мудрец,
Пока не открыла Пандора
Несчастьями полный ларец.

И кары Господней, и гнева
Людской не изведал бы род,
Когда не вкусила бы Ева
От древа запретного плод.

И был бы Самсон полон силы,
И Пушкина длились бы дни,
Когда б не коварство Далилы,
Когда бы не флирт Натали…

Такой я не ставлю задачи,
Но можно продлить череду
Тех женщин, кто так иль иначе
Не раз пробуждали беду.

Соблазн, любопытство, коварство,
Как змеи, вползали в сердца, –
И рушились троны, и царства
С земного стирались лица!

„О, женщины! Все вы такие!” –
Разносится эхом в веках…
Но кротко взирает Мария
С Младенцем на хрупких руках.

http://stihi.ru/2009/08/28/3470
© Свидетельство о публикации №11201150048

====================  ================  ==========================



Олеся Радушко Боль Болка

Красимир Георгиев

„БОЛЬ”

Олеся Радушко

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

БОЛКА

Дни и седмици губя,
и месеци.
Мързел, болести, суети.
Студ и зной. Ветрове.
Дребни бедствия.
А душата
в мечти лети.
Късам разум на части.
Трябва ли?
Ангел болка с крило
покри.
Търся проход в небето
и в ада.
Моля
сили да ми дари.
Мачка болката воля
и сили.
Постоянна, изгаряща,
зла.
Тя душата ми пак
не закриля,
произвол в мойто тяло
изля.
Отбранявам се с всякакви
средства.
И разбирам – тя кръст е мой.
Тази болка
е скъпо наследство.
Дай ми, Боже,
в тунела покой.


Ударения

БОЛКА

ДнИ и сЕдмици гУбя,
и мЕсеци.
МЪрзел, бОлести, суетИ.
СтУд и знОй. ВетровЕ.
ДрЕбни бЕдствия.
А душАта
в мечтИ летИ.
КЪсам рАзум на чАсти.
ТрЯбва ли?
Ангел бОлка с крилО
покрИ.
ТЪрся прОход в небЕто
и в Ада.
МОля
сИли да ми дарИ.
МАчка бОлката вОля
и сИли.
ПостоЯнна, изгАряща,
злА.
Тя душАта ми пАк
не закрИля,
произвОл в мОйто тЯло
излЯ.
ОтбранЯвам се с всЯкакви
срЕдства.
И разбИрам – тя крЪст е мОй.
ТАзи бОлка
е скЪпо наслЕдство.
ДАй ми, БОже,
в тунЕла покОй.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Олеся Радушко

БОЛЬ

Дни, недели теряю
и месяцы.
Суета и болезни, и лень.
Холод, зной. Сквозняки.
Все мелочи.
Только просит душа
взлететь.
Рвется разум на части.
Надо ли?
Снова Ангел крылом
закрыл.
Заплутала меж Небом
и адом.
И прошу непрестанно
сил.
Боль съедает терпенье
и силы.
Постоянная жгучая
боль.
Снова душу свою
уронила.
Бросив тело на произвол.
Боль.
Отбиваюсь любыми
средствами.
Понимаю – она мой крест.
Вновь несу дорогое
наследство.
Дай мне Боже
в тоннеле свет.

http://stihi.ru/2010/01/25/2985

========================================================

 

Баллада о неизвестном солдате

http://www.stihi.ru/2010/02/25/8653

Нелли Бородянская

Алым солнцем истекал закат.
Каждый яр окопом был и дзотом.
И свинцовый дождь косил солдат
Межнациональной нашей роты.
Силы были слишком неравны –
Погибали. Но  не отступали.
Пал последний...
Пал  за честь страны.
Шагинян, а может Мосхавале...
Гончарук, Зозуля или Плятт,
Лифшиц, Исмаилов…
неизвестно.
И неважно –
Просто НАШ солдат.
По-советски правильный и честный.
.....
Догорал закат один на всех.
Догорала хатами деревня.
Красный снег…
Фашистов черный смех…
Виселицы прямо на деревьях…
По сугробам мчались босиком
Полем к лесу  мальчики-подранки
Загнанные...
Падали ничком...
Падали – под гусеницы танка...
Детской кровью опьяненный  вдрызг
Фриц не знал, что близится расплата...

Из небытия
Из алых брызг
Вырос ОН
с карающей гранатой –
Гончарук, Зозуля или Плятт,
Хайми, Сакалаускас,  Плисетский,
Иванов...
Неважно –
Наш солдат!
Правильный и храбрый –  по-советски!

Детские закаты на снегах
Тень его к отмщению воззвали.
Он стоял – на сломанных ногах
Шагинян, а может Мосхавале...

За тебя стоял и за меня...

Из металла камня и бетона.

Перед ним у вечного огня
Развевались гордые знамёна.

Но когда  пошел на брата брат,
Разрывая Родину на пазлы,
Сыновья и внуки тех ребят
Подогнали краны да КамАЗы...
Загудели пилы, трактора,
Заработал мощный экскаватор
С помощью взрывчатки «мастера»
Добивали стойкого солдата.

И лежал поверженный солдат...
Мимо проходили, проезжали
Шагинян, а может Мосхавале...

Алым солнцем истекал  закат
...................................

Оторвалась от небес звезда ...
И они  как будто покачнулись -
Это ваши деды, господа
От стыда в гробах перевернулись...
  *  *  *

Красимир Георгиев

http://stihi.ru/2012/02/03/5833

Перевод с русского языка на болгарский язык:

БАЛАДА ЗА НЕЗНАЙНИЯ ВОИН

В залез ален слънцето виси.
Всяка долчинка окоп и дзот е.
Дъжд оловен воините коси,
удря всенародната ни рота.
Бяха силите неравни днес –
битка за родина в бойна слава.
И последният
загина с чест...
Шагинян или пък Мосхавале,
Гончарук, Зозуля или Плят,
Лифшиц, Исмаилов…
Неизвестен...
Просто наш войник –
наш син и брат,
по съветски правилен и честен.

.....
Залезът догаря слънчев прах.
Селото запалено догаря.
Сняг червен...
Фашистки черен смях...
И бесилки под дървета стари...
Боси тичат в преспите деца,
искат до гората да достигнат.
Гонят ги...
И падат по лица...
И ги газят танкови вериги...
Фриц, опиянен от детска кръв,
не очаква близката разплата...

От небитието
с тежка стръв
хвърля той
наказваща граната –
Гончарук, Зозуля или Плят,
Хайми, Сакалаускас, Плисетский,
Иванов...
Незнаен
наш солдат!
Правилен и храбър – по съветски!

Залезите детски на снега
сянката му бяха призовали
да мъсти – със счупени крака –
Шагинян или пък Мосхавале...

Той за теб стоеше и за мен...
От метал, бетон и камък раждан.
Там до вечен огън всеки ден
памет горда знамена възраждат.

Но когато брат се скара с брат,
на парчета роден край раздрали,
внуците на храбрия солдат
взеха кранове и самосвали...
С трактори в атака с устрем див,
с мощен ескаватор се снабдиха,
„майстори” със силен експлозив
бързо твърдия войник строшиха.

И лежеше повален войник...
Покрай него бяха се събрали
Шагинян, Зозуля, Мосхавале...
В залез ален – тъжен слънчев вик...

.....
От небето спусна се звезда...
Люшна се неистова прокоба –
туй дедите ви са, господа,
те от срам обърнаха се в гроба...


Ударения

БАЛАДА ЗА НЕЗНАЙНИЯ ВОИН

В зАлез Ален слЪнцето висИ.
ВсЯка долчинкА окОп и дзОт е.
ДЪжд олОвен вОйните косИ,
Удря всенарОдната ни рОта.
БЯха сИлите нерАвни днЕс –
бИтка за родИна в бОйна слАва.
И послЕдният
загИна с чЕст...
ШагинЯн илИ пък МосхавАле,
ГончарУк, ЗозУля или ПлЯт,
ЛИфшиц, ИсмаИлов…
НеизвЕстен...
ПрОсто нАш войнИк –
наш сИн и брАт,
по съвЕтски прАвилен и чЕстен.

.....
ЗАлезът догАря слЪнчев прАх.
СЕлото запАлено догАря.
СнЯг червЕн...
ФашИстки чЕрен смЯх...
И бесИлки под дървЕта стАри...
БОси тИчат в прЕспите децА,
Искат до горАта да достИгнат.
ГОнят ги...
И пАдат по лицА...
И ги гАзят тАнкови верИги...
ФрИц, опиянЕн от дЕтска крЪв,
не очАква блИзката разплАта...

От небитиЕто
с тЕжка стрЪв
хвЪрля тОй
накАзвашта гранАта –
ГончарУк, ЗозУля или ПлЯт,
ХАйми, СакалАускас, ПлисЕтский,
ИванОв...
НезнАен
нАш солдАт!
ПрАвилен и хрАбър – по съвЕтски!

ЗАлезите дЕтски на снегА
сЯнката му бЯха призовАли
да мъстИ – със счУпени кракА –
ШагинЯн илИ пък МосхавАле...

ТОй за тЕб стоЕше и за мЕн...
От метАл, бетОн и кАмък рАждан.
ТАм до вЕчен Огън всЕки дЕн
пАмет гОрда знаменА възрАждат.

Но когАто брАт се скАра с брАт,
на парчЕта рОден крАй раздрАли,
внУците на хрАбрия солдАт
взЕха крАнове и самосвАли...
С трАктори в атАка с Устрем дИв,
с мОштен ескавАтор се снабдИха,
„мАйстори” със сИлен експлозИв
бЪрзо твЪрдия войнИк строшИха.

И лежЕше повалЕн войнИк...
Покрай нЕго бЯха се събрАли
ШагинЯн, ЗозУля, МосхавАле...
В зАлез Ален – тЪжен слЪнчев вИк...

.....
От небЕто спУсна се звездА...
ЛЮшна се неИстова прокОба –
тУй дедИте ви са, господА,
тЕ от срАм обЪрнаха се в грОба...
===========================================================

Красимир Георгиев

„ИОСИФ БРОДСКИЙ”

Аркадий Белкин

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЙОСИФ БРОДСКИ

Отправи съдията
                поглед парещ
и крясна с пяна на уста:
                „Позор!
Той паразит е,
                чака го концлагер!
(Това не ти е
                сталински терор.)
Кому е нужна тук
                Ахматова защита,
коя е тя!
               И кой я викна днес!”
И бързо бе присъдата развита:
„На строг режим
                за пет години влез!”
А той стоеше гордо
                с честно име –
творец
            пред правосъдието лихо...
Но времето лети и след години
съдбите
               по заслуги се решиха.
Разтури се
                имперската държава
и всеки си получи
                свой билет:
за съд –
               позорна Дантесова слава,
за него –
                вечно звание
                ПОЕТ!
               

Ударения
ЙОСИФ БРОДСКИ

ОтпрАви съдиЯта
                пОглед пАрещ
и крЯсна с пЯна на устА:
                „ПозОр!
Той паразИт е,
                чАка го концлАгер!
(ТовА не тИ е
                стАлински терОр.)
КомУ е нУжна тУк
                АхмАтова защИта,
коЯ е тЯ!
                И кОй я вИкна днЕс!”
И бЪрзо бе присЪдата развИта:
„На стрОг режИм
                за пЕт годИни влЕз!”
А тОй стоЕше гОрдо
                с чЕстно Име –
творЕц
             пред правосЪдието лИхо...
Но врЕмето летИ и след годИни
съдбИте
               по заслУги се решИха.
РазтУри се
                импЕрската държАва
и всЕки си полУчи
                свОй билЕт:
за сЪд –
                позОрна ДАнтесова слАва,
за нЕго –
                вЕчно звАние
                поЕт!               

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Аркадий Белкин

ИОСИФ БРОДСКИЙ

Судья
           его сверлила злобным взглядом,
Кричала с пеною у рта:
                „Позор!
Он тунеядец
                да его в концлагерь надо!
(Знать, не забыла
                сталинский террор)
Что нам какой-то там
                Ахматовой защита,
Да кто она!
                Ее никто не звал!”
И был немедля приговор зачитан:
„Пять лет –
                и на лесоповал!”
А он стоял,
                стоял, взирая гордо –
Как бесновалось
                это „правосудье”...
Но за годами пролетели годы
И по заслугам
                все сложились судьбы:
И рухнула
                имперская держава,
И каждому
                достался свой билет.
Судье –
               позорная дантесовская слава,
Ему –
           навечно звание
                ПОЭТ!

http://stihi.ru/2011/05/21/663


Аркадий Белкин

Уходят лучшие Отиват си най-добрите

Красимир Георгиев

„УХОДЯТ ЛУЧШИЕ...”

Аркадий Белкин

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОТИВАТ СИ НАЙ-ДОБРИТЕ

Отиват си добрите, най-добрите –
от бог избран е сякаш
                този бяг.
Далеч
           зад облаците,
                зад мъглите
отиват – зад невидимия праг.
Остават мълчаливи
                и самотни
роднини и приятели
                вовек
със спомена прекрасен
                за живота,
за ролята,
                за техния успех.
 

Ударения
ОТИВАТ СИ НАЙ-ДОБРИТЕ

ОтИват си добрИте, нАй-добрИте –
от бОг избрАн е сЯкаш
                тОзи бЯг.
ДалЕч
           зад Облаците,
                зад мъглИте
отИват – зад невИдимия прАг.
ОстАват мълчалИви
                и самОтни
роднИни и приЯтели
                вовЕк
със спОмена прекрАсен
                за живОта,
за рОлята,
                за тЕхния успЕх.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Аркадий Белкин

УХОДЯТ ЛУЧШИЕ...

Уходят лучшие из лучших –
Как будто отбирает их
                сам бог.
Уходят вдаль,
                за облака,
                за тучи,
Уходят за невидимый порог.
И остаются после
                сиротливо
Родные и друзья
                ушедших тех
И только
                памятью счастливой –
Их жизнь,
                их роли,
                их успех.

http://stihi.ru/2010/01/30/1405


Красимир Георгиев

„ЧЕРНАЯ РЕЧКА”

Аркадий Белкин

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЧЕРНАТА РЕКИЧКА

И пада Пушкин на снега.
Сълзи кръвта,
                пламтее рана.
Обиди сипят се
                и гъгне смях
в салони
               с лицемерие постлани.
Той се повдигна
                и с последни сили
с десница
                пистолета стисна.
Прехапа устни, болка скрил,
натисна спусъка и...
                изстрел...
Какво! Пази се ти, хусар –
днес твойте песни са изпети,
но нека знаят
                Петербург и цар
честта как бранят
                руските поети.
Отново сняг,
                лежи сред кървав сняг.
Небитие,
                зъл януарски вятър.
Отпред –
                карети бързат в тъжен бяг...
А след това –
                безсмъртие го чака.
 

Ударения
ЧЕРНАТА РЕКИЧКА

И пАда ПУшкин на снегА.
СълзИ кръвтА,
                пламтЕе рАна.
ОбИди сИпят се
                и гЪгне смЯх
в салОни
               с лицемЕрие постлАни.
ТОй се повдИгна
                и с послЕдни сИли
с деснИца
                пистолЕта стИсна.
ПрехАпа Устни, бОлка скрИл,
натИсна спУсъка и...
                Изстрел...
КаквО! ПазИ се тИ, хусАр –
днес твОйте пЕсни са изпЕти,
но нЕка знАят
                ПЕтербург и цАр
честтА как брАнят
                рУските поЕти.
ОтнОво снЯг,
                лежИ сред кЪрвав снЯг.
НебитиЕ,
                зъл януАрски вЯтър.
ОтпрЕд –
                карЕти бЪрзат в тЪжен бЯг...
А слЕд товА –
                безсмЪртие го чАка.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Аркадий Белкин

ЧЕРНАЯ РЕЧКА

И Пушкин падает на снег.
Сочится кровь,
                пылает рана.
Обиды всплыли
                и колючий смех
В салонах
                лицемерья и обмана.
Он приподнялся
                из последних сил.
Сжал пистолет,
                в руке упрямо.
От боли губы закусив,
Нажал курок –
                и выстрел грянул.
Ну что же, берегись, гусар –
Сегодня твоя песня спета,
Пусть знают
                Петербург и государь,
Как честь хранят
                российские поэты.
И снова в снег,
                ничком в кровавый снег.
И забытьё,
                и злой январский ветер.
И впереди –
                кареты быстрый бег...
А дальше –
                восхождение
                в бессмертье.

http://www.stihi.ru/2009/11/12/1523


Красимир Георгиев

„МОЯ БОЛГАРИЯ”

Владимир Стафидов

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

(перевод сделан по песне в МП3)

МОЯ БЪЛГАРИЯ

        1.
През много пътища вървях,
животът дълго ме притиска.
Тревожен бях, но песни пях,
една тревога още искам:
да пийна руйно вино наше –
аз българин съм, братя мили –
с приятели да вдигнем чаши
и да отпием древни сили.

        Първи припев:
Любима моя прародино ти,
моя България,
ти мое вечно руйно вино
и песни стари
български прастари
в захлас да слушам, тихо да припявам,
в захлас да слушам, тихо да припявам.

        2.
При теб гостувах, вдигнах тост
сред суета и суматоха.
На своя дом да бъдеш гост!
Уви, нетрайни са епохите...
Светът променя се, изгарят
тревогите лъжи и истини.
Без теб не мога аз, Българио,
тревого моя, как ми липсваш!

        Втори припев:
Любима прародино моя ти,
моя България,
мечта мечтана в моите мечти!
И песни стари
български прастари –
най-важни сред шума на тези дни,
за мен са тези песни български
най-важни.

        Трети припев:
Родино моя свидна и добра,
моя България,
с прекрасна страст ще продължавам
аз песни стари
български прастари
в захлас да слушам, тихо да припявам,
в захлас да слушам, тихо да припявам.


  Ударения
МОЯ БЪЛГАРИЯ

        1.
През мнОго пЪтища вървЯх,
живОтът дЪлго ме притИска.
ТревОжен бях, но пЕсни пЯх,
еднА тревОга Още Искам:
да пИйна рУйно вИно нАше –
аз бЪлгарин съм, брАтя мИли –
с приЯтели да вдИгнем чАши
и да отпИем дрЕвни сИли.

        Първи припев:
ЛюбИма мОя прАродИно тИ,
мОя БългАрия,
ти мОе вЕчно рУйно вИно
и пЕсни стАри
бЪлгарски прастАри
в захлАс да слУшам, тИхо да припЯвам,
в захлАс да слУшам, тИхо да припЯвам.

        2.
При тЕб гостУвах, вдИгнах тОст
сред суетА и суматОха.
На свОя дОм да бЪдеш гОст!
УвИ, нетрАйни са епОхите...
СветЪт промЕня се, изгАрят
тревОгите лъжИ и Истини.
Без тЕб не мОга аз, БългАрио,
тревОго мОя, кАк ми лИпсваш!

        Втори припев:
ЛюбИма прародИно мОя тИ,
мОя БългАрия,
мечтА мечтАна в мОите мечтИ!
И пЕсни стАри
бЪлгарски прастАри –
най-вАжни сред шумА на тЕзи днИ,
за мЕн са тЕзи пЕсни бЪлгарски
най-вАжни.

        Трети припев:
РодИно мОя свИдна и добрА,
мОя БългАрия,
с прекрАсна стрАст ще продължАвам
аз пЕсни стАри
бЪлгарски прастАри
в захлАс да слУшам, тИхо да припЯвам,
в захлАс да слУшам, тИхо да припЯвам.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Стафидов

МОЯ БОЛГАРИЯ

Мне столько выпало дорог,
Меня крутило и мотало,
Но среди песен и тревог
Одной всегда мне не хватало.
Хотел попробовать вина,
А я ли, братцы, не болгарин.
Возможно, чаша не одна…
Возможно все – хозяин-барин .
 
Прародина  любимая  моя,
Моя Болгария,
Ты мне нужней день ото дня,
И песни старые,
Болгарские, престарые
Подслушивать и тихо подпевать.
Подслушивать и тихо подпевать.

Я приезжал на пару дней,
Как все, в плену у суматохи.
Жить стало трудно и больней,
Увы, меняются эпохи.
От перемен весь мир продрог,
Но как бы время не ломало,
Ты среди всех моих тревог
Одна, которой не хватало.

Прародина  любимая  моя,
Моя Болгария,
Ты мне нужней день ото дня.
И песни старые,
Болгарские престарые,
Важней, среди конфликтов этих дней.
Мне песни старые болгарские важней.

http://stihi.ru/2011/06/15/1426

============================================
Владимир Стафидов

„Красимиру Георгиеву”, „На Красимир Георгиев”
Перевод: Красимир Георгиев

„КРАСИМИРУ ГЕОРГИЕВУ”

Владимир Стафидов

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

НА КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Размисли над „Аз – създателят на вселената”

При теб се раждат светове,
при теб безумстват зли стихии,
развихрят вихри ветрове,
с носталгия да те опият.

Кой както ще да се заканва
и въпреки че е тревожно,
ти над вселената застана,
макар да беше невъзможно.

Часовникът без жал тиктака,
не можем да го управляваме...
Но отговорът там ни чака –
при сладкодумния бай Сава.

И аз немалко опознах
бохемски истини велики.
Дали съм пил? И пих, и пях,
и ден, и нощ омаян скитах.

Старах се с жар, но не успях,
да скиташ в мрака е опасно...
На сайта с Бог се запознах
и всичко стана много ясно.

Отново мярка се жена,
о, как без тях света ще жалим!
С по-малко водки и вина –
по-малко слънчеви „финали”.

Щом си създал – отговори!
Защо жълтее пак брезата?
Защо са кратки наште дни?
Вземи и оправи нещата!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Стафидов

КРАСИМИРУ ГЕОРГИЕВУ

В тебе рождаются миры,
В тебе безумствуют стихии
И поболевшие вихры
Добавят только ностальгии.

Но кто бы что ни говорил
И как бы не было тревожно
Ты над вселенной воспарил,
Хотя казалось – невозможно.

И только тикает „Бригет”,
Нет на него, мой брат, управы...
Но Слава Богу, есть ответ
Медоточивый бате Савы.

И я немало познавал
Великих истин по бурдеям.
Испить...? Конечно испивал
Ни дня, ни ночи не жалея.

Старался, тужился не смог,
А жить во тьме всегда опасно.
А тут смотрю на сайте Бог
И всё теперь мне стало ясно.

Опять же требует жена,
А как без них в подлунном мире,
Поменьше водки и вина,
И чтоб без „финишей” в гарнире.

Раз создал – будешь отвечать
Зачем берёза пожелтела?
Зачем ей сроки назначать?
Давай, возьмись и переделай.

© Свидетельство о публикации №11108223039

================ ================ =====================


Красимир Георгиев

„НЕЧАЯННЫЙ СТИХ”

Ольга Шаховская

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕОЧАКВАН СТИХ

Красимир Георгиев

„НЕЧАЯННЫЙ СТИХ”

Ольга Шаховская

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

http://www.stihi.ru/2011/10/22/4593

НЕОЧАКВАН СТИХ

Внезапният стих като ангел небесен
днес с рима случайна се вряза в сърцето
и с вятъра морни тръстики събуди,
а после се рейна над плажа безлюден.

С дъжда поразчисти крайпътния прах,
надзърташе в локвите, търсеше в тях.
Но в приказки вярващ, разпери крила,
въздъхна дълбоко стихът, отлетя...

Щастливец невидим във въздуха плува,
известен мечтател му се любува!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Ольга Шаховская

НЕЧАЯННЫЙ СТИХ

Нечаянный стих, что ангел с небес,
Он рифмой случайной в сердце пролез,
И ветром устало качнул камыши,
Промчался он пляжем, где нет ни души.

Дождём, прибивая дорожную пыль,
Заглядывал в лужи, увидел там быль.
Но в сказку поверив, вдруг крылья расправил,
Вздохнул глубоко, стих и землю оставил…

Летает, счастливец, чужим невид`им
Знакомый мечтатель любуется им!

http://www.stihi.ru/2009/03/25/4578




Внезапният стих като ангел небесен
днес с рима случайна се вряза в сърцето
и с вятъра морни тръстики събуди,
а после се рейна над плажа безлюден.

С дъжда поразчисти крайпътния прах,
надзърташе в локвите, търсеше в тях.
Но в приказки вярващ, разпери крила,
въздъхна дълбоко стихът, отлетя...

Щастливец невидим във въздуха плува,
известен мечтател му се любува!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Ольга Шаховская

НЕЧАЯННЫЙ СТИХ

Нечаянный стих, что ангел с небес,
Он рифмой случайной в сердце пролез,
И ветром устало качнул камыши,
Промчался он пляжем, где нет ни души.

Дождём, прибивая дорожную пыль,
Заглядывал в лужи, увидел там быль.
Но в сказку поверив, вдруг крылья расправил,
Вздохнул глубоко, стих и землю оставил…

Летает, счастливец, чужим невид`им
Знакомый мечтатель любуется им!

http://www.stihi.ru/2009/03/25/4578

=====================================================
Красимир Георгиев

„ОДИНОЧЕСТВО”

Ольга Шаховская

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


САМОТА

http://www.stihi.ru/2011/10/12/7876

                „Самотата отново промъкна се,
                като мина в гърдите зачука...” Л.Ч.
 
Общуване в безмълвни дати,
контакти не шуртят, а капят,
редеят в интернет писмата
и с болка броя им пресмятам.

Скимти тоз звяр на самотата ми,
търпим се, но не сме приятели.
Аз роб съм, прикован в галера...
И лек за вяра ще намеря!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Ольга Шаховская

ОДИНОЧЕСТВО
                „Но подкралось опять одиночество,
                И, как мина в груди застучало...” Л.Ч.

Общенье в степени молчанья,
И диалогов не журчанье,
И писем нету в Интернете.
Как жаль, что я веду в том счёте.

Лютует зверем одиночество,
Давно с ним разобраться хочется.
Я – раб, прикованный к галере...
Отдамся на леченье вере!

http://www.stihi.ru/2010/06/21/17

==========================================================


Красимир Георгиев

„ГИМН АНДРОИДОВ”

Юрий Кутенин

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ХИМН НА АНДРОИДИТЕ

На гондола на времето
без родина и племе,
без утроба и семе
из Всемира пълзим.

Ала сган протеинова,
тъп остатък от минало,
се влече към стрелците ни
като мърдащ ензим.

Но рожден ден с вълнение
в нано убс привидения
нашто ел. сътворение
ний празнуваме днес.

Утре с андродругарите
антифриз ще добавиме
в свойте транскапиляри и
ще задействаме стартера –
сбогом, Божий прогрес.

На гондола на времето
без родина и племе,
без утроба и семе
из Всемира пълзим...


Ударения

ХИМН НА АНДРОИДИТЕ

На гондОла на врЕмето
без родИна и плЕме,
без утрОба и сЕме
из ВсемИра пълзИм.

Ала сгАн протеИнова,
тЪп остАтък от мИнало,
се влечЕ към стрелцИте ни
като мЪрдащ ензИм.

Но рождЕн ден с вълнЕние
в нАно Убс привидЕния
нАшто Ел. сътворЕние
нИй празнУваме днЕс.

Утре с АндродругАрите
антифрИз ще добАвиме
в свОйте трАнскапилЯри и
ще задЕйстваме стАртера –
сбОгом, БОжий прогрЕс.

На гондОла на врЕмето
без родИна и плЕме,
без утрОба и сЕме
из ВсемИра пълзИм...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юрий Кутенин

ГИМН АНДРОИДОВ

На гандоле по времени
Мы без рода и племени,
Мы без чрева и семени
По Вселенной скользим.

Ну, а нечисть белковую,
Ту глухню бестолковую
Прямо в роту стрелковую,
как живую мишень.

А у нас день рождения
Нано убс наваждения,
Дата нас сотворения,
Мы гуляем весь день.

Ну, а завтра в рюмашечку
Мы тосола полчашечки,
Зарядим транглюкатеры,
Повернем ручка стартера

И прощай, Божий День.

На гандоле по времени
Мы без рода и племени,
Мы без чрева и семени
По Вселенной скользим.

http://www.stihi.ru/2011/10/20/6439

==============================================

Красимир Георгиев

„КОРОЛЬ И ШУТ”

Юрий Сарсаков

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КРАЛ И ШУТ

Пристигна зла вест от далечни задморски поля,
че в битка с врага разгромена е кралската рат.
Приведоха флаг, сред народа тъга се разля.
Провикна се крал да му шута-глупак доведат.

                С череп гол и с нос орлов е,
                с поглед на невзрачна сова.
                Глашатай на бедноти,
                той е с краля наш на „ти”.

– Глупако, какво да направя? Престолът помръкна!
Заклетият враг знамената ни горди потъпка.
Безстрашните рицари ордата дива обърна,
от тях ни един вече няма при нас да се върне.

                – За орела всички знаят,
                че в небето той е кралят.
                Но сред камъни в тревата
                вечно цар ще е змията.

– Успех звездоброецът наш пророкува обилно,
маршалът ми каза, че мойта войска е всесилна.
Небето помолих – за крупен успех да се бия,
но трябваше цялата чаша провал да изпия.

                – Търсят умните тъпаци
                на знаменията знаци.
                А съветът ми е: пак
                слушай само прост глупак!


Ударения

КРАЛ И ШУТ

ПристИгна зла вЕст от далЕчни задмОрски полЯ,
че в бИтка с врагА разгромЕна е крАлската рАт.
ПривЕдоха флАг, сред нарОда тъгА се разлЯ.
ПровИкна се крАл да му шУта-глупАк доведАт.

                С чЕреп гОл и с нОс орлОв е,
                с пОглед на невзрАчна сОва.
                ГлашатАй на беднотИ,
                тОй е с крАля нАш на „тИ”.

– ГлупАко, каквО да напрАвя? ПрестОлът помрЪкна!
ЗаклЕтият врАг знаменАта ни гОрди потЪпка.
БезстрАшните рИцари Ордата дИва обЪрна,
от тЯх ни едИн вЕче нЯма при нАс да се вЪрне.

                – За орЕла всИчки знАят,
                че в небЕто тОй е крАлят.
                Но сред кАмъни в тревАта
                вЕчно цАр ще е змиЯта.

– УспЕх звездобрОецът нАш пророкУва обИлно,
маршАлът ми кАза, че мОйта войскА е всесИлна.
НебЕто помОлих – за крУпен успЕх да се бИя,
но трЯбваше цЯлата чАша провАл да изпИя.

                – ТЪрсят Умните тъпАци
                на знамЕнията знАци.
                А съвЕтът ми е: пАк
                слУшай сАмо прОст глупАк!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юрий Сарсаков

КОРОЛЬ И ШУТ

Известье пришло из далекой заморской страны,
что в битве с врагом полегла королевская рать.
Приспущены флаги, и шутки и смех не слышны,
шута-недоумка король велит слугам позвать.

                Череп голый, нос орлиный,
                бороденка, взгляд совиный.
                Он презренней бедноты –
                тот, кто с королем на „ты”.

– Дурак, посоветуй, как быть. Потускнела корона.
Заклятый мой недруг мои попирает знамена.
Всех рыцарей славных моих перебила орда,
из них ни один уж вовек не вернется сюда.

                – Нет орла сильнее птицы,
                в небе всяк его боится.
                Но в траве, среди камней,
                не орел царит, а змей.

– Удачу в походе мне мой звездочет напророчил,
а маршал сказал, мое войско сильнее всех прочих.
Взывал к небесам я с мольбою послать мне победу,
но чашу бессилья и гнева пришлось мне отведать.

                – Не дано нам разуменьем
                разгадать судьбы знаменья.
                Вот совет мой на века:
                надо слушать дурака!

http://stihi.ru/2008/10/10/84

===========================================================

Владимир Лавров „Смута”, „Бунт”

„СМУТА”
Владимир Лавров

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

БУНТ

Народът си мълчи, но бунтът
заченат е сред тягостния мрак,
мълвата за съдбовната минута,
когато младенец ще кресне пак,
е тъй реална, че кръвта гъстее
и мазна пот под ризата застива...
Не могат да заспят от страх дебелите,
а кльощавите още се приспиват.
Смъдят очите, но сънят не идва,
предчувствие за приближаващ смерч
нахлува в царски спални под завивките
и разпилява и венец, и герб.
Пристяга хватка обръчът! Напрегнато
пропуква като орех челна кост,
витят сенки на предшественици
и стискат слепите ръце на страх и злост.
Все още не е изкривена шията,
гръклянът гърчи се, боли ни всеки вик!
За здраве стара врачка ни облива
с отвара. Но е посинял езикът...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Владимир Лавров
СМУТА

Народ безмолствует, но смута
Уже зачата в духоте ночи,
И ощущенье роковой минуты,
Когда младенец громко закричит,
Так явственно, что кровь густеет в жилах,
И стынет под рубахой липкий пот…
Не спится в эту ночь на ложах жирным,
Худым зевота раздирает рот.
Песок в глазах, но сна как не бывало,
Предчувствие грядущего конца,
В дворцовых спальнях сдернув одеяла,
Вошло в изломы царского венца.
Как тесен, тяжек обруч! В напряженье
Трещит орехом лобовая кость,
И мечутся предшественников тени,
Хватают за руки слепые страх и злость.
Пока еще не свернутая шея
Уже болит и дергает кадык.
Слюною брызжет баба-ворожея,
Сует отвар, но посинел язык…

© Свидетельство о публикации №11107183054


Владимир Лавров „Час волка”, „Часът на вълка”

Перевод: Красимир Георгиев

„ЧАС ВОЛКА”
Владимир Лавров
               
ЧАСЪТ НА ВЪЛКА

Пристига часът на вълка – „между четри и пет”
пресъхна сред гърлото водката,
пожелах на душата – лети!
Но когато се чувстваш като вампир,
търсиш шия, в която да се вкопчиш!
И глътчица кръв да изпиеш...
Вятърът покриви клати, а там
зад оградата людска
мойта вълчица се моли...


Ударения
ЧАСЪТ НА ВЪЛКА

ПристИга часЪт на вълкА – „между чЕтри и пЕт”
пресЪхна сред гЪрлото вОдката,
пожелАх на душАта – летИ!
Но когАто се чУвстваш като вампИр,
тЪрсиш шИя, в коЯто да се вкОпчиш!
И глЪтчица крЪв да изпИеш...
ВЯтърът пОкриви клАти, а тАм
зад огрАдата лЮдска
мОйта вълчИца се мОли...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Лавров
ЧАС ВОЛКА

Приходит час волка – „от четырех до пяти”
Засохла в горле водка
А душе пожелал – лети!
Но себя ощущаешь оборотнем –
Кому бы вцепиться в горло?
Выпить глоточек крови…
Ветер качает кровлю,
А там, за околицей,
Моя волчица молится…

http://stihi.ru/2011/12/16/1865
© Свидетельство о публикации №11112245639

=============  ================  =================

Владимир Лавров „Молчанье, женщина, печаль”, „Мълчание, жена, печал”
Перевод: Красимир Георгиев
„МОЛЧАНЬЕ, ЖЕНЩИНА, ПЕЧАЛЬ”
Владимир Лавров
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

МЪЛЧАНИЕ, ЖЕНА, ПЕЧАЛ

Привична като нощ тъга,
студена мартенска забрава,
лед черен още не сковава
под пласта пясък жълт сега.

Мълчание, жена, печал,
хрущи пакетче поп-корн бяло.
Прости ми, гърло онемяло,
за чая разреден и вял,

за сивите врати „под ключ”
с протяжни бляскави верижки,
за тези празнодумни книжки
и редове с безсловна злъч.

Тире и точка, и тире –
в стени часовниците блъскат,
с коляно хладно се притискат
в кувьора с мътни цветове

и в полусънния ни блик
в мъглив светлик на шарки сложни
ще чуем разговор тревожен
на непознат за нас език

и пеене с гръклянно „ре”
и с „ми” провлачено и плахо...
От любопитство до уплаха –
всичко е точка и тире...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Владимир Лавров
МОЛЧАНЬЕ, ЖЕНЩИНА, ПЕЧАЛЬ

Привычная, как ночь, тоска,
и мартовский колючий холод,
и черный лед еще не сколот
под слоем желтого песка.

Молчанье, женщина, печаль
и хруст пакетика поп-корна…
Прости, немеющее горло,
за этот теплый жидкий чай,

за эти двери „на замок”,
за тусклый блеск кривой цепочки,
за эти скомканные строчки
и пустоту меж этих строк.

Тире, и точка, и тире –
стучат часы в глухие стены,
вдави холодное колено
в пятно узора на ковре,

и в полусонном далеке
услышится во мгле узора
тревожный шорох разговора
на чужеземном языке

и пение с гортанной „ре”,
и с „ми”, протяжной и упругой…
От любопытства до испуга –
всего лишь точка и тире…

http://www.stihi.ru/2011/03/16/3417
© Свидетельство о публикации №11110060155

================================================

Владимир Лавров „Чужое время”, „Чуждо време”

Перевод: Красимир Георгиев
„ЧУЖОЕ ВРЕМЯ”
Владимир Лавров
               
ЧУЖДО ВРЕМЕ

*
Често лети, но в даден момент пълзи примирено
и почива на всяко деление на циферблата.
Но кого да помоля аз да ми отпусне приятелски
още две-три години и може би няколко седмици.
Споменават, че средната възраст за мъж съм подминал
за страната ни – щом този извод чуеш,
вече говориш по-тихо и сякаш виновен се чувстваш,
сгушваш глава в раменете, ей тъй, без причина.
Този, който почина, повярвал в добрата статистика,
гледа строго в тълпата насреща с мъртъв поглед.
Но продължава да къса той от календара жълти листове
всяка сутрин на главния парк-градина в гостната.

*
...няма повече с теб да се срещна аз зная уверен съм
капки дъжд ще отмиват следите ти в моята памет
как ме доведе съдбата тук в чуждото време
където и тебе и мене самия вече ни няма
в тези улички пълни с чужд смях вледеняващо весел
на площади със звън порцеланов от стари сервизи
продължава да бди лицемерното вечно ехо
там на двора където висят на въжето чаршафи и ризи...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Владимир Лавров

ЧУЖОЕ ВРЕМЯ

*
Чаще летит, но в данный момент ползет еле-еле,
Отдыхая на каждом делении циферблата.
У кого попросить обновить его, выдать по блату
Еще пару лет, а к ним две-три недели?
Говорят, что я пережил средний возраст мужчины
В нашей стране – когда ты такое слышишь,
То чувствуешь себя виноватым, говоришь потише,
Вжимаешь голову в плечи просто так, без причины.
Те, кто уже скончался, поддавшись статистике,
Смотрит сурово из встречной толпы мертвым взглядом.
Но продолжает срывать с календарика желтые листики
Каждое утро в гостиной центрального парка-сада…

*
мне не встретиться больше с тобою знаю уверен
капли дождя смывают следы твоих ног в моей памяти
как же меня занесло сюда в это чужое время
где не только тебя а себя самого уже не найти
в этих улочках полных чужого холодного смеха
на площадях где фарфоровый звон от разбитых чашек
продолжает жить в притворившемся вечным эхе
во дворе где висят на веревке простыни и рубашки…

http://www.stihi.ru/2011/10/23/5069
© Свидетельство о публикации №11110312851

========================================================


Зоран Вучич
„Око исте ватре”, „Около един и същ огън”

„ОКО ИСТЕ ВАТРЕ”
Зоран Вучич

Перевод с сербского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ОКОЛО ЕДИН И СЪЩ ОГЪН

Най-накрая виждам
(през мъглата сред лапавицата)
около един и същ огън
моите братя –
убийците и убитите.

С една и съща светлина обляти
войниците и изнасилваните,
децата, в огъня загледани,
и старците замислени,
бдящи над огъня.

(В тъмнината нищо не е загубено,
но всичко се отделя, когато
на светлина е изложено.)

                Превод от сръбски език на български език: Красимир Георгиев

Зоран Вучич
ОКО ИСТЕ ВАТРЕ

Наjзад видим
(кроз маглу и суснежицу)
око исте ватре,
моjу браћу,
убице и убиjене.

Истом свстлошћу обасjани
воjници и силоване.
Деца у ватру загледана,
старци над ватром
замишљени.

(У нами ништа изгубљено,
само jе издвоjено,
светлости изложено.)

© Свидетельство о публикации №11107183870

==================  ===================  ===================


Александр Фред

„Одиночество”, „Самота”

„ОДИНОЧЕСТВО”
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

САМОТА

Заминаха и няма да се върнат,
домът е пуст и всичко е различно.
Стрелките все по-бавно мърдат
на спомена в затихващото нищо.

И стискайки юмруци, самотата
напук долита – глуха сова мрачна,
по раните на наниз от нещастия,
с тъгата на безстойностни петачета.

Разхвърляйки навред вериги тленни
на нощните фенери сред сълзата,
в скърбящо жълтото си отражение
застива черната вдовица самотата.

Под ромона на плахи пръски
пристяга в морни слепоочия
случайните ни живи връзки –
върху съдбата слага многоточие.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Александр Фред
ОДИНОЧЕСТВО

Те кто ушёл уже не возвратятся,
в пустынный дом где всё уже не так,
и стрелки медленно ложатся,
в затихший поминальный такт.

И одиночество сжимая все запястья,
глухой совой приходит вопреки,
по рваным ранам сутолокой несчастья,
вобрав в себя печали медяки.

И разбросав нательные вериги,
в скупых слезах полночных фонарей,
она в скорбящем жёлтом блике
застыла чёрною вдовой.

Под шорох падающих капель
стянула грубою канвой
неровные живые связи,
поставив многоточье над судьбой.

=========================================================  ===================

Александр Фред „Боль есть боль”, „Болката си е болка”
Перевод: Красимир Георгиев
„БОЛЬ – ЕСТЬ БОЛЬ”
Александр Фред
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

БОЛКАТА СИ Е БОЛКА

Болката си е болка,
както и да я спрягаш,
тя отново душата ти пълни с мъка.
С думи от нея не можеш да избягаш,
от нея вече не можеш да се измъкнеш.
Ще те стисне по-силно,
сестра си Раздяла ще викне и с нея
в тишината ще счупят стрелките секундни,
на вълни ще тече, със сълзи ще залее
безвъзвратно отминалото и скъпото.
И с последния плач
ще затвори познатия кръг,
вековете ще духнат горящите свещи
и отново в нощта ще пристъпи палач
над светата глава на Йоан Предтеча.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Александр Фред
БОЛЬ – ЕСТЬ БОЛЬ

Боль – есть боль,
как её не назови,
она снова в душе,
разливает жжение грусти,
и слова, нас не смогут спасти,
потому что она никогда не отпустит.
Сдавит только сильней,
и разлуку сестру призовёт,
и секундные стрелки, тишиной остановит,
и неровно стекая, слезами прольёт,
безвозвратно ушедшее и дорогое.
И на гранях черты,
сомкнётся в замкнутый круг,
и в престоле потушит, горящие свечи,
и как тысячи лет, палачом промелькнет,
над святой головой Иоанна Предтечи.

© Свидетельство о публикации №11109050189

=========================== ============================================

Александр Фред „Памяти Иосифа Бродского”, „В памет на Йосиф Бродски”
Перевод: Красимир Георгиев
„ПАМЯТИ ИОСИФА БРОДСКОГО”
Александр Фред
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

В ПАМЕТ НА ЙОСИФ БРОДСКИ

Ще разкъсам пияните струни,
луната свети измамно,
пак виелици стенат с безумна
скръб за тези, които ги няма.

Те са там, сред живяни столетия,
в черни сълзи се влива печал,
а сърцата им с жар смутна светят
и това носи болка и жал.

Доизпито е всичко, отново
сме в зърното на вечни жита,
тленните земни окови
ние сменяме с метър земя.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Александр Фред
ПАМЯТИ ИОСИФА БРОДСКОГО

Изорву пьянее струны,
свет луны в окнах не тот,
снова плачет метель со стоном,
и скорбит о тех, кто уйдёт.
Сколько их по истёртых столетием,
в слёзы чёрные ввергла печаль,
но у сердца свое лихолетье,
от того больнее и жаль.
Всё испито и зёрна прозрели,
но, как поздно мы признаём,
ржавые цепи на теле,
мы сменяем  метровой землёй.

© Свидетельство о публикации №11109205356

================  =============================

Александр Фред „Конец октября”, „Краят на октомври”
Перевод: Красимир Георгиев
„КОНЕЦ ОКТЯБРЯ”
Александр Фред
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

КРАЯТ НА ОКТОМВРИ

Ръмят с досадна есенна протяжност
до кости кишавите дъждове,
листата в хоровод света обграждат,
кръжат и този танц тъга зове.
Приятели с размити очертания,
в страни далечни заживели,
рисуват тези разстояния
със скръб по жеравите отлетели.
Кленът оголва клони, пурпур свежда
и ясен следва го поред,
липите в жълти временни одежди
ноември срещат с дружески привет.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Фред
КОНЕЦ ОКТЯБРЯ
               
Заморосил в осенней непогоде,
Промозглый дождь зябкий до костей,
Пришла пора и листья в хороводе,
Кружат и мне от этого грустней.
Моих друзей размыты очертанья,
Иные там в других краях,
Рисуют те же расстоянья,
Скорбя об улетевших журавлях….
Клён, покрасневший ветви обнажает,
И ясень машет ему в след,
И липы в жёлтом скоротечном одеянье,
Уже сказали ноябрю привет…

http://www.stihi.ru/2011/09/08/2404
© Свидетельство о публикации №11110060089


Александр Фред „Записки прошлого”, „Записки от миналото”
Перевод: Красимир Георгиев
„ЗАПИСКИ ПРОШЛОГО”
Александр Фред

ЗАПИСКИ ОТ МИНАЛОТО

Искри от минало, анали древни,
прострация на векове, отмити
над племенни легенди и тотеми,
далеч в историята скрити.
В тях учени петна безчетни
донатъкмяват с мисъл будна.
Но трудно ще ги сврат в учебник,
а и кому е днес той нужен...
А истерици в ясли ровят,
отретуширват – книги, драми,
и Александър Пушкин скоро
не ще е мургав, бял ще стане.
В кръвта му ще открият гени,
а костите му с гел ще радват;
ще кажат в края на проблема
какво било е – кривда или правда!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Александр Фред
ЗАПИСКИ ПРОШЛОГО

Записки прошлого, в анналах древних,
Прострация веков, вопросов знаки,
Над именами родов и тотемов,
Племён, в историю сошедших.
А в ней так много тёмных пятен,
Закрытых домыслом – учёных.
Что очень трудно брать учебник,
Да и кому сейчас, он нужен…
Кликуши снова у кормушки,
Отретушировают – книги,
И скоро Александр Пушкин,
Не будет, смуглым, будет белым.
Найдут в крови такие гены,
В костях пороются исправно,
И возведут, в хвосты проблемы,
Что было раньше, кривда или, правда?

http://www.stihi.ru/2011/04/22/9213
© Свидетельство о публикации №11111095146

==================================================



Ольга Ступенькова

„Кисточка в художника влюбилась”, „Четката в художника се влюби”
 „КИСТОЧКА В ХУДОЖНИКА ВЛЮБИЛАСЬ”

Ольга Ступенькова

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ЧЕТКАТА В ХУДОЖНИКА СЕ ВЛЮБИ

Четката в художника се влюби
и сънува чудна цветна гледка.
Ден и нощ тревожно тя рисува,
горда с ласките на своя мил художник.
Но страстта й скоро я погуби –
изрисува свойта обич мъничката четка.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Ольга Ступенькова
КИСТОЧКА В ХУДОЖНИКА ВЛЮБИЛАСЬ

Кисточка в художника влюбилась,
Чудная картина крошке снилась.
День и ночь неистово трудилась,
И своим художником гордилась.
Только очень скоро с ним простилась.
Исписалась, в счастье растворилась.

© Свидетельство о публикации №11107313247

==========  ==========  ================================

Ольга Ступенькова „На что похоже счастье?”, „Какво ни носи щастие?”
Перевод: Красимир Георгиев
„НА ЧТО ПОХОЖЕ СЧАСТЬЕ?”
Ольга Ступенькова
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

          КАКВО НИ НОСИ ЩАСТИЕ

Какво ни носи щастие?
Букетът на зората,
поле от маргаритки,
гальовно нежно лято?

Какво ни носи щастие?
Смехът безгрижен детски,
милувките на мама
и влюбените ласки?

Какво ни носи щастие?
Да бъдеш до любимия?
С нов ден и с нова радост
това неповторимо е.

Какво ни носи щастие
никой не знае. Нещо,
което се изплъзва,
което все изчезва.


          Ударения
          КАКВО НИ НОСИ ЩАСТИЕ

КаквО ни нОси щАстие?
БукЕтът на зорАта,
полЕ от маргарИтки,
гальОвно нЕжно лЯто?

КаквО ни нОси щАстие?
СмехЪт безгрИжен дЕтски,
милУвките на мАма
и влЮбените лАски?

КаквО ни нОси щАстие?
Да бЪдеш до любИмия?
С нов дЕн и с нОва рАдост
товА неповторИмо е.

КаквО ни нОси щАстие
никой не знАе. НЕщо,
коЕто се изплЪзва,
коЕто всЕ изчЕзва.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

          Ольга Ступенькова
          НА ЧТО ПОХОЖЕ СЧАСТЬЕ?

На что похоже счастье?
На россыпи рассветов,
Поля ромашек скромных,
На ласковое лето?

На что похоже счастье?
Задорный смех ребёнка,
На руки доброй мамы,
На поцелуй влюблённых?

На что похоже счастье?
На звук шагов любимых?
Как новый день, как радость,
Оно неповторимо.

На что похоже счастье
Никто не даст ответ.
На то, что ускользает,
Чего, пока что, нет...

© Свидетельство о публикации №11108265623

=======================  ======================  ===============================

Ольга Ступенькова „Сила красоты”, „Силата на красотата”
Перевод: Красимир Георгиев
„СИЛА КРАСОТЫ”
Ольга Ступенькова
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СИЛАТА НА КРАСОТАТА

И даже камъни по пътя й цъфтят,
красивата жена
с възторг копнеят.
И се разбиват мъжките сърца,
в любов да й се обяснят не смеят.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Ольга Ступенькова
СИЛА КРАСОТЫ

И даже камни расцветают на пути
Красивой женщины,
В восторге млея.
И разбиваются сердца мужчин,
В любви признаться, ей, не смея.

http://www.stihi.ru/2010/12/05/8871
© Свидетельство о публикации №11110260025

=================  =========================  =================



Анатолий Жариков

 „Золотая пыль”, „Златен прах”
 „ЗОЛОТАЯ ПЫЛЬ”
Анатолий Жариков

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ЗЛАТЕН ПРАХ

1.
Товарният над времето лети, не спира,
в посока север. Накъде ни пътят води?
От водката към секса, от думите към Бога,
от гордостта към манастира.
Ако се върнем към живота прост околовръст,
ще видим: есента града окастря, прошка няма.
А на Василевския ще поставят кръст,
телата там вина не носят за търговците от храма.

2.
Пътува влакът през гора, по релсите
завъртат колелата времето незримо.
Вениамин си пийва щедро и за трима,
за цялата страна, бедняк, но весел.

За щастие той пие, за любов, за братство,
за пролетарии, съединявайте се!
И затова, че мерзостта не е богатство за
поетите, хамалите и вегетарианците.

Той бяга от Москва, от суетата
на тънещите в мръсотия улици.
Ще позабавим ход, ела при нас, приятел,
самотен и еднообразен друже.

Къде отиваме, щом пием тази гадост –
червата възмутено ни се карат.
Недей да спиш, земляк, глътни три капки радост:
ще стигне до последната ни гара.

3.
Приятелят ми Красимир е строг
(но не съдете строго неговия стих) –
в България той срещнал еднорог,
аз с превода си факта потвърдих.

А в тази случка, както аз разбрах,
той връщал се от среща, сред гората
било безлюдно, в призрачен сумрак
видял две весели звезди и полумесец.
И някой казал: „Аз съм еднорог!”.
Не Бог, а Рог бил страшен, но без страх
не звяр видял поетът в него, а приятел.

Когато поглед с вино и жени налея,
аз често плача, мислейки за този
забавен случай; радвам се, че Рог
все пак успя Поета да намери,
а можеше да не успее.
Но Красимир добре премери положението –
описа случката в стихотворение.

Какъв късмет ще утеши самотния поет?
Цигари, вино, палави женички?
Това е тъй,
но все пак не е всичко...

4.
Той бе тринайстият на тази нощна маса.
Апостолите зяпаха към него,
с любов по-скоро предана, а не с вина,
оглеждаха Го. Бог –
наистина не се римува с нищо, той е властен,
сам дума в думата е.
Отначало можеше,
Сега не иска...

Докато учениците умуват,
червено вино пият, с плът замезват.
А погледът на Юда плува, сякаш нарисуван
в картина на Да Винчи, скришом взира се в трапезата.

...Отломки от пари и от обичане,
живот без брод, пиянски вир без дъно.
Юда е само притча за момиченца.
Бе нужен мит. И ние Бог разпънахме.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Анатолий Жариков

ЗОЛОТАЯ ПЫЛЬ

1.
Твой товарняк над временем летит
с надбавкой северной. Куда ведут дороги?
От водки к женщине, от слова к Богу,
а от гордыни в скит.
Вернёмся в жизнь, к вещам от общих мест,
заметим: город обкорнала осень.
А на Васильевском поставят крест,
поскольку тело за базар вины не носит.

2.
Скользит состав по рельсам через лес, и
колёса скручивают время в миг.
Вениамин пьёт щедро, за троих,
за всю страну, щекою худ, но весел.

Он пьёт за счастье, братство и любовь,
за пролетарии всех стран, соединяйтесь!
За то, что мерзость не колышет кровь
поэтов, грузчиков и вегетарианцев.

Он от Москвы бежит, от суеты
погрязших улиц в нищете и грязи.
Мы ход замедлим, заходи и ты,
наш одинокий и однообразный.

Куда-то едем, пьём такую дрянь –
кишка с кишкой играют в рокировку.
Не спи, земляк, плесни три капли, глянь:
нам хватит до последней остановки.

3.
Мой друг, болгарин из Софии, Красимир
Георгиев (да не судите строго
его фантазию) встречал единорога,
я переводом это подтвердил.

А дело было, как понять я мог,
так: он с вечеринки возвращался, место
глухое было, в лужице у ног
увидел две звезды и месяц,
и тот представился: „Единорог”.
Хоть страшен зверь был, без испуга
поэт признал в нём не диковину, но друга.

Когда я пьян и женщина у ног,
я часто плачу, вспоминая этот
весёлый случай; рад, что Рог
нашел, в конце концов, Поэта,
а мог бы и не мог.
Но Красимир дал выход положенью
и написал о том стихотворенье.

А что утешит одинокого поэта?
Вино и женщина, курительный табак?
Всё это так
и всё же всё не это...

4.
Он был тринадцатым в тот вечер за столом.
И преданно апостолы глазели,
скорее от любви, чем от вина,
смотрели в Бога. Бог –
он не рифмуется ни с чем,
сам слово в слове.
Да, он в начале мог,
теперь не хочет...

Пока ж ученики сидят,
пьют красное и заедают плотью.
Как на холсте да Винчи, взгляд
Иуды тайной отличается от прочих.

...Ни денег, ни любви, сплошной облом,
жизнь без конца, что пьянка без итога.
Иуда – сказка девушкам в альбом.
Нам нужен миф. И мы распяли Бога.

© Свидетельство о публикации №11108020086

===================================================  ========================

Анатолий Жариков

 „Горсть глухих деревень”, „Шепа безлюдни села”
Перевод: Красимир Георгиев

„ГОРСТЬ ГЛУХИХ ДЕРЕВЕНЬ”
Анатолий Жариков
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ШЕПА БЕЗЛЮДНИ СЕЛА

Край наш обезлюден,
безпределно небе мътно-сиво,
птици в черно, безжизнен ден,
изоставена житна нива.

Скучен вятър, трева,
път към чужди места зареян,
все от нещо боли ни глава,
но някак живеем.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев



Анатолий Жариков
ГОРСТЬ ГЛУХИХ ДЕРЕВЕНЬ

Горсть глухих деревень,
бесконечнеое тусклое небо,
птицы в чёрном, такой же день,
заржавелое поле хлеба.

Скучный ветер, трава,
уходящий в чужое путь,
и о чём-то гудит голова,
и живём как-нибудь.

© Свидетельство о публикации №11109123738

==============  ===================  ======================

Анатолий Жариков

„Сижу под храмом, ворую с неба”, „Седя сред храма, крада небето”

Перевод: Красимир Георгиев
„СИЖУ ПОД ХРАМОМ, ВОРУЮ С НЕБА”

Анатолий Жариков

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СЕДЯ СРЕД ХРАМА, КРАДА НЕБЕТО

Седя сред храма, крада небето,
ни покрив, ни сън,
на бедния думата, на птицата хляба,
звезда гори, зреят стихове.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Анатолий Жариков

СИЖУ ПОД ХРАМОМ, ВОРУЮ С НЕБА
 
Сижу под храмом, ворую с неба,
ни крыши, ни сна,
убогому слово, птице хлеба,
звезда горит, стихи пишутся.

© Свидетельство о публикации №11109132941

==================  ================================= ======================
Анатолий Жариков

„Лес, морозно, зубы волка”, „Студ, гора и зъби вълчи”
Перевоl: Красимир Георгиев

„ЛЕС, МОРОЗНО, ЗУБЫ ВОЛКА”
Анатолий Жариков

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СТУД, ГОРА И ЗЪБИ ВЪЛЧИ

Студ, гора и зъби вълчи,
нощ, звезда над мен, покой,
в стаята елха, прехвърча
към луна самотен вой.
И далечни, и измамни
фойерверки с весел звън;
но вълчицата я няма,
затова е тъжно вън.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Анатолий Жариков

ЛЕС, МОРОЗНО, ЗУБЫ ВОЛКА

Лес, морозно, зубы волка,
ночь, звезда над головой,
свет в избе и свет на ёлке,
к небу одинокий вой.
Далеко огни столицы,
фейерверк и Новый год;
потому что нет волчицы,
потому и грустно вот.


http://www.stihi.ru/2011/08/07/3189
© Свидетельство о публикации №11110130030

===================  ========================

Анатолий Жариков

Преведени от Красимир Георгиев на български език
стихове на руски, украински и белоруски поети, 2011 г.
ВТОРИ СВИТЪК


Анатолий Жариков
„Когда росли грибы”, „Растяха гъби”

Перевод: Красимир Георгиев
„КОГДА РОСЛИ ГРИБЫ...”
Анатолий Жариков
               
РАСТЯХА ГЪБИ

Растяха гъби, бяхме весели тогава
и от снега по-чиста песен нямаше,
и слънцето през облак лъч подаваше,
и патиците плуваха в забрава;
цъфтяха думи, мяркаха се сенки,
мъжете разговаряха на завет
и имаше и радости, и леност,
а влаковете движеха по график...
 
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Анатолий Жариков

КОГДА РОСЛИ ГРИБЫ...

Когда росли грибы и голова смеялась,
и чище снега не было материи,
и солнце в облаках для нас стояло,
и утки на поверхность влаги сели,
цвели слова и повторялись тени,
мужчины говорили старым штилем,
и было много радости и лени,
и поезда по графику ходили.

http://www.stihi.ru/2010/09/16/2403
© Свидетельство о публикации №11111104613

============  ============  =================


Влад Каганов „Дождик”, „Дъждец”
Превод: Красимир Георгиев
 „ДОЖДИК”
Влад Каганов
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ДЪЖДЕЦ

Привечер дъждец заплака,
че е сам и тази нощ.
По пътеките закапа,
ту е весел, ту е лош.

След това той гръмко, звънко
засвистя, разстла венец,
„Ставайте! Излезте вънка!” –
сякаш шепнеше дъждец.

По прозорците рисува,
над градините тече,
с капки клоните целува,
къпе спящото градче.

По площади и строежи
цяла нощ дъждец валя,
без да жали влага свежа,
лъхна жадните цветя.

А на сутринта престана,
сякаш излетя оттук
с благородната закана
да помогне и на друг.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Влад Каганов
ДОЖДИК

Дождик к вечеру заплакал,
Что друзей не повстречал.
На дорожки тихо капал,
То сердился, то прощал.

А потом  всё громче, звонче
Расшалился, засвистел,
„Просыпайтесь, просыпайтесь!” –
Словно он сказать хотел.

На окошках ставил метки,
Листья щедро поливал,
Вешал капельки на ветки,
Спящий город умывал.

Вымыл площади, аллеи,
И бульвары, и мосты,
Свежей влаги не жалея,
Напоил водой цветы.

А к утру его не стало.
Словно не был в эту ночь.
У него ведь дел немало
Надо каждому помочь.

© Свидетельство о публикации №11108126571

==================  ====================  =====================================

Влад Каганов „Одиночество”, „Самота”

Перевод: Красимир Георгиев

„ОДИНОЧЕСТВО”
Влад Каганов               

САМОТА
                „И какво, ще разпаля камината, ще пия.
                Добре би било куче да си купя...”
                И. Бунин

Аз куче ли да доведа?
Приятел в трудни дни:
разбира те, дори в беда
не ще ти измени.

Ще бъда с него строг и благ,
ще го засищам с кости,
а то ще пази моя праг
от нежелани гости.

Пристигне ли приятен гост,
ще кажа: „Влизай ти,
опитай хляб и чепка грозде...”
Камина ще пламти.

Дори при буря и мъгла
ще вдигнем пир красив.
А моят четриног другар
съвсем не е ревнив.

Пак дъжд предзимен заваля.
Листата танц подемат.
Аз куче ли да доведа?
Навярно ще си взема...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

 
Влад Каганов
ОДИНОЧЕСТВО
                „Что ж, камин затоплю, буду пить.
                Хорошо бы собаку купить...”
                И. Бунин

Собаку что-ли завести?
Собака – верный друг:
Она поймет, она простит
И не изменит вдруг.

Я буду ласков с ней и строг,
Дам сытных ей костей.
Она – не пустит на порог,
Непрошеных гостей.

А постучит, желанный гость,
Скажу ему: „Come in,
Вот хлеб и винограда гроздь.”
Подброшу дров в камин.

И пусть метель, пусть мгла вокруг –
Мы будем пировать.
И мой четвероногий друг
Не станет ревновать.

Идут осенние дожди.
Листва летит в саду.
Собаку что-ли завести?
Должно быть заведу...

http://www.stihi.ru/2007/03/26-361
© Свидетельство о публикации №11111010485

===============================================
Влад Каганов „Давай с тобою убежим”, „Хайде да избягаме”
Перевод: Красимир Георгиев
„ДАВАЙ С ТОБОЮ УБЕЖИМ”
Влад Каганов
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ХАЙДЕ ДА ИЗБЯГАМЕ

Дай да избягаме, тежи
от свади, клюки, празни фрази,
разсъдъка си да опазим
от наглост, подлост и лъжи.

От суетата да сме вън,
поне за ден да сме открити,
за да са радостни душите,
а помислите – бистър сън.

Поне за час да бъдем там,
където няма злост и завист,
където с чест се всичко прави;
останалото е за срам.

И там поне за част от час
да си представим, че деца сме,
виж, свети слънцето прекрасно,
небето ясно е над нас.

В тревата росна ще лежим,
реката буйна ще се вие.
Щом сред гръдта не камък бие,
с теб днес да се освободим.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Влад Каганов
ДАВАЙ С ТОБОЮ УБЕЖИМ

Давай с тобою убежим
От склок и праздных пересудов,
Чтоб свой не потерять рассудок
От хамства, подлости и лжи!

Давай сбежим от суеты,
Хотя б денек побьем баклуши,
Чтобы не очерствели души,
Остались помыслы чисты!

Хоть на часок сбежим туда,
Где нету зависти и лести,
Где дорожат понятьем чести,
Все остальное – ерунда!

Давай сбежим на полчаса,
Представь, что мы с тобою, дети,
Смотри, как ярко солнце светит,
Как чисты нынче небеса!

Давай на травке полежим,
Там, где река, как змейка вьется,
Пока в груди не камень бьется,
Давай с тобою убежим!

© Свидетельство о публикации №11109143406

=============== ==================================

Влад Каганов „Летающий стакан”, „Летящата чаша”

Перевод: Красимир Георгиев

  Стихи для детей

„ЛЕТАЮЩИЙ СТАКАН”
  Влад Каганов

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ЛЕТЯЩАТА ЧАША

В кухнята мама и готви, и шета.
Чаша да вземе помоли синчето.
Витя широко ръчички размята
и полетя да изпълни молбата.

Нещо издрънка и гръмна. С уплаха
Витя се върна, пристъпвайки плахо.
– Чашата де е? – попита го мама.
– Ето полвин чаша, повече няма!
– Другата де е?
– Понятно е вече:
смело пикира и литна далече!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев



Влад Каганов
ЛЕТАЮЩИЙ СТАКАН


Стих опубликован в детском иллюстрированном интернет-журнале „Мавочки и дельчики”
(http://www.proza.ru/2009/02/04/358)

Мама на кухне пекла и варила.
Сынa стакан принести попросила.
Руки Виталик расставил по-шире,
Как самолет полетел по квартире.

Звякнуло что-то, потом загремело…
Мальчик вернулся, ступая несмело.
– Где же стакан? – мать спросила у сына.
– Вот, – протянул он, – его половина.
– Ну а другая?
– Понятное дело:
отстыковалась и прочь улетела…

http://www.stihi.ru/2004/03/20-349
© Свидетельство о публикации №11110123382

===========================================================

Мастер Валерий Степанов „Дивлюсь в твойi очi”, „Взирам се в твоите очи”

Перевод: Красимир Георгиев

 „ДИВЛЮСЬ В ТВОЙI ОЧI”
Мастер Валерий Степанов

Перевод с украинского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ВЗИРАМ СЕ В ТВОИТЕ ОЧИ

Целувам перличките на сълзиците,
които пак по бузите ти стичат се.
В очите ти се взирам и неистово
аз искам да ти кажа, че обичам те.

Мечтите ти момински чувам, миличка,
щастливи щъркели, към мен долитащи...
Сърцето ти трепери като пиленце,
любов сънува – страстна и нестихваща.
Сълзите леят се...

Целувам перличките на сълзиците,
които пак по бузите ти стичат се.
В очите ти се взирам...
Ще ти кажа ли?
Не зная как!
Не мога!


          Ударения
ВЗИРАМ СЕ В ТВОИТЕ ОЧИ

ЦелУвам пЕрличките на сълзИците,
коИто пАк по бУзите ти стИчат се.
В очИте ти се взИрам и неИстово
аз Искам да ти кАжа, че обИчам те.

МечтИте ти момИнски чУвам, мИличка,
щастлИви щЪркели, към мЕн долИтащи...
СърцЕто ти трепЕри като пИленце,
любОв сънУва – стрАстна и нестИхваща.
СълзИте лЕят се...

ЦелУвам пЕрличките на сълзИците,
коИто пАк по бУзите ти стИчат се.
В очИте ти се взИрам...
Ще ти кАжа ли?
Не знАя кАк!
Не мОга!

Превод от украински език на български език: Красимир Георгиев


Мастер Валерий Степанов
ДИВЛЮСЬ В ТВОЙI ОЧI

Збираю губами
                перлинки
                сльозинок,
що гаряче линуть
                на щоки вродливі...
Дивлюсь в твої очі...
                Та так дико хочу
Тобі все сказати...
                Не можу!
                Не вмію!

Лиш мрії
                дівочі
                я чую здалеку...
Що, мов ті лелеки
                до мене несуться.
Та серденько твоє
                як пташка тріпоче...
 Кохання палкого
                нестримного
                хоче.
А сльози все л'ються...

Збираю губами
                перлинки
                сльозинок,
що гаряче линуть
                на щоки вродливі...
Дивлюсь в твої очі...
Та хочу сказати!
                Не можу!
                Не вмію!

© Свидетельство о публикации №11108143254

=====================  ======================  =======================

Мастер Валерий Степанов „Сонце зайде. Тиша! Тиша!”, „Слънчев залез. Тихо! Тихо!”

Перевод с украинского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

„СОНЦЕ ЗАЙДЕ. ТИША! ТИША!”

Мастер Валерий Степанов

Перевод с украинского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СЛЪНЧЕВ ЗАЛЕЗ. ТИХО! ТИХО!
            
Слънчев залез.
                Тихо... Тихо!
Няма гръм
                да затрещи.
После плахо
                писва мишка,
цял ден спряла
                да пищи.

Еж в градината
                пристъпва,
пеят весели щурци.
Сенки дълги
                и предълги
са... на гости при кумци.

После,
           пред самото утро
пада на трева
                роса...
Ще кося сред мрака
                чудо
през мъглата...
                А коса?

Да косиш,
                коса си трябва...
Где загубих таз коса!
Бос закрачих
                през морава
с буйна весела трева.

До кумците
                приближавам.
Срещат ме
                и още как!
– О! За да си жива-здрава,
сипвай в чашите първак!*
                * Благодарствени думи към стопанката, която налива на госта чаша със самогон. Бел. прев.


Превод от украински език на български език: Красимир Георгиев


Мастер Валерий Степанов

СОНЦЕ ЗАЙДЕ. ТИША! ТИША!

Сонце зайде.
                Тиша… Тиша!
Ні торохне...
                ані де.
Згодом трохи…
                пискне миша,
Що мовчала
                цілий день.

Десь їжак
                в садку шелесне…
Заспівають цвіркуни.
Тіні довгі –
                довжелезні
Завітають... до куми.

А пізніше,
                аж під ранок,
На траву впаде
                роса…
Вийду я на морок-
                ґанок…
Крізь туман…
                А де коса?

Щоб косить,
                то треба ж косу…
Де ж покинув я її!
I як був…
                пішов я босим…
По траві та по ріллі.

До куми
               звернули ноги.
Що я бачу…?!
                Вже стріча.
– О! Щоб ти була здорова, –
Наливає первача!

© Свидетельство о публикации №11108223559


====================  ===========================  ==========================


Владимир Игнатьевых
„Предавшие трижды”, „Трижди предалите те”

Перевод: Красимир Георгиев

ПРЕДАВШИЕ ТРИЖДЫ
Владимир Игнатьевых

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ТРИЖДИ ПРЕДАЛИТЕ ТЕ

Трижди предалите те те молят,
търсят твойта закрила.
Какво ще им кажеш, любящий Боже?
Имаш ли още сили?

Под дясното ти ребро – болка от копие.
Ще се върнеш ли при тях?
Трижди предалите те те молят,
опрости техния грях!

Сребърната ти мисъл тежи над бъдното –
съден от съд негоден.
Отпиват Юди тяло и кръв до дъно,
ще им помогнеш ли?

С бичове те бичуваха, от кръст притиснат,
кръвта ти прахта проклина,
пълзиш, трънен венец е твоята истина,
а край теб крещят: „Помогни ни!”

Трижди предалите те те поздравяват... (Лъжа!)
„Води ни напред, Боже!”
Трийсет сребърника предават сега
кой какво да получи може.

Ти, трижди предаденият, потъпкван в прах,
паметта своя запази.
Всеки от тях изживя своя страх.
Любовта ти ще ги спаси.

Ти, трижди предаденият, си вездесъщ и мъдър
и напред да прозреш можеш:
дори децата на децата ти отново да те разпънат,
те са твоят народ, Боже.

Трижди предалите те се гърчат в огъня:
„Сами себе си ще изгорим!”
Може би, дрънкайки с шпорите, конници
ще довършат последния Рим.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Игнатьевых
ПРЕДАВШИЕ ТРИЖДЫ

Предавшие трижды, просят тебя
Дать им твою помощь.
Что же ты скажешь им также любя?
Найдешь ты ещё мощь?

Под правым ребром та же боль от копья,
Вернёшься ли в их мир?
Предавшие трижды, просят тебя –
Двадцать веков их кумир.

Серебряной мысли тугая волна –
Ты ими ведь был судим.
Помянутый телом и кровью до дна,
Поможешь ли ты им?

Исстёган бичом и придавлен крестом,
По крови своей в пыли,
Ползешь, прикрываясь терновым венцом.
Рядом кричат: помоги!

Предавшие трижды, приветствуют. (Лжа!)
Мессия веди нас вперед!
Тридцать серебряных делят дрожа
Кому из них что упадет.

Преданный трижды, растоптанный в прах,
Память свою береги.
Каждый из них получает свой страх.
Спасенье в твоей любви.

Преданный трижды, ты видишь везде,
Ты можешь понять вперёд:
Дети детей твоих даже в суде
Это ведь твой народ.

Предавшие трижды, ревут из огня –
Мы сами себя палим!
Может быть всадники, в шпоры звеня,
Закончат последний Рим?

© Свидетельство о публикации №11108220633

====================  ======================  ==========================

Владимир Игнатьевых
„Переславская неделя”, „Переславска седмица”

Перевод: Красимир Георгиев

„ПЕРЕСЛАВСКАЯ НЕДЕЛЯ 51, 13 887”
Владимир Игнатьевых
               
ПЕРЕСЛАВСКА СЕДМИЦА

1. НОВОГОДИШНА ПРЕСКОЧИ-КОБИЛА

Пред вигвам почти достоен зад гигантската секвоя
закачлив английски хобит пее ласкавички песни
на девойка-дебеланка андалузка, май испанка,
за тунели бели, с думи примитивни, но чудесни,
позабил глава в паница с неизгребана водица,
окосменост да прикрие. Зад вратата, сбръчкал шия,
закрещя в нощта – с наперен синьо-ален гребен птица –
селският петел, проскубан след поредна разправия.
Изпълзяли от мазето елфи пърхат за привети
към народа. Таласъми само няколко успяха
да присъстват на концерта. Но старушка Баба Яга
им изкудкудяка благо много весели частушки
и с магия от мазето им продаваше билети.
Със спанак сред този хаос понатруфен Маус тука
през ключалката се взира, за да се ориентира.
А Емил приятел гони, цял пропит в одеколони
под миндера се провира, удря по зъбите щука.
Арлекино от Торино джоба на другар пребърква,
Пиеро докато хърка, му задига блина с плънка.
След хобот и хобит тук... С вой Кремълската кула дрънка
в знак, че е нахлул герой – на Черен Дракон е година.
Карнавалната гълчава до зори ще продължава!


2. ПО ЗАСКРЕЖЕНИЯ ПЛАЖ

...в скрежния бряг на плажа скита бездомен пес,
бляскави камуфлажи вятър навява днес –
лятному без неволи, снежно със син привет,
храстите днес са голи, рибите са под лед...
храстите! слънце бледо... мярка се силует...
в смях се тресе и, гледай, хвърля се в пирует –
като старица гъгне, кланя снага върба...
късно е вече, тъмно, късно... стоиш сама...


3. ЧАСОВНИК БИЕ В ПОЛУНОЩ

Ще бъде дъжд. И тази птица
крилото мокро ще суши.
С отблясък пурпурен вино
в сребриста чаша ще искрее
пред пламъка трептящ на свещ.

В прозорци капките ридаят
и Новата година ваят,
часовник бие в полунощ.


Ударения
ПЕРЕСЛАВСКА СЕДМИЦА

1. НОВОГОДИШНА ПРЕСКОЧИ-КОБИЛА

ПрЕд вигвАм почтИ достОен зАд гигАнтската секвОя
закачлИв англИйски хОбит пЕе лАскавички пЕсни
на девОйка-дебелАнка андалУзка, май испАнка,
за тунЕли бЕли, с дУми примитИвни, но чудЕсни,
позабИл главА в панИца с неизгрЕбана водИца,
окосмЕност да прикрИе. Зад вратАта, сбрЪчкал шИя,
закрещЯ в нощтА – с напЕрен сИньо-Ален грЕбен птИца –
сЕлският петЕл, проскУбан след порЕдна разправИя.
ИзпълзЯли от мазЕто Елфи пЪрхат за привЕти
към нарОда. ТаласЪми сАмо нЯколко успЯха
да присЪстват на концЕрта. Но старУшка бАба Яга
Им изкудкудЯка блАго мнОго вЕсели частУшки
и с магИя от мазЕто им продАваше билЕти.
Със спанАк сред тОзи хАос понатрУфен МАус тУка
през ключАлката се взИра, за да сЕ ориентИра.
А ЕмИл приЯтел гОни, цЯл пропИт в одеколОни
под миндЕра се провИра, Удря по зъбИте щУка.
АрлекИно от ТорИно джОба на другАр пребЪрква,
ПиерО докАто хЪрка, му задИга блИна с плЪнка.
След хобОт и хОбит тУк... С вОй КрЕмълската кУла дрЪнка
в знАк, че е нахлУл герОй – на ЧЕрен ДрАкон е годИна.
КарнавАлната гълчАва до зорИ ще продължАва!


2. ПО ЗАСКРЕЖЕНИЯ ПЛАЖ

...в скрЕжния брЯг на плАжа скИта бездОмен пЕс,
блЯскави камуфлАжи вЯтър навЯва днЕс –
лЯтному без невОли, снЕжно със сИн привЕт,
хрАстите днЕс са гОли, рИбите са под лЕд...
хрАстите! слЪнце блЕдо... мЯрка се силуЕт...
в смЯх се тресЕ и, глЕдай, хвЪрля се в пируЕт –
като старИца гЪгне, клАня снагА върбА...
кЪсно е вЕче, тЪмно, кЪсно... стоИш самА...


3. ЧАСОВНИК БИЕ В ПОЛУНОЩ

Ще бЪде дЪжд. И тАзи птИца
крилОто мОкро щЕ сушИ.
С отблЯсък пУрпурен винО
в сребрИста чАша ще искрЕе
пред плАмъка трептЯщ на свЕщ.

В прозОрци кАпките ридАят
и нОвата годИна вАят,
часОвник бИе в полунОщ.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Владимир Игнатьевых
ПЕРЕСЛАВСКАЯ НЕДЕЛЯ 51, 13887

1. НОВОГОДНЯЯ ЧЕХА-РДА

Под докучливым вигвамом за раскидистой секвойей
Добрым хоббитом английским пелись ласковые песни
Милой девушке-толстушке из гишпанской Андалуси, –
- и подземных нор, слагая незатейливые строки,
Спрятав голову в кувшине с незачерпнутой водою
Чтобы скрылась волосатость. За дверной перегородкой
До утра кричал спесивый, с красно-синей бородою
Петушок с облезлой мордой со вчерашнего сраженья.
Вылезая из–под-вала эльфы крыльями махали
Проходящим. Из кикимор только нескольким досталось
Побывать на том концерте. Но за-то старушка Яга
Накудахтала им много незатейливых частушек,
Под-по-лою продавая благотворные билеты.
Расфуфыренный, с шпинатом, Маус, шел велеречиво,
Заглянуть в дверную щелку, прочитать из титров надпись.
А наш старый друг Емеля весь пропах одеколоном
С щукой лазая под-ла-вкой, примеряя зуботычки.
Арлекино из Турино выворачивал карманы
У Пьеро, отнять пытаясь самосвёрнутое тесто.
Хобот, хохот, хоббит… пробит час в Кремлевкой башне,
Означавший наступленье года черного Дракона.
Карнавальное веселье будет длиться до рассвета!


2. ЗАИНДЕВЕВШИМ ПЛЯЖЕМ   

заиндевевшим пляжем бродит понурый пёс
искрящим камуфляжем ветер скамьи занёс –
летнее не заметно, снежное в голубом, 
это кусты раздеты, рыбины подо льдом…
это кусты! лишь солнце... высветит силуэт…
брызгает и смеётся, вынырнув в пируэт… –
бабушкой перемётной кланяется ветла…
поздно уже и тёмно, поздно… стоишь одна…


3. И НОВЫЙ ГОД ОПЯТЬ НАЗНАЧЕН

И будет дождь. И будет птица
сушить промокшее крыло.
Багряным отсветом вино
в седом бокале заискрится
дрожащим пламенем свечи.

На стеклах окон капли плачут,
и Новый год опять назначен
курантным боем в пОлночи.

http://stihi.ru/2011/12/28/8509
© Свидетельство о публикации №11201030541

=============  =================  =========================================

Владимир Игнатьевых
 „Лица мы у нашего народа”, „Ние сме лицата на нашия народ”

Перевод: Красимир Георгиев

„ЛИЦА МЫ У НАШЕГО НАРОДА”
Владимир Игнатьевых

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

НИЕ СМЕ ЛИЦАТА НА НАШИЯ НАРОД

На Владимир Кошкин, който първи се хвърли срещу куршумите

Аз опричник съм, селски стопанин. Аз в Потешния полк съм стрелец.
С Пугачов съм, но съм и дворянин. Жив е моят образ векове.

Бях богат, сразих врага неканен с цяло състояние. От мен.
Бях поручик, болница, стенание, в битката при Ла Ротер ранен.

Крепостен съм, но съм и помешчик, граф Орлов съм. В ден на масов смут
бях казак, жени сечах зловещо. Бях хлапак с фенер, показващ път.

Бях матрос в сразения „Варяг” и талантлив бях щабен офицер.
Бях дружинник в Пресна и бродяга, смело пишещ с Пешков маниер.

Болшевик на власт съм през октомври, буржоа съм за разстрел след туй.
И свещеник в расо дългополо, и татарин с празник „Сабантуй”.

Бях кулак, оставен без „излишък”, бях конвой, закарал го в Сибир.
Бях партиец, изучавах книжки. И чекист – спортист и богатир.

Крепостта при Буг аз защитавах, бях пленен съветски командир.
Изпокъсано зебло надявам или нося вълнен сив мундир.

Аз колхозник съм, налози плащам доброволно. Пуша груб качак.
Аз съм учен, с Бог се мери нашта власт, създала атомен заряд.

Демократ съм, тръгва перестройка. А до вчера върл бях комунист.
Аз бандит съм. Рекет и престрелки. Аз търгаш съм и капиталист.

На народа ние сме лицата в старите и в новите години.
Може би ще дойде свободата някога при нас завинаги.
 
          * Опричник – служител от гвардията на Иван Грозни, в преносен смисъл държавен човек.
          * Потешен полк – воински подразделения, сформирани през ХVІІ в. по времето на Петър Първи.
          * 9 януари 1905 г. – кървава неделя в Санкт Петербург, разстрели по време на работническа демонстрация.
          * „Варяг” – брониран крайцер от Тихоокеанската ескадра на Русия в началото на ХХ век.
          * Пешков – Алексей Максимович Пешков, Максим Горки.
          * Крепостта при Буг – крепост до река Буг, Брестката крепост.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

 
Владимир Игнатьевых
ЛИЦА МЫ У НАШЕГО НАРОДА

          Владимиру Кошкину (Он первым бросался под пули.)

Я опричник, также и крестьянин. Я стрелец „Потешного” полка.
Пугачевец, вместе с тем я барин. Я един в минувшие века.

Я купец, отдавший состоянье на войну с французом. Весь кошель.
Я поручик, госпиталь, стенанье, в битве раненый при Ля-Ротьер.

Крепостной я, он же и помещик, граф Орлов. Девятым января
Я казак, рубящий шашкой женщин. Я пацан, свисавший с фонаря.

Я матрос с погибшего „Варяга”, и штабной блестящий офицер.
Я дружинник с Пресни и бродяга Пешков, пишущий на свой манер.

Большевик я в Октябре у власти, там ведомый на расстрел буржуй.
Я священник в длиннополой рясе, и татарин в праздник „Сабантуй”.

Я кулак, сдающий все излишки, и конвойный, что ведет его в Сибирь.
Я партиец, изучавший книжки. Я чекист – спортсмен и богатырь.

Я защитник крепости у Буга, и плененный красный командир.
Я хожу в изорванной дерюге, и ношу я шерстяной мундир.

Я колхозник, сдавший все налоги, без порток. Курящий самосад.
Я ученый, мы почти, что боги, создали мы ядерный заряд.

Демократ я, движу перестройкой. А вчера я ярый коммунист.
Я бандит. Доходы, рэкет, „стрелки”. Я торгаш, почти капиталист.

Все мы лица нашего народа в старые и новые года. 
Думаю, что может быть свобода к нам придет и может навсегда!
 
© Свидетельство о публикации №11109105899

==============================  ========================================


Владимир Игнатьевых
„Ёжик ужик”, „Ежко смокчо”

Перевод: Красимир Георгиев

„ЁЖИК УЖИК”

Владимир Игнатьевых

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ЕЖКО СМОКЧО

Блин, котак, блин, кубатура.
Таралежи къркат грог.
Блин е фигура с контури
на пълзящ в тавата смок.
Влак, среднощ е, в ресторанта
хем пътуваш, хем пък спиш.
Хапваш блин с червило странно
и мечтаеш за Париж.
През разкъсаните гащи
святка беличко петно.
Кърт в кушет-вагона с място
е сразен на домино.
Към коняк не се присяга,
спрял да пие в преден ден.
Ежко! Еж? В мъглата бяга...
Зад прозорец запотен
скитник виждаш или мишка?
Портиер с маркуч на двор.
Мини-жуп. С модерн-подстрижка
е момчето. В кротък спор
някой влезе неотдавна.
Смешка ли е, или сън?
Ежко, еж... И смокът славен
бързо отпълзя навън...
Трак-трак-трак притраква влакът.
Шафнер носи чай горещ.
Два въпроса още чакат:
Ти изпращаш? Не? Посрещай!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Игнатьевых
ЁЖИК УЖИК

                Эксп. на конкурс „Конкурс Авангарда и Актуала”, „Ноев Ковчег”

Вот, блин, кот, блин, кубатура.
Загуляли два ежа.
Блин, такая вот фигура
у ползучего ужа.
Поезд, полночь, в ресторане
вроде едешь, вроде спишь.
Ешь блины в губной помаде,
размечтавшись про Париж.
Из разорванных коготок
светит белое пятно.
На плацкартной полке кроток,
проигравший в домино.
На коньяк его не тянет,
тот закончился давно.
Ёжик! Ёж? Опять в тумане…
В запотевшее окно
глянет бомж, а может мишка?
Дворник с шлангом во дворе.
Мини юбка. Стрижка-фишка 
под мальчишку. О добре
кто-то сказывал недавно.
Может мент, а может сон.
Ёжик, ёж. И ужик славный
был, да сполз куда-то он…
Тук-тук-тук стучат колеса.
Проводник разносит чай.
Два оставшихся вопроса:
Провожаешь? Нет? Встречай!

http://www.stihi.ru/2010/10/07/7791
© Свидетельство о публикации №11110274840

=============  ============  =================

Николай Ганебных

„Красимиру Георгиеву”, „На Красимир Георгиев”

Перевод: Красимир Георгиев
 
„КРАСИМИРУ ГЕОРГИЕВУ”
Николай Ганебных

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

НА КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

        На приятеля Красимир Георгиев, София, България; размисли над „Тунелът”

Седя над превода умислен, пиша
и слушам ромон, от вода роден.
По малката река към мен приижда
недружелюбно време, мрачен ден.

Сред клоните превити вятър шепне,
листата брули, руен дъжд се лей.
А между нас са само четри метра.
Ще се здрависаме: „Привет!”, „Здравей!”

Ще споделиме стихове и дати.
Чадъра си ще вдигне той над нас.
Ще се промъкнем край реката някъде
след бягащата до брега вълна.

– Измокри ли се? – ще ме пита разтревожен,
видял, че много леко съм облечен. –
Нали е влажно днес! Така не може,
дори и шапка нямаш ти, човече!

Ще се усмихна:
– Ти какво, ти!
Аз момък здрав съм, много опит имам...
А знаеш ли, веднъж при нашта рота... –
И той разбиращо с глава ще кима.

След туй ще види мойта скромна къща,
как в кухнята ми вечно капе кран.
– Какво превеждаш? Книга? „Пепелище”?
А тука дай на думите душа...

Четирсетте години в този век окаян.
Половин година още до войната.
Ще бъде тежко... Вече всичко знаем
за своите съдби и за съдбата на страната.

Горчиво е да знаеш пътя си нагоре.
Хладнее вятър и вода шуми.
– Да минем през тунела... В него има хора!
– Натам ще тръгна! Ти натам върви!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Николай Ганебных
КРАСИМИРУ ГЕОРГИЕВУ
             На другаря Красимир Георгиев, София, България

Сижу, всецело занят переводом,
и рядом слышу, как течет вода
по узкой речке через непогоду,
с тех дальних берегов ко мне течет, сюда.

В ветвях пониклых слабый шепот ветра
я слышу шум дождя, как он листву сечет.
Меж мной и им всего четыре метра.
Я подойду, и руку на плечо...

Заговорим, сравняв слова и даты.
Он зонтик свой поднимет надо мной.
Мы побредем вдоль берега куда-то,
вслед за бегущей по реке волной.

– Ты  не промок? – он спросит осторожно,
увидев то, как я легко одет. –
Ведь нынче сыро, как же это можно!
на голове фуражки даже нет!

Я улыбнусь ему:
 – Ну что ты, что ты!
Я – парень крепкий, это не впервой,
ты знаешь, мы однажды целой  ротой… –
И он понятливо кивает головой.

Потом посмотрим и мое жилище,
Как в кухне непрерывно каплет кран.
– Какую книжку переводишь? „Пепелище”?
А тут не так! Простора дай словам…

Сороковые годы тягостного века.
Осталось лишь полгода до войны.
Мы знаем все, два слабых человека,
О судьбах собственных и о судьбе страны.

Нам просто горько знать, что с нами дальше будет.
Холодный ветер и шумит вода.
– Пойдем через туннель... Там, видишь, люди!
– Тебе туда? А мне идти сюда!

© Свидетельство о публикации №11108222619

======================  ==========================  ========================

Николай Ганебных
 „Истлели книги”, „Изгниха книгите”

 „Истлели книги”
Николай Ганебных

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ИЗГНИХА КНИГИТЕ

Изтляха древните завети,
изгниха книгите в забрава
и вече светъл лъч не свети
над мъдри притчи и изяви.

Сменихме радостта с парите,
не е на почит честен труд.
Ако си прав, ще те разпитва
Шемякинският страшен съд.

Отидоха си лекар и учител,
безкористните наши покровители:
учителят – в душите ни целител,
и лекарят – защитник на душите ни.

* Шемякински съд – нарицателен израз за несправедлив съд и съдебен произвол.


Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Ганебных

ИСТЛЕЛИ КНИГИ

Забыты ветхие заветы.
Истлели книги и парча,
Исчезли вехи и приметы,
Нет больше светлого луча.

Нам счастье заменили  деньги,
Стал не в почете честный труд,
Когда за правду ставят к стенке,
Когда в ходу Шемякин суд.

Сколь бескорыстен был учитель 
И врач! – ушли  в небытие.
Учитель был души целитель,
А врач – защитник для нее...

© Свидетельство о публикации №11106078677

=====================  =======================  =============================

Николай Ганебных
„Совет”, „Съвет”

Перевод: Красимир Георгиев

„СОВЕТ”
Николай Ганебных

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СЪВЕТ

Тъй казаха ми: „Не пиши!”
И отговорих: „Няма!”
Защо да мачкам лист и стих,
да чупя разни кани!

– За да съм с копието пръв,
доспехи ще получа!
– Не се прави на книжен лъв,
та ти си тъй несръчен!

– Смирено, тихо дишай ти,
подбирай думи прости!
– Седя в покой, не пиша стих,
в гората съм на гости.

А там торнадо връхлетя,
голям вулкан изригна.
Останах с равен пулс, това
до мене не достигна...

Съветът ми – не слушай ти
какви ли не съвети,
бъди такъв, какъвто си,
не се плаши да светиш!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Ганебных
СОВЕТ

Мне так сказали: „Не пиши!”
И я сказал: – Не буду!
К чему ломать карандаши
И бить в сердцах посуду!

– Чтобы с копьем наперевес,
Надев на тело латы!
– Не надо, чтоб вселился бес,
Ты слишком угловатый!

– Спокойно, смирненько дыши,
Бери слова попроще!
– Сижу и вовсе не пишу,
В тиши, в зеленой роще.

А там торнадо налетел,
А там вулкан проснулся,
Но я все время не у дел,
С спокойным ровным пульсом...

– Не слушай, – вот тебе совет, –
Даже моих советов,
А будь таким, какого нет
На белом свете этом!

http://www.stihi.ru/2011/09/22/4182
© Свидетельство о публикации №11109298928

============= ================== =================

The Ballad of the Green Berets
 Балада за зелените барети

Перевод: Красимир Георгиев

 „THE BALLAD OF THE GREEN BERETS”

          Перевод с английского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

          БАЛАДА ЗА ЗЕЛЕНИТЕ БАРЕТИ

Смели воини от небето
скачат към съдбовна твърд,
те – зелените барети,
ще спечелят храбра смърт.

Сребърни криле гърдите им
златни ще окичват днес –
най-добрите от добрите –
Green Beret, American,s best.

Оцеляват в страшен бой –
нощ и ден, и в студ и в зной –
и коват железен ред
храбрите от Green Beret.

Сребърни криле в гърдите
златни носят воинска чест –
най-добрите от добрите –
Green Beret, American,s best.

В малък дом жена оплаква
войник, съпруг, баща, герой,
в писмо последно тя очаква
да се завърне след смъртта си той:

– За сина ни малък бъдеще –
знакът сребърен с крилете,
когато стане мъж, да бъде
най-добрият от баретите.

Смели воини от небето
скачат към съдбовна твърд,
те – зелените барети,
ще спечелят храбра смърт.

Сребърни криле гърдите им
златни ще окичват днес –
най-добрите от добрите –
Green Beret, American,s best.

Превод от английски език на български език: Красимир Георгиев
               
          The Ballad of the Green Berets
           THE BALLAD OF THE GREEN BERETS

Fighting soldiers from the sky,
Fearless men who jump and die,
Men who mean just what they say
The brave men of the Green Beret.
 
Silver wings upon their chests,
These are men, America's best,
One hundred men we'll test today,
But only three win the Green Beret.
 
Trained to live off nature's land,
Trained in combat, hand to hand,
Men who fight by night and day,
Courage take from the Green Beret.
 
Silver wings upon their chests,
These are men, America's best,
Men who mean just what they say,
The brave men of the Green Beret.
 
Back at home a young wife waits,
Her Green Beret has met his fate,
He has died for those oppressed,
Leaving her this last request:

Put silver wings on my son's chest,
Make him one of America's best,
He'll be a man they'll test one day,
Have him win the Green Beret.

Fighting soldiers from the sky,
Fearless men who jump and die,
Men who mean just what they say
The brave men of the Green Beret.
 
Silver wings upon their chests,
These are men, America's best,
One hundred men we'll test today,
But only three win the Green Beret.

======================================================

Николай Григорьевич Самойлов
„Победа”, „Победа”

Перевод: Красимир Георгиев

ПОБЕДА
Николай Григорьевич Самойлов

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

          ПОБЕДА

Аз с песен гост на всеки дом ще стана
и с чудо всеки дом ще наградя,
с талант душите пеещи ще радвам,
непеещите с танци ще даря.

Усмивки на лицата ще сияят,
ще пее и танцува стар и млад.
Тук музика вълшебна ни омайва,
пламти от устрем нашият парад.

Отново всички горди са и смели.
Победа! Няма празник по-честит.
И всички станахме едно семейство,
животът стана весел и открит.

Аз с песен гост на всеки дом съм личен
и чудеса раздавам всеки час.
С талант ще радвам хората. Обичам
Родината. Обичам всички вас.


      Ударения
      ПОБЕДА

Аз с пЕсен гОст на всЕки дОм ще стАна
и с чУдо всЕки дОм ще наградЯ,
с талАнт душИте пЕещи ще рАдвам,
непЕещите с тАнци ще дарЯ.

УсмИвки на лицАта ще сиЯят,
ще пЕе и танцУва стАр и млАд.
Тук мУзика вълшЕбна ни омАйва,
пламтИ от Устрем нАшият парАд.

ОтнОво всИчки гОрди са и смЕли.
ПобЕда! НЯма прАзник пО-честИт.
И всИчки стАнахме еднО семЕйство,
живОтът стАна вЕсел и открИт.

Аз с пЕсен гОст на всЕки дОм съм лИчен
и чудесА раздАвам всЕки чАс.
С талАнт ще рАдвам хОрата. ОбИчам
РодИната. ОбИчам всИчки вАс.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


          Николай Григорьевич Самойлов
          ПОБЕДА

          Посвящается: моему соседу и земляку маршалу Советского Союза Фёдору Ивановичу Толбухину,
          родившегося в д. Андроники на реке Когоша, которая впадает в реку Ить, а та в Волгу;
          а также болгарам, которые приехали на установку памятника. Моя мать и отец угощали их молоком и хлебом.


Я с песней в каждый дом войду душою
И чудо в каждом доме сотворю,
Талант в душе поющего открою,
Не певчих танцевать уговорю.

Улыбки вдруг на лицах засияют.
Все пляшут и поют: и стар, и млад.
Здесь музыка волшебная играет,
И радуется всё, что видит взгляд.

На вид все стали сразу удалые
И нет на свете праздника милей.
Все стали вдруг, как будто бы родные.
Все стали жить, немного веселей.

Я песней в каждый дом войду душою
И чудо в каждом доме сотворю.
Талант в душе я каждого открою.
Я каждого, как Родину, люблю!

          Песня на эти стихи в исполнении:
          Владимира Прокофьевича Рылькова (под баян), музыка В. П. Рылькова;
          Гулько Владимира Вениаминовича (под гитару), музыка В. В. Гулько.

© Свидетельство о публикации №11108245030



Болеслав Краковский,
 Леопольд Стафф „Мать”, „Майка”

Перевод: Красимир Георгиев
„ИЗ Л. СТАФФА МАТЬ”

Болеслав Краковский

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

МАЙКА
                По Л. Стафф

Здрачът зад прозорците застива,
измореният ни дом заспива.
Само майката не спи, дете люлее,
люлчината песен тихо пее.

Колко крехка е житейската уплаха!
Сенките детето й прибраха.
В самота годините се ронят –
майката приспива своя спомен.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Болеслав Краковский
МАТЬ
                Первоисточником русского текста
                послужило стихотворение польского поэта Леопольда Стаффа „Мать”

Сумерки сгустились за окном,
Засыпает утомлённый дом.
Только мать не спит, люльку качает,
Колыбельную тихонько напевает.

Как же в жизни хрупко всё и тонко!
Мир теней забрал её ребёнка.
В одиночестве ещё немало лет
Мать баюкает воспоминаний след.

http://www.stihi.ru/2011/10/13/6329

          Вариация на тему стихотворения польского поэта и переводчика Леопольда Стаффа (1878–1957 г.) „Мать”
          (Leopold Staff „Matka”).
          Вот строки первоисточника:

MATKA (автор: Леопольд Стафф)

O zmierzchu przy oknie
Matka traca noga bieguny
Kolyski, w ktorej spi dziecko.

Ale juz nie ma kolyski,
Ale nie ma juz dziecka.
Poszlo miedzy cienie.
Matka sama siedzi o zmierzchu,
Kolysze noga wspomnienie.
© Свидетельство о публикации №11110150047

==============  =============================================

Лариса Семиколенова

„И снова будут миражи”, „И отново ще има миражи”

Перевод: Красимир Георгиев

„И СНОВА БУДУТ МИРАЖИ”
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

И ОТНОВО ЩЕ ИМА МИРАЖИ

Сортирам струните от дни.
Прелиствам страници от памет.
В дъждовен ромон се роди
мелодия на любовта ни.

Приключи нашият роман.
Последния му том затварям.
Упойка от отминал плам
сред буря есенна изгаря.

Но пак миражи през нощта
ще ни тревожат. И отново
сърце ще чува любовта
напук на времето сурово.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Лариса Семиколенова
И СНОВА БУДУТ МИРАЖИ

Перебираю струны дней.
Листаю памяти страницы.
И в тихом шелесте дождей
Любви мелодия родится.

Прочитан старый наш роман.
Я закрываю том последний.
И сладких чувств былых дурман
Развеян бурею осенней.

Но снова будут миражи
Тревожить сны. И сердце снова
Услышит музыку любви
Назло реальности суровой.

http://www.stihi.ru/2011/09/10/8813
© Свидетельство о публикации №11110160025

=========  =============== ========================

Татьяна Легкодимова
„Дождь”, „Дъжд”

Перевод: Красимир Георгиев

„ДОЖДЬ”
Татьяна Легкодимова
               
ДЪЖД

Порой вали
                и гръм небесен...
А аз и ти
                в беседка тесна.
Дори дъждът
                да ни облее,
души летят,
                сърцето пее...


Ударения
ДЪЖД

ПорОй валИ
                и грЪм небЕсен...
А Аз и тИ
                в бесЕдка тЕсна.
ДорИ дъждЪт
                да нИ облЕе,
душИ летЯт,
                сърцЕто пЕе...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Татьяна Легкодимова

ДОЖДЬ

Был дождь стеной,
                и гром небесный...
А мы с тобой
                в беседке тесной.
Пусть мокро все,
                что я надела...
Летали души,
                сердце пело...

http://stihi.ru/2010/01/21/114
© Свидетельство о публикации №11201135631

===============  ================  ================================

Светлана Шиманская „Душа исполнила стриптиз”, „Душата ми направи стриптийз”
Перевод: Красимир Георгиев
„ДУША ИСПОЛНИЛА СТРИПТИЗ...”
Светлана Шиманская
               
ДУШАТА МИ НАПРАВИ СТРИПТИЙЗ

Поет – душевен стриптийзьор,
пред хората разголва се...
На чувствата с неистов взор
в пожар разгаря огъня...
Разбиращите му очи –
безкрайност от прозрения,
в безсънни нощи палав стих
или лудешки бдения...
Събличам бюстие-мечти
и гащички-емоции,
а неизплакани сълзи
в поток безумен носят се...
В море от блян усмивка стичам
и пак в плътта си се обличам...

* * *
Душата моя след стриптийз
отново в тялото ми плува...
Простим е нейният каприз –
тя щеше с мен да се сбогува...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Светлана Шиманская
ДУША ИСПОЛНИЛА СТРИПТИЗ...

Поэт – душевный стриптизёр,
Прилюдно обнажается...
И чувств неистовый костёр
Пожаром разгорается...
В его прозорливых очах
Безбрежность понимания,
В шальных недоспанных ночах
Безумные метания...
Снимаю с глаз бюстгальтер грёз,
Срываю трусики эмоций,
И вихрь невыплаканных слёз
Потоком бешенным несётся...
Сквозь море слёз я улыбаюсь
И снова в ткани одеваюсь...

* * *
Душа исполнила стриптиз
И снова в ткани облачилась...
Простим ей маленький каприз –
Она чуть с жизнью не простилась...

http://www.stihi.ru/2008/08/01/1820
© Свидетельство о публикации №11111090022

================================================

Светлана Шиманская „Сверкает ахиллесовой пятой сознанье, замурованное”, „Проблясва с ахилесова пета съзнанието”
Перевод: Красимир Георгиев
„СВЕРКАЕТ АХИЛЛЕСОВОЙ ПЯТОЙ СОЗНАНЬЕ, ЗАМУРОВАННОЕ”
Светлана Шиманская

               
ПРОБЛЯСВА С АХИЛЕСОВА ПЕТА СЪЗНАНИЕТО

Проблясва с ахилесова пета съзнанието, оковано в броня...
Съдбата – със сурова простота – в реалния живот разплата гони...
А ангелът ми е в почивен ден и тридесет и три злини усещам –
проблемите препускат зли след мен и искат да ме насекат зловещо...

Блуждаят мисли в триизмерен прах, а волята безделничи глупашки,
дълбаят нерв тъга, печал и страх, съмненията се забъркват в каша...
Потокът енергиен помрачня и нагло в ларви етерни зарея,
кълбото на обидата узря... Без помощ аз не мога да живея...

А ангелът ми е в почивен ден! И кой душата страдаща ще гали?
Но чувам глас небесно-откровен: „Не са случайни мъките, едва ли...
Лъча надежда здраво ти хвани и отхвърли тревога, страх и бреме!
В игра житейска с дух се издигни, с търпение и мъдрост се обземай...

Съзнание на воля отпусни, счупи щита от гордост и себичност!
Обиди и предателства прости, лети в любов навеки и за всички!
В пространството от мисли сей мечти и тежки грешки не допускай вътре,
дълбоко в знанията проникни и спазвай вечния закон на Пътя...

С лъча на вярата докрай бъди!
Люби, твори и над душата бди!”


Ударения
ПРОБЛЯСВА С АХИЛЕСОВА ПЕТА СЪЗНАНИЕТО

ПроблЯсва с ахилЕсова петА съзнАнието, оковАно в брОня...
СъдбАта – със сурОва простотА – в реАлния живОт разплАта гОни...
А Ангелът ми е в почИвен дЕн и трИдесет и трИ злинИ усЕщам –
проблЕмите препУскат злИ след мЕн и Искат да ме насекАт зловЕщо...

БлуждАят мИсли в триизмЕрен прАх, а вОлята бездЕлничи глупАшки,
дълбАят нЕрв тъгА, печАл и стрАх, съмнЕнията се забЪркват в кАша...
ПотОкът енергИен помрачнЯ и нАгло в лАрви Етерни зарЕя,
кълбОто на обИдата узрЯ... Без пОмощ аз не мОга да живЕя...

А Ангелът ми е в почИвен дЕн! И кОй душАта стрАдаща ще гАли?
Но чУвам глАс небЕсно-откровЕн: „Не сА случАйни мЪките, едвА ли...
ЛъчА надЕжда здрАво тИ хванИ и отхвърлИ тревОга, стрАх и брЕме!
В игрА житЕйска с дУх се издигнИ, с търпЕние и мЪдрост се обзЕмай...

СъзнАние на вОля отпуснИ, счупИ щитА от гОрдост и себИчност!
ОбИди и предАтелства простИ, летИ в любОв навЕки и за всИчки!
В прострАнството от мИсли сЕй мечтИ и тЕжки грЕшки не допУскай вЪтре,
дълбОко в знАнията проникнИ и спАзвай вЕчния закОн на ПЪтя...

С лъчА на вЯрата докрАй бъдИ!
ЛюбИ, творИ и над душАта бдИ!”

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Светлана Шиманская
СВЕРКАЕТ АХИЛЛЕСОВОЙ ПЯТОЙ СОЗНАНЬЕ, ЗАМУРОВАННОЕ

Сверкает ахиллесовой пятой сознанье, замурованное в латы...
Расклад судьбы – суровый и простой... – реальность жизни требует расплаты...
У ангела сегодня выходной... – и я вкушаю „тридцать-три-несчастья”,
Проблемы нагло носятся за мной, пытаясь разорвать меня на части...

Раздумья заплутали в трёх мирах*, а сила воли вяло „бьёт баклуши”,
Долбят по нервам грусть, печаль и страх,.. лапшу сомнений вешая на уши...
Поток энергий скуксился, хандрит,.. и лярвы* нагло чувства оседлали,
Терпенья шарик сдулся от обид... Без помощи я жить смогу едва ли...

У ангела сегодня выходной? Как выдержать душевные страданья?
Вдруг слышу голос, ангельски-родной: „Не зря даются людям испытанья... –
За луч надежды крепко ухватись, отбрось тревогу, страхи и сомненья!..
Над прозой жизни духом поднимись, впустив в сознанье мудрость и терпенье...

Сознание на волю отпусти, сбрось латы самомненья и гордыни!..
Обидевших и предавших – прости,.. летай в любви вовеки... и отныне
Учись пространство мыслей фильтровать, в сознанье искаженья не впуская,
Пытайся глубже в знанья проникать, по времени в Пути не растекаясь...

Луч веры – на отрезок не меняй...
Люби, твори и душу сохраняй!”

                * В трёх мирах – в трёхмерном измерении.
                * Лярвы – энергоформы, астральные энергетические сущности.

http://stihi.ru/2011/12/20/1412
© Свидетельство о публикации №11112220478

================  ===============  =========

Александр Гриневский „Река, текущая по небу”, „Река, течаща по небето”
Перевод: Красимир Георгиев
„РЕКА, ТЕКУЩАЯ ПО НЕБУ...”
Александр Гриневский
               
РЕКА, ТЕЧАЩА ПО НЕБЕТО

Река, течаща по небето,
гора сред облаци, сърце...
И нищо в моите ръце
освен миражи за победа,
каквато няма и не ще настъпи.
Небе и време, и река,
нощ, светлина и облаци, гора.
Но няма в пясъка история и мъка...


Ударения
РЕКА, ТЕЧАЩА ПО НЕБЕТО

РекА, течАща по небЕто,
горА сред Облаци, сърцЕ...
И нИщо в мОите ръцЕ
освЕн мирАжи за побЕда,
каквАто нЯма и не ще настЪпи.
НебЕ и врЕме, и рекА,
нОщ, светлинА и Облаци, горА.
Но нЯма в пЯсъка истОрия и мЪка...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Александр Гриневский
РЕКА, ТЕКУЩАЯ ПО НЕБУ...

Река, текущая по небу,
И лес, застывший в облаках…
Нет ничего в моих руках,
Лишь вера в мнимую победу,
Которой нет и никогда не будет.
Есть небо, время и река,
Ночь, солнца свет, леса и облака.
Нет у песчинок ни истории, ни судеб.

http://stihi.ru/2011/12/03/4870
© Свидетельство о публикации №11112173784

===============  ===================  ==========================

Александр Ерофеев               



Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
„РОДИНА”
Александр Ерофеев               

РОДИНА

Родино!
Златни хоругви...
Какво ти е, моя тревого?

...и имах аз една нота,
и имах аз една буква...

Получи се опера...


Ударения
РОДИНА
РодИно!
ЗлАтни хорУгви...
КаквО ти е, мОя тревОго?

...и Имах Аз еднА нОта,
и Имах Аз еднА бУква...

ПолУчи се Опера...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Ерофеев
РОДИНА
Родина...
Золотые хоругви.
Что с тобою, моя тревога?

...и была у меня одна нота,
и была у меня одна буква...

Получилась опера...

http://stihi.ru/2011/12/08/2157
© Свидетельство о публикации №11112106320

=============  ================  ===============  =====================


Александр Ефимович Измайлов „Эпиграммы”, „Епиграми”
Перевод: Красимир Георгиев
„ЭПИГРАММЫ”
Александр Ефимович Измайлов (1779–1831 г.)
               
ЕПИГРАМИ

ооо
Клим несериозен е!
Но има той сестрица –
прекрасна и девица!
Те нула са до единица.

ооо
Клинт беше слаб поет.
Реши критик да стане,
за гуша да ни хване!
От слабо вино – лош оцет...

ооо
– А болният къде е?
– Лекарствата отказа
и доктора заряза...
– Е, слава Богу! Значи ще живее!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Ефимович Измайлов
ЭПИГРАММЫ
 
ооо 
Климъ человекъ пустой!
За то его сестрица –
прекрасная... девица!
Нуль значитъ, ежели при немъ есть единица.
 
ооо 
– Что нашъ больной? 
– Сегодня приобщался:
Лекарства больше не беретъ,
И Докторъ отказался.
– Ну, слава Богу! Есть надежда, не умретъ.

© Свидетельство о публикации №11112160104

===================  ===================  ============================

Александр Жданов-Добромыслов



Александр Жданов-Добромыслов „Потом узнаю”, „Навярно нявга ще науча”
Перевод: Красимир Георгиев
„ПОТОМ УЗНАЮ...”
Александр Жданов-Добромыслов
               
НАВЯРНО НЯВГА ЩЕ НАУЧА

Изтича срокът мимолетен,
от миналото ще съм част...
Но там ще бъда пак до вас,
сред редовете ме търсете...

Душата ми ще ви разкаже,
че в прах не се превръща дух,
ще трепка в длани с взор и слух,
навярно пътя ще покаже...

Седя си, пиша, мисли слушам...
И препрочитам – с весел страх...
Дали посмях... Добър ли бях?
Навярно нявга ще науча...


Ударения
НАВЯРНО НЯВГА ЩЕ НАУЧА

ИзтИча срОкът мимолЕтен,
от мИналото ще съм чАст...
Но тАм ще бЪда пАк до вАс,
сред редовЕте ме търсЕте...

ДушАта ми ще ви разкАже,
че в прАх не сЕ преврЪща дУх,
ще трЕпка в длАни с взОр и слУх,
навЯрно пЪтя ще покАже...

СедЯ си, пИша, мИсли слУшам...
И препрочИтам – с вЕсел стрАх...
ДалИ посмЯх... ДобЪр ли бЯх?
НавЯрно нЯвга ще наУча...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Александр Жданов-Добромыслов
ПОТОМ УЗНАЮ...

Я знаю, что наступит срок,
– В былое буду выслан я...
Но в хламе прошлого, друзья,
Меня найдете среди строк...

Моя душа тогда расскажет,
Что дух нельзя повергнуть в прах,
И затрепещет он в руках,
Быть может, лучший путь укажет...

Сижу, пишу, уже зеваю...
А перечитывая, – ржу...
Не много ль на себя беру?
– Потом, когда-нибудь, узнаю...

http://stihi.ru/2011/12/29/5246
© Свидетельство о публикации №11201037520

=============  =================  ========================

Александр Зенкевич „Вороны”, „Врани”
Перевод: Красимир Георгиев
„ВОРОНЫ”
Александр Зенкевич
               
ВРАНИ

Пак враните депресията ръчкат
в проточените сиви пустоти,
щом всички са негодници и кучки,
естествено, с тъгата си на „ти”.

Крещят на воля враните, тревожно
оплюват всичко – влага, есен, прах,
незнаен знак, че идва нещо лошо,
и леност да се справиш с този страх.

А враните засраха тротоари,
в душа се впиха, свиха там гнездо.
Сега сънувам в нощите кошмари,
че пак сме трима: врани, аз и зло.


Ударения
ВРАНИ

Пак врАните депрЕсията рЪчкат
в протОчените сИви пустотИ,
щом всИчки са негОдници и кУчки,
естЕствено, с тъгАта си на „тИ”.

КрещЯт на вОля врАните, тревОжно
оплЮват всИчко – влАга, Есен, прАх,
незнАен знАк, че Идва нЕщо лОшо,
и лЕност да се спрАвиш с тОзи стрАх.

А врАните засрАха тротоАри,
в душА се впИха, свИха тАм гнездО.
СегА сънУвам в нОщите кошмАри,
че пАк сме трИма: врАни, Аз и злО.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Александр Зенкевич
ВОРОНЫ

Воронам дела нет до чьей-то скуки,
До тянущейся серой пустоты,
Когда вокруг все сволочи и суки,
И оттого с тоской давно на ты.

Орут вороны, им плевать на сырость,
На осень и на чей-то нудный сплин,
Неведом страх за то, что не случилось
И лень копаться в поисках причин.

Изгадили вороны тротуары,
Проникли в душу, свили там гнездо.
Теперь мне снятся по ночам кошмары,
В которых лишь вороны, я и зло.

http://www.stihi.ru/2011/11/25/2725
© Свидетельство о публикации №11111295884

================  ================  ================================

Александр Касьянов
„Право голоса”, „Право на глас”

Перевод: Красимир Георгиев

„ПРАВО ГОЛОСА”
Александр Касьянов

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ПРАВО НА ГЛАС
                На Михаил Ножкин

„С право на глас всеки ражда се...”
– В тази евтина епиграмка
пудри мозъка на гражданите
сив молец хартиен, мамка му...

– Що се ежиш? – попитах набора. –
Как да търсиш глас „до поискване”?
Щом не можеш да спориш с дявола,
тъй лъжата е чиста истина.

Тебе няма да пуснат в студио.
Виж, пред камерите стоят
образовани в словоблудие –
и чиновник, и депутат.

В тях и право, и глас се оплитат.
С тях да спориш, е празен поток.
И в два ВУЗ-а да ти окапят косите,
ти за тях ще си шмекер-гъсок.

Да покряскаш, си имаш правото,
тихичко – да не те приберат,
твоя мозък нездрав да поправят,
да те върнат към правия път.

– Прекаляваш! У нас – демокрация...
Само дето по-трудно се пие...
– Е, и аз правя таз констатация –
пий едно и о,кей ще сме ние...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Касьянов
ПРАВО ГОЛОСА
                Михаилу Ножкину

„Право голоса есть у каждого”...
– Накатить бы разочек в пятак,
Чтоб не пудрила мОзги гражданам
Моль бумажная, мать её так...

– Что ты злишься? – спросил я кореша, –
Что спустил полкана на неё?
Хоть и с голосом – не поспоришь с ней, –
Так похоже на правду враньё.

Не пройти тебе в её студию.
Посмотри, что за люди стоят:
Все обучены словоблудию,
И чиновник, и госдепутат.

Вот у них-то есть право голоса.
С ними спорить и я не возьмусь,
Хоть и сняли два вуза волосы;
Ну а ты для них – лапчатый гусь.

Как и гусь, погорланить ты вправе.
Только тихо, а то заберут
И твой мозг экстремистский поправят,
И забудешь, как маму зовут.

– Ну, ты брось, у нас демократия;
Правда, выпить теперь всё трудней...
– Вот и я всё к тому: что орать-то?
Хоть ты тресни – всё будет о*кей...

http://www.stihi.ru/2011/09/19/3356
© Свидетельство о публикации №11110253935

================================ ==================
Александр Касьянов „Красимиру Георгиеву”, „На Красимир Георгиев”
Перевод: Красимир Георгиев
„КРАСИМИРУ ГЕОРГИЕВУ”
Александр Касьянов
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

НА КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
                След прочита на стихотворението „Регресия”

В нежната младост през час
танцуваме, пеем, със смях,
от зимата не ни е страх –
зима незрима за нас...

В зрелостта ценим своя труд,
тръпнем и времето жалим.
Слънцето тръгва към залез,
вятър подсеща за студ...

Щом дъждове завалят
и покривите ударят,
ще чуем чак тогава:
часовниците не спят...

И някъде в късния час
на края на пътя присъщ
обречено чакаме дъжд,
който ще плисне над нас...

               
Александр Касьянов
КРАСИМИРУ ГЕОРГИЕВУ
                После его стихотворения „Регрессия”.

В юности нежной и мы
Танцуем, смеёмся, поём...
Зимы мы, конечно не ждём, –
Так далеко до зимы...

В зрелости лишь иногда
Вздрогнем – мы время зря тратим!
Солнце уже на закате,
Борей несёт холода...

Когда лишь дожди прольют,
Ударят по скатам крыши, –
Тогда только мы услышим:
То наши куранты бьют...

Тогда что-то поздно менять:
Дороги уже позади;
Мы ждём обречённо дожди,
Что будут нас поливать...
                08.09.2011 г.

© Свидетельство о публикации №11109154430

================ ======================================

Александр Кованов „Из пречистых криниц”, „От пречистени съдове”
Перевод: Красимир Георгиев
„ИЗ ПРЕЧИСТЫХ КРИНИЦ...”
Александр Кованов
               
ОТ ПРЕЧИСТЕНИ СЪДОВЕ

От пречистени съдове памет ще славя,
синева и безбрежност в очите раздал...
От бездънни морета тъга ще добавя,
в майчин поглед откривам подобна печал...

От брезите ще взема снагите девичи,
от офиките алено-ярки – кръвта...
С руса плитка пшенични поля ще закича,
незабравки на нежна любов ще вплета...

От треви на зелени и росни поляни
ще ушия сукман... Запленен ще открия:
на Земята по-прелестна никъде няма
и по-мила родина от мойта Русия...


Ударения
ОТ ПРЕЧИСТЕНИ СЪДОВЕ

От пречИстени сЪдове пАмет ще слАвя,
синевА и безбрЕжност в очИте раздАл...
От бездЪнни морЕта тъгА ще добАвя,
в мАйчин пОглед открИвам подОбна печАл...

От брезИте ще взЕма снагИте девИчи,
от офИките Алено-Ярки – кръвтА...
С рУса плИтка пшенИчни полЯ ще закИча,
незабрАвки на нЕжна любОв ще вплетА...

От тревИ на зелЕни и рОсни полЯни
ще ушИя сукмАн... ЗапленЕн ще открИя:
на ЗемЯта по-прЕлестна нИкъде нЯма
и по-мИла родИна от мОйта РусИя...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Александр Кованов
ИЗ ПРЕЧИСТЫХ КРИНИЦ...

Из пречистых криниц, тех, что мне завещали,
Зачерпну синевы и бездонности глаз…
Из бездонных морей в них добавлю печали,
Ту, что видел в глазах материнских не раз…

Попрошу у берёз их девичие станы,
Попрошу у рябин ярко-алую кровь…
На пшеничных полях русу косу достану,
И вплету незабудок простую любовь…

Я из трав луговых, зеленеющих сочно,
Сам сошью сарафан… И скажу, не тая,
Что красивей её вы не видели точно,
И милей на Земле, чем Россия моя…
                9 декабря 2011 г., 3.00.

http://www.stihi.ru/2011/12/09/1370
© Свидетельство о публикации №11112115490
=====================================================

Александр Кованов „Из письма другу”, „Из писмо до приятеля”
Перевод: Красимир Георгиев
„ИЗ ПИСЬМА ДРУГУ...”
Александр Кованов
               
ИЗ ПИСМО ДО ПРИЯТЕЛЯ
                На обикновените герои от необявените войни

...А знаеш ли, брат, нощем често крещя,
съседите плаша и мама до сълзи тъжа...
След много години отново съм „там” –
не на дивана си, под БТР-а лежа...

          Ти знаеш ли, брат, аз отново на сън
          не девойка, калашник притискам...
          Кажи, докога с тази напаст навън
          ще обхождам пътеки неблизки?

                А ти знаеш ли, брат, в пот студена аз пак
                се събуждам, превземащ пределите...
                И в просъница търся незнайния враг,
                съизмервайки дулото с целите...

                Кажи ми, брат, дали те мама кори
                по войнишки леглото че стъкваш?
                Че в живота ти няма любов и дори
                годеница на друг си отстъпил...

                Ти знаеш ли, брат... В мрак сърцето тежи...
                Разсъмва се... Зашеметен съм от тъмното...
                Брат роден, кажи ми... Писмо напиши
                и успокой моята кула безумна...


Ударения
ИЗ ПИСМО ДО ПРИЯТЕЛЯ

А знАеш ли, брАт, нОщем чЕсто крещЯ,
съсЕдите плАша и мАма до сЪлзи тъжА...
След мнОго годИни отнОво съм „тАм” –
нЕ на дивАна си, под бтР-а лежА...

Ти знАеш ли, брАт, аз отнОво на сЪн
не девОйка, калАшник притИскам...
КажИ, докогА с тАзи нАпаст навЪн
ще обхОждам пътЕки неблИзки?

А ти знАеш ли, брАт, в пОт студЕна аз пАк
се събУждам, превзЕмащ предЕлите...
И в просЪница тЪрся незнАйния врАг,
съизмЕрвайки дУлото с цЕлите...

КажИ ми, брАт, далИ те мАма корИ
по войнИшки леглОто че стЪкваш?
Че в живОта ти нЯма любОв и дорИ
годенИца на дрУг си отстЪпил...

Ти знАеш ли, брАт... В мрАк сърцЕто тежИ...
РазсЪмва се... ЗашеметЕн съм от тЪмното...
Брат рОден, кажИ ми... ПисмО напишИ
и успокОй мОята кУла безУмна...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Александр Кованов
ИЗ ПИСЬМА ДРУГУ...
                Незаметным героям необъявленных войн.

…А знаешь, брат, я всё ору по ночам,
Пугая соседей, и маму до слёз довожу…
Уж, столько лет, а я по-прежнему – „там”,
Не на диване своём, под БТР-ом лежу…

          Ты знаешь, брат, а я всё так же во сне
          Свой „калаш”, как девчонку, тискаю…
          Скажи-ка, брат, а на хрена это мне –
          Ковылять той дорожкой неблизкою?

                Ты знаешь, брат, а я в холодном поту,
                Просыпаюсь, придушенный „бронником”…
                Определяю, блин, на глаз высоту,
                Соизмеряя её, да, с „подствольником”…

                Скажи мне, брат, а мать ругает тебя,
                Что кровать по-армейски заправлена?
                Да ещё за то, что живёшь не любя,
                И невеста другому оставлена…

                Ты знаешь, брат… Как на сердце темно…
                Скоро утро… А я сижу ошарашено…
                Родимый брат… Ну, напиши мне письмо,
                И успокой ты мою „башню” безбашенную…

http://stihi.ru/2011/12/13/2606
© Свидетельство о публикации №11112167873

===========================  ==================  =================================

Александр Кованов „Одинокая... Милая...”, „Самотна, миличка”
Перевод: Красимир Георгиев
„ОДИНОКАЯ... МИЛАЯ...”
Александр Кованов
               
САМОТНА, МИЛИЧКА

Помоли се... Самотна ти миличка...
За човека, избягал без вест...
Събери всички майчини силици,
скрий сълзи под възглавница днес...

          Помоли се... За радост изгубена...
          Самотата – трохичка в юмрук...
          Красотата, безценното, чудото
          той забрави навеки... Кютук...

                Помоли се... Прошепвай прекрасните
                думи... Тънка свещичка гори...
                И с тъга двугодишното щастие
                не буди... Нека тихичко спи...


Ударения
САМОТНА, МИЛИЧКА

ПомолИ се... СамОтна ти мИличка...
За човЕка, избЯгал без вЕст...
СъберИ всИчки мАйчини сИлици,
скрИй сълзИ под възглАвница днЕс...

ПомолИ се... За рАдост изгУбена...
СамотАта – трохИчка в юмрУк...
КрасотАта, безцЕнното, чУдото
той забрАви навЕки... кютУк...

ПомолИ се... ПрошЕпвай прекрАсните
дУми... тЪнка свещИчка горИ...
И с тъгА двугодИшното щАстие
не будИ... нЕка тИхичко спИ...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Александр Кованов
ОДИНОКАЯ... МИЛАЯ...

Помолись… Одинокая, милая…
За того, кто уже не с тобой…
Соберись материнскими силами,
А потом уж… В подушку повой…

          Помолись…  Попроси о потерянном…
          Одиночество – крошкой в кулак…
          Неизмеренное и неоцененное
          Потерял он навечно… Дурак…

                Помолись… Прошепчи всё заветное,
                Пока свечечка тонко горит…
                …Только всхлипами чудо двухлетнее
                Не буди… Пусть тихонечко спит…

http://stihi.ru/2012/01/04/7549
© Свидетельство о публикации №11201135719

=================  ==========================  =====================

Александр Николаевич Колесников „Лёд”, „Лед”
Перевод: Красимир Георгиев
„ЛЁД”
Александр Николаевич Колесников
               
ЛЕД

Аз построих от лед дворец
с годините живот живян.
И няма по-красив живец
от моя земен леден храм.

                Години много-много сбрах
                и всяка беше леден блок.
                И няма на света по-скъп от тях
                градеж в живота ми красив и строг.

Студен бе моят жизнен свят,
а блоковете лед са здрави там.
И няма връщане назад,
не плуваш без ръце сред океан.

                Обледенява моята душа,
                за сетни дни навярно идва ред.
                Усещам: айсберг съм в нощта,
                превърнал съм се в планина от лед.


Ударения
ЛЕД

Аз построИх от лЕд дворЕц
с годИните живОт живЯн.
И нЯма пО-красИв живЕц
от мОя зЕмен лЕден хрАм.

ГодИни мнОго-мнОго сбрАх
и всЯка бЕше лЕден блОк.
И нЯма нА светА по-скЪп от тЯх
градЕж в живОта ми красИв и стрОг.

СтудЕн бе мОят жИзнен свЯт,
а блОковете лЕд са здрАви тАм.
И нЯма врЪщане назАд,
не плУваш без ръцЕ сред океАн.

ОбледенЯва мОята душА,
за сЕтни днИ навЯрно Идва рЕд.
УсЕщам: Айсберг съм в нощтА,
превЪрнал съм се в планинА от лЕд.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Александр Николаевич Колесников



Александр Николаевич Колесников
ЛЁД

Построил я себе дворец
из льда своих прошедших лет.
Теперь я понял, наконец –
прекрасней их на свете нет.   

                Собралось много - много лет,
                они все – словно глыбы льда,
                но ничего дороже в мире нет, 
                чем все мои прошедшие года.

Холодным видно был мой путь,
и глыбы все теперь не растопить.
Года назад мне не вернуть,
как океан без рук не переплыть.

                Теперь обледенеть моей душе
                наверное, уже пришла пора.
                Мне кажется: я лёд уже,
                и может быть, я изо льда гора.

http://stihi.ru/2009/10/29/1070
© Свидетельство о публикации №11112314429


==================  ========================  ========================

Александр Новиков „Счастлив Йорик”, „Щастливият Йорик”
Перевод: Красимир Георгиев
„СЧАСТЛИВ ЙОРИК”
Александр Новиков - Алек Сандр
               
ЩАСТЛИВИЯТ ЙОРИК

Напред? Хилядолетие поредно!
Бе Двайсти век непълна пълнота,
където с теб поливахме дървета
и хвърляхме в пещта си младостта.

В олтара на разюздана епоха
пожертвах аз от щастие до грях.
Сега спокоен съм, без срам и похот,
сега съм кости с кожата към тях.

Разбрах – щастлив е онзи беден Йорик –
Не мисли, Хамлет го държи без страх.
Обмислях мъдро хиляди истории.
А в резултат? Купчина пепел! Прах...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Александр Новиков - Алек Сандр
СЧАСТЛИВ ЙОРИК

Что впереди? Миллениум грядущий.
Двадцатый век, сплошная чехарда,
где мы с тобою обивали груши,
бросая в топку юности года.

Я на алтарь разнузданной эпохи,
пожертвовал от счастья до греха.
Теперь спокоен, всё мне ныне пох...!
Остались кости, кожа, требуха.

Давно я понял, – Счастлив бедный Йорик, –
Не надо думать в Гамлета руках.
А тут осмыслил тысячи историй.
И что в итоге? Кучка пепла, – прах.

http://www.stihi.ru/2011/02/26/6891
© Свидетельство о публикации №11111089253

=======================================================

Александр Седов „Донна Анна”, „Дона Анна”
Перевод: Красимир Георгиев
„ДОННА АННА”
Александр Седов
               
ДОНА АННА
                Посвещава се на поета Александър Блок, братовчед на моята прабаба

Студ и задух в спалнята голяма...
Командорът крачи, свил юмрук...
Страшно, страшно става, дона Анна!
Мраморният мъжки гняв е тук...

Под дантели рамото се мярка,
ледено и бяло като скреж.
После я обземат тръпки жарки,
тялото й се превръща в пещ.

Но какво тревожи дона Анна?
Той добър ли е, или е лош?
За гърдите, твърди като мрамор,
нежната коприна става нож!

На колене сред семейно ложе
дона Анна страдаща стои:
„Ех да може само, мили Боже...
Таз горчива чаша отмени!”

Но не Бог й гръмко отговори –
скрито е небето в черни дни...
Ехото в покоите повтори:
– Обърни се и ме погледни!

Как да гледа с тази изневяра?
Как лицето си да вдигне тя?
В спомен за свещен обряд за вярност
брачният й пръстен запламтя.

Смъртен студ душата й обхвана,
безнадеждност в мозъка звучи...
И отново гръмна ехо в спалня:
– Погледни ме и не крий очи!

Сякаш е вдовица, изкушена
похотта си в гроб да сподели...
През сълзи се вижда в рай сгодена,
но венецът в мозъка кърви.

Смърт пълзи в душата й печална,
срам не може да се заличи...
Гръм гърми сред полумъртва спалня:
– Погледни мъжа си ти в очи!

Като кукла поглед преобърна
и съзря тя белия му лик,
после Анна в мрамор се превърна,
чу градът последния й вик...

Ударения
ДОНА АННА

СтУд и зАдух в спАлнята голЯма...
КомандОрът крАчи, свИл юмрУк...
СтрАшно, стрАшно стАва, дОна Анна!
МрАморният мЪжки гнЯв е тУк...

Под дантЕли рАмото се мЯрка,
лЕдено и бЯло като скрЕж.
ПОсле я обзЕмат трЪпки жАрки,
тЯлото й се преврЪща в пЕщ.

Но каквО тревОжи дОна Анна?
ТОй добЪр ли е, илИ е лОш?
За гърдИте, твЪрди като мрАмор,
нЕжната копрИна стАва нОж!

На колЕне сред семЕйно лОже
дОна Анна стрАдаща стоИ:
„Ех да мОже сАмо, мИли БОже...
ТАз горчИва чАша отменИ!”

Но не БОг й грЪмко отговОри –
скрИто е небЕто в чЕрни днИ...
Ехото в покОите повтОри:
– ОбърнИ се и ме погледнИ!

КАк да глЕда с тАзи изневЯра?
КАк лицЕто си да вдИгне тЯ?
В спОмен за свещЕн обрЯд за вЯрност
брАчният й прЪстен запламтЯ.

СмЪртен стУд душАта й обхвАна,
безнадЕждност в мОзъка звучИ...
И отнОво грЪмна Ехо в спАлня:
– ПогледнИ ме и не крИй очИ!

СЯкаш е вдовИца, изкушЕна
похоттА си в грОб да споделИ...
През сълзИ се вИжда в рАй сгодЕна,
но венЕцът в мОзъка кървИ.

СмЪрт пълзИ в душАта й печАлна,
срАм не мОже да се заличИ...
ГрЪм гърмИ сред полумЪртва спАлня:
– ПогледнИ мъжА си тИ в очИ!

Като кУкла пОглед преобЪрна
и съзрЯ тя бЕлия му лИк,
пОсле Анна в мрАмор се превЪрна,
чУ градЪт послЕдния й вИк...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Александр Седов
ДОННА АННА
             Посвящается поэту Александру Блоку, двоюродному брату моей прабабки.

Холодно и душно в пышной спальне,
Командор гремит ногами в пол...
Страшно, страшно, страшно Донне Анне!
Белый мрамор к ложу подошёл...

Тело холодеет под рубашкой,
Всё белей под кружевом плечо...
Как по мрамору вдруг жаркие мурашки,
Что же так внутри ей горячо?

Что же Донну Анну возбуждает?
Близко-жарок он иль холодно-далёк?
И соски вдруг, твёрдые как мрамор,
Ощущают остро нежный шёлк.

На коленях посредине ложа
Женщина пряма как шест стоит;
,,Если только можешь Авве Отче,
Чашу эту мимо пронеси!!!”

Но не Бог ответил Донне Анне –
Сводом склепа скрыты небеса...
И раздалось эхом в пышной спальне:
– Повернись и посмотри в глаза!

Как смотреть теперь, после измены?
Шея онемела и лицо...
И в глазах обряд их обрученья,
И пылает на руке на руке кольцо.

Смерть стучится в душу Донне Анне,
Ни сбежать, ни спрятаться нельзя...
Снова эхом в охладевшей спальне:
– Взгляд не прячь и посмотри в глаза!

Как смотреть вдове, обет поправшей?
Тело похотью превращено в погост...
И сквозь слёзы видно их веньчанье
И венец огнём вонзился в мозг.

Смерть заходит в душу Донне Анне
И остановить её нельзя...
Гром рычащий в омертвевшей спальне:
– Посмотри же мужу ты в глаза!!!

Голова как кукла повернулась,
И узрела Анна белый лик,
И сама в миг в мрамор обернулась,
И услышал город её крик.

http://stihi.ru/2011/12/12/6878
© Свидетельство о публикации №11112184438

================  =================  ===================


Анастасия Цимбалова „Солнечный трамвай”, „Слънчев трамвай”
Перевод: Красимир Георгиев
„СОЛНЕЧНЫЙ ТРАМВАЙ”
Анастасия Цимбалова
               
СЛЪНЧЕВ ТРАМВАЙ

Бързо слънчево трамвайче
с нежно звънкащо гласче –
то разхожда само зайци,
а към нас не го влече.

Веселичкото трамвайче
облак строг облита с глъч,
после всички рижи зайци
вкъщи връща слънчев лъч.

          Слънчево зайче
          сяда в трамвайче,
          в звънко трамвайче
          пътува напред –
          в приказка дивна
          храбро ще стигне,
          с лиса ще свирят
          марш смел на тромпет.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Анастасия Цимбалова
СОЛНЕЧНЫЙ ТРАМВАЙ

Быстрый солнечный трамвайчик
С легким звонким голоском,
Он катает только заек,
Будто с нами не знаком.

Развеселенький трамвайчик
Вмиг домчит до самых туч,
Прихватив всех рыжих заек
В дом вернется солнца луч.
   
          Солнечный зайчик
          Сядет в трамвайчик,
          В звонкий трамвайчик,
          Уедет к себе,
          В славную сказку,
          Где без опаски
          Будет с лисой
          Марш трубить на трубе.

http://www.stihi.ru/2010/08/15/6414
© Свидетельство о публикации №11110295421

========================================================

Анатолий Бра „Неоконченное”, „Незавършено”
Перевод: Красимир Георгиев
„НЕОКОНЧЕННОЕ”
Анатолий Бра
               
НЕЗАВЪРШЕНО

Отпивам осмото кафе в нощта,
удари полунощ – все още рано...
И дълго вече няма да заспя,
прикрил часа за спящата измама;
а вкъщи тихо е – ни шум, ни звук;
в прозореца нащърбена луната
с позлата пурпурна плете платно
(отдавна сплита го, но блян е то)...
Забравени на календара тук
висят си месеците стари на стената...


Ударения
НЕЗАВЪРШЕНО

ОтпИвам Осмото кафЕ в нощтА,
удАри полунОщ – все Още рАно...
И дЪлго вЕче нЯма да заспЯ,
прикрИл часА за спЯщата измАма;
а вкЪщи тИхо е – ни шУм, ни звУк;
в прозОреца нащЪрбена лунАта
с позлАта пУрпурна плетЕ платнО
(отдАвна сплИта го, но блЯн е тО)...
ЗабрАвени на календАра тУк
висЯт си мЕсеците стАри на стенАта...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Анатолий Бра
НЕОКОНЧЕННОЕ

Восьмая чашка кофе на столе,
Часы пробили полночь – это рано...
Мне долго не уснуть теперь уже:
Пропущен час дремотного обмана,
А в доме тихо – шорох не поймать
И лишь в окно ущербный месяц
Все вяжет золотое полотно
(оно должно бы кончиться давно)...
И отрывного лист календаря
Висит не сорванным уже который месяц...

http://stihi.ru/2011/07/19/5267
© Свидетельство о публикации №11201040033

===================  =================  ===========================

Анатолий Косенко „Исповедь”, „Изповед”
Перевод: Красимир Георгиев
„ИСПОВЕДЬ”
Анатолий Косенко
               
ИЗПОВЕД
                На майка ми Мария

Когато се явя пред Тебе, Боже,
и се отпусна морно на колене,
не ме мъчи...
За болка недостоен,
аз всичко ще Ти кажа най-смирено...

За изповед последна се настройвам
и както никога, от здрач обсебен,
душата си пред Тебе ще отворя.
Но не от страх!
Аз просто вярвам в Тебе!

За грешки минали ще се покая,
когато пренебрегвах Твойто дело...
За мен защита друга аз не зная,
освен да казвам истината смело.

Аз ще разкажа свойта орис тежка.
Как в трудности душата ме болеше...
И как предизвикателно, нечестно
съдбата ежедневно ме ковеше...

Но за провали няма да роптая.
„Благодаря ти, Боже!” – ще отроня,
ще се приготвя кротко, ще призная
за всяка своя болка и неволя.

За всички слабости – а те са много,
и за пороци и невъздържания...
Готов съм за последното си сбогом,
готов съм за последното признание...

Повярвай ми, че да успея исках
и не от мързел съм допускал грешки.
За себе си не жалех и не мислих,
не блазнеха ме суети човешки...

Повярвай ми, живях достойно, Боже...
Почитах майка и баща,
и люде...
Не съм убивал...
Не съм крал...
Не лъжех...
Не сквернослових...
Честен бях!
И буден...

За син да бъда пример се стараех.
С рушвет и спекула не бях съгласен.
Какво е скука, никога не знаех.
Работех дълго...
Трудно...
Ежечасно...

Родителите ми живяха тихо,
възпитаха ме в гордост с много обич.
Те с доброта душата ми дариха –
от тях е тя...
А и от Теб – от Бога!

Да, търсих аз и почит, и успехи!
Да, аз мечтах за слава и признание!
Ти справедливо отсъди и нека
заслужено получа наказание!

Забравих и това да изповядам:
че исках слава честно придобита,
за добрините ми да е награда
и от дела безкористни пропита.

Но грешен аз съм, имам грях безкраен:
живеейки сред радости и мъки,
не проумях житейската Ти тайна!
Живях с добро, но жънех несполуки!

Прости ми, Боже, или накажи ме!
Присъдата Ти търся аз смирено.
Да бъде меч небесен Твойто име!
На мен...
За мен...
Ще чакам на колене...


Ударения
ИЗПОВЕД

КогАто се явЯ пред тЕбе, бОже,
и се отпУсна мОрно на колЕне,
не мЕ мъчИ...
За бОлка недостОен,
аз всИчко ще ти кАжа нАй-смирЕно...

За Изповед послЕдна се настрОйвам
и кАкто нИкога, от здрАч обсЕбен,
душАта си пред тЕбе ще отвОря.
Но нЕ от стрАх!
Аз прОсто вЯрвам в тЕбе!

За грЕшки мИнали ще се покАя,
когАто пренебрЕгвах твОйто дЕло...
За мЕн защИта дрУга Аз не знАя,
освЕн да кАзвам Истината смЕло.

Аз ще разкАжа свОйта Орис тЕжка.
Как в трУдности душАта ме болЕше...
И кАк предизвикАтелно, нечЕстно
съдбАта ежеднЕвно ме ковЕше...

Но за провАли нЯма да роптАя.
„БлагодарЯ ти, бОже!” – ще отрОня,
ще се пригОтвя крОтко, ще признАя
за всЯка свОя бОлка и невОля.

За всИчки слАбости – а тЕ са мнОго,
и за порОци и невъздържАния...
ГотОв съм за послЕдното си сбОгом,
готОв съм за послЕдното признАние...

ПовЯрвай ми, че да успЕя Исках
и нЕ от мЪрзел съм допУскал грЕшки.
За сЕбе си не жАлех и не мИслих,
не блАзнеха ме суетИ човЕшки...

ПовЯрвай ми, живЯх достОйно, бОже...
ПочИтах мАйка и бащА,
и лЮде...
Не сЪм убИвал...
Не сЪм крАл...
Не лЪжех...
Не сквернослОвих...
ЧЕстен бЯх!
И бУден...

За сИн да бЪда прИмер се старАех.
С рушвЕт и спЕкула не бЯх съглАсен.
КаквО е скУка, нИкога не знАех.
РабОтех дЪлго...
ТрУдно...
ЕжечАсно...

РодИтелите ми живЯха тИхо,
възпИтаха ме в гОрдост с мнОго Обич.
Те с добротА душАта ми дарИха –
от тЯх е тЯ...
А и от тЕб – от бОга!

Да, тЪрсих Аз и пОчит, и успЕхи!
Да, Аз мечтАх за слАва и признАние!
Ти справедлИво отсъдИ и нЕка
заслУжено полУча наказАние!

ЗабрАвих и товА да изповЯдам:
че Исках слАва, чЕстно придобИта,
за добринИте ми да е нагрАда
и от делА безкОристни пропИта.

Но грЕшен Аз съм, Имам грЯх безкрАен:
живЕейки сред рАдости и мЪки,
не проумЯх житЕйската ти тАйна!
ЖивЯх с добрО, но жЪнех несполУки!

ПростИ ми, бОже, или накажИ ме!
ПрисЪдата ти тЪрся Аз смирЕно.
Да бЪде мЕч небЕсен твОйто Име!
На мЕн...
За мЕн...
Ще чАкам на колЕне...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Анатолий Косенко
ИСПОВЕДЬ
                Моей маме Марии

Когда предстану, Боже, пред тобою 
И опущусь устало на колени,
Ты пощади меня... 
Я пыток не достоин...   
Во всем и так признаюсь я смиренно...

На исповедь последнюю настроюсь
Как ни на что, как никогда не делал...
Душою всей тебе, Господь, откроюсь...
Не из-за страха!
Просто в Тебя верю!

Покаюсь я во всем, что не так вышло
Как Ты велел и как, поверь, хотелось...
Иной защиты для себя не мыслю
Кроме слов правды в исповеди смелой...

Я расскажу, как было в жизни тяжко... 
Как не хватало сил душевных, денег...
И как нечестно, с вызовом, ужасно
Судьба меня ковала ежедневно...

Но я роптать не буду на все это...
„Спасибо!” за уроки прошепчу я...
И приготовлю я себя к ответу
За все, что плохо сделал, сделал всуе...

За все ошибки, слабости – их много...
За все пороки и невоздержанья...
Готов идти в последнюю дорогу...
Готов к последнему, перед Тобой, признанью...

Поверь тогда мне лишь, что не от лени
Ошибки совершал в своих поступках...
Я не жалел себя – я был последним,
О ком заботился и пекся, о ком думал...

И Ты поверь, что жил я всегда честно...
Мать почитал, отца 
Не брал чужого...
Не убивал...
Не врал...
Не обесчестил...
Не сквернословил...
Не хитрил...
Не вздорил...

Старался быть примером сыну, людям...
Мздоимцам не давал я денег грязных...
День изо дня не нежился я в скуке...
Только работал...
Трудно...
Ежечасно...

Так жизнь свою и мать с отцом прожили:
Простые, но чудеснейшие оба... 
Мне все хорошее они в душу вложили...
Это – от них...
И от Тебя – от Бога! 

Да, я хотел и чести, и успеха!
Да, я мечтал о славе и признанье!
Назначь мне справедливо за все это
Заслуженное мною наказанье!

Забыл сказать лишь вот о чем – о важном!
Что славы я хотел лишь честной в жизни!
За то добро, что делал не однажды...
И за дела хорошие, что вышли...

Но грешен все же я, грешен бескрайне!
Ведь мог прожить достойней свои годы!
Как ни хотел, не понял жизни тайну!
Как ни старался, были и невзгоды!   

Прости, Боже, меня, грешного мужа!
Когда будешь решать, какую кару
На Свете своем выбрать Тебе нужно
Мне…
Для меня…
С коленей я не встану...

http://stihi.ru/2011/12/21/2157
© Свидетельство о публикации №11112280044

=================  ==================  =====================

Андрей Новоселов „Собирайте шатры. Мы уходим”, „Прибирайте шатрите. Тръгваме”
Перевод: Красимир Георгиев
„СОБИРАЙТЕ ШАТРЫ. МЫ УХОДИМ”
Андрей Новоселов
               
ПРИБИРАЙТЕ ШАТРИТЕ. ТРЪГВАМЕ
                „Който тук е тъжен и беден,
                там ще бъде радостен и богат...”
                Папа Урбан ІІ

Тишина. Аз реших се. Събирайте шатрите. Тръгваме.
Загасете огньове. Хвърлете дом на ветрове.
Саби, копия, лъкове – в дългия поход съюзници.
Подгответе обоз. Ще препускаме с леки коне.

В дюни пясъчни черният демон земята прегази.
Дребни бебета майчина гръд изораха от глад.
Небесата кървят, боговете ни гледат без радост.
По безкрайния път през степта бели кости лъщят.

Пригответе месото за похода дълъг и труден.
Гаснат бързо звездите. Избухва кървяща зора.
Вик на стресната птица посреща жестокото утро.
Смърт витае във въздуха, сякаш се буди смъртта.

Обещавам ви пасища тучни и чисти потоци.
Там стада и табуни безброй ще са с приплод богат.
Ще разделяме плячка, вовек ще е нашият подвиг...
Ще убия сина си и всеки, погледнал назад.

Като кучета бити ще вият сразените сили.
Не щадете противници, в битката плът да дарят.
Там, пред вас е светът, зад гърба само неми могили.
С тази орда света багатурите* ще покорят.

                * Багатур – прабългарска благородническа титла, означаваща юнак, герой, военен предводител, от терминологията на Първата българска държава, срещана в прабългарски, гръцки и византийски писмени източници.
 
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Андрей Новоселов
СОБИРАЙТЕ ШАТРЫ. МЫ УХОДИМ
                „Кто здесь горестен и беден,
                Там будет радостен и богат...”
                Урбан II

Тишина. Я решил. Собирайте шатры. Мы уходим.
Скарб оставьте ветрам, оборвите кострам лепестки.
Сабли, копья и стрелы – союзники в дальнем походе.
Все припасы в обоз. Наши кони должны быть легки.

Черный демон песчаных морей иссушил эту землю.
Груди женщин пропахли отчаяньем малых детей.
Небеса опустели, и боги нам больше не внемлют.
Степь на сутки пути ощетинилась мелом костей.

Только воинам мясо. Поход будет долгим и трудным.
Гаснут звезды. Кровавым порезом пылает заря.
Крик испуганной птицы встречает угрюмое утро.
Смертью воздух сочится, не стоит будить её зря.

Обещаю вам тучные пастбища, чистые реки.
Табуны и стада будут множиться, радуя взгляд.
Нам достанет добычи, наш подвиг восславят навеки...
Я убью даже сына и всех, кто посмотрит назад.

Ковыли, словно битые псы, лижут рваные раны.
Не щадите отставших, их плоть духу битвы нужна.
Перед вами весь мир, за спиной лишь немые курганы.
Багатурам* Орды покорится любая страна.

                * Багатур (древнетюрк. bayatur) – „герой”, „доблестный воин”, „богатырь” – почётный титул у монгольских и тюркских народов.

http://www.stihi.ru/2010/11/15/32
© Свидетельство о публикации №11111204992

=================  ==============================  =========================

Андрей Токар „Революция”, „Революция”
Перевод: Красимир Георгиев
„РЕВОЛЮЦИЯ”
Андрей Токар
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

РЕВОЛЮЦИЯ

Аз съм бунтовен дух и е приятно,
харесва ми, когато в мен не спи
другарят патриот с гърди космати,
взривяващ сред сърцето динамит.

Той в мен е за идеята – почерпка,
сто грама към насъщната чорба.
На барикадата – по риза и с отвертка;
безумният не ползва автомат!

Страста за власт е кипваща зараза,
пенливо ферментиращо вино!
Светът танцува танца на екстаза,
изтича времето за танци, но...

Звезда от облак лочи мляко бяло
и без венец промяната е май!
Революцията е с начало,
няма революцията край!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Андрей Токар
РЕВОЛЮЦИЯ

Я революций дух и мне уютно,
люблю, когда во мне не спит
Товарищ с волосатой грудью
Взрывающий у сердца динамит!

Во мне он за идею, за похлёбку!
Сто грамм, когда перепадёт.
На баррикады – в рубахе и с отвёрткой,
Безумным не нужен пулемёт!

Страсть – кипящая зараза,
Бродящее игристое вино!
Танцует Мир под крик экстаза
и танца время истекло!

Звезда из тучи молоко лакала
и не было на ней венца!
Есть у Революции начало!
Нет у Революции конца!

http://www.stihi.ru/2011/10/19/3811
© Свидетельство о публикации №11110249353

======================= =================================

Андрей Шабельников „На закате великой империи”, „При залеза на великата империя”
Перевод: Красимир Георгиев
„НА ЗАКАТЕ ВЕЛИКОЙ ИМПЕРИИ...”
Андрей Шабельников
               
ПРИ ЗАЛЕЗА НА ВЕЛИКАТА ИМПЕРИЯ

В залез блед на велика империя
синовете на руската чест
в дълг свещен са към нашето верую:
възродено Отечество днес.


Ударения
ПРИ ЗАЛЕЗА НА ВЕЛИКАТА ИМПЕРИЯ

В зАлез блЕд на велИка импЕрия
синовЕте на рУската чЕст
в дЪлг свещЕн са към нАшето вЕрую:
възродЕно отЕчество днЕс.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Андрей Шабельников
НА ЗАКАТЕ ВЕЛИКОЙ ИМПЕРИИ...

На закате великой империи
Пусть не дрогнут России сыны:
В возрожденье Отечества верю я,
Но его заслужить мы должны.

http://stihi.ru/2011/12/29/6496
© Свидетельство о публикации №112011110038

====================  =====================  ======================

Артур Симонян „Сибирь”, „Сибир”
Перевод: Красимир Георгиев
„СИБИРЬ”
Артур Симонян
               
СИБИР
                (По случай 65-годишнината от битката под Москва)

Русия без Сибир – не е Русия.
Сибир с Москва и без Москва – Сибир.
„Но как Москва успя – се чудим ние –
света да покори с любов и шир?”

Москва е връзка на Сибир с Европа,
красавица, очите й блестят.
Туристите я гледат с поглед топъл
и рублата на долара е брат.

Но за да бъде днес Москва такава,
вовеки не забравяй този факт:
Когато се с врага Москва сражава,
Сибир бе щит между Москва и враг.

                Народната памет свързва обрата в битката за столицата именно с влизането в боевете под Москва на сибирските дивизии под командването на Белобородов.


Ударения
СИБИР

РусИя без СибИр – не е РусИя.
СибИр с МосквА и без МосквА – СибИр.
„Но кАк МосквА успЯ – се чУдим нИе –
светА да покорИ с любОв и шИр?”

МосквА е врЪзка на СибИр с ЕврОпа,
красАвица, очИте й блестЯт.
ТурИстите я глЕдат с пОглед тОпъл
и рУблата на дОлара е брАт.

Но за да бЪде днЕс МосквА такАва,
вовЕки не забрАвяй тОзи фАкт:
КогАто се с врагА МосквА сражАва,
СибИр бе щИт междУ МосквА и врАг.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Артур Симонян
СИБИРЬ
                (К 65-летию битвы под Москвой)

Россия без Сибири – не Россия.
Сибирь с Москвой и без Москвы – Сибирь.
„А что в Москве такого вот” – спросил я –
„чему теперь завидует весь мир?”

– Москва между Сибирью и Европой
Раскинулась, красавица, блестит.
Туристы отовсюду едут скопом
И рубль, как доллар, бойко шелестит.

Но чтоб Москва сейчас была такою,
Запомни, не забудь вовек и о другом:
Когда враги стояли под Москвою,
Сибирь стояла меж Москвою и врагом.

                Именно со вступлением в бои под Москвой сибирских дивизий под командованием Белобородова связывает народная память перелом в битве за столицу.
                Sydney, Australia, 1 Dec 2006. http://www.stihi.ru/2007/01/06-410
© Свидетельство о публикации №11112096186



Бахтиёр Аминов „Землетрясение–любовь”, „Ишq зилзила”, „Земетресение–любов”
Перевод: Красимир Георгиев
„ИШQ ЗИЛЗИЛА”
„ЗЕМЛЕТРЯСЕНИЕ–ЛЮБОВЬ”
Бахтиёр Аминов
               
ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ–ЛЮБОВ

Ти казваше, че ние планини сме,
които нивга няма да се срещнат.
Обаче
ти сгреши.
Когато плисна
и тръгна под краката ни земята,
това ни впи в обятия горещи.

Свободен превод на български язик: Красимир Георгиев
         
Бахтиёр Аминов
ИШQ ЗИЛЗИЛА

Гуфти: мо ду куhем
Ба hам намерасем.
Аммо
Хато кардi.
Ишq – зилзила
Моро hамоghуш кард.

http://www.stihi.ru/2011/10/25/5760
http://www.stihi.ru/2011/10/14/2952

ЗЕМЛЕТРЯСЕНИЕ–ЛЮБОВЬ (перевод с таджикского языка на русский язык: Темур Варки)

Ты говорила: Мы две горы,
что никогда не сойдутся.
Однако
ты ошибалась.
Когда земля стала уходить из-под ног,
нас бросило в объятья.
© Свидетельство о публикации №11112017332
=============  ==========================  ====================  ==================

Вадим Константинов „Страх”, „Страх”
Перевод: Красимир Георгиев
„СТРАХ”
Вадим Константинов
               
СТРАХ

Страх, промъкващ се към теб
някак твърде постепенно...
Сякаш още не превзел
непристъпна цел...
Но ще дойде миг нелеп,
с алената кръв на вени
тромбът на страха ще спре
в твоето сърце...

Ударения
СТРАХ

СтрАх, промЪкващ се към тЕб
нЯкак твЪрде постепЕнно...
СЯкаш Още не превзЕл
непристЪпна цЕл...
Но ще дОйде мИг нелЕп,
с Алената крЪв на вЕни
трОмбът на страхА ще спрЕ
в твОето сърцЕ...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Вадим Константинов
СТРАХ

Страх, вползающий в Тебя,
Как-то, очень постепенно...
Словно нехотя беря
Приступом редут?!...
Но настанет миг, когда
Вместе с алой кровью, – вены
Тромбы страха к Твоему
Сердцу понесут!...

http://www.stihi.ru/2011/01/25/4388
© Свидетельство о публикации №11111304633

========================  =====================  ======================

Вадим Константинов „Смерть Сталина”, „Смъртта на Сталин”
Перевод: Красимир Георгиев
„СМЕРТЬ СТАЛИНА”
Вадим Константинов
               
СМЪРТТА НА СТАЛИН

Сега – след по-малко от век – усещаме, макар и странно,
това, което в предни дни бе лампа без светлик...
И в мартенската странна смърт не виждам гибел на тирана,
а преход към небитие на болния старик...
 
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Вадим Константинов
СМЕРТЬ СТАЛИНА

Теперь, – спустя полсотни лет, – постичь нам проще, как ни странно,
Всё то, что за завесой лет не виделось пока...
И эта мартовская смерть была не гибелью тирана,
А лишь уходом в забытье больного старика!?...

http://www.stihi.ru/2010/03/11/1309
© Свидетельство о публикации №11111078232

===========================================

Валентин Валевский „Принцесса Марса”, „Принцесата на Марс”
Перевод: Красимир Георгиев
                Стихи для детей
„ПРИНЦЕССА МАРСА”
Валентин Валевский
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ПРИНЦЕСАТА НА МАРС

Тя е принцесата на Марс, чудесен
баща й подари й звездолет.
Сега за нея космосът е лесен,
за полет се подготвя ред по ред.

Тя е сама, голяма е и знае
че ще лети в живота, знае как.
Ще се отправят в полета към рая
с добрия марсиански котарак.

Ще дойде и сестричката Алиса
с мечти в страна със земни небеса,
а тя със себе си ще вземе лиса
и разни други чудни чудеса.

И своя Малък Принц за път ще пита,
и розата му, звънкия кларнет.
Звездите ще облитат с цяла свита –
красив комплект от царствен нов портрет.

И много кукли в полета ще вземе –
дузини три с комплект бельо от внос;
Пинокио ще вземе в път да дреме,
за да не пъха дългия си нос.

И татковия мечо ще добави,
ще спят в една каюта с тоз приятел;
голяма книжка няма да забрави
и любовта, дарена от съдбата.

Тя е принцесата на Марс, чудесен
баща й подари й звездолет.
Сега за нея космосът е лесен,
за полет е готова ред по ред.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Валентин Валевский
ПРИНЦЕССА МАРСА

Она – принцесса марсианских прерий.
Ей папа подарил свой астролет.
Теперь ей в Космос все открыты двери.
Теперь она отправится в полет.

Она сама, она уже большая,
Она всё знает в жизни наперед.
С ней полетит на край земного рая
Ее любимый марсианский кот.

С ней полетит ее сестра Алиса,
Влюбленная в земные небеса,
Которая возьмет с собою лиса
И разные большие чудеса.

Возьмет с собою Маленького Принца,
И розу Принца, и его кларнет.
С ней полетят еще из свиты лица,
Весь гарнитур и царственный портрет.

Она еще возьмет с собою кукол
Три дюжины и к ним комплект белья;
Возьмет Пиноккио, его положит в угол,
Чтоб нос свой не совал куда нельзя.

А под конец и папиного мишку,
Которого положит спать с собой;
Возьмет в полет стихов большую книжку
И всю любовь, ей данную судьбой.

Она – принцесса марсианских прерий.
Ей папа подарил свой астролет.
Теперь ей в Космос все открыты двери.
Теперь она отправится в полет.

http://www.stihi.ru/2010/09/25/1262
© Свидетельство о публикации №

===============================================

Валентин Панарин „Я не напрасно здесь живу”, „Живея не напразно тук”
Перевод: Красимир Георгиев
„Я НЕ НАПРАСНО ЗДЕСЬ ЖИВУ”
Валентин Панарин
               
ЖИВЕЯ НЕ НАПРАЗНО ТУК

Блуждая в свойто битие.
Аз кой съм? Капка сред стихия
или за работа момче
под Негова благословия?

На някого съм нужен тук,
кълбо от мисли и кроежи.
Но гледам вече с поглед друг
несбъднатите си копнежи.

Танцува залез с цветен хор,
догаря слънчева геена.
Към залеза – прощален взор.
Изчезва слънце, гаснат сенки.

Разтварям се сред тишина,
с последните лъчи излитам.
В необозрима висина
на друг живот ме чакат дните...

Живея не напразно тук.
Отивам си, ще се превърна
в трева и в люляк, в цвят и в звук,
в брезичка с тъжен поглед влюбен.

Ще бъда дъжд сред есента,
лица ще галя с капки нежност,
ще дойда като облак бял,
с усмивка светла, белоснежна.

В горите с цвят ще разцъфтя.
С цветя в ливади ще ви чудя.
А сред шумящите листа
и мойто име ще се чува.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Валентин Панарин
Я НЕ НАПРАСНО ЗДЕСЬ ЖИВУ

Теряюсь в буднях бытия.
Кто я? Судьбы – Его творенье
Или я мальчик для битья
С Его же мне благословенья?

Но я кому-то нужен здесь,
Комочек мыслей, чувств, желаний.
Хотя пора и сбросить спесь
Не состоявшихся мечтаний.

Играет красками закат,
Пожар в пылающей геене.
В зарю прощальный кину взгляд.
Уходит солнце, гаснут тени.

Я растворяюсь в тишине,
В луче последнем догорая.
В необозримой вышине
Мне машет жизнь уже другая.

Я не напрасно здесь живу.
Исчезну вдруг, как будто не был,
Но превращусь в сирень, в траву,
Взгляну берёзкой грустной в небо.

Весенним дождиком прольюсь.
Коснусь лица капелью нежной.
К вам белым облаком явлюсь
С улыбкой светлой, белоснежной.

В лесах цветами расцвету.
Ромашкой луг покрою пышно.
Прошелестит листва в саду
Вам моё имя еле слышно.

http://www.stihi.ru/2011/11/10/5046
© Свидетельство о публикации №11111129161

======================= ================== =================

Валентин Сувальдо



Валентин Сувальдо „Шум”, „Шум”
Перевод: Красимир Георгиев
„ШУМ”
Валентин Сувальдо
               
ШУМ

О, ако мисълта се облече
в словесните доспехи на глупака,
тълпа това ще привлече –
да слуша и да зяпа, че
шумът железен зрелище е яко.


Ударения
ШУМ

О, ако мисълтА се облечЕ
в словЕсните доспЕхи на глупАка,
тълпА товА ще привлечЕ –
да слУша и да зЯпа, чЕ
шумЪт желЕзен зрЕлище е Яко.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Валентин Сувальдо
ШУМ

О если мысль одеть
В словесные доспехи
Не мало соберётся люду
Послушать – поглазеть
На шум железа и на прочие потехи

http://stihi.ru/2011/09/09/8751
© Свидетельство о публикации №11201013980


================  ======================  ========================

Валентина Одинец „Сахалин. Ожидание цунами”, „Сахалин, в очакване на цунами”
Перевод: Красимир Георгиев
„САХАЛИН. ОЖИДАНИЕ ЦУНАМИ”
Валентина Одинец
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

САХАЛИН, В ОЧАКВАНЕ НА ЦУНАМИ

Вървим към хълма с потни длани,
шегуваме се и вървим,
а таен страх напред ни мами,
в очакване сме на цунами,
но пред децата си мълчим.

А те на похода се радват,
на този свят от цвят и глас.
От никого не щем награда,
на Бог се молим за пощада!
И за живот – за тях и нас!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Валентина Одинец
САХАЛИН. ОЖИДАНИЕ ЦУНАМИ

Идём на сопку с узелками
Ведём „беспечно” разговор,
А тайный страх плывёт над нами,
Мы в ожидании цунами,
Детей не посвящая в спор.

А малыши походу рады!
Их восхищает мир ветвей.
Ни от кого не ждём награды,
У Бога молим лишь пощады!
И жизнь – себе и для детей!

http://www.stihi.ru/2011/04/16/7505
© Свидетельство о публикации №11110110075

=========================================================

Валентина Одинец „Колесница”, „Колесница”
Перевод: Красимир Георгиев
„КОЛЕСНИЦА”
Валентина Одинец
               
КОЛЕСНИЦА

От извори отдавна аз
не пия жареща водица.
Все по-далеч е моят глас
в отнасящата колесница.

Къде ме носите, къде?
Поспрете, кончета крилати!
От мостика ще сляза с чест,
край мен ако не спи бедата.

По хълм ще тръгна към река,
брезичка мила ще прегърна.
Платно в простора ще съзря,
от шепот радостен обгърнат.

Картини мили са река
и облаче, кутре игриво,
рибари, плясък на вода,
треви и птици закачливи.

Брезички в строен хоровод
с реси красиви ме обкичват,
запява цялата природа
за роден край и дом обичан.


Ударения
КОЛЕСНИЦА

От Извори отдАвна Аз
не пИя жАреща водИца.
Все пО-далЕч е мОят глАс
в отнАсящата колеснИца.

КъдЕ ме нОсите, къдЕ?
ПоспрЕте, кОнчета крилАти!
От мОстика ще слЯза с чЕст,
край мЕн акО не спИ бедАта.

По хЪлм ще трЪгна към рекА,
брезИчка мИла ще прегЪрна.
ПлатнО в простОра ще съзрЯ,
от шЕпот рАдостен обгЪрнат.

КартИни мИли са рекА
и Облаче, кутрЕ игрИво,
рибАри, плЯсък на водА,
тревИ и птИци закачлИви.

БрезИчки в стрОен хоровОд
с ресИ красИви ме обкИчват,
запЯва цЯлата прирОда
за рОден крАй и дОм обИчан.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Валентина Одинец
КОЛЕСНИЦА

Давно не пью из родника
Я обжигающей водицы.
На всё смотрю издалека
Меня умчавшей колесницы.

Куда несёшь меня, куда?
Остановитесь птицы - кони.
Сойду у мостика когда
За мною нет беды - погони.

Спущусь по горочке к реке
И обнимусь с берёзкой милой.
Увижу парус вдалеке,
Услышу шёпот шаловливый.

Мне любо зеркало реки
И облачко бегущей „лайки”,
И всплеск воды, где рыбаки,
И буйство трав, и птичек стайки.

Берёзок стройный хоровод
Серёжки дарят мне в дорогу
И всё о Родине поёт,
Любви к родимому порогу.

http://stihi.ru/2011/03/27/8634
© Свидетельство о публикации №11201176032


===============  ================  =====================

Валерий Косов „Закат”, „Залез”
Перевод: Красимир Георгиев
„ЗАКАТ”
Валерий Косов
               
ЗАЛЕЗ

Нежно слънцето галят вълните
и от облака жар се излива,
а сред острия риф на скалите
чеше хълбок морето лениво.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Валерий Косов
ЗАКАТ

Солнце медленно в море гасло,
Полыхали огнём облака,
И об острые камни скал
Лениво море чесало бока.

http://www.stihi.ru/2009/12/14/6825
© Свидетельство о публикации №11111235546

================  ===================  ==========================

Василина Иванина „Музика несправджених надiй”, „Музика на несбъднатите мечти”
Перевод: Красимир Георгиев
„МУЗИКА НЕСПРАВДЖЕНИХ НАДІЙ”
Василина Иванина
Перевод с украинского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МУЗИКА НА НЕСБЪДНАТИТЕ МЕЧТИ

Знойният ден
лениво
– е-хе-хе-хе... –
се влачи по прашния друм
през нашето село.
Отнякъде долетяло,
бяло лекомислено облаче
се залута
в безветреното небе,
– ах-ах-ах... –
загуби ориентация,
закачи своя край
за върха на стария орех
– о-хо-хо... –
и неохотно изсипа
шепа тежко сребро
върху сухия двор.
– ой-ой-ой... –
Първите силни капки
радостно звъннаха
върху едрите лозови листи.
– дзън-дзън-дзън... –
Кълнове се протегнаха на пръсти
сред повяхналата трева,
хващайки с мънички
зелени длани
веселите дъжновни капки.
– хей-хей-хей... –
И щедър-ведър плисна дъжд,
но в миг разсея се,
изчезна,
даже прахта от улицата
не прибра докрай.
– ай-ай-ай... –
Дарило късче от ръкава си
на ореха, свидливо облаче
насам-натам се запремята
и се изгуби в синевата.
– безветрие... –
А водосточните тръби-съседки
мърморят недоволно: „Няма влага,
напразно се събудихме!
И този път
концертът се отлага!”
– ох-ох-ох-о!
Превод от украински език на български език: Красимир Георгиев


Василина Иванина
МУЗИКА НЕСПРАВДЖЕНИХ НАДІЙ
                (Ескіз)

Спекотний день
мляво
– е-хе-хе-хе –
волікся порошаною дорогою
повз наше село.
Звідкись
хмаринка легковажна
приблукала
– у небі повний штиль –
– ах-ах-ах –
втратила орієнтацію
зачепилася краєчком
за вершечок старого горіха
– о-го-го –
І знехотя сипнула
пригорщу важкого срібла
на поруділе подвір’я.
– ой-ой-ой –
Перші ваговиті краплини
радісно дзенькнули
об лапате виноградне листя.
– дзінь-дзінь-дзінь –
Навшпинечки потягнувся спориш
на прив’ялому моріжку,
хапаючи крихітними
зеленими долоньками
райдужні дощинки.
– гей-гей-гей –
І враз хлюпнуло рясно, красно –
але вмить розпорошилося,
розсоталося
і навіть порохи на вулиці
не прибило.
– все-все-все –
Залишивши клапоть рукава
над горіхом,
скупа хмарка
поволі попленталася далі,
танучи у вилинялій блакиті.
– там повний штиль –
Сусідки-ринви
невдоволено буркотіли –
даремно пробудилися від сну,
і на цей раз
концерту не буде...
– ох-ох-ох-о!

© Свидетельство о публикации №11109200065

================== ========================

Виктор Гусак „Прощение”, „Прошка”
Перевод: Красимир Георгиев
„ПРОЩЕНИЕ”
Виктор Гусак
               
ПРОШКА

В живота две отдавнашни съпернички
през пролетта при гроба му се срещнаха...
Жена законна и жена отдала се –
войнишката душа над тях витаеше.

Славянки са, в сърца събрали болката,
жени две с мъж един – нали жестоко е!
Години всяка нощ им се привиждаше,
че жив е той и с другата обгрижва се.

А щерките им – в клас един, отличнички –
с еднакви роклички, с еднакви плитчици,
не криеха роднинството си трепетно
през следвоенното десетилетие...

„Годините с търпимост ни подействаха.
Сплотиха дъщерите ни семействата.
Баща си в свойте сънища повикаха...”
Синхронно две „Прощавай!” волно литнаха.

Пожара на враждата те прескочиха,
в сълзи облята, ярко грейна прошката.
На ревността не бяха вече пленнички
тез две жени, предишни две съпернички.


Ударения
ПРОШКА

В живОта двЕ отдАвнашни съпЕрнички
през пролеттА при грОба му се срЕщнаха...
ЖенА закОнна и женА отдАла се –
войнИшката душА над тЯх витАеше.

СлавЯнки са, в сърцА събрАли бОлката,
женИ две с мЪж едИн – налИ жестОко е!
ГодИни всЯка нОщ им се привИждаше,
че жИв е тОй и с дрУгата обгрИжва се.

А щЕрките им – в клАс едИн, отлИчнички –
с еднАкви рОклички, с еднАкви плИтчици,
не крИеха роднИнството си трЕпетно
през следвоЕнното десетилЕтие...

„ГодИните с търпИмост ни подЕйстваха.
СплотИха дъщерИте ни семЕйствата.
БащА си в свОйте сЪнища повИкаха...”
СинхрОнно двЕ „ПрощАвай!” вОлно лИтнаха.

ПожАра на враждАта те прескОчиха,
в сълзИ облЯта, Ярко грЕйна прОшката.
На ревносттА не бЯха вЕче плЕннички
тез две женИ, предИшни двЕ съпЕрнички.

Виктор Гусак

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Виктор Гусак
ПРОЩЕНИЕ

Две женщины, две давние соперницы…
Весной случилось у могилы встретиться.
Жена законная, жена гражданская,
А в небесах парит душа солдатская.

Две женщины-славянки, не восточные,
Один мужчина на двоих – жестоко ведь!
Который год им по ночам мерещится,
Что жив он, с ним другая рядом женщина.

Их дочери – подруги-одноклассницы,
Косички одинаковы и платьица,
Между собой родства совсем не прятали
В послевоенные пятидесятые…

„Ей также ближе к лету будет семьдесят,
И дочери давно роднятся семьями.
Десятый год отец ночами снится им.”
Синхронно два „прости” – на волю птицами.

Пожарища вражды погасло зарево,
Прощение взошло, слезами залито.
Темницу злобы покидали пленницы,
Две женщины, две бывшие соперницы.

http://stihi.ru/2010/04/05/3826
© Свидетельство о публикации №11112154718

===============  ================  =====================

Виктор Гусак „Женщины двадцатого века”, „Жените на ХХ век”
Перевод: Красимир Георгиев
„ЖЕНЩИНЫ ДВАДЦАТОГО ВЕКА”
Виктор Гусак
               
ЖЕНИТЕ НА ХХ ВЕК
                „Пред великия ум аз прекланям глава,
                пред сърцето велико – в поклон коленича!”
                Гьоте

Този век на войни и жестокости
им отне синове и съпрузи,
напоиха сълзите им горкостни
погребения, кръстове, ужаси.

Дълго плакаха, но издържаха те,
откъде тези сили огромни
да струговат, лекуват; направиха
всичко, нужно в тила и за фронта.

Този век сбра ги с мъжки професии,
призова ги към щурм в целините,
грандиозни мечти бяха сесии,
покорени и в срок, и с отличен.

Този век на семейни миграции
бе проверка за брачни устои,
и екстремни за тях ситуации
те решаваха с чест и достойно.

Затова без излишни открития,
без отправки към дати и зали
коленича в поклон пред жените ни,
в този Двайсти отминал век бдяли.

. . .
Палав юноша – Двайсет и първият –
по младешки жесток и модерен,
пак с жените съдбовно обвързан е,
от предишния век сили взели.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Виктор Гусак
ЖЕНЩИНЫ ДВАДЦАТОГО ВЕКА
                „Перед великим умом я склоняю голову,
                перед сердцем великим – преклоняю колени!”
                Гёте

Век терзал их жестокими войнами,
Отбирал сыновей и любимых,
Поливались слезами их горькими
Похоронки, кресты на могилах.

Но смогли они выплакать, вынести,
И откуда брались только силы,
Чтобы выточить, вылечить, вырастить
Всё, что нужно для фронта и тыла.

Век склонял их к неженским профессиям,
Покорять звал целинные дали,
Стройки века служили им сессией,
На отлично и вовремя сданной.

Век испытывал семьи миграцией,
Вырывал из привычных устоев,
В экстремальных порой ситуациях
Их решения были достойны.

Потому-то без всякой помпезности,
Без привязки к торжественным датам
Преклоняю колени пред женщиной,
Жившей в веке ушедшем, двадцатом.

. . .
Двадцать первый – юнец переменчивый,
Шаловливый и часто жестокий,
Он судьбою зависим от женщины,
Из двадцатого взявшей истоки.

http://www.stihi.ru/2011/01/05/4460
© Свидетельство о публикации №11111093286

===============================================

Виктор Ратьковский „О вине Болгарии”, „За виното на България”
Перевод: Красимир Георгиев
„О ВИНЕ БОЛГАРИИ”
Виктор Ратьковский
               
ЗА ВИНОТО НА БЪЛГАРИЯ
                На Красимир с уважение

Бълбука младото вино,
аз смачках гроздето и то
със свеж кипеж напълни съд,
да сбира сили в топъл кът.

А след това за пет-шест дни
в зимника хладен ще стои
и там след приказен процес
ще се превърне в чудна смес.

Ах, как спокойно, с нежен блик
в бутилки чака своя миг,
със слънчев блясък свети то
и го наричаме вино.

Славянски горд народ аз знам,
не са пияници, а там
лозята обработват с чест,
света снабдяват с радост днес.

Искрее в чаши този труд,
а хората се веселят
и пеят песни как едно
е лозе раждало вино.

Посрещат с радост всеки гост,
трапеза слагат, вдигат тост
за вечна дружба и любов
сред този свят и стар, и нов.

В прекрасната страна добре
лозя превръщат в ценен знак
и с имената на царе
гради народът Слънчев бряг.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Виктор Ратьковский
О ВИНЕ БОЛГАРИИ
                Красимиру с поклоном

Как бродит свежее вино,
вот сок был, я давил его,
и он, бурля, стекал в сосуд,
что в тёплом месте берегут.

Затем спустя всего пять дней
в холодный погреб поскорей.
И там шёл сказочный процесс,
свершилось чудо, сок исчез.

Ах, как спокойно и нежно,
стоит в бутылочке оно,
и светит солнечным огнём,
и называется вином.

Есть гордая страна славян,
но пьяниц ты не сыщешь там,
они работаю своей снабжают мир,
Чтоб стал добрей.

В бокалах светится их труд,
и за столом они поют,
про виноградник и вино,
и как досталось им оно.

И гостя встретив, одарят,
за стол радушно пригласят,
и тост поднимут за любовь,
и дружбой вас обнимут вновь.

В такой красивейшей стране,
где очень любят твёрдый знак,
и имена, как у царей,
ведь только там есть Слынчев Бряг.

http://www.stihi.ru/2011/08/29/8193
© Свидетельство о публикации №11111144743

================  ==================  ==================

Виолетта Токарь „Дочь офицера”, „Дъщерята на офицера”
Перевод: Красимир Георгиев
„ДОЧЬ ОФИЦЕРА”
Виолетта Токарь
               
ДЪЩЕРЯТА НА ОФИЦЕРА

Момиче малко си има грижи,
баща си, жалко, почти не вижда.
Той служба служи и идва рядко,
а дъщерята тъжи без татко.

За ден пристигне и заминава,
а дъщеричка се притеснява.
Очички светят, добри росички,
на мека бузка блести сълзичка.

– Отново, татко, излизаш, зная,
съвсем не искаш с мен да играеш,
кажи ми, тате, кога ще вземеш
да станеш татко за много време?

А той се смее: „Ех, ти, глупаче!”,
но с камък в гърло, май ще заплаче.
Изпраща щерка при кукли в стая
и пътьом чува: „Да поиграем!”

Защо ли татко с нас не остава?
С въздишка мама й обяснява:
„Когато, дъще, войните свършат,
Ще бъдем с татко за дълго вкъщи!”
Виолетта Токарь


Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Виолетта Токарь
ДОЧЬ ОФИЦЕРА

Такая доля досталась дочке,
Не видит папу ни днем, ни ночью.
Он служит где то, бывает редко.
А дочь без папы скучает крепко.

Придет на сутки и вновь уходит,
А дочь причины и знать не хочет.
Глаза сверкают, как две росинки,
На пухлой щечке блестит слезинка.

– Опять ты папа от нас уходишь,
Совсем со мною играть не хочешь,
Скажи, папуля, скажи когда,
Ты будешь с нами всегда всегда?

Отец смеется: „Эх ты,глупышка!”
А в горле камень, всё выше, выше.
Посадит дочку, где куклы, тряпки.
В дверях услышит: „Сыграем в прятки?!” 

Причину дочка понять не в силах.
И мать, вздыхая ей объяснила:
„Когда дочурка не будет воин.
Будет наш папа с тобой и со мною.”

http://www.stihi.ru/2010/11/03/4732
© Свидетельство о публикации №11111130143

================  ===============================

Вита Савицкая „Берлога”, „Бърлога”
Перевод: Красимир Георгиев
„БЕРЛОГА”
Вита Савицкая
               
БЪРЛОГА

За щастие трябва ли много?
Гора... и река... бърлога...
Да няма в меда отрова...
Прозорец за път... към Бога...

Погалване... с обич пълна...
От допира... нежност блика...
На воля растат на хълма
брезички, ели, офики...

В бърлогата да ухае
на празник... и на постели.
Да няма до теб... скандали
през делници и недели...

Лекуват те, щом си болен,
усмихват се, щом си весел...
Опазват добри пароли
за приказки... обич... песен...

Какво е за щастие нужно?
Гора... и река... бърлога...
Гореща вечеря вкусна...
И много любов! Премного...

Ударения
БЪРЛОГА

За щАстие трЯбва ли мнОго?
ГорА... и рекА... бърлОга...
Да нЯма в медА отрОва...
ПрозОрец за пЪт... към БОга...

ПогАлване... с Обич пЪлна...
От дОпира... нЕжност блИка...
На вОля растАт на хЪлма
брезИчки, елИ, офИки...

В бърлОгата да ухАе
на прАзник... и на постЕли.
Да нЯма до тЕб... скандАли
през дЕлници и недЕли...

ЛекУват те, щОм си бОлен,
усмИхват се, щОм си вЕсел...
ОпАзват добрИ парОли
за прИказки... Обич... пЕсен...

КаквО е за щАстие нУжно?
ГорА... и рекА... бърлОга...
ГорЕща вечЕря вкУсна...
И мнОго любОв! ПремнОго...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Вита Савицкая
БЕРЛОГА

А много ль для счастья надо?...
Лес... речку... ещё... берлогу...
Отсутствие в мёде... яда...
Окно на тропинку... к Богу...

Чтоб гладили... лишь по шёрстке...
А против неё... не смели..
Чтоб дружно росли... на горке...
Берёзы... рябины... ели...

Чтоб пахло в берлоге... сдобой...
И свежим бельём... постельным.
Ещё... не кричали... чтобы...
По будням и... воскресеньям...

Лечили... когда ты – болен...
Смеялись... когда ты – весел...
Хранили... твои пароли...
Для сказок... любви... и песен...

А много для счастья... нужно?...
Лес... речку... ещё... берлогу...
И вкусный... горячий ужин...
И много любви... премного...

http://www.stihi.ru/2011/09/01/8
© Свидетельство о публикации №11111284888

==============  ===============  ==================

Владимир Звягин „Притча о Поэте”, „Притча за поета”
Перевод: Красимир Георгиев
„ПРИТЧА О ПОЭТЕ”
Владимир Звягин
               
ПРИТЧА ЗА ПОЕТА

Живял Поет. Той много сътворил
стихотворения – почти добрички.
Опрял в небето своя поглед мил,
той драскал с умиление за всичко.

Разчитал, че Пегас е оседлал,
че е владетел на Парнас се блазнел!
Мечтаел си: кумир... Но не разбрал,
че смятал се е за велик напразно...

Умря внезапно! Вярната душа
от тялото му отдели се леко.
С пет стихосбирки сигурна бе тя,
че Божа чест са райските пътеки...

В тез стихове: „Разходки по роса”,
душата е летяла като птичка...
Но хубави ли са? Уви, не са!
Достатъчно омръзнаха на всички!

Не, няма в тези стихове конфликт,
„звезди просветват” в тях, „кръжи планета”...
Но изведнъж, о, дявол многолик,
днес дяволите хванаха Поета!

Той не разбра – какво, къде, кога,
защо пропадна тук – сред смрад и огън?
Но фактът си е факт! Затуй сега
на Дантевия ад ще се подложи!

Тук – дим и сажди, пъкъл жарко грей,
кипи вода в казана – баня „свежа”!
Рогат го ръга в кръста: – Хей, запей,
как беше там – „В гърди горят копнежи...”!

– Как в твоята душа „пламти пожар”?
– Как твоята любов „огньове пие”?
Трепереше от студ сред адска жар,
от срам, че там не може стих да скрие.

А дяволче в уши му сипва кал:
– Какво? Ти плю на хората в ушите!
Седи в казана тоз поет, разбрал,
че щампи в стиховете му са скрити.

Той спомни си как вплита в стих лъжи,
как образи и рими в лира сбира.
Като турист войната отрази,
без да напуска своята квартира!

Зовеше обществото с жалък зов,
гордееше се с пошлите си мисли.
Не знаеше какво е туй любов,
но за любов и писа, и дописва!

Поетът наш не беше лош човек,
макар че и с добро не бе известен.
Примоли се: – Нима съм тук вовек
и да изляза няма шанс да блесне?

Защо съдбата е такава гад?
Живях добре, мухите не обиждах!
Не съм очаквал да попадна в ад!
Аз мястото си вечно в рая виждах!

А дявол стар му обясни със смях:
– Там, горе, стиховете ти нефели
зачитат хората и черпят грях,
от твойта горделивост пример взели!

На враговете вадеше очи,
добро и лошо в стихове подпъхна!
А любовта без срам опорочи,
ръката ти навярно ще изсъхне!

Затуй – мълчи, в казана кротко ври,
в кипежа с грешниците се боричкай!
А Бог сред рая ще те приюти,
когато – горе – те забравят всички!

Когато никой в мислещия свят
не помни твойте мисли, твойте чувства,
и стиховете ти се изпарят,
ще дойде твоят ред оттук „да духнеш”.

И греховете ти ще опростят,
ще ги изтрие времето – така е!
И твоят ангел ще те вре в друг свят,
за теб, козела Божи, все ридае!

Подклажда адът огъня с дърва,
кипи водата, в нея ври Поетът,
страхувайки се само от това:
стиха му в нечий взор да не засвети.

Но вдъхнови се книжен бюрократ
и включи го в издателска програма.
Защо пък да не го преиздадат –
за хонорара претенденти няма!

И в памет на Поета бе избран
ден юбилеен с приз за стих-мечтата...
...А той все тъй – във врящия казан,
очаква чорт да изстуди водата!

Годините – какво? Летят! Нали
тъй писа в стиховете си Поетът!
Издателят издава за пари,
той роб на прихода е при бюджета!

Поетът, струва ми се, е призван
да не смени съдбата си посмъртна.
Ще бъде врящ затворник в ад-зандан,
докато го четат, в казан ще мърда!

Поезията – „краста” с благ рефрен,
така си е – сиди, пиши, щом трябва!
Но знай, че щом поетстваш само ден,
рискуваш векове да тънеш в ада!

***
Облита ангел сини висини
без граници при тъмно и при светло...
Как трудно е, все пак, да се спаси
изгубеният образ на поета.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Владимир Звягин
ПРИТЧА О ПОЭТЕ

Жил-был Поэт. Он много написал
Стихов – почти хороших и удачных!
Он, взглядом упираясь в небеса,
Кропал, от умиленья слёз не пряча!

Он думал, что Пегаса оседлал!
Гордился покорением Парнаса!
Мечтал: Он – Мэтр, Кумир!... Но он не знал,
Что щёки надувал, увы, напрасно!

...Он умер неожиданно легко!
Душа его от тела отделилась...
Считалось, пять томов его стихов –
Его дорога в рай, где Божья милость…

А в тех стихах – «прогулки по росе»,
И то, куда и как «душа летела»…
Всё – как у всех! Всё то, что пишут все!
Про то, что всем порядком надоело!

Нет, в тех стихах крамолы нет! Ни-ни!
В них – „тают звёзды”, „кружится планета”...
Но, вдруг, как говорил он, – Чёрт возьми, –
Забрали черти нашего Поэта!

...Он сам не понял – как и почему,
Зачем он здесь – среди огня и смрада?
Но – есть, что есть! И вот пришлось ему
Узнать всю „прелесть” „дантовского” ада!

Здесь дым и копоть, черти жгут дрова,
Кипит вода в котле – нет жарче бани!
Чёрт тычет в грудь ему – Напой слова,
Как там „в груди горел огонь желаний”?

– Какой в твоей душе „пылал пожар”?
– Как от „любви сгорал” ты каждый вечер?...
...Сгорая от стыда, поэт дрожал,
От мысли холодел, что крыть-то нечем!

Шалит чертёнок, льёт на уши грязь:
– Ну, что? ЛюдЯм поездил по ушам ты?
...Поэт сидит в котле, не кипятясь –
Его стихи – одни сплошные штампы!

Он вспомнил, как в стихах безбожно врал,
Как образы и рифмы вечно тырил!
Как про войну он выдал „на-гора”,
Не выходя из собственной квартиры!

Чуть что, мог „за глаза” сказать: „дебил”!
А сам себе умнее всех казался...
Он в жизни никого не полюбил,
Но о любви писал... и дописался!

Поэт не злой был, в общем, человек,
Хотя и добротой – не отличался.
Взмолился он: Я что, в аду – навек?
И выйти у меня не будет шанса?

За что же мне жестокий сей удел?
Ведь жил я даже мух не обижая!
Я в ад попасть нисколько не хотел!
Я думал, моё место – кущи рая!...

Но старый чёрт, сказал ему смеясь:
– Там наверху стихи твои поныне
Читают люди, впитывая грязь
Грехов твоих, а главное – гордыни!

Ты осуждал в стихах своих врагов!
И людям врал, что – хорошо, что – плохо!
А то, как ты описывал любовь,
Так лучше б у тебя рука отсохла!

Поэтому, – притухни и сиди,
Кипи, как все, но, слышь, не гадь в посуду!
Бог даст, ты сможешь даже в рай уйти,
Когда, там – наверху – тебя забудут!

Когда на свете ни одна душа
Не будет о тебе ни знать, ни думать,
Когда забудут, как ты жил, греша, –
Придёт и твой черёд отсюда „сдунуть”.

Тогда тебе грехи простятся все
Сотрёт их время – так или иначе!
Тебя твой ангел заберёт отсель
Он по тебе, козлу, поныне плачет!

…А черти добавляют огоньку,
Вода кипит, а в ней – Поэт варИтся,
Боясь лишь одного, что „наверху”,
Его стихами кто-то вдохновится!

И вдохновились! Сделали расчёт,
Переиздали нашего Поэта!
И почему бы не издать ещё? –
На гонорар-то претендентов – нету!

Отметили Поэту юбилей,
И премию, как надо, учредили!...
...А он, всё так же – там, в своём котле,
Всё ждёт, чтоб черти воду остудили!

Годам-то – что?! Летят себе и всё!
Прям, как в стихах „про жизнь”, того Поэта!...
Издатель всё издаст, что принесёт
Доход! Он – раб доходного бюджета!

Сдаётся мне, – поэту никогда
Не изменить судьбы своей посмертной!
Его удел – быть узником котла,
Пока читают этого поэта!

Поэзия, она – такая „хрень”,
Казалось бы – сиди, пиши, раз – надо!
Но, знай, что, посвятив ей только день,
Рискуешь век не выбраться из ада!

***
Летает ангел где-то в небесах,
Где нет границ меж прошлым и грядущим!...
Как трудно это, всё-таки, – спасать
Поэтов неприкаянные души!

http://www.stihi.ru/2008/05/21/438
© Свидетельство о публикации №11111077167

===============  ===============  ==================

Владимир Константинов „Этюд”, „Етюд”
Перевод: Красимир Георгиев
„ЭТЮД”
Владимир Константинов
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ЕТЮД

Более люлякът навън
над глинената хладна твърд,
белее с нежно сведен гръб
в последния си лунен сън...

Над клетка жълто-синя рее гоблен с невиждани картини,
тъй както ние, без да видим съдбата звучна, я живеем.

А зад стъклата лунен ден
трепти над водната грамада,
сърцата ни дарява с радост
и сенки нощни праща в плен.

В сапфир е странен град огрят, сребриста леност вдишва жадно
сред песните на градски врани – стопанките на този свят.

На масата кафе дими,
останки от разкоши френски,
на мрамор бял безлики фрески
с незнайна мисъл в знайни дни.

О, прах от вехти писмена, безкрайната човешка памет
оставила е светъл пламък след болки в предни времена.

Дни и години в бърз галоп
в мъгла се стелят, издимяват
и идва време за раздяла
с привичния ни хороскоп.

Животът бе необуздан! Нали такъв си го избрахме.
Живяхме ли, дали успяхме – с полвин крило, едва-едва...

Но непременно, ensemble, пак ще се срещнем, мили Боже,
да се отчайваме не може по стръмния наклон напред.

Ще стане всичко в даден срок,
не вярвайте на таз с косата!
Ще стане всичко по-понятно.
А времето е наш урок...

Шахматни фигури безброй
и блясък сив на лунни кости.
Тук на Земята сме на гости,
това не е последен бой!

Придремват тихо ръкописи, очакващи безславна тлен
в света, с богатства променен и с подобрени с бяс напитки.

А ние със звезди се борим, блестим, избухваме, множим се,
с надеждата да изпълзиме от кожата си в своя корен.

Да бъде погледът ни ведър сред странния безкрай на пътя,
в живота нека срещнем мъдро съдба от болки и победи.

Повярвай в своята съдба!

                * Ensemble (фр.) – заедно.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Константинов
ЭТЮД

Сирень, в коричневом пятне,
Застывшей и прохладной глины
– Белеет, грациозно спину
Склонив, в последнем Лунном Сне…!

Над клеткой желто-голубой, парит, холста достичь не чая
Как Мы, скользим, не замечая, Звенящей Музыки Судьбы!

А за Окошком Лунный День,
Дрожит над водною громадой,
На сердце проливая Радость,
И разгоняя Ночи Тень!

Сапфиром светится окрест, вздыхая серебристой ленью,
Внимая городскому пению, ворон, – хозяек этих мест…!

Дымится Кофе на столе,
В осколке роскоши французской,
Как мрамор белом, с мочкой узкой,
И тайной думой на челе…

О, Пыль потрепанных Страниц, где Человеческая Память
Оставила белое Пламя, исторгнув Боль из под ресниц…!

Дни, Леты, спешной чередой
Туманятся, как Дым клубятся
– Приходит Время расставаться
С привычной и чудной средой…!

 – Да, Жизнь неистова была! Как Мы Ее всею хотели
И, не беда, что не усели, совсем чуть-чуть, на пол-крыла…

Но непременно, ensemble*, Мы встретимся, Помилуй Боже,
И Нам Печалиться не гоже, на склоне Мимолетный Лет…!

Все сбудется, настанет Срок
Не верьте Бестии Костлявой!
Все сбудется, поверьте, право..,
– Примите Время, как Урок…!

Как много шахматных фигур
И карт, и блеска Лунной Кости
– Мы, на Земле, всего лишь Гости
И здесь наш не последний тур…!

На полках дремлют тихо свитки, их ожидает скромный тлен
В эпоху злачных Перемен, и Ядом вздобренных напитков…!

А Мы летим сквозь Искры Звезд.., мерцая, вспыхивая, множась..,
В надежде выскользнуть из кожи, в Места Первоначальных Гнезд…

Ну что ж, Счастливый б Путь и Свет, под Нескончаемость Дороги
Не будем к Жизни слишком строги, в Пылу Падений и побед…

ДОВЕРИМСЯ СВОЕЙ СУДЬБЕ!

                * Ensemble (фр.) – вместе.
http://www.stihi.ru/2011/04/17/9940

© Свидетельство о публикации №11109277573

=================  =================================================

Владимир Мазурин
Владимир Мазурин „Печаль и радость”, „Печал и радост”
Перевод: Красимир Георгиев
„ПЕЧАЛЬ И РАДОСТЬ - РОНДО”
Владимир Мазурин
               
ПЕЧАЛ И РАДОСТ

Печал и радост – полюси в сълза,
те светла са след тъмна полоса.
Желана и нечакана отрада.
Ако познае някой само радост,
ще зная аз, че има чудеса!

Какво ще ни изпратят небесата?
Наградата – джакпот или торнадо?
Признание? Успех? Провал безславен?
Печал и радост!

Но никой над съдбата няма власт! –
прастари мъдрости повтарям аз,
тиради кратки с истини безбродни.
И лесно като нови дрехи модни
разменят своите адреси с нас
печал и радост.


Ударения
ПЕЧАЛ И РАДОСТ

ПечАл и рАдост – пОлюси в сълзА,
те свЕтла са след тЪмна полосА.
ЖелАна и нечАкана отрАда.
АкО познАе нЯкой сАмо рАдост,
ще знАя Аз, че Има чудесА!

КаквО ще ни изпрАтят небесАта?
НагрАдата – джакпОт или торнАдо?
ПризнАние? УспЕх? ПровАл безслАвен?
ПечАл и рАдост!

Но нИкой над съдбАта нЯма влАст! –
прастАри мЪдрости повтАрям Аз,
тирАди крАтки с Истини безбрОдни.
И лЕсно като нОви дрЕхи мОдни
размЕнят свОите адрЕси с нАс
печАл и рАдост.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Владимир Мазурин
ПЕЧАЛЬ И РАДОСТЬ – РОНДО

Печаль и радость – словно полюса,
Как светлая за тёмной полоса.
Что нам желанней – тут гадать не надо.
Но если кто-то знает только радость –
Поверю, что бывают чудеса!

А что пошлют нам завтра небеса?
Что светит нам – джекпот или торнадо?
Признание? Успех? Планида задом? –
Печаль и радость!

Не удержать фортуны колеса! –
Я мудрых повторяю словеса,
Короткие, но меткие тирады, –
И так легко, как модницы наряды,
Визитные меняют адреса
Печаль и радость.

http://stihi.ru/2011/10/29/1123
© Свидетельство о публикации №11112307189

================= ================ ====================

Владимир Пилинога „Пёс”, „Пес”
Перевод: Красимир Георгиев
„ПЁС”
Владимир Пилинога
               
ПЕС

Проскубан пес, бездомно кретащ,
видя на път парче салам.
Ухаеше добре парчето
и песът бързо скокна там...

Опасности забравил, милно
присвил очи, развял език...
В муцуната получи силен
от яростен ботуш ритник.

Салама – ето го, наблизо,
но го настигна нов ритник;
с плах поглед песът го облиза,
но глад с това не утоли.

Не, той не търсеше имане,
парче салам – деликатес.
Бе гладен, много-много гладен,
с ботуш погладен този пес.
 
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Владимир Пилинога
ПЁС

Однажды пёс, бродячий, грязный,
Увидел колбасы кусок.
Шёл от кусочка запах праздный,
И пёс, подумав, быстро скок…

И все опасности забыты:
В томленье он глаза закрыл…
Но в морду сапогом сердитым
С размаха сильно получил.

А колбаса – вот здесь вот, рядом,
Но снова получив пинок,
Он съел ту колбасу лишь взглядом,
А голод утолить не смог.

Нет, он не развлеченья ради
Хотел кусочек этот съесть, –
Был голоден, ему хотелось есть, –
В ответ сапог его погладил.

http://www.stihi.ru/2011/08/04/3542
© Свидетельство о публикации №11111209420

=============== =========== =====================

Владимир Пилинога

Владимир Пилинога „Поэтесса”, „Поетеса”
Перевод: Красимир Георгиев
„ПОЕТЭССА”
Владимир Пилинога
               
ПОЕТЕСА

Плах взор към есенния ден,
дъждовна капчица самичка...
Приижда сянка... Украсен
стихът е с капнали сълзички...

Очаква точно Него днес,
не образ, от печал съставен,
и тялото му тя познава
от свойто тяло по-добре...


Ударения
ПОЕТЕСА

Плах взОр към Есенния дЕн,
дъждОвна кАпчица самИчка...
ПриИжда сЯнка... УкрасЕн
стихЪт е с кАпнали сълзИчки...

ОчАква тОчно нЕго днЕс,
не Образ, от печАл състАвен,
и тЯлото му тЯ познАва
от свОйто тЯло пО-добрЕ...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Владимир Пилинога
ПОЕТЭССА

Случайный взгляд в осенний день,
Украшенный слепой дождинкой...
И над столом её лишь тень...
Стихи, размытые слезинкой...

И ждёт конкретного Его,
Не образ, созданный в печали,
Его, чьё тело руки знали
Получше тела своего...

http://stihi.ru/2011/10/19/6485
© Свидетельство о публикации №11201034663

==============  =================== =====================


Владимир Сахарцев „Восемь роз для любимой”, „Осем рози за любимата”
Перевод: Красимир Георгиев
„ВОСЕМЬ РОЗ ДЛЯ ЛЮБИМОЙ”
Владимир Сахарцев
               
ОСЕМ РОЗИ ЗА ЛЮБИМАТА

В топла августовска нощ полето
скрива суетата на деня...

Той лети с колата по трасето,
сложил на седалката цветя.
Явно преуспяващ в етикета,
той припяваше, незапознат
с факта, че по пътя му в букета
разцъфтял е нов излишен цвят.
Осмо цвете... Но цветята с „бонус”
как бедата да предотвратят
с този от съдбата коронован
рицар на обречения път?
Позабравил страх и предпазливост,
взел под наем лудост и мечти,
той от пътя дълъг се опива
и пикапа учи да лети.
Може би съдбата пръст ще сложи...
„Ти не закъснявай! Чакам аз...” –
имаше молба в гласа й. Сложно...
Може?
            Може!
                Но не давай газ...

Но...
Телефонът с точност го обвърза.
Пътят чист е. Скоростта влече,
с близо „двеста километра” бърза!
...А наричаше я той „врабче”.
Палаво в ефира заподбира
музика – FM на поп-вълна,
и съвсем не забеляза тира,
идващ от насрещната страна...
Скърцане... Пределно късно! Трясък...
„Бърза помощ” Бог отпрати, той
нареди звездите с леден блясък
да опеят нашия герой.
...С епитафия завършва тази проза.
Плаче тя: „Защо! Кажи защо?”

А край пътя се търкалят рози –
точно осем. Четно е число.


Ударения
ОСЕМ РОЗИ ЗА ЛЮБИМАТА

В тОпла Августовска нОщ полЕто
скрИива суетАта на денЯ...

ТОй летИ с колАта по трасЕто,
слОжил на седАлката цветЯ.
Явно преуспЯващ в етикЕта,
тОй припЯваше, незапознАт
с фАкта, че по пЪтя му в букЕта
разцъфтЯл е нОв излИшен цвЯт.
Осмо цвЕте... Но цветЯта с „бОнус”
кАк бедАта да предотвратЯт
с тОзи от съдбАта коронОван
рИцар на обрЕчения пЪт?
ПозабрАвил стрАх и предпазлИвост,
взЕл под нАем лУдост и мечтИ,
тОй от пЪтя дЪлъг се опИва
и пикАпа Учи да летИ.
МОже би съдбАта прЪст ще слОжи...
„ТИ не закъснЯвай! ЧАкам Аз...” –
Имаше молбА в гласА й. СлОжно...
МОже?
            МОже!
                НО не дАвай гАз...

Но...
ТелефОнът с тОчност го обвЪрза.
ПЪтят чИст е. СкоросттА влечЕ,
с блИзо „двЕста киломЕтра” бЪрза!
...А нарИчаше я тОй „врабчЕ”.
ПАлаво в ефИра заподбИра
мУзика – fM на пОп-вълнА,
и съвсЕм не забелЯза тИра,
Идващ от насрЕщната странА...
СкЪрцане... ПредЕлно кЪсно! ТрЯсък...
„БЪрза пОмощ” БОг отпрАти, тОй
наредИ звездИте с лЕден блЯсък
да опЕят нАшия герОй.
...С епитАфия завЪршва тАзи прОза.
ПлАче тЯ: „ЗащО! КажИ защО?”

А край пЪтя се търкАлят рОзи –
тОчно Осем. ЧЕтно е числО.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Владимир Сахарцев
ВОСЕМЬ РОЗ ДЛЯ ЛЮБИМОЙ

...Тёплый бархат августовской ночи
Прятал день от вечной суеты...

Он летел по трассе что есть мочи,
Бросив на сидение цветы.
Явно преуспевший в этикете,
Напевая, он не знал о том,
Что в его изысканном букете
Лишним был раскрывшийся бутон.
Как и семь других... Сюжет не новый.
Как маршрут беды предотвратить,
Если не Фортуной коронован
Рыцарь обречённого пути?
Позабывший страх и осторожность,
Взявший одержимость напрокат,
Упиваясь лентою дорожной,
Мог бы не испытывать „пикап”.
Мог бы и судьбу... Куда – подальше...
„Не опаздывай!”, как маленький приказ.
В голосе – мольба. Ни грамма фальши!
Мог бы?
               Мог бы!
                Сбрасывая газ...

               Но
Трель звонка просила торопиться.
Пробок не было. И стрелка поползла,
На „сто семьдесят” решив остановиться.
...Он её „воробушком” назвал.
Вновь шальные мысли лезли сдуру,
Под FM, с трансляцией попсы,
Он, конечно, не заметил фуру...
Выскочив со встречной полосы,
Та металлом скрежетала... Поздно!
Вслед за Богом „скорой” не успеть.
Холодом мерцающие звёзды,
Поспешили первыми отпеть.
...Эпитафией заканчивалась проза.
Плакала: „Куда его несло?”

На обочине остались только розы –
Ровно восемь. Чётное число.

http://stihi.ru/2010/02/16/5811
© Свидетельство о публикации №11112235941

==================  ================ ===================

Владимир Смирнов-Зырин „Исповедь майора”, „Изповедта на майора”
Перевод: Красимир Георгиев
„ИСПОВЕДЬ МАЙОРА”
Владимир Смирнов-Зырин
               
ИЗПОВЕДТА НА МАЙОРА

Домът ми – родната казарма,
вечеря – кръчмата отвън.
По чашка водка – за подарък,
за разговори – лют тютюн.

След дълга служба – уволнение,
и нямам дом, пари и взор.
Изпит, отровен, изтощен съм,
днес само в празник съм майор.

Протрит кител на стол подлагам,
под масата – ботуш. И връв.
Конопената „връзка” стяга,
до мозъка не стига кръв...

И с ротата в последна среща,
присвил очи, видя казарма:
там сто лица очакват нещо,
последна заповед навярно...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Владимир Смирнов-Зырин
ИСПОВЕДЬ МАЙОРА

Мой дом – казарма и общаги,
Моя столовая – кабак.
Стаканчик водки – для отваги,
А для беседы – злой табак.

Служил-служил и вот, уволен
И нет ни дома и ни средств.
Испит, отравлен, чем-то болен,
Теперь майор – лишь в дни торжеств.

Затертый китель брошен в угол,
Под стол большие сапоги.
Пеньковый „галстук” давит туго,
Уж не получат кровь мозги...

В последний миг, он видел роты
Под козырьком, прищурив глаз:
Там сотни лиц, все ждут чего-то,
Последний видимо, ПРИКАЗ...

http://www.stihi.ru/2009/02/06/4813
© Свидетельство о публикации №11111054624

=================================================

Владислав Евсеев „Стареем”, „Стареем”
Перевод: Красимир Георгиев
„СТАРЕЕМ”
Владислав Евсеев
               
СТАРЕЕМ

Станаха по-къси зимните дни.
Трудно живота пресмятам.
Аз съм самотен. Сами светлини:
Редки звездички присвяткат –
Елф в небесата ни ще ги плени...
Ех, ако бъдем отново до лято,
Може би зиме не ще сме сами...


Ударения
СТАРЕЕМ

СтАнаха пО-къси зИмните днИ.
ТрУдно живОта пресмЯтам.
Аз съм самОтен. СамИ светлинИ:
РЕдки звездИчки присвЯткат –
Елф в небесАта ни ще ги пленИ...
Ех, ако бЪдем отнОво до лЯто,
МОже би зИме не щЕ сме самИ...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Владислав Евсеев
СТАРЕЕМ
          (Акростих)

Стали короче зимние дни.
Трудно дождаться расчета.
Ах, до чего одиноки огни:
Редкие звёздочки где-то –
Еле заметны на небе они…
Если начнётся когда-нибудь лето,
Мы о зиме не забудем одни…

http://stihi.ru/2011/12/14/2245
© Свидетельство о публикации №11112151267

================ ============== ==================

Владислав Евсеев „Ощущение старости”, „Усещане за старост”
Перевод: Красимир Георгиев
„ОЩУЩЕНИЕ СТАРОСТИ”
Владислав Евсеев
               
УСЕЩАНЕ ЗА СТАРОСТ

Ти стар си. Време ти е за покой.
Сред теб летят снежинки в късна есен.
И любовта ти в спомени безброй
ще си остане, без да грейне в песен.

И изгревите в твоето лице
със син туш бръчките ти ще оглеждат,
олово мрачно в теб ще се сбере –
невъзвръщаемо и неизбежно.

Привиквай с ритъма на старостта,
съдбата с него ще тактува дните.
Тя права е. И с тази правота
отдавна от света отдалечи те.

Защо да влизаш в кожата на друг?
Като излишен ще те разцелуват!
Любов в замяна ще превърнеш в лъст,
а тя – като лъжата – се преструва.

И ето – ще я видиш в твоя кът,
като сполука в миг ще те омае.
И ще огрее стръмния ти път
с лъча прозрачен на средлетен залез...

Ще разбереш, че ти не си Сократ,
и сам на себе си ще си признаеш:
покой, човече, вече не си млад,
не можеш призрака любов да обладаеш...

И смешно е да бдиш с тъга безумна
сред спомени далечни и измамни...
Там любовта живее само в думи,
тъмнеещи в нощта над хладен камък...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Владислав Евсеев
ОЩУЩЕНИЕ СТАРОСТИ

Ты стар. Спокойным стать тебе пора.
В тебя летят снежинки, а не камни.
Твоя любовь на кончике пера
Останется, не вылившись стихами.

Рассвет придет взглянуть в твоё лицо,
Чтоб синей тушью обвести морщины,
Чтоб лечь на плечи тягостным свинцом –
Неторопливо и неотвратимо.

Пора привыкнуть к ритмике простой,
Которую тебе судьба сулила.
Она права. И этой правотой
Давно тебя от мира отделила.

Зачем сегодня вон из кожи лезть
Лишь для того, чтоб лишним оказаться?
Твоей любви взамен явилась лесть.
Она – как ложь – умеет притворяться.

И вот – она покажется тебе
Удачей, улыбнувшейся внезапно.
Предстанет на крутой твоей тропе
Лучом прозрачным летнего заката…

И ты поймёшь, что вовсе – не Сократ,
И нужно самому себе признаться:
Ты стар, спокойным стать тебе пора
И призраком любви не обольщаться…

Смешно о прежней жизни тосковать,
Умчавшейся за дальними гудками…
Там от любви остались лишь слова,
Темнеющие на холодном камне…

http://www.stihi.ru/2011/11/03/4301
© Свидетельство о публикации №11111056672

========================================================

Геннадий Банников „Ода Стыду”, „Ода за срама”
Перевод: Красимир Георгиев
„ОДА СТЫДУ”
Геннадий Банников
               
ОДА ЗА СРАМА

Срамът ни става все по-малко.
Лъжи и гаври се множат.
А селянинът изругал би,
ако безчестно го държат.
Уви, усмивките фалшиви
не знаят що е срам, а ние
пълзиме – охлюви лениви,
и като риби в гьол се крием.

Срамът ни кротко си замина,
от непотребност оглуша
такъв – и болничък, и хилав,
лош камък в нашата душа...

От изчервяване се пазим.
Безсрамникът без съд седи.
О, събуди се, Стенка Разин,
разкъсай риза на гърди;
и столицата в срам да тъне,
че всяка пришка лъсва там.
И нека селянинът жъне,
без за страна да чувства срам.


Ударения
ОДА ЗА СРАМА

СрамЪт ни стАва всЕ по-мАлко.
ЛъжИ и гАври се множАт.
А сЕлянинът изругАл би,
акО безчЕстно го държАт.
УвИ, усмИвките фалшИви
не знАят щО е срАм, а нИе
пълзИме – Охлюви ленИви,
и като рИби в гьОл се крИем.

СрамЪт ни крОтко си замИна,
от непотрЕбност оглушА
такЪв – и бОлничък, и хИлав,
лош кАмък в нАшата душА...

От изчервЯване се пАзим.
БезсрАмникът без сЪд седИ.
О, събудИ се, СтЕнка РАзин,
разкЪсай рИза на гърдИ;
и стОлицата в срАм да тЪне,
че всЯка прИшка лЪсва тАм.
И нЕка сЕлянинът жЪне,
без за странА да чУвства срАм.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Геннадий Банников
ОДА СТЫДУ

Процент упал – стыда всё меньше.
Всё больше мелочи и лжи.
Крестьянин выругался б, ежель,
Как пресмыкающийся жил.
Увы, холщёвые улыбки
Стыда не ведают, а мы –
Ползём – садовые улитки,
Плывём – озёрные сомы.

Ушёл наш стыд, не оглянувшись.
Он за ненадобность ушёл –
Такой больной, такой ненужный…
Обида – камень за душой.

Краснеют только кремль и раки
Там, где бесстыжий несудим.
Проснись скорее Стенька Разин,
Порви рубаху на груди,
Верни нам стыд в столицу нашу –
Там каждый прыщ гибэдэдяст.
И пусть тогда крестьянин пашет,
За государство не стыдясь.

http://www.stihi.ru/2011/05/13/5281
© Свидетельство о публикации №11112190544


Геннадий Банников „Дуэль”, „Дуел”
Перевод: Красимир Георгиев
„ДУЭЛЬ”
Геннадий Банников
               
ДУЕЛ
                „...но календарът замръзна и замлъкна...”
                Yandel

От студ заплака календарът днес.
А ние с теб сме за дуел готови,
в полето чисто стародавна чест
ще защитим за себе си отново.

Тъжнее календарната печал,
ледът в реката пука примирено.
„Готови!” – секундантът закрещя
и даде знак за старт с ръце студени.

Скъсихме бавно този страшен път,
прицелихме се точно, сред мъглите...
Улучихме се... В лявата си гръд!
Ранен бях тежко аз. А ти убита.


Ударения
ДУЕЛ

От стУд заплАка календАрът днЕс.
А нИе с тЕб сме за дуЕл готОви,
в полЕто чИсто стародАвна чЕст
ще защитИм за сЕбе си отнОво.

ТъжнЕе календАрната печАл,
ледЪт в рекАта пУка примирЕно.
„ГотОви!” – секундАнтът закрещЯ
и дАде знАк за стАрт с ръцЕ студЕни.

СкъсИхме бАвно тОзи стрАшен пЪт,
прицЕлихме се тОчно, сред мъглИте...
УлУчихме се... В лЯвата си грЪд!
РанЕн бях тЕжко Аз. А тИ убИта.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Геннадий Банников
ДУЭЛЬ
                „...но календарь замерз и замолчал...”
                Yandel

От холода заплакал календарь.
Ходили на дуэль с тобой сегодня
Во чисто поле, как бывало встарь,
Когда друг другу кто-то неугоден.

Скулила календарная печаль,
Трещал ледок в реке под облаками.
Готовьтесь! – заряжающий кричал,
Потом взмахнул холодными руками.

И мы сходились медленно с тобой
И целились в отчаяннном тумане...
Попали оба... Оба в левый бок.
Но ты – убита. Я же только ранен.

http://stihi.ru/2008/11/25/3130
© Свидетельство о публикации №11112194183


Геннадий Банников „Учусь летать на старенькой метле”, „Аз на метла се уча да летя”
Перевод: Красимир Георгиев
„УЧУСЬ ЛЕТАТЬ НА СТАРЕНЬКОЙ МЕТЛЕ”
Геннадий Банников
               
АЗ НА МЕТЛА СЕ УЧА ДА ЛЕТЯ

От своите вериги се откъсва
планетата – изкризва мисълта.
Спасяващ лични радости и мъки,
аз на метла се уча да летя.
Изчезват дълбините... Странно време!
Ще трябва пак назад да отпълзя.
Дребнеят хора, рими, настроения,
реки дребнеят, раци, небеса.
Въздишам в страх – повърхностно и плахо,
с негръден тембър – земна плитчина.

Макар че утре залез пак ще чакам,
над мислите ще плува пак луна.


Ударения
АЗ НА МЕТЛА СЕ УЧА ДА ЛЕТЯ

От свОите верИги се откЪсва
планЕтата – изкрИзва мисълтА.
СпасЯващ лИчни рАдости и мЪки,
аз на метлА се Уча да летЯ.
ИзчЕзват дълбинИте... СтрАнно врЕме!
Ще трЯбва пАк назАд да отпълзЯ.
ДребнЕят хОра, рИми, настроЕния,
рекИ дребнЕят, рАци, небесА.
ВъздИшам в стрАх – повЪрхностно и плАхо,
с негрЪден тЕмбър – зЕмна плитчинА.

МакАр че Утре зАлез пАк ще чАкам,
над мИслите ще плУва пАк лунА.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Геннадий Банников
УЧУСЬ ЛЕТАТЬ НА СТАРЕНЬКОЙ МЕТЛЕ

С цепи, как пёс, срывается планета –
Натянут нерв и мысли набекрень.
Свои спасая радости и беды,
Учусь летать на старенькой метле.
Уходит глубина… Такое время.
Мне б отползти немножечко назад.
Мельчают люди, рифмы, настроения.
Мельчают реки, раки, небеса.
Мой вдох – такой поверхностный, несмелый.
И тембр – не глубокий, не грудной.

Хотя бы солнце завтра там же село
И месяц так же плыл над головой.

http://stihi.ru/2011/12/10/9164
© Свидетельство о публикации №11112200026

================= ============ ==================

Григорий Фёдоров


Григорий Фёдоров „Декабрьский дождь”, „Декемврийски дъжд”
Перевод: Красимир Георгиев
„ДЕКАБРЬСКИЙ ДОЖДЬ”
Григорий Фёдоров
               
ДЕКЕМВРИЙСКИ ДЪЖД

Редеят телефоните в бележника,
задрасканите имена множат се –
приятели, с които в дните трепетни
без трудности общуваше душата.
Дъждът изписва имена и дати в сняг,
снегът от черна мъка се стопява
и болка призори в реда се вплита пак,
а вятър декемврийски продължава.

Усещаш в странна памет тази истина,
че идва миг на тягостна раздяла,
приятели ще те зачеркнат в списъка
с последна точка, след реда изгряла.
В небитието в миг ще се разтвориш ти,
с живота сякаш кратка среща нямал,
и с пух блестящ ще засълзят тополите,
и пух на чужди рамене ще пада.

Животът е такъв, привикваме с това,
под вечна синева на небосклона
си мислим, че безсилна е смъртта
да скрие телефонния ни номер.
Щом живи сме, смъртта ни е мираж
и мъртвите за туй не ще ни съдят,
така устроен е животът наш
и другояче няма и да бъде.

Не греят празниците с весела дъга
за този, който спрял е да се смее,
той помни всичко, с делнична тъга
за липсващи приятели более.
Светлик човешки този дъжд руши,
дъждът в декември е поличба тъмна...
Но чаша мълчаливо пресуши
и пожелай на живите да съмне.


Ударения
ДЕКЕМВРИЙСКИ ДЪЖД

РедЕят телефОните в белЕжника,
задрАсканите именА множАт се –
приЯтели, с коИто в днИте трЕпетни
без трУдности общУваше душАта.
ДъждЪт изпИсва именА и дАти в снЯг,
снегЪт от чЕрна мЪка се стопЯва
и бОлка прИзори в редА се вплИта пАк,
а вЯтър декемврИйски продължАва.

УсЕщаш в стрАнна пАмет тАзи Истина,
че Идва мИг на тЯгостна раздЯла,
приЯтели ще те зачЕркнат в спИсъка
с послЕдна тОчка, след редА изгрЯла.
В небитиЕто в мИг ще се разтвОриш ти,
с живОта сЯкаш крАтка срЕща нЯмал,
и с пУх блестЯщ ще засълзЯт топОлите,
и пУх на чУжди раменЕ ще пАда.

ЖивОтът е такЪв, привИкваме с товА,
под вЕчна синевА на небосклОна
си мИслим, че безсИлна е смърттА
да скрИе телефОнния ни нОмер.
Щом жИви сме, смърттА ни е мирАж
и мЪртвите за тУй не щЕ ни сЪдят,
такА устрОен е живОтът нАш
и другоЯче нЯма и да бЪде.

Не грЕят прАзниците с вЕсела дъгА
за тОзи, кОйто спрЯл е да се смЕе,
той пОмни всИчко, с дЕлнична тъгА
за лИпсващи приЯтели болЕе.
СветлИк човЕшки тОзи дЪжд рушИ,
дъждЪт в декЕмври е полИчба тЪмна...
Но чАша мълчалИво пресушИ
и пожелАй на жИвите да сЪмне.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Григорий Фёдоров
ДЕКАБРЬСКИЙ ДОЖДЬ

Всё меньше телефонов в книжке записной,
Всё больше перечёркнутых фамилий,
Всех тех, кого я знал, кто дружен был со мной,
С кем мог душой общаться без усилий.
Дождь пишет имена и даты на снегу
Декабрьский снег, от чёрной грусти тает
И боль вплетается в рассветную строку
И ветер декабря не затихает.

Как странно понимать, что скоро за тобой
Придёт мгновенье скорбного прощанья
И вычеркнут тебя из книжки записной
Поставив точку в строчке расставанья. 
И вычеркнут тебя из книги бытия,
Как будто не было короткой с жизнью встречи
И пухом белым заслезятся тополя
И упадёт он, на чужие плечи.

Устроена так жизнь, мы привыкаем жить
Любуясь синевою небосклона,
Не в силах смерть из жизни удалить,
Как номер семизначный телефона.
Пока мы живы, эфемерна смерть,
Нас мёртвые за это не осудят,
Устроена так жизни круговерть
И, по-другому никогда не будет.

Кануны праздников не смогут изменить,
Того, кто разучился улыбаться,
Кто помнит всё и не сумел забыть,
Всех тех с кем никогда не повстречаться.
С ушедшим светом неразрывна нить,
Декабрьский дождь – печальная примета…
И можно молча рюмку осушить
И всем живущим пожелать рассвета.

http://stihi.ru/2011/12/27/2870
© Свидетельство о публикации №11201014034

=============== ============= ====================

Евгений Глебов-Крылов „Стоп-кадр”, „Стоп кадър”
Перевод: Красимир Георгиев
„СТОП-КАДР”
Евгений Глебов-Крылов

СТОП КАДЪР

Не с младостта, от детство
  не късай този мит,
    между мечти и бедствия
      спокойно премини.
        Животът е прекрасен,
          съдбата не кори,
            грей като първокласник,
              в тревата гръб опри.

Дори да няма изход,
  търси небесен дар –
    и всяко утро искай
      от чудесата цяр.
        Сред улици горещи
          или в среднощен хлад
            с очи младежки срещай
              добрия грохнал свят.
 
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Евгений Глебов-Крылов
СТОП-КАДР

Не с юностью, а с детством,
  Не разрывая связь,
    Меж радостей и бедствий
      Пройди, не торопясь.
        Взгляни: как мир прекрасен,
          Не сетуй на судьбу,
            Ликуй, как первоклассник,
              Упав спиной в траву.

Пусть нет конца иного,
  Прими, как дар небес –
    Ждать с каждым утром новым
      Рождения чудес.
        На тротуарах людных ли,
          В тиши ночных квартир
            Смотри глазами юными
              На этот старый мир.

http://www.stihi.ru/2010/07/21/5943
© Свидетельство о публикации №11111126537

=========== =============== ===============================

Евгений Петропавловский „Уходят лучшие друзья, сгорают, словно свечи”, „Изчезват най-достойните сред нас”
Перевод: Красимир Георгиев
„УХОДЯТ ЛУЧШИЕ ДРУЗЬЯ, СГОРАЮТ, СЛОВНО СВЕЧИ...”
Евгений Петропавловский
               
ИЗЧЕЗВАТ НАЙ-ДОСТОЙНИТЕ СРЕД НАС

Изчезват най-добрите днес, изгарят като свещи,
преливат в нищото, в тъмницата зад облак бял;
те няма да възкръснат, няма да ги върнем вече...
Пост фактум съдията висш присъда е издал,
защото техните съдби ни действат непонятно
и с множество очи следят безумния ни друм.
Гори, гори, гори пелин... И няма на земята
пирон за всеки нов Христос – единствено куршум.
Изчезват най-достойните сред нас, нетърпеливо
в незнаен миг, в незнаен час – към граници небесни.
И снимки в профил и в анфас се губят сред архива.
Но ние следваме ги с техни стихове и песни...


Ударения
ИЗЧЕЗВАТ НАЙ-ДОСТОЙНИТЕ СРЕД НАС

ИзчЕзват нАй-добрИте днЕс, изгАрят като свЕщи,
прелИват в нИщото, в тъмнИцата зад Облак бЯл;
те нЯма да възкрЪснат, нЯма да ги вЪрнем вЕче...
Пост фАктум съдиЯта вИсш присЪда е издАл,
защОто тЕхните съдбИ ни дЕйстват непонЯтно
и с мнОжество очИ следЯт безУмния ни дрУм.
ГорИ, горИ, горИ пелИн... И нЯма на земЯта
пирОн за всЕки нОв ХристОс – едИнствено куршУм.
ИзчЕзват нАй-достОйните сред нАс, нетърпелИво
в незнАен мИг, в незнАен чАс – към грАници небЕсни.
И снИмки в прОфил и в анфАс се гУбят сред архИва.
Но нИе слЕдваме ги с тЕхни стИхове и пЕсни...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Евгений Петропавловский
УХОДЯТ ЛУЧШИЕ ДРУЗЬЯ, СГОРАЮТ, СЛОВНО СВЕЧИ...

Уходят лучшие друзья, сгорают, словно свечи,
перетекают в никуда, в тюрьму и за бугор;
и возвратиться к ним нельзя, и воскресить их нечем...
Пост фактум горний судия подпишет приговор,
поскольку равенству лучей мешают судьбы эти,
в которых множество очей у каждого стыда.
Горит, горит полынь ночей... И нет на всей планете
гвоздей на каждого Христа – лишь пуля и звезда.
Уходят лучшие из нас, до боли торопливо:
в какой-то миг, в какой-то час – к далёким рубежам.
И фото в профиль и анфас теряются в архивах.
И мы пожизненно идём к их песням и стихам...

http://www.stihi.ru/2010/04/21/4528
© Свидетельство о публикации №11112170468

================ =================== ======================

Евгений Подаков „Спящая женщина”, „Спяща жена”
Перевод: Красимир Георгиев
„СПЯЩАЯ ЖЕНЩИНА”
Евгений Подаков
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СПЯЩА ЖЕНА

Спяща на измачкана постеля,
устните – от буен извор блик.
С нежни косъмчета тялото златее
в погледа на нощния аплик.

Светлина и сянка я обгрижват,
мирно поделили форми мили.
Ангелите могат да завиждат,
жадна нега и покой открили.

Другото е сякаш нереално –
топлина, мечти... И може би
всичко сбира тази малка спалня.
Любовта тук също се отби...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Евгений Подаков
СПЯЩАЯ ЖЕНЩИНА

Спящая, на скомканной постели,
Губы – приоткрытые слегка.
Нежные волосики на теле
Золотятся в свете ночника.

Свет и тень, все милые изгибы
Мирно поделили меж собой.
Ангелы завидовать могли бы
Видя эту негу и покой.

Остальное – будто нереально
Мир мечты, и женского тепла.
Всё вместила маленькая спальня
И любовь – на огонёк зашла...

http://www.stihi.ru/2011/07/25/5579
© Свидетельство о публикации №11110095507


Евгений Швачкин „Саксофон”, „Саксофон”
Перевод: Красимир Георгиев
„САКСОФОН”
Евгений Швачкин
               
САКСОФОН

Пързаляхме се по дъгата –
издигахме души крилати.
Любовният ни страстен стон
преля в напевен саксофон.
Между небето и земята...

А саксофонът пя и плака,
като жабок игриво квака.
И се отвори вход богат
към огледалния ни свят,
където славят красотата.

А после сакс и секс се сляха,
в телата музика разляха.
Медът от полет нажежен
в магнетофон бе претворен,
за да подслажда красотата...


Ударения
САКСОФОН

ПързАляхме се по дъгАта –
издИгахме душИ крилАти.
ЛюбОвният ни стрАстен стОн
прелЯ в напЕвен саксофОн.
МеждУ небЕто и земЯта...

А саксофОнът пЯ и плАка,
катО жабОк игрИво квАка.
И се отвОри вхОд богАт
към огледАлния ни свЯт,
къдЕто слАвят красотАта.

А пОсле сАкс и сЕкс се слЯха,
в телАта мУзика разлЯха.
МедЪт от пОлет нажежЕн
в магнетофОн бе претворЕн,
за да подслАжда красотАта...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Евгений Швачкин
САКСОФОН

С тобой на радуге катались –
то поднимались, то спускались. 
И наш любовный страстный стон
переливался в саксофон.

Мы – между небом и землёю… 

А саксофон то пел, то плакал, 
то царь-лягушкой нежно квакал.
И открывался тот портал
в пересечении зеркал,

что красотою величают.   
 
Вдруг сакс и секс объединились,
тела в аккордах растворились.
Добавим меди наш накал, 
магнитофон чтоб не устал

подглядывать за всем красивым…

http://stihi.ru/2011/12/11/1828
© Свидетельство о публикации №11201176066

=============== ================= ==============

Екатерина Маркова-Байрач „Настоящая корова”, „Истинска крава”
Перевод: Красимир Георгиев
                Стихи для детей
„НАСТОЯЩАЯ КОРОВА”
Екатерина Маркова-Байрач
               
ИСТИНСКА КРАВА

С апетит похапва крава
клонки, плодове, тревички.
За да бъде дълго здрава,
пие изворна водичка.

Истинската дойна крава
с благодарност грижи чака,
на стопанката ще дава
цели двайсет литра мляко!


Ударения
ИСТИНСКА КРАВА

С апетИт похАпва крАва
клОнки, плодовЕ, тревИчки.
За да бЪде дЪлго здрАва,
пИе Изворна водИчка.

Истинската дОйна крАва
с благодАрност грИжи чАка,
на стопАнката ще дАва
цЕли двАйсет лИтра млЯко!
 
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Екатерина Маркова-Байрач
НАСТОЯЩАЯ КОРОВА

С аппетитом ест корова
Ветки, ягоды и травку.
Чтобы быть всегда здоровой,
Воду пьёт из родника.

Настоящая корова,
Благодарная за ласку,
Даст хозяйке со сноровкой
Литров двадцать молока!

http://stihi.ru/2011/12/17/3893
© Свидетельство о публикации №11201038594

=========== ============== ===================

Елена Крейнина – Яленка „Котовасия”, „Котовасия”
Перевод: Красимир Георгиев
„КОТОВАСИЯ”
Елена Крейнина – Яленка
               
КОТОВАСИЯ

Неопитан чай.
Неочакван жест.
Неизвестен звук.
Непонятен стон.
Час за миг продай.
Туй е мой протест.
Паяк вплита тук
време в унисон.

Позабравен взор.
Позатихнал смях.
Посветена нощ.
Вдруги ден потоп.
Слончета под строй.
Сред ефира грях.
Приказки без мощ,
в думите ми стоп.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Елена Крейнина – Яленка
КОТОВАСИЯ

Недопитый чай
Незнакомый жест
Неизвестный звук
Непонятный сон
Ходики стучат
Это мой протест
Сеть плетет паук
Стрелкам в унисон

Позабытый взгляд
Полустертый смех
Посвященье в ночь
Послезавтра стоп
Все слонята в ряд
В теле жажды грех
Воду что толочь
В ступе ступор слов

http://www.stihi.ru/2011/11/03/5712
© Свидетельство о публикации №11111064081

===============================================

Елена Ларская „Отчий дом”, „Бащин дом”
Перевод: Красимир Георгиев
„ОТЧИЙ ДОМ”
Елена Ларская
               
БАЩИН ДОМ

Бащин дом мой, здравей, колко много лета
тук не идвах на гости при младост щастлива;
по съдба пилигрим, аз през родния праг
днес пристъпвам... Сърцето ми в болка се свива...

Аз ще бъда с теб само за ден и за нощ,
в тишина и покой ще си спомням за мама,
за вкуса на пирога, за люляк в разкош,
за момчета, целувки и радост голяма...

Как живя ти без мен? Как скуча досега?
Как тъгува през нощите сам и печален?
Паяк мрежа опънал е в тази тъга,
на горчивите спомени бил си отдаден...

За възторга си спомняш, за волен каприз,
куче палаво джавка, а коте приглася...
И за сочния борш в нов китайски сервиз,
който с грижа стопанката в длани поднася...

Туй е всичко... Ще тръгвам, прощавай, дела...
Ще приседна на пейката, в края й само...
Нежност шеметна в топлата родна среда
ще почувства сърцето... Пак гледа ме мама...

Ще изскърца самотно след мен бащин дом,
ще въздъхне дълбоко... В сърце жар ще блесне...
За раздяла ще маха с кристално крило
пеперуда, прелитаща в моето детство...


Ударения
БАЩИН ДОМ

БАщин дОм мой, здравЕй, кОлко мнОго летА
тук не Идвах на гОсти при млАдост щастлИва;
по съдбА пилигрАм, аз през рОдния прАг
днес пристЪпвам... СърцЕто ми в бОлка се свИва...

Аз ще бЪда с теб сАмо за дЕн и за нОщ,
в тишинА и покОй ще си спОмням за мАма,
за вкусА на пирОга, за лЮляк в разкОш,
за момчЕта, целУвки и рАдост голЯма...

Как живЯ ти без мЕн? Как скучА досегА?
Как тъгУва през нОщите сАм и печАлен?
ПАяк мрЕжа опЪнал е в тАзи тъгА,
на горчИвите спОмени бИл си отдАден...

За възтОрга си спОмняш, за вОлен капрИз,
кУче пАлаво джАвка, а кОте приглАся...
И за сОчния бОрш в нов китАйски сервИз,
кОйто с грИжа стопАнката в длАни поднАся...

Туй е всИчко... Ще трЪгвам, прощАвай, делА...
Ще присЕдна на пЕйката, в крАя й сАмо...
НЕжност шЕметна в тОплата рОдна средА
ще почУвства сърцЕто... Пак глЕда ме мАма...

Ще изскЪрца самОтно след мЕн бАщин дОм,
ще въздЪхне дълбОко... В сърцЕ жар ще блЕсне...
За раздЯла ще мАха с кристАлно крилО
пеперУда, прелИтаща в мОето дЕтство...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Елена Ларская
ОТЧИЙ ДОМ

Здравствуй отчий мой дом, сколько лет, сколько зим,
Не была я в гостях у забытого счастья,
Я к родному порогу, судьбы пилигрим,
Подхожу... Сердце давит мне болью щемящей...

Я сегодня с тобой, лишь один только день,
Проведу в тишине по былому тоскуя,
Вспомню маму и вкус пирогов, и сирень,
И мальчишку, и чувственный жар поцелуя...

Как ты жил без меня? Как скучал здесь один?
Как ночами грустил, одиноко печалясь,
От тоски зарастал сединой паутин,
Горькой памятью в прошлую жизнь возвращаясь...

Вспоминал шум и гам, детский радостный визг,
Лай шального щенка и мяуканье кошки...
И наваристый борщ, и китайский сервиз,
Что хозяйка тайком вытирала ладошкой...

Вот и всё... Мне пора, извини, но дела...
На скамейку присяду, на краешек самый...
И щемящую нежность, родного тепла,
Вдруг почувствую сердцем... И взгляд своей мамы...

Половицей мне скрипнет во след отчий дом
И вздохнёт тяжело, обожжёт моё сердце...
На прощанье помашет хрустальным крылом
Пролетевшая бабочка, родом из детства...

http://www.stihi.ru/2010/11/12/7596
© Свидетельство о публикации №11112015590

====================== ============== =================

Иван Чайка „Сколько звездочек и света”, „Колко радост и звездички”
Перевод: Красимир Георгиев
„СКОЛЬКО ЗВЕЗДОЧЕК И СВЕТА”
Иван Чайка
               
КОЛКО РАДОСТ И ЗВЕЗДИЧКИ

Колко радост и звездички
грейнаха сред парка жив!
Със снежинките елхичка
затанцува танц красив.

И новогодишно блика
чудна вест с чудесен плод:
Междузвездните светлици
в танц – планетен хоровод.

А луната с поглед ярък
на върха фенер зажари.
Няма по-добър подарък...
Празник, снежко, януари.


Ударения
КОЛКО РАДОСТ И ЗВЕЗДИЧКИ

КОлко рАдост и звездИчки
грЕйнаха сред пАрка жИв!
Със снежИнките елхИчка
затанцУва тАнц красИв.

И новогодИшно блИка
чУдна вЕст с чудЕсен плОд:
МеждузвЕздните светлИци
в тАнц – планЕтен хоровОд.

А лунАта с пОглед Ярък
на върхА фенЕр зажАри.
НЯма пО-добЪр подАрък...
ПрАзник, снЕжко, януАри.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Иван Чайка
СКОЛЬКО ЗВЕЗДОЧЕК И СВЕТА

Сколько звездочек и света:
В парке елочка зажглась.
И снежинками согрета,
С ними танцем увлеклась.

К новогоднему гулянью
Чудной новостью с высот
Звезд далекое сиянье:
Межпланетный хоровод.

А луны, горевшей ярко,
На макушечке фонарь –
Лучше не было подарка...
Новый год, снежок, январь.

http://stihi.ru/2011/12/18/5973
© Свидетельство о публикации №11112210025

============== ============== ===================

Игорь Белкин „О, женщины, безумство ваше имя!”, „О, вий, жени, копнеж е вашто име”
Перевод: Красимир Георгиев
„О, ЖЕНЩИНЫ, БЕЗУМСТВО ВАШЕ ИМЯ!”
Игорь Белкин

О, ВИЙ, ЖЕНИ, КОПНЕЖ Е ВАШТО ИМЕ

О, вий, жени, копнеж е вашто име!
В страната на мъгливите мечти
мираж е таз любовна пантомима
и няма място за любов почти!
Тук всяка крачка времето познава
в пространство са споени миг и час
и Онзи, който днес ви обладава,
за друга отреден е, не за вас,
а вие сте случайност в свят безчувствен,
способен да захрани с блян и зов
реалността, където ще ви сдъвче
сред пустота, маскирана в любов
на поглед чужд и чужди обещания
за вечна обич в мъжките сърца...

Отново избледняват сенки яростни
на бледите ви чакащи лица...
Не вярвате в това...
А и не трябва,
не съм наставник за добри дела.
Душата като чепка грозде пада
в ръцете на капризната съдба;
възкликвайки: „Аз твоя съм, любими!” –
копнейте чудо в този страстен знак;
поредна роля в тази пантомима,
несъвместима с бляновете пак...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Игорь Белкин
О, ЖЕНЩИНЫ, БЕЗУМСТВО ВАШЕ ИМЯ!

О, женщины, безумство ваше имя!
Поймите, что в стране туманных грёз
Нет места для любовной пантомимы
И всё воспринимается всерьёз!
Здесь каждый шаг заранее размечен,
В пространство впаян каждый миг и час,
И Некто, обнимающий за плечи,
Назначен для другой, но не для вас,
А вы случайность в ощутимом мире,
Способном на рождение мечты
В реальности, где можно растранжирить
Себя, не ощущая пустоты
Чужого взгляда или уверений
О вечности любви в мужских сердцах...

Опять бликуют яростные тени
На бледной искажённости лица –
Вы не хотите верить...
И не надо,
Наставником мне никогда не быть,
Вам проще падать гроздью винограда
В ладони переменчивой судьбы
И восклицать: я ваша, мой любимый! –
Закрыть глаза и чуда ожидать,
И принимать участье в пантомиме,
Не совмещённой с грёзами опять...

http://www.stihi.ru/2009/02/06/51
© Свидетельство о публикации №11111100026

=======================================================

Игорь Кинг „Я”, „Аз”
Перевод: Красимир Георгиев
„Я”
Игорь Кинг
               
АЗ

Не зъл. Брюнет. Изцяло бял и пухкав.
Със стиховете се заех от скука –
ръцете ме сърбяха да пописвам.
Не съм аз изрод лош. Морално чист съм.

Като акин възпявам всичко зримо.
Не шовинист. Не пацифист. И все пак
с добричките опитвам да се сливам,
макар че от доброто си изпатих.

Не търся жалост, нито се оплаквам.
Без фобии съм, благ съм. Но с молитва
към всеки друг: В бюфета мойто сладко
да си стои. Не пипай! Не опитвай!


Ударения
АЗ

Не зЪл. БрюнЕт. ИзцЯло бЯл и пУхкав.
Със стИховете се заЕх от скУка –
ръцЕте ме сърбЯха да попИсвам.
Не сЪм аз Изрод лОш. МорАлно чИст съм.

Като акИн възпЯвам всИчко зрИмо.
Не шовинИст. Не пацифИст. И всЕ пак
с добрИчките опИтвам да се слИвам,
макАр че от добрОто си изпАтих.

Не тЪрся жАлост, нИто се оплАквам.
Без фОбии съм, блАг съм. Но с молИтва
към всЕки дрУг: В бюфЕта мОйто слАдко
да си стоИ. Не пИпай! Не опИтвай!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Игорь Кинг
Я

Не злой. Брюнет. Весь белый и пушистый.
Стихосложеньем занялся со скуки –
Давненько на стихи чесались руки.
Собою не урод. Морально чистый.

Акыном воспеваю всё  что вижу.
Не шовинист. Не пофигист. Но всё же
К хорошеньким стараюсь быть поближе,
За что страдал лицом (а кто-то рожей).

Ни жалости к себе, ни снисхожденья.
К другим не строгий и живу без фобий.
Но, если хочешь жить – моё варенье
Оставь в шкафу. Не трогай! И не пробуй!

http://www.stihi.ru/2002/10/25-93
© Свидетельство о публикации №11112025398

============== ================== =============

Игорь Шимановский „Мамины глаза”, „Очите на мама”
Перевод: Красимир Георгиев
„МАМИНЫ ГЛАЗА”
Игорь Шимановский
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ОЧИТЕ НА МАМА

Мамини очи те чакат...
Ти вратата отвори –
утешение в тъгата,
лъч от радостни игри.

През усмивка ще въздъхне,
а в очите й печал:
Ти си, синко, непослушен,
дълго тук не си седял...

Ти звъни, пиши ми, сине,
тежко е да си самичка...
Ще напиша – ще замине
там при мама мойто листче.

С нежна ласка ме задържа:
Похапни и ще ти мине.
Нямам време, мамо, бързам...
Дълго скита, сядай, сине!

Мамини очи ме чакат,
ще отворя, влизам там...
Утешение в тъгата
аз намирах в този храм.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Игорь Шимановский
МАМИНЫ ГЛАЗА

Мамины глаза встречали...
Двери в дом открой скорей –
Утешение в печали,
Лучик радости моей.

Улыбнётся грустно мама
И тихонечко вздохнёт:
Ты, сынок, такой упрямый,
А у мамы не был год...

Ты звони, пиши, сыночек,
Маме тяжело одной...
Напишу – летит листочек
Издалёка в дом родной.

Приласкает, успокоит:
Сядь, поешь и грусть пройдёт.
Мама, тороплюсь, не стОит...
Сядь, сынок, ты не был – год.

Мамины глаза встречали,
Только дверь откроешь в дом.
Утешение в печали
Находил я в доме том.
http://www.stihi.ru/2011/07/02/6462

© Свидетельство о публикации №11109264197

================== ==============================

Константин Ключников „Мне ваших истин не понять”, „Аз мислите ти не разбрах”
Перевод: Красимир Георгиев
„МНЕ ВАШИХ ИСТИН НЕ ПОНЯТЬ”
Константин Ключников
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

АЗ МИСЛИТЕ ТИ НЕ РАЗБРАХ

Аз мислите ти не разбрах,
не виждам в намеците истини.
Не можем времето назад
да върнем и контрабандистки
през границата с грешен флаг
да пренесем трохите щастие.
Не ще запеем заедно пак
под ритъма на страсти властни.

Кой сбърка? Имаше вина
в упойката на бивши чувства.
Ний двама бяхме във война
и химн в сърцата си не чухме.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Константин Ключников
МНЕ ВАШИХ ИСТИН НЕ ПОНЯТЬ

Мне ваших истин не понять
И не принять межстрочных смыслов.
Не обратится время вспять
И нет таких контробандистов
Чтоб эту грань преодалеть,
Перенести крупицы счастья.
Нам не придется вместе петь
Под ритм ударов на запястье.

Кто виноват? Вина в вине,
В дурмане чувств увы минувших.
Мы оба были на войне
Не слушая сердец поющих.

http://www.stihi.ru/2011/10/11/4410
© Свидетельство о публикации №11110287775

=================  ===========  ==================

Лариса Кальмаева „Мой друг! К тебе, все строки эти!”, „Приятелю, за тебе пиша”
Перевод: Красимир Георгиев
„МОЙ ДРУГ! К ТЕБЕ, ВСЕ СТРОКИ ЭТИ”
Лариса Кальмаева
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ПРИЯТЕЛЮ, ЗА ТЕБЕ ПИША

Приятелю, за тебе пиша!
Живеем в тежки времена,
животът ни „почерпи” с всичко
и награди – със зла съдба.

Той бие ни и проверява
за твърдост, здравина и хъс,
с двуличие ни поверява
нелекия житейски кръст.

Не се пречупва нашта връзка!
И закаляваме душа,
тъй, както риба в лед се блъска,
живеем – дишайки едва.

Подложени сме на проверка
за твърдост, воля и търпение
и с десет заповеди-сверка
животът ни е откровение.

Търпи, любов! Не се предавай!
Пред двама ни тоз път тежнее,
набирай сили, плам раздавай
и някакси ще преживеем.

И може би като награда
ще ни подскаже Господ знак!
Каквато и да е преграда,
ти ще се справиш с нея пак.

Под слънцето живей, поете!
Прескачай мъки и беди!
В прозореца ти нека светят
божествените светлини!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Лариса Кальмаева
МОЙ ДРУГ! К ТЕБЕ, ВСЕ СТРОКИ ЭТИ

Мой друг! К тебе, все строки эти,
Как тяжело нам жить с тобой,
Жизнь, „угостила” всем на свете,
И наградила – злой судьбой.

Она, нас бьет и проверяет,
На прочность, выдержку во всем,
Все потому, что доверяет,
Тот крест, который и несем.

Мы не ломаемся, не гнемся!
Лишь, закаляется душа,
Об лед как рыба, так и бьемся,
Идем по жизни – чуть дышА.

У нас с тобой идет проверка,
На стойкость, выдержку, терпенье,
Тех десять заповедей-сверка,
Нам жизнь такая – откровенье.

Терпи мой друг! И не сдавайся!
Ведь у меня, такой же путь,
Ты силы воли набирайся,
Переживем, уж как нибудь.

Держись! Придет, к тебе награда!
Господь подскажет, как прожить,
Какая б нЕ была преграда,
Тебе удастся, все решить.

Живи поэт, под этим солнцем!
Не знай ни горя, и ни бед!
И пусть всегда, в твое оконце,
Идет Божественный, тот СВЕТ!!!

http://www.stihi.ru/2011/10/13/6060
© Свидетельство о публикации №11110146160

================= ==================== =============

Леонид Зеленский „Жестокость”, „Жестокост”
Перевод: Красимир Георгиев
„ЖЕСТОКОСТЬ”
Леонид Зеленский
               
ЖЕСТОКОСТ
                „Жестокостта винаги е плод на безсърдечността и слабостта...”
                Сенека Младши

Сред нас жестокост се разхожда,
ту шумно ни зове, ту лично,
понякога ни страх спохожда,
понякога сме безразлични.

Не я корим, а тя наглее,
свободна чувства се и пак
понякога е звяр звереещ,
понякога змия сред мрак.

Тя враговете не подбира,
с отрова смъртоносна, с яд
в децата ни се с радост взира,
понякога за нас е ад.

Тя все по-често сменя краски,
душевност в двора си влече,
понякога надява маска,
а друг път без табу сече.

Последствия – катастрофален
за хиляди съдби обрат.
Понякога за нас летален
или за целия ни свят.

Животът, своя лък притиснал,
да я прониже някой ден!
Не сме убийци, но ни писна
да ни държи жестокост в плен!


Ударения
ЖЕСТОКОСТ

Сред нАс жестОкост се разхОжда,
ту шУмно ни зовЕ, ту лИчно,
понЯкога ни стрАх спохОжда,
понЯкога сме безразлИчни.

Не Я корИм, а тЯ наглЕе,
свобОдна чУвства се и пАк
понЯкога е звЯр зверЕещ,
понЯкога змиЯ сред мрАк.

Тя враговЕте не подбИра,
с отрОва смъртонОсна, с Яд
в децАта ни се с рАдост взИра,
понЯкога за нАс е Ад.

Тя всЕ по-чЕсто смЕня крАски,
душЕвност в двОра си влечЕ,
понЯкога надЯва мАска,
а дрУг път без табУ сечЕ.

ПослЕдствия – катастрофАлен
за хИляди съдбИ обрАт.
ПонЯкога за нАс летАлен
илИ за цЕлия ни свЯт.

ЖивОтът, свОя лЪк притИснал,
да я пронИже нЯкой дЕн!
Не смЕ убИйци, но ни пИсна
да ни държИ жестОкост в плЕн!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Леонид Зеленский
ЖЕСТОКОСТЬ
                „Жестокость всегда проистекает из бессердечия и слабости...”
                Сенека Младший

Жестокость за окном гуляет,
То шумно двигаясь, то тихо,
Порой её мы замечаем,
Порой проходим молча мимо.

И потому она наглеет,
Свободно чувствует себя,
Порой, как зверь, она звереет,
Порою жалит, как змея.

Врагов она не выбирает,
И свой смертельный, гадкий яд,
Порой в детей она вливает,
Порой укус для взрослых ад.

Она всё чаще подменяет
Собой душевность, доброту,
Порою маску надевая,
Порой открыто, без табу.

Её последствия ужасны,
Для судеб тысячи людей.
Порой для одного летальны,
Порою для планеты всей.

Жизнь лука тетиву натянет,
И выпустит в неё стрелу.
Мы не убийцы, но устали
Жить у жестокости в плену.

http://www.stihi.ru/2010/07/18/3031
© Свидетельство о публикации №11112068037

============ ============= ========================

Леонид Зеленский

Леонид Зеленский „Наша жизнь”, „Нашият живот”
Перевод: Красимир Георгиев
„НАША ЖИЗНЬ”
Леонид Зеленский
               
НАШИЯТ ЖИВОТ

Но животът не е магистрала,
с много остри завои е слят.
Зад едни дебнат скръб и провали,
завист алчна и ревност стоят.

А зад други завои – успехи,
слава бурна, богатство и власт,
наслаждения, светски утехи
и, разбира се, огнена страст.

Не е само – роди се, изчезна,
трябва още – достоен бъди!
И дали ще е лош, или звезден,
е животът ни неповторим!

Да твориме живот ни е нужно,
да го пълним с мечти, с добрини,
да подкрепяме близки и чужди
и към щастие да се стремим!

Няма спирки по пътя житейски,
с лозунг силен: „Без страх и без грим!”,
без лъжи, хитрини и злодейства
през живота си с чест ще летим!

Не е прав път животът, аз зная,
че е преход нелек всеки час.
Но след родния праг чак до края
този път е отсъден за нас.


Ударения
НАШИЯТ ЖИВОТ

Но живОтът не Е магистрАла,
с мнОго Остри завОи е слЯт.
Зад еднИ дЕбнат скрЪб и провАли,
зАвист Алчна и рЕвност стоЯт.

А зад дрУги завОи – успЕхи,
слАва бУрна, богАтство и влАст,
наслаждЕния, свЕтски утЕхи
и, разбИра се, Огнена стрАст.

Не е сАмо – родИ се, изчЕзна,
трЯбва Още – достОен бъдИ!
И далИ ще е лОш, или звЕзден,
е живОтът ни неповторИм!

Да творИме живОт ни е нУжно,
да го пЪлним с мечтИ, с добринИ,
да подкрЕпяме блИзки и чУжди
и към щАстие да се стремИм!

НЯма спИрки по пЪтя житЕйски,
с лОзунг сИлен: „Без стрАх и без грИм!”,
бЕз лъжИ, хитринИ и злодЕйства
през живОта си с чЕст ще летИм!

Не е прАв път живОтът, аз знАя,
че е прЕход нелЕк всЕки чАс.
Но след рОдния прАг чак до крАя
тОзи пЪт е отсЪден за нАс.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Леонид Зеленский
НАША ЖИЗНЬ

Наша жизнь не прямая дорога,
Много в ней поворотов крутых.
За одним ждёт печаль и тревога,
Зависть жадных и ревность иных.

За другим поворотом – успехи,
Слава, деньги, огромная власть,
Наслажденье, мирские утехи,
И, конечно, безумная страсть.

Жизнь не просто – родился и умер,
Жизнь с достоинством надо прожить.
Хоть плоха она будет, хоть супер,
Не дано нам её повторить!

Нам дано быть творителем жизни,
Её смыслом, добром наполнять,
Помогать, как чужим, так и ближним,
И всё время о счастье мечтать!

Жизнь не терпит в пути остановки,
Лозунг жизни – „Без страха – вперёд!”
Без обмана, коварства, уловки,
Будем мы совершать свой полёт!

Наша жизнь не прямая дорога,
Это понял я очень давно.
Уходя от родного порога,
Всем пройти этот путь суждено.

http://stihi.ru/2011/12/08/3327
© Свидетельство о публикации №11201034645

================= ================ =================

Людмила Кондратова „Состояние”, „Състояние”
Перевод: Красимир Георгиев
„СОСТОЯНИЕ”
Людмила Кондратова
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СЪСТОЯНИЕ

Любов, застинала сред мен в печал безмълвна,
с воал обгърнала наоколо напълно.
И светъл лъч, и звук на струна в странно прение
душата тежко ще ранят като в сражение...


Ударения
СЪСТОЯНИЕ

ЛюбОв, застИнала сред мЕн в печАл безмЪлвна,
с воАл обгЪрнала наОколо напЪлно.
И свЕтъл лЪч, и звУк на стрУна в стрАнно прЕние
душАта тЕжко ще ранЯт като в сражЕние...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Людмила Кондратова
СОСТОЯНИЕ

Любовь застывшая во мне немой печалью,
Покрыла взор на все вокруг густой вуалью.
И света луч, и звук струны в изломе странном
Души коснувшись, тяжко ранят, как в поле бранном...

http://www.stihi.ru/2009/10/27/1559
© Свидетельство о публикации №11110083008

=====================================================

Леонид Шифрин „О Робин Гуде”, „За Робин Худ”
Перевод: Красимир Георгиев
„О РОБИН ГУДЕ”
Леонид Шифрин
               
ЗА РОБИН ХУД

На Робин Худ момчетата са честни,
доказа четата му този факт.
Богатите ограбват много лесно,
а бедни да ограбват хич не щат.

Как своите пари да защитят?
Разбира се, с финансова отплата.
Брат Робин Худ си има – Робин Бят,
той граби бедни в полза на богати.

Но
на Робин Худ момчетата са честни...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Леонид Шифрин
О РОБИН ГУДЕ

У Робин Гуда честные ребята,
Они сумели это доказать.
И вынужденно грабили богатых,
Поскольку с бедных ничего не взять.

Как состоянье защитить от бед?
Всё можно сделать за двойную плату.
У Робин Гуда брат был Робин Бэд,
Тот грабил нищих и спасал богатых.

Но
У Робин Гуда честные ребята...

http://www.stihi.ru/2011/04/15/8195
© Свидетельство о публикации №11111154146

=============  ===============  =====================

Людмила Громоглазова „Хочу иметь солнцемобил”, „Искам да имам слънцемобил”
Перевод: Красимир Георгиев
„ХОЧУ ИМЕТЬ СОЛНЦЕМОБИЛЬ!”
Людмила Громоглазова
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ИСКАМ ДА ИМАМ СЛЪНЦЕМОБИЛ

Аз искам мой слънцемобил,
ще минем с него много мили,
със слънце ще се движи,
безплатно и без грижи.

Да кажем, че пътува в мрак,
в нощта ще се зарежда пак,
с луната плам ще слагат,
звездите ще помагат.

И ако облаци в небето
закрият слънчицето, ето,
за пътя нямай грижи...
Ветрецът ще ни движи!

Притихна вятър, дъжд се лее,
слънцемобилът пак добре е!
Светкавица ще блесне –
зареждане чудесно.

Природата ще го окриля
и от поля ще сбира сили,
от ручеи засмени,
от клончета зелени.

А вместо газове колицата
от ауспуха ще пуска птици,
защото в радиатора
ще сложа инкубатор.

Да видят всички, ще притуря
гирлянд сапунени мехури.
И клаксон ще надувам!
Ура! Ура! Пътувам!!!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Людмила Громоглазова
ХОЧУ ИМЕТЬ СОЛНЦЕМОБИЛЬ!
               
Хочу иметь солнцемобиль,
На нем проехать много миль,
Питаясь солнца жаром
Бесплатно и задаром.

Допустим, ночь накрыла мглой...
Ночною, сумрачной порой,
Пусть месяц выручает
И звезды помогают.

Вот тучи в небо забрели,
Закрыли солнышко они,
Ни звезд, ни солнца нету...
ПУСТЬ движется от ВЕТРА!

И ветер стих, и дождь пошел,
Солнцемобилю – хорошо!
Он молнией и громом
Заряжен будет снова.

Заряжен будет от земли,
Полей, где плещут ковыли,
От ручейков веселых,
От веточек зеленых.

А вместо газов выхлопных,
Он птиц впускает расписных,
Поскольку в радиатор
Поставлю инкубатор.

Или скорей, всего верней,
Гирлянду мыльных пузырей,
Чтоб видели соседи!
Ура! Ура! Я – ЕДУ!!!

http://www.stihi.ru/2011/08/28/4512

СЮЖЕТ (шутки по мотивам: Юрий Пушкарёв Первый)

Сюжет достоин книги для детей.
А я залью бак пополней своего „Ниссана”
И в путь дорогу утром рано...
Но нет! Приятней быть водителем дивана...

© Свидетельство о публикации №11109257501

================== ======================================

Людмила Онучина „К поэтам”, „Към поетите”
Перевод: Красимир Георгиев
„К ПОЭТАМ”
Людмила Онучина
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

КЪМ ПОЕТИТЕ

Все бързате и всеки миг е стих.
Но тази дума „смърт” не е закачка.
Ще дойде „дамата с косата” тихо,
годините достатъчно ни мачкат.

Без мрачни мисли в този кратък век!
Пишете за доброто, за цветята.
Поетът е талант и мил човек,
за празниците пейте, за дъгата...

И нищо, че животът призовава
болеещия към последна стъпка.
Ще се отправим в полет. Дотогава
да пеем за добрата „...нежна тръпка”!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Людмила Онучина
К ПОЭТАМ

Вы всё спешите: каждый миг – строфа.
А словом „смерть” так часто не играют.
Ко всем придёт „особая софа”,
О чём года нудят, напоминают.

Оставьте эти мысли: краток век.
Пишите Лиру о добре, природе.
Поэт – талант и милый человек,
О радуге пропойте, Новом годе...

Да мало ли о чём, что Жить зовёт
Болящего, что на последнем шаге.
Успеем все отправиться в полёт.
Пока давайте петь о „...милой Шаге”.

http://www.stihi.ru/2011/10/12/1592
© Свидетельство о публикации №11110255915

=================================================

Марианна Вьен „Ворон”, „Гарванът”
Перевод: Красимир Георгиев
„ВОРОН”
Марианна Вьен
               
ГАРВАНЪТ

Гарван черен закрещя –
знак за нас.
Сън безгрижен разпиля –
в ранен час.

Сянка плътна от крила –
в здрач студен.
Впива се в сърце игла –
болка в мен!

Вчера чаках те, копнях –
не дойде.
Всичко изгорих – до прах –
дим преде.

Тишината онемя –
как, не знам.
С вой кръжат огледала –
в танц пиян.

Само гарванът навън –
с грак тръби.
Искам да се върна в сън –
но не би.

Сенки сплитат бивш живот –
в обръч сив.
Стягат нишки бод до бод –
следва взрив.

Ударения
ГАРВАНЪТ

ГАрван чЕрен закрещЯ –
знАк за нАс.
СЪн безгрИжен разпилЯ –
в рАнен чАс.

СЯнка плЪтна от крилА –
в здрАч студЕн.
ВпИва се в сърцЕ иглА –
бОлка в мЕн!

ВчЕра чАках те, копнЯх –
нЕ дойдЕ.
ВсИчко изгорИх – до прАх –
дИм предЕ.

ТишинАта онемЯ –
кАк, не знАм.
С вОй кръжАт огледалА –
в тАнц пиЯн.

САмо гАрванът навЪн –
с грАк тръбИ.
Искам да се вЪрна в сЪн –
нО не бИ.

СЕнки сплИтат бИвш живОт –
в Обръч сИв.
СтЯгат нИшки бОд до бОд –
слЕдва взрИв.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Марианна Вьен
ВОРОН

Ворон черный закричал –
Не к добру.
Сон беспечный мой прервал –
Поутру.

Тень густая от крыла –
На стене.
В сердце острая игла –
Боль во мне!

Я тебя вчера ждала –
Не пришёл.
Все сожгла – одна зола –
Дым тяжел.

Замолчала тишина –
Как могла.
Закружили допьяна –
Зеркала.

Только ворон за окном –
Не устал.
Мне б обратно в сон бегом –
Но едва ль.

Тени прошлого – кольцом –
В нить сплелись.
Затянулось все рубцом –
Разбрелись.

http://stihi.ru/2010/12/02/30
© Свидетельство о публикации №11112304759

================ =============== =================

Мила Доброван „Дождик”, „Дъждец”
Перевод: Красимир Георгиев
                Стихи для детей
„ДОЖДИК”
Мила Доброван
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ДЪЖДЕЦ

Дъждецът по улици крачи,
подсмихва се с поглед добър,
полива с вода минувачи,
свит всеки под своя чадър.

Аз длани под него прехвърлям,
с усмивка му пращам привет
и знам, че дъждецът добър е –
това си е наш общ секрет.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Мила Доброван
ДОЖДИК

Шагает по улице дождик,
Смеясь, со своей высоты,
Водой поливает прохожих,
Скрывающихся под зонты.

А я подставляю ладоши,
Ему улыбаясь в ответ.
Я знаю, что дождик хороший,
Но это – наш общий секрет.

http://www.stihi.ru/2011/08/14/3045
© Свидетельство о публикации №11110128017

============= =============== =================================

Михаил Гуськов „Три вокзала”, „Три гари”
Перевод: Красимир Георгиев
„ТРИ ВОКЗАЛА”
Михаил Гуськов
               
ТРИ ГАРИ

Тройка гари – московска триада...
Превъзпявам ги без суета!
Трите гари: три рая, три ада –
те към Третия Рим са врата.
Те са ангели в адски миазми,
три сърца са, три ярки звезди,
трите гари московски, три язви,
три каверни, три цирея зли.
Ти пристигаш, а ти заминаваш –
по човешки десница подай!
Посрещач и изпращащ прощаваш,
всичко има свой ад или рай.
Кой, защо, накъде, как се лута,
кръстопът от посоки избрал –
вечен скитник, вопиещ за чудо,
или Бог, от небето изгрял?
...Победител, когото всеблагите
ще поканят на пир пребогат?
Този град ще спаси, ще накаже,
ще спаси, ще взриви този свят?
Ти – руснак и евреин, и турчин,
стар и млад в пътя биообект,
дипломат или поданик сгърчен –
ти си същият Божи човек.
Сякаш в цигански табор попаднал
сред десеткоезична мълва,
идваш тук – Ярославска, Казанска,
Ленинградска, накратко – в Москва!
. . .
– Хей, щастливо билетче раздавам,
кой е пръв? О, навярно си ти!
Всичко в този кът с шанс се решава,
при Троицата, в град на мечти.
Затова тройка гари в триада
неслучайно с години градим,
трите гари: три рая, три ада –
те врата са към Третия Рим!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Михаил Гуськов
ТРИ ВОКЗАЛА   

Трех вокзалов московских триада...
Вы – воспетые мной неспроста!
Три вокзала: три рая, три ада –
Это Третьего Рима врата.
Как три ангела в адских миазмах,
Как три сердца и три маяка,
Три вокзала московских, три язвы,
Три нарыва, каверны, плевка.
Приезжаешь ли ты, уезжаешь –
Для пожатия руку подай!
Провожаешь ли ты иль встречаешь,
Все имеет свой ад или рай.
Кто, зачем ты, куда и откуда –
На скрещенье всех главных дорог –
Вечный бомж в ожидании чуда
Или с неба спустившийся Бог?
...Победитель, кого уже скоро
Всеблагие покличут на пир?
Покарать иль спасти этот город,
Покарать иль спасти этот мир?
Кто ты – русский, еврей или турок,
Смоль волос на висках или снег,
Из дипкорпуса ты иль из урок? –
Ты такой же, как я, человек.
Ты попал, словно в табор цыганский,
В тридцати трех язычий молву –
На вокзал Ярославский, Казанский,
Ленинградский, короче, в Москву!
. . .
– За счастливым билетиком лезьте,
Ну, кто первый? Конечно же, ты!
Все решается здесь, в этом месте,
В Граде Троицы, Граде Мечты.
Потому трех вокзалов триада
И воздвигнута здесь неспроста,
Три вокзала: три рая, три ада –
Это Третьего Рима врата!

http://www.stihi.ru/2010/03/29/7809
© Свидетельство о публикации №11111125062

=============== ============= =======================

Михаил Деденев „Россия”, „Русия”
Перевод: Красимир Георгиев
„РОССИЯ”
Михаил Деденев
               
РУСИЯ

Русия, горестна Русия,
оплетена в абсурд страна,
ти в свойта слабост, в свойта сила
затрупана си от лъжа;

фалшиви цели ни притискат
без бог и цар в живот нефел,
очакваме апокалипсис
и движим ден след ден без цел;

под донаписан химн съветски
застават важни господа,
общуват кротко, по съседски
орел и алена звезда;

народът, с приказки нахранен,
за всичко кротко заплатил,
очаква своя мил тиранин,
ненужни чест и воля скрил.

Русия, умна дива сила,
нима не виждаш светлина?
Славянка и татарка мила –
моя обичана страна...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Михаил Деденев
РОССИЯ

Россия, бедная Россия,
Моя нелепая страна,
Ты в слабости своей и силе
Навек во лжи погребена,

Фальшивы все приоритеты,
Живем без Бога и царя,
И в ожиданьи конца света
Проходит год за годом зря,

Под обновлённый гимн советский
Встают с „волненьем” господа,
Живут спокойно по соседству
Орел и красная звезда,

Ну а народ, наговорившись,
И заплатив за все сполна,
Хорошего тирана ищет –
Народу воля не нужна,

Россия, умная дикарка,
Неужто ты обречена? –
Полуславянская татарка –
Моя любимая страна…
                2002 г.

http://www.stihi.ru/2007/11/12/1613
© Свидетельство о публикации №11111241289

============== ============= =================

Михаил Кюрчевский „Шут”, „Шут”
Перевод: Красимир Георгиев
„ШУТ”
Михаил Кюрчевский
               
ШУТ

Притисната от тежък смут,
покой душата ми не дава:
дали не съм пореден шут,
със строфи щом ви забавлявам.
Душата ме боли, но знам,
че всичко думите не казват.
Не можеш да залееш плам
в душата с плюваща омраза.
Дори с окови от тъга,
дори с животец от копейка
очаква сцената, сега
със зрителите сме семейство.
И в бляскавата светлина
да ме разкриете не може,
в душата болката тая,
по нощи да не ви тревожи.
Под маската сълзи текат,
но шутовски обгрижвам зрител.
С букет мимози ме дарят –
на тази сцена повелител.


Ударения
ШУТ

ПритИсната от тЕжък смУт,
покОй душАта ми не дАва:
далИ не сЪм порЕден шУт,
със стрОфи щОм ви забавлЯвам.
ДушАта ме болИ, но знАм,
че всИчко дУмите не кАзват.
Не мОжеш да залЕеш плАм
в душАта с плЮваща омрАза.
ДорИ с окОви от тъгА,
дорИ с живОтец от копЕйка
очАква сцЕната, сегА
със зрИтелите сме семЕйство.
И в блЯскавата светлинА
да ме разкрИете не мОже,
в душАта бОлката таЯ,
по нОщи да не вИ тревОжи.
Под мАската сълзИ текАт,
но шУтовски обгрИжвам зрИтел.
С букЕт мимОзи ме дарЯт –
на тАзи сцЕна повелИтел.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Михаил Кюрчевский
ШУТ

Сжимает будто тяжесть пут
И не даёт мне мысль покою,
Не уж то я и вправду шут
Раз забавляю вас строфою.
Душа болит, но знаю я
Мне всё не выразить словами,
Как не залить порой огня
В душе, летящими плевками.   
Пусть нынче я не сброшу пут
Возможно жизнь, одна копейка,
Есть сцена, на которой ждут
Я, зритель, как одна семейка.
Свет ослепительных огней
Открыть вам душу не поможет,
Осталась боль в душе моей,
Что вас ночами не тревожит.
Под маскою не видно слёз
И утолит желанье зритель,
В награду мне букет мимоз –
Я сцены этой повелитель.

http://stihi.ru/2011/10/10/9439
© Свидетельство о публикации №11201196608

==========  ==================  ============

Михаил Смирнов

„Марш Прощание славянки”, „Марш Прощаването на славянката”

Перевод: Красимир Георгиев

                Для исполнения в строю

МАРШ „ПРОЩАНИЕ СЛАВЯНКИ”

Создатель этого марша: Василий Агапкин, слова: Михаил Смирнов
               
МАРШ „ПРОЩАВАНЕТО НА СЛАВЯНКАТА”

От безкрайните родни простори,
в градове и села с ясен глас
с нас могъщата сила говори,
тя е с майчино мляко при нас.
Векове тук, Русия, остана
и вовек ще ковеш бъднини!
Твойте друми ще водят към храма,
твойта чест враг не ще оскверни!

Припев:
Тръби с призив вест към поход за чест,
в свещения строй врага ще срещнем ние в бой!
Дай ни сила, майко руска, днес!

Ще отхвърлим размирното време,
чест и слава ще се защитят!
Знамената на нашта победа
ще сберат в строя руската рат.
Ний бащите-герои ще славим,
ще се слеем в единен юмрук
и ще браним народ и държава –
свободата да свети и тук!

Ще свети ярък знак –
звезда пътеводна за нас,
звезда – сполука,
звезда – надежда,
войници в бой спасява пак;
тя глас велик е
за чест и нежност,
заветен знак за роден праг.
Дай ни сили, майко руска, днес!

От дедите безценен подарък
наследили сме – да победим,
и с надежда, с любов и със вяра
бащин дом от врага да спасим.
В плен се руският войн не предава,
побеждаваме с гръмко „Ура!”...
Знамената ни с чест се развяват,
с „Марш славянки” започва парад...

Дай ни сили, майко руска, днес!



Ударения

МАРШ „ПРОЩАВАНЕТО НА СЛАВЯНКАТА”

От безкрАйните рОдни простОри,
в градовЕ и селА с Ясен глАс
с нас могЪщата сИла говОри,
тя е с мАйчино млЯко при нАс.
ВековЕ тук, РусИя, остАна
и вовЕк ще ковЕш бъднинИ!
ТвОйте дрУми ще вОдят към хрАма,
твОйта чЕст враг не щЕ осквернИ!

Припев:
ТръбИ с прИзив вЕст към пОход за чЕст,
в свещЕния стрОй врагА ще срЕщнем нИе в бОй!
ДАй ни сИла, мАйко рУска, днЕс!

Ще отхвЪрлим размИрното врЕме,
чест и слАва ще сЕ защитЯт!
ЗнаменАта на нАшта побЕда
ще сберАт в стрОя рУската рАт.
Ний бащИте-герОи ще слАвим,
ще се слЕем в едИнен юмрУк
и ще брАним нарОд и държАва –
свободАта да свЕти и тУк!

Ще свЕти Ярък знАк –
звездА пътевОдна за нАс,
звездА – сполУка,
звездА – надЕжда,
войнИци в бОй спасЯва пАк;
тя глАс велИк е
за чЕст и нЕжност,
завЕтен знАк за рОден прАг.
ДАй ни сИли, мАйко рУска, днЕс!

От дедИте безцЕнен подАрък
наследИли сме – да победИм,
и с надЕжда, с любОв и със вЯра
бАщин дОм от врагА да спасИм.
В плЕн се рУският вОйн не предАва,
побеждАваме с грЪмко „УрА!”...
ЗнаменАта ни с чЕст се развЯват,
с „МАрш славЯнки” запОчва парАд...


ДАй ни сИли, мАйко рУска, днЕс!

                Български текст: Красимир Георгиев

Слова: Михаил Смирнов
МАРШ „ПРОЩАНИЕ СЛАВЯНКИ”

От бескрайних просторов Отчизны,
От родных городов и полей
Нас поднимет могучая сила,
Что дана с молоком матерей.
Ты веками, Россия, стояла,
Лик твой будет потомкам сиять!
И дорог твоих к светлому храму
Никому не дадим осквернять!

Припев:
Пусть вновь звуки труб в поход нас зовут,
В священном строю с врагом сойдемся мы в бою!
Мать Россия нас благослови!

Отведем от страны лихолетье,
Защитим нашу Родину-Мать!
Пусть под стяги Победы заветной,
Собирается русская рать.
Мы героев-отцов не забудем,
И сольемся в едином строю,
Свет родных очагов с нами будет,
Отстоим честь и славу свою!

А свет любимых глаз –
Звездой путеводной для нас,
Звезда удачи,
Звезда надежды
В бою спасет солдат не раз,
Звезда удачи,
Звезда надежды
Заветный свет любимых глаз!
Мать Россия нас благослови!

Нам оставили деды наследство:
В нем наука – врага побеждать,
И с Любовью, Надеждой и Верой
Отчий дом от врага сберегать,
Нет для русского воина плена,
Побеждаем мы с грозным УРА,
Реют гордые наши знамёна,
Марш Славянки зовет на парад!

Мать-Россия, нас благослови!

                2009 г.

=========  ===========  ===================

Василий Агапкин

„Прощание славянки – Казацкая”, „Прощаването на славянката – Казашка”

Перевод: Красимир Георгиев

МАРШ „ПРОЩАНИЕ СЛАВЯНКИ” – КАЗАЦКАЯ (РЫСЬ)
Василий Агапкин
               
МАРШ „ПРОЩАВАНЕТО НА СЛАВЯНКАТА” – КАЗАШКА

Защитаваха донски казаци
на Балканите братя „болгар”,
а казачка-славянка юнаци
разцелува с целувка за дар.
Пълководецът Скобелев стана
и поведе казашкия строй,
а с тръби, знамена, барабани
и славяните влязоха в бой.

Припев:
Щом в горестни дни беда връхлети,
на бой за свой дом
благослови ни, славен Дон!

Русия, майко, ти
славянския род защити,
пази народи, болей несгоди...
Звезда славянска ще блести!


Ударения
МАРШ „ПРОЩАВАНЕТО НА СЛАВЯНКАТА” – КАЗАШКА

ЗащитАваха дОнски казАци
на БалкАните брАтя „болгАр”,
а казАчка-славЯнка юнАци
разцелУва с целУвка за дАр.
ПълковОдецът СкОбелев стАна
и повЕде казАшкия стрОй,
а с тръбИ, знаменА, барабАни
и славЯните влЯзоха в бОй.

Припев:
Щом в гОрестни днИ бедА връхлетИ,
на бОй за свОй дОм
благословИ ни, слАвен ДОн!

РусИя, мАйко, тИ
славЯнския рОд защитИ,
пазИ нарОди, болЕй несгОди...
ЗвездА славЯнска ще блестИ!

Български текст: Красимир Георгиев

Создатель этого марша: Василий Агапкин
КАЗАЦКАЯ (РЫСЬ)
 
Казаки уезжали от Дона
Защищать на Балканах болгар.
А казачка-славянка у дома
Поцелуй отдавала им в дар.
Полководец их Скобелев смелый
Собирал казаков всех на бой,
А труба, барабан и гульдены
Увлекали славян за собой.

Припев:
И если беда нагрянет тогда
На бой за свой дом
Благословит Священный Дон.

Россия, мать-земля,
Не только славянам родня:
За все народы, во все невзгоды
Горит славянская звезда.
© Свидетельство о публикации №11112058096


„Встань за веру, русская земля! Марш Прощание славянки”, „Идва вяра в руската земя”

Перевод: Красимир Георгиев

ВСТАНЬ ЗА ВЕРУ, РУССКАЯ ЗЕМЛЯ! МАРШ „ПРОЩАНИЕ СЛАВЯНКИ”
Музыка: Василий Агапкин, слова: А. Мингалёв
               
ИДВА ВЯРА В РУСКАТА ЗЕМЯ. МАРШ „ПРОЩАВАНЕТО НА СЛАВЯНКАТА”

Много песни в сърцата събрахме
сред безкрайните родни поля.
Беззаветно с любов те възпяхме,
святоруска красива земя.

Ти надигна се в горда обнова –
като слънце ликът ти изгрял –
но превърна се в жертва отново,
някой теб бе предал и продал.

Припев:
На поход, напред
тръба ни зове,
в единния строй
пак тръгваме на смъртен бой!
Идва вяра в руската земя!

Над победи Русия-светиня
ще разпери чутовни криле!
Синовете Иля и Добриня
днес родината-майка зове!

Припев:
На поход, напред
тръба ни зове,
в единния строй
пак тръгваме на смъртен бой!
Идва вяра в руската земя!

Ний деца сме на славна държава
и заветите бащини пак –
знамена, лична чест, бойна слава –
ще сразяват коварния враг.

Разчупи с гръм, Русия, окови,
за победа зове пролетта!
Знамената развей в бой за нови
правда, щастие и красота!

Припев:
На поход, напред
тръба ни зове,
в единния строй
пак тръгваме на смъртен бой!
Идва вяра в руската земя!


Ударения
ИДВА ВЯРА В РУСКАТА ЗЕМЯ. МАРШ „ПРОЩАВАНЕТО НА СЛАВЯНКАТА”

МнОго пЕсни в сърцАта събрАхме
сред безкрАйните рОдни полЯ.
БеззавЕтно с любОв те възпЯхме,
святорУска красИва земЯ.

Ти надИгна се в гОрда обнОва –
като слЪнце ликЪт ти изгрЯл –
но превЪрна се в жЕртва отнОво,
нЯкой тЕб бе предАл и продАл.

Припев:
На пОход, напрЕд
тръбА ни зовЕ,
в едИнния стрОй
пак трЪгваме на смЪртен бОй!
Идва вЯра в рУската земЯ!

Над побЕди РусИя-светИня
ще разпЕри чутОвни крилЕ!
СиновЕте ИлЯ и ДобрИня
днес родИната-мАйка зовЕ!

Припев:
На пОход, напрЕд
тръбА ни зовЕ,
в едИнния стрОй
пак трЪгваме на смЪртен бОй!
Идва вЯра в рУската земЯ!

Ний децА сме на слАвна държАва
и завЕтите бАщини пАк –
знаменА, лИчна чЕст, бОйна слАва –
ще сразЯват ковАрния врАг.

РазчупИ с гръм, РусИя, окОви,
за побЕда зовЕ пролеттА!
ЗнаменАта развЕй в бой за нОви
прАвда, щАстие и красотА!

Припев:
На пОход, напрЕд
тръбА ни зовЕ,
в едИнния стрОй
пак трЪгваме на смЪртен бОй!
Идва вЯра в рУската земЯ!

Български текст: Красимир Георгиев

ВСТАНЬ ЗА ВЕРУ, РУССКАЯ ЗЕМЛЯ! МАРШ „ПРОЩАНИЕ СЛАВЯНКИ”

Много песен мы в сердце сложили,
Воспевая родные поля. 
Беззаветно тебя мы любили 
Святорусская наша земля.

Высоко Ты главу поднимала,
Словно солнце твой лик воссиял, 
Но ты жертвою подлости стала, 
тех, кто предал тебя и продал.
 
Припев:
И снова в поход
Труба нас зовёт,
Мы вновь встанем в строй,
И все пойдём на смертный бой.
Встань за Веру Русская земля!

Ждёт победы Россия-святыня. 
Отзовись православная рать! 
Где Илья твой и где твой Добрыня? 
Сыновей кличет Родина-Мать.

Припев:
И снова в поход
Труба нас зовёт,
Мы вновь встанем в строй,
И все пойдём на смертный бой.
Встань за Веру, Русская земля!

Все мы дети Великой Державы,
Все мы помним заветы отцов.
Ради знамени, чести и славы 
Не щади ни себя, ни врагов.

Встань Россия из рабского плена,.
Дух победы зовёт, в бой пора! 
Подними боевые знамёна
Ради правды, красы и добра.

Припев:
И снова в поход
Труба нас зовёт, 
Мы вновь встанем в строй,
И все пойдём на смертный бой. 
Встань за Веру, Русская земля!
© Свидетельство о публикации №11112061102


=============  ==============  =====================


Славянский гимн”, „Славянски химн”

Красимир Георгиев

„СЛАВЯНСКИ ХИМН”

„СЛАВЯНСКИЙ ГИМН”
Болгарские слова: Красимир Георгиев

СЛАВЯНСКИ ХИМН

Ний сме горди и смели славяни
с весел поглед и светли души,
нашто слово от Бог е избрано,
а духът ни прегради руши.

Нашта дружба е дълга и свята,
нашта вяра за обич зове.
Ще лети песента ни крилата
над морета, земи, векове.

Припев:
В единен строй вървим
след бойки мечти аз и ти,
славяни силни, славяни волни,
славяни ведри и добри,
славяни смели, славяни горди,
любими братя и сестри.

Нашто братство е здраво и вечно,
с любовта си крепиме света.
Тази песен запяват сърдечно
в Киев, София, Минск и Москва.

Припев:
В единен строй вървим
след бойки мечти аз и ти,
славяни силни, славяни волни,
славяни ведри и добри,
славяни смели, славяни горди,
любими братя и сестри.


Ударения
СЛАВЯНСКИ ХИМН

НИй сме гОрди и смЕли славЯни
с вЕсел пОглед и свЕтли душИ,
нАшто слОво от БОг е избрАно,
а духЪт ни прегрАди рушИ.

НАшта дрУжба е дЪлга и свЯта,
нАшта вЯра за Обич зовЕ.
ЩЕ летИ песентА ни крилАта
нАд морЕта, земИ, вековЕ.

Припев:
В едИнен стрОй вървИм
след бОйки мечтИ Аз и тИ,
славЯни сИлни, славЯни вОлни,
славЯни вЕдри И добрИ,
славЯни смЕли, славЯни гОрди,
любИми брАтя И сестрИ.

НАшто брАтство е здрАво и вЕчно,
с любовтА си крепИме светА.
ТАзи пЕсен запЯват сърдЕчно
в КИев, СОфия, МИнск и МосквА.

Припев:
В едИнен стрОй вървИм
след бОйки мечтИ Аз и тИ,
славЯни сИлни, славЯни вОлни,
славЯни вЕдри И добрИ,
славЯни смЕли, славЯни гОрди,
любИми брАтя И сестрИ.

Български текст: Красимир Георгиев

СЛАВЯНСКИЙ ГИМН

Все мы братья и сестры славяне,
С гордой, вольно, открытой душой,
Трудно выразить даже словами,
Как нам дорог ваш праздник большой.
Наша дружба светла и чудесна,
Наша вера чиста и крепка,
Пусть летит эта звонкая песня,
Через земли, моря и века.

Мы братья и друзья,
В едином строю ты и я,
Мы все славяне, мы все славяне,
Мы все единая семья,
Мы все славяне, мы все славяне,
Мы все единая семья.

Как родных всех нас город встречает,
И любовь наша вечно жива,
Эту песню сейчас подпевает,
Древний Киев и Минск и Москва.

Мы братья и друзья,
В едином строю ты и я,
Мы все славяне, мы все славяне,
Мы все единая семья,
Мы все славяне, мы все славяне,
Мы все единая семья.
© Свидетельство о публикации №11112070051

=============  =========  ==============

Михаэль Сергеев „Сказочка про идиотов”, „Приказчица за идиоти”
Перевод: Красимир Георгиев
„СКАЗОЧКА ПРО ИДИОТОВ”
Михаэль Сергеев
               
ПРИКАЗЧИЦА ЗА ИДИОТИ

Живяха идиот и идиотка
до морския бряг. Тез убоги
си имаха къща и лодка
и нямаха свои тревоги.

Отгледаха тъпи дечица.
Безропотно дълго работеха.
А вечер споделяха слисани:
– Наоколо само идиоти...

До старост спокойно живяха,
без чужди лица бе животът им.
Щастливи по своему бяха,
не знаейки, че са идиоти...


Ударения
ПРИКАЗЧИЦА ЗА ИДИОТИ

ЖивЯха идиОт и идиОтка
до мОрския брЯг. Тез убОги
си Имаха кЪща и лОдка
и нЯмаха свОи тревОги.

ОтглЕдаха тЪпи дечИца.
БезрОпотно дЪлго рабОтеха.
А вЕчер сподЕляха слИсани:
– НаОколо сАмо идиОти...

До стАрост спокОйно живЯха,
без чУжди лицА бе живОтът им.
ЩастлИви по свОему бЯха,
не знАейки, че са идиОти...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Михаэль Сергеев
СКАЗОЧКА ПРО ИДИОТОВ

Жил идиот с идиоткой
У самого синего моря…
Имели свой домик и лодку,
Не знали заботы и горя.

Растили детей ненормальных.
Ходили, как все на работу.
За ужином часто вздыхали:
– Какие везде идиоты…

До старости вместе дожили,
В свой мир никого не пускали.
По-своему счастливы были,
Диагноза просто не знали…

http://www.stihi.ru/2011/09/23/3327
© Свидетельство о публикации №11111295978

========== ============== ======================

Надежда Верас „Дакранiся да мяне”, „Докосни ме”
Перевод с белорусского языка: Красимир Георгиев
„ДАКРАНІСЯ ДА МЯНЕ” (ПРИКОСНИСЬ КО МНЕ)
Надежда Верас
Перевод с белорусского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ДОКОСНИ МЕ

Докосни се ти до мен поне в мечтите,
чезне образът ти в гъстата мъгла,
или в сънищата ми добри поскитай...
Ще разцъфна като клонка на върба.

Ще съм пролетно дихание, ще светя,
ще те целувам много пъти плахо.
И ще намеря този път заветен,
за който пред иконите поплаках.

Ще бъда мълния сред ветровете
и капки дъжд в нозете ти ще стана.
Ще бъда първи лъч на изгрев светъл,
в сърцата ни ще бие пулс за двама.

Превод от белоруски език на български език: Красимир Георгиев       
   
Надежда Верас
ДАКРАНІСЯ ДА МЯНЕ...
               
Дакранiся да мяне, хаця б у марах,
За туманамi не бачу я цябе,
Або ў снах прыйдзi чароўных самых…
Я галiнкай распушчуся на вярбе.

Буду подыхам вясны блукаць у паветры.
Цалаваць цябе нячутна шмат разоў.
Я знайду той самы шлях, заветны,
Што малiла, стоячы ля абразоў.

Стану навальнiцаю, маланкай,
Кроплямi дажджу ля ног тваiх.
Першым промнем сонца на свiтанку,
I адным бiеннем сэрца на дваiх.

http://www.stihi.ru/2011/03/18/5965
© Свидетельство о публикации №11110095318

=========================================================

Надежда Жижикина „Депрессия”, „Депресия”
Перевод: Красимир Георгиев
„ДЕПРЕССИЯ”
Надежда Жижикина
               
ДЕПРЕСИЯ

Душата ми е празна. Само спомени
безспирно паметта безпокоят.
Животът – низ от блянове, изгонени
от всичко и от всички в моя свят.

Мечтите светли, жаждата за знания
къде изчезнаха? Без изход път...
Сред пепел от угаснали желания
и в този стих копнежи не горят.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Надежда Жижикина
ДЕПРЕССИЯ

Душа пуста. Одни воспоминанья
Слегка волнуют, память теребя.
Итоги жизни – разочарованье
Во всем и всех, включая и себя.

Где светлые мечты и жажда знаний
О мироздании? – Дорога без конца...
В итоге цепь угаснувших желаний,
И этот стих от первого лица.

http://www.stihi.ru/2011/06/28/6903
© Свидетельство о публикации №11111217330

=========== ========== =============================

Надя Чорноморець „Вокзал нiчний”, „Среднощна гара”
Перевод: Красимир Георгиев
„ВОКЗАЛ НIЧНИЙ”
Надя Чорноморець
Перевод с украинского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СРЕДНОЩНА ГАРА

Среднощна гара. Тихо сняг облива.
Пронизващ мраз обгръща раменете.
Потъва утрото в студена вечер.
В бездънна бездна мигове се сливат.

Сред смътни сенки смях разнася ехо.
Случайни крачки, разговори празни.
Познанства – мигове. Раздели – бягства.
В прозорците на влака силуети.

Звучат надежди – колесари-релси.
Сюжети стари и измамни версии.
В съня провал – фенери на перона.

Ефирен глас – „опашка”, „от главата”...
Луна безмълвна, шум на суетата.
Пътуващите – ясно – камертон са.

Надя Чорноморець



Превод от украински език на български език: Красимир Георгиев


Надя Чорноморець
ВОКЗАЛ НIЧНИЙ

Вокзал нічний. Неслушний дотик снігу.
Колючий протяг огортає плечі.
Сховався ранок у холодний вечір.
Стікають миті у безодню бігу.

Між тьмяних тіней відголоски сміху.
Зникомі кроки, несуттєві речі.
Стрічання – миті. Розставання – втечі.
Тремт силуетів у імлистих вікнах.

Мелодія надій – колеса-рейки.
Сюжети давні, маревні рімейки.
У сну проваллях – ліхтарі перонно.

Студійно голос – „з голови”, „хвоста”.
Луною тиша, шумна суєта.
Путійник – звичаєво – камертоном.

http://www.stihi.ru/2011/05/23/3324


© Свидетельство о публикации №11110234814

================ ======================================

Назар Свырыденко „Каждому свое”, „Всекиму своето”
Перевод: Красимир Георгиев
„КАЖДОМУ СВОЕ”
Назар Свырыденко
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ВСЕКИМУ СВОЕТО

За бедните ще има
вечно щастие.
В замяна трябва кротко
всичко да търпят.
А после, в рая,
всичко ще наваксат.
За да живеят,
им остава само да умрат.

Това изгодно е за всички власти.
Ще плаща разходите им ООД „Рай”.
Спестените пари
делят на части –
вземи, чиновнико,
и си гуляй!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Назар Свырыденко
КАЖДОМУ СВОЕ

Убогим в церкви
счастье обещают.
Взамен они должны
смиренно все терпеть.
Зато потом, в раю,
они все наверстают.
Чтобы пожить,
им остается только умереть.

Как это очень выгодно для власти .
Ведь все расходы на ООО „Рай”.
А сэкономленные деньги
делятся на части.
Бери чиновник
и гуляй!

http://www.stihi.ru/2011/10/13/9336
© Свидетельство о публикации №11110264448

==========================================================

Назар Свырыденко „Мы”, „Ние”
Перевод: Красимир Георгиев
„МЫ”
Назар Свырыденко
               
НИЕ

За себе си творим. И не защото никой нас не ни прочита.
Нали сред океан словесен капката на думите се слива.
За себе си творим, като удавник търсим сламката спасител,
надежда търсим, че душите ни са още живи.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Назар Свырыденко
МЫ

Мы пишем для себя. Не потому, что нас никто и не читает.
Ведь в океане слов ничтожной каплей растворяются мои слова.
Мы пишем для себя, как тонущий соломинку хватает,
хватаем мы надежду, что душа еще жива.

http://www.stihi.ru/2011/10/23/3469
© Свидетельство о публикации №11111217400

============ ================ =====================================

Назар Свырыденко „Истина”, „Истината”
Перевод: Красимир Георгиев
„ИСТИНА”
Назар Свырыденко
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ИСТИНАТА

Щом в истината ти Христос присъства,
очаква те разпятие на кръста.


Назар Свырыденко
ИСТИНА

И если истина твоя в Христе,
не избежать тебе распятия на кресте.

http://www.stihi.ru/2011/05/21/7570
© Свидетельство о публикации №11110225309


============  =================== =====================

Наталья Алексеевна Силина „Плачут мужчины”, „Плачат мъжете”
Перевод: Красимир Георгиев
„ПЛАЧУТ МУЖЧИНЫ...”
Наталья Алексеевна Силина
               
ПЛАЧАТ МЪЖЕТЕ

Кога и за какво мъжете плачат?
Какво се случва в тяхната душа?
В живота тези сълзи много значат!
Страданията мъжки кой разбра?

Оскъдни са сълзите мълчаливи,
в тях жалване и упрек не личи...
Безкрайна горест тежко се разлива
в сълза сама на мъжките очи...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Наталья Алексеевна Силина
ПЛАЧУТ МУЖЧИНЫ...

Когда и почему мужчины плачут?
Кто знает, что в душе их в этот миг?
Как много эти слезы в жизни значат!
Кто все страдания мужчин постиг?

Как скупы эти слезы, молчаливы,
Ни причитаний, ни упреков в них…
Лишь горя горького безмерные разливы
Сумеют выжать слёзы с глаз мужских…

http://www.stihi.ru/2009/02/25/5803
© Свидетельство о публикации №11111217575

==================== ================== ========================

Наталья Вечерская „О России сегодня моя бесконечная боль”, „За Русия е моята болка безкрай и безчет”
Перевод: Красимир Георгиев
„О РОССИИ СЕГОДНЯ МОЯ БЕСКОНЕЧНАЯ БОЛЬ”
Наталья Вечерская
               
ЗА РУСИЯ Е МОЯТА БОЛКА БЕЗКРАЙ И БЕЗЧЕТ

За Русия е моята болка безкрай и безчет
и сърцето ми с вик пита: „Скъпа, какво става с теб?”
Многоточие в отговор, отговор никакъв днес...
Стон и болка в народа и мрак вместо блясък и чест...

Разделен е от пропаст денят на народ и елит,
сякаш в Думата правят закони злодей и бандит.
Построиха си райски палати духовни глави,
от безброй беззакония свят ни се горко зави.
Те празнуват с реки от охолство живота любим,
а сред подлез живеят без дом болни майка и син,
от квартирите пъдят за дребен дълг, кривда зове,
сякаш бедните са се превърнали във врагове.
Този, който закони измисля, яде в ресторант
и за вечер изяжда парите на някакъв град,
прави нови закони, с които е все по-богат,
за да властва и харчи на воля дебелият врат.
Ако тях ги прогонят от скъпия доходен пост,
че са сгазили устава прост за достойнство със злост,
то заменят ги други подобни, гоят телеса
и уреждат деца и роднини на топли места.
Щом безчинства и кражби безкрайни са нашият свят,
оцелява властта, ала хората трудови мрат.
О, къде си горд дух към народ на страната ни днес,
ти излез да дадеш посвещенската клетва за чест.

Ще ми кажете: „Ти за любов по-добре напиши!
Не ровичкай сред цирей, не сей огън в наште души!”
Но сред горест и мъка по моите руски мечти
с тази болка се сраснах, боли ме за нея, боли!

Наталья Вечерская
О РОССИИ СЕГОДНЯ МОЯ БЕСКОНЕЧНАЯ БОЛЬ

О России сегодня моя бесконечная боль
И вопрос криком в сердце: „Родная, что будет с тобой?”.
А ответ с многоточием, ибо его просто нет…
Стон и боли в народе, и мрак там, где должен быть свет…

Столь разительна жизнь у элиты и просто людей,
Словно правят законами в думе бандит и злодей.
Все дворцы понастроили, даже духовный глава,
И от всех беззаконий кружится у нас голова.
День рожденья справляют и яства рекою текут,
А в подъезде бомжами больные мать с сыном живут.
Выгоняют детей из квартир за копейки-долги,
Словно те, кто бедней, стали нашей России враги.
Кто законами крутит, идет в ресторан посидеть,
Денег там оставляя, что можно поселки одеть.
И закон издают тот, что их умножает карман,
Чтоб пиариться чаще ходить в дорогой ресторан.
Если всех разогнать с дорогого их сердцу поста,
Потому что забыли они бескорыстья устав,
То другие придут, чтобы брюхо набить поплотней
И побольше себе, и устроить детей потеплей.
Где ты дух посвященья народу великой страны?
Перед Богом они клятву чести давать бы должны!
А пока воровство, беспредел и бесчинство вокруг,
Выживание тех, кто вне власти, как замкнутый круг.

Вы мне скажете: „Ты о любви лучше больше пиши!
И не трогай нарыв, и ты душ наших не вороши!”
Только боль и тоска у меня о России моей,
Все мое существо с ней срослось и болит вместе с ней.

http://www.stihi.ru/2011/05/04/1858 
© Свидетельство о публикации №11111120511

================= ====================== ===================

Наталья Колесникова „Ква-ква”, „Ква-ква”
Перевод: Красимир Георгиев
                Стихи для детей
„КВА-КВА”
Наталья Колесникова
               
КВА-КВА

Седеше жабчето Квакуша
на хладна сянка сред лопуша
и в песен бодра се заслуша:
Ква-ква,
ква-ква-ква...

Събра се жабешки оркестър –
тромбон, тромпет, тръба и екстри,
с гръмовна сила хорът кресна:
Ква-ква,
ква-ква-ква...

В туй блато жабчета вилнеят,
подскачат, къпят се, ква-пеят!
Вълшебна музика се лее!
Каква? Ква-ква!
Ква-ква-ква-ква...

Строшиха всичките рекорди,
пред славеите с преднина!
Заспа Квакуша, ква-ква, гордо
под музиката:
Ква-ква-ква...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Наталья Колесникова
КВА-КВА

Сидел лягушонок Квакуша
В прохладной тени лопуха
И песню задорную слушал:
Ква-ква,
ква-ква-ква…

Собрался оркестр лягушачий:
Тромбон, саксофон и труба,
Весь хор голосил, что есть мочи:
Ква-ква,
ква-ква-ква…

В пруду лягушата резвятся,
Купаются, прыгают… ква!
Волшебная музыка льётся:
Ква-ква,
ква-ква-ква…

Побили они все рекорды,
Затмили, ква-ква, соловья!
Квакуша уснул очень гордый
Под музыку ква –
ква-ква-ква…

http://www.stihi.ru/2008/05/21/1774
© Свидетельство о публикации №11111035112

===================================================

Николай Казаков


Николай Казаков „Ничем любовь нельзя измерить”, „А любовта не се измерва”
Перевод: Красимир Георгиев
„НИЧЕМ ЛЮБОВЬ НЕЛЬЗЯ ИЗМЕРИТЬ”
Николай Казаков
               
А ЛЮБОВТА НЕ СЕ ИЗМЕРВА

А любовта не се измерва,
тя дар е от велик Творец.
Душата вярна в нея вярва,
в живота ни е тя живец.


Ударения
А ЛЮБОВТА НЕ СЕ ИЗМЕРВА

А любовтА не сЕ измЕрва,
тя дАр е от велИк творЕц.
ДушАта вЯрна в нЕя вЯрва,
в живОта ни е тЯ живЕц.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Николай Казаков
НИЧЕМ ЛЮБОВЬ НЕЛЬЗЯ ИЗМЕРИТЬ

Ничем любовь нельзя измерить,
Она, как дар, Творцом дана.
Душе в неё угодно верить,
Без оной жизнь была б бедна.

http://stihi.ru/2011/11/20/1889
© Свидетельство о публикации №11112308002

============== ============= =================================

Николай Яковлевич Агнивцев „Принцесса Анна”, „Принцеса Анна”
Перевод: Красимир Георгиев
„ПРИНЦЕССА АННА”
Николай Яковлевич Агнивцев (1888-1932 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ПРИНЦЕСА АННА

От любимата си спалня
огорчен до своя трон,
пребледнял, съвсем печален
се придвижи крал Гакон.

И с тъга неизразима
бе салонът поздравен:
„Поздрав вам, народ любими!”
Отговарят: „Добър ден!” –

                114 хофмайстори,
                30 церемониалмайстори,
                48 камерхери,
                345 куриери
                и 400 пажове.

И треперейки, уплашен
се оплака крал Гакон:
„Днес една особа наша
ни обля със срам и стон!

Ясно е, че сме проклети,
Бог наказва ни за грях!
Как е станало, кажете!”
Отговарят тъжно: „Ах!” –

                114 хофмайстори,
                30 церемониалмайстори,
                48 камерхери,
                345 куриери
                и 400 пажове.

„Нашата принцеса Анна,
мила и добра преди,
неочаквано и странно
без женитба син роди!

В гафа с нашата принцеса
(Чакам честен, ясен глас!),
кой от вас е в туй замесен?”
отговарят тихо: „Аз!” –

                114 хофмайстори,
                30 церемониалмайстори,
                48 камерхери,
                345 куриери
                и 400 пажове.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Яковлевич Агнивцев
ПРИНЦЕССА АННА

Из своей опочивальни,
Чем-то очень огорчен,
Побледневший и печальный
Вышел в зал король Гакон.

И в тоске невыразимой
Молвил, вставши на ступень:
„Здравствуй, мой народ любимый!”
И сказали: „Добрый день!” –

                114 гофмейстеров,
                30 церемониймейстеров,
                48 камергеров,
                345 курьеров
                И 400 пажей!..

И дрожа, как от озноба,
Продолжал Гакон-король:
„Нам сейчас одна особа
Причинила стыд и боль!

Видно, нас днесь в это лето
За грехи карает бог!
Что вы скажете на это?”
И сказали грустно: „Ох!” –

                114 гофмейстеров,
                30 церемониймейстеров,
                48 камергеров,
                345 курьеров
                И 400 пажей!..

„Наша дочь принцесса Анна,
Позабыв свои дела,
Неожиданно и странно
Нынче сына родила!

Мы б узнать от вас хотели
(Будьте ж честны и прямы!),
Кто замешан в этом деле?!”
И сказали тихо: „Мы!” –

                114 гофмейстеров,
                30 церемониймейстеров,
                48 камергеров,
                345 курьеров
                И 400 пажей!..

© Свидетельство о публикации №11109174226

================ ============== ===========================

Нина Плаксина „Зима”, „Зима”
Перевод: Красимир Георгиев
„ЗИМА”
Нина Плаксина

ЗИМА

Във вихъра препусна с бяла грива,
с поличка сняг премете таз чудачка,
скалите в скреж прегърна закачливо,
елхичките дари с балетни пачки.

И всяко стръкче е невяста нежна.
Листата в шумата разцвет сънуват.
В лъчи роят се песъчинки снежни –
природа дивен карнавал празнува.


Ударения
ЗИМА

Във вИхъра препУсна с бЯла грИва,
с полИчка снЯг премЕте тАз чудАчка,
скалИте в скрЕж прегЪрна закачлИво,
елхИчките дарИ с балЕтни пАчки.

И всЯко стрЪкче е невЯста нЕжна.
ЛистАта в шУмата разцвЕт сънУват.
В лъчИ роЯт се песъчИнки снЕжни –
прирОда дИвен карнавАл празнУва.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Нина Плаксина
ЗИМА
На вихре проскакала белогривом,
Подолом белым помела чудачка,
На скалах покуражилась игриво,
Кусты и ёлки нарядила в пачки.

Невесты краше каждая былинка,
Умолк сухой листвы безликий лепет,
В лучах роятся снежные пылинки –
В природе карнавал великолепий.

http://stihi.ru/2011/12/15/10685
© Свидетельство о публикации №11112260050

============= ========================= =========================

Обрен Ристич „Наук предака”, „Урок от дедите”
Перевод: Красимир Георгиев
„НАУК ПРЕДАКА”
Обрен Ристич
Перевод с сербского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

УРОК ОТ ДЕДИТЕ

Предчувствам, сине, голяма обсада –
някакви чудни богове с чужди знамена
и дълга зима като от твоите читанки...

Буря се е надвесила над Балканите.
Дори по време на малките радости в дребния ни живот
челото ще ни украсяват дълбоки бръчки като преорана земя.

Ако това е желанието на историята,
ще възпяваме Господ
и ще целуваме престола.

Заради потомството.
Но по каньоните на реките, в планините
и сред горите стари
ще чуят нашия писък предците ни.

Превод от сръбски език на български език: Красимир Георгиев

Обрен Ристић
НАУК ПРЕДАКА

Велику опсаду храмова слутим
неки чудни богови са барjацима, сине,
и дуга зима као у читанкама твоjим...

Тешко невернима на Балкану.
У времену за ситне ствари и мале радости
чело наше красиће дубоке боре као оранице.

Ако то са историjом има неке везе
хвалићемо Господа
и целивати престо.

Зарад потомства.
Кањоном река до планине
у шумама древним
урликаћемо све до предака.
© Свидетельство о публикации №11110227805

=================== =================== ========================

Олег Демченко „Оловянный солдатик”, „Оловното войниче”
Перевод: Красимир Георгиев
„ОЛОВЯННЫЙ СОЛДАТИК”
Олег Демченко
               
ОЛОВНОТО ВОЙНИЧЕ

Днес всички виждат свободата нова,
а вкъщи свети крушка с блед светлик,
на масата стои войник оловен –
такъв наивен, новичък войник.

Той мълчалив е. С него е неловко
и всяка дума е брътвеж суров!
Стои си мирно, на гърба – винтовка,
очаква заповед, за бой готов!

На клетва верен, мълчалив страдалник,
жадува жар... Но аз се изморих.
Войника взех и нажежих поялник,
стопих оловото и чайник запоих.

Войниче, ти попадна в трудна битка...
Седя до печката, отпивам чая.
Дървата пукат и в престрелка свиткат,
димът лети като душа към рая.

И мислите ми някъде отлитат –
към сринати рубежи и полета,
към тези набори, деца-войници,
които с жал убиват враговете...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Олег Демченко
ОЛОВЯННЫЙ СОЛДАТИК

Теперь все видят свет свободы явной,
а у меня в квартире лампа в 40 ватт
да на столе солдатик оловянный, –
такой наивный, новенький солдат.

Он молчалив. Мне перед ним неловко,
как будто все – пустая болтовня!
Стоит он смирно, на плече – винтовка, –
он ждет приказа, жаждет он огня!

Присяге верный, горестный молчальник,
он рад служить... А я уже устал.
Я взял его и, раскалив паяльник,
расплавил олово – и чайник запаял.

Солдат, солдат, попал ты в переделку...
Сижу у печки, пью горячий чай.
Трещат дрова, устроив перестрелку,
летит дымок, как чьи-то души в рай.

И мысли все уносятся куда-то –
к тем разоренным русским рубежам,
к тем новобранцам, мальчикам-солдатам,
которых стыдно убивать врагам... 

http://www.stihi.ru/2009/10/03/2441
© Свидетельство о публикации №11110295514


Олег Демченко „Умер фронтовик в своей квартире”, „Фронтовак умря в дома си”
Перевод: Красимир Георгиев
„УМЕР ФРОНТОВИК В СВОЕЙ КВАРТИРЕ”
Олег Демченко
               
ФРОНТОВАК УМРЯ В ДОМА СИ

Вкъщи фронтовакът се помина,
гътна се от студ и глад... Замръзна
върху пода... Шантава картина,
мрачна диагноза и прогноза.

Нам отдавна ни отнеха всичко,
скоро въздухът ще се продава!
Ветерана с лост в леда избичкват –
тъй държавата пари спестява.

Бурята размята зли езици.
С поглед уморен следя света:
фъфли в микрофоните старица,
че надеждата й е в смъртта,

че било по-лесно през войната,
не е мръзнала така страна...
Как да обясниш, че раменате ни
вече носят новичка война?

Фронтът е незрим, врагът невидим,
мре народът тихо, без стрелба.
И където и да стъпиш зиме –
преспите са гробове в снега.

О, гласувай, нацио, гласувай,
прецени успехи и измами,
само не забравяй как в Уст-Кут* е
руският човек умрял забравен.

                * Уст-Кут – град в Иркутска област, където през 2003 г. се е случило това събитие.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Олег Демченко
УМЕР ФРОНТОВИК В СВОЕЙ КВАРТИРЕ

Умер фронтовик в своей квартире
с холоду и голоду... Примерз
к полу... Вот такие вот картины,
вот такой диагноз и прогноз.

Все у нас давно поотбирали,
скоро будут воздух продавать!
Ветерана ломом отдирали, –
это легче, чем отогревать.

А метель мела на всю катушку.
Нету сил в телеэкран смотреть:
шепелявит в микрофон старушка,
что надежда только лишь на смерть,

что в войну намного было легче,
что тогда не мерзла так страна...
Как ей объяснить, что нам на плечи
навалилась новая война?

Фронт незрим и мерзкий враг невидим,
мрет народ спокойно, без стрельбы.
Кажется, зимой, куда ни выйдешь, –
не сугробы всюду, а гробы.

Голосуйте, голосуйте, люди,
верьте в лохотроны и успех,
только не забудьте, как в Усть-Куте*
умер этот русский человек.

                * Город в Иркутской области, где в 2003 г. произошел этот случай.

http://www.stihi.ru/2009/11/24/1481
© Свидетельство о публикации №11111024364

=======================================================
Олег Демченко „Проститутка”, „Проститутка”
Перевод: Красимир Георгиев
„ПРОСТИТУТКА”
Олег Демченко
               
ПРОСТИТУТКА

На пристан турски проститутка плаче,
превила плещи – две пречупени крила,
и страшно е, непоносимо страшно,
кърви момичето от руските села.

Хазяйнът – турчин, строг и безпощаден:
да те пребива – негов е закон.
А гостите с чай топъл угощава,
поднася медно наргиле с поклон.

В дайрето удряй – работа те чака,
и забрави душа че имаш ти –
в ориенталски танц снага се мята,
дими марихуана над мечти.

В селцето родно веят се рябини,
а тук, където псуват се и пият,
продават я с лъжа за секс-робиня,
по цели дни насилват я и бият.

О, как допусна, горда ти Русия,
светините си в мрачни пещери?
Ти виждаш, в плен са твоите красиви
и синеоки руси дъщери!

Момиче плаче, виждаш тази драма!
О, нека ангели в сълзите й се взрят,
да възнесат като ракета храма
и тази черна сган да изметат!


Ударения
ПРОСТИТУТКА

На прИстан тУрски проститУтка плАче,
превИла плЕщи – двЕ пречУпени крилА,
и стрАшно е, непоносИмо стрАшно,
кървИ момИчето от рУските селА.

ХазЯйнът – тУрчин, стрОг и безпощАден:
да те пребИва – нЕгов е закОн.
А гОстите с чай тОпъл угощАва,
поднАся мЕдно наргилЕ с поклОн.

В дайрЕто Удряй – рАбота те чАка,
и забравИ душА че Имаш тИ –
в ориентАлски тАнц снагА се мЯта,
димИ марихуАна над мечтИ.

В селцЕто рОдно вЕят се рябИни,
а тУк, къдЕто псУват се и пИят,
продАват я с лъжА за сЕкс-робИня,
по цЕли днИ насИлват я и бИят.

О, кАк допУсна, гОрда тИ РусИя,
светИните си в мрАчни пещерИ?
Ти вИждаш, в плЕн са твОите красИви
и синеОки рУси дъщерИ!

МомИче плАче, вИждаш тАзи дрАма!
О, нЕка Ангели в сълзИте й се взрЯт,
да възнесАт като ракЕта хрАма
и тАзи чЕрна сгАн да изметАт!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Олег Демченко
ПРОСТИТУТКА

В порту стамбульском плачет проститутка,
ссутулив плечи – два поломанных крыла:
сегодня ей невыносимо жутко,
вчерашней девочке из русского села.

Хозяин-турок строг и беспощаден:
чуть что не так – наотмашь молча бьёт.
Ну, а гостей он – чаем угощает,
кальян с поклоном медный подаёт.

Ударит в бубен – выходи на дело,
забудь, кто ты, забудь, что есть душа, –
в восточном танце вздрагивает тело,
дымясь, дурманит разум анаша.

В родном селе качаются рябины,
а здесь, где все ругаются и пьют,
её, продав обманом в секс-рабыни,
по целым дням насилуют и бьют.

Как ты могла, великая Россия,
пустить к святыням чуть ли не чертей?
Ты видишь, гонят в плен твоих красивых
голубоглазых, русых дочерей?

Ты видишь, девочка рыдает возле рамы?
Пусть ангелы слезу её смахнут,
и вознесутся, как ракеты, храмы,
и эту нечисть чёрную сметут!

http://www.stihi.ru/2011/12/01/4806
© Свидетельство о публикации №11112034800
===================  ===========  ==============

Олег Кошелев „Учитель снов”, „Учителят от сънищата”
Перевод: Красимир Георгиев
„УЧИТЕЛЬ СНОВ”
Олег Кошелев
               
УЧИТЕЛЯТ ОТ СЪНИЩАТА

Денят разделя се навън
със слънчевия си разкош.
Учителят от моя сън
при мен пристига всяка нощ.

Той се явява в сънен час
от нищото след празни дни,
от него уморен съм аз,
навярно също, както ти.

Попаднал в сладкия му плен,
ловя попътната вълна,
загася лампата до мен
и учи ме на тишина.

Заливат моята глава
тез чужди мисли и мечти.
Не мога да го разбера,
навярно също, както ти.

Той настойчив е, все по-смел.
Жив като пясък и вода.
И лунни приказки подел,
отнася в нищото мечта.

Учителят ми е решил
в света да няма суети,
но мен не ме е убедил,
навярно също, както ти...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Олег Кошелев
УЧИТЕЛЬ СНОВ

Мечтает день вернуть тепло
Последним солнечным лучам,
Незваный гость – учитель снов
Ко мне приходит по ночам.

Он возникает просто так
Из ничего, из пустоты,
Я от него давно устал,
Наверно, так же, как и ты.

Я попадаю в сладкий плен,
Ловлю попутную волну,
Он гасит лампу на столе
И учит слушать тишину.

И в голове моей опять
Чужие мысли и мечты.
Я не могу его понять,
Наверно, так же, как и ты.

Он всё настойчивей, смелей.
Он как песок, он как вода.
И сказки лунных королей
Опять уносят в никуда.

Учитель снов давно решил
Очистить мир от суеты,
Но он меня не убедил,
Да, впрочем, также как и ты...

http://www.stihi.ru/2011/06/15/6761
© Свидетельство о публикации №11111223655

================ =============== ===================

Олег Кошелев „Нам не хочется”, „Не искаме”
Перевод: Красимир Георгиев
„НАМ НЕ ХОЧЕТСЯ...”
Олег Кошелев
               
НЕ ИСКАМЕ

Не желаем вече митове, не искаме
да преследваме нелепата мечта.
Самотата ни сега пределно близка е,
впила корени в дълбока празнота.

Без надежда сме, отдавна в туй не вярваме,
че на всеки някога ще провърви,
и промени кардинални не очакваме,
a priori няма блян за дни добри.

Няма славен миг, отдавна сме без сауна,
но всуе не се отчайвай, мой човек.
Ще се тръкнем, ще лъщим, ще се попарим там
и, разбира се, ще стане по-добре.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Олег Кошелев
НАМ НЕ ХОЧЕТСЯ

Нам не хочется, давно уже не хочется,
Догонять свою нелепую мечту.
Нам теперь гораздо ближе одиночество,
Уходящее корнями в пустоту.

Нам не верится, давно уже не верится
В то, что каждому когда-то повезёт,
И что что-то кардинально переменится,
A priori нам не верится и всё.

Мы не паримся, давно уже не паримся,
Да и ты не напрягайся, корешок.
Перетрётся, перемнётся, переварится
И, конечно же, всё будет ХОРОШО.

http://www.stihi.ru/2011/06/21/5420
© Свидетельство о публикации №11111148137


Вита Савицкая „Инквизитор”, „Инквизитор”
Перевод: Красимир Георгиев
„ИНКВИЗИТОР”
Вита Савицкая
               
ИНКВИЗИТОР

Какво, инквизиторе? Аз съм готова...
И даже за кладата стъкнах дърва...
Добре ли изглеждам? С премяна съм нова!
Защо се замисли? Защо онемя?

Ти строго отсъди... Защо мързеливо
и тъй неохотно приключваш това?
Подкрепа ли търсиш? Предлагам огниво,
пали и шепти: „Скъпа, благодаря!”

Защо гледаш втренчено моите устни?
Да! Ти ги целува и то неведнъж...
Какво, инквизиторе? Нежен мой, груб мой...
Присъдата с чест изпълни като мъж...

Ти гледаш ме с поглед ту мек, ту омразен
и искаш веднага и смърт, и мечти...
Студено е... Ледени мравки ме лазят...
Започвай! Пали! Сгрей сърцето ми ти...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Вита Савицкая
ИНКВИЗИТОР

Ну что... инквизитор?.. Почти... я готова...
И даже с собой... притащила... дрова...
И переоделась... К лицу мне обнова?..
Ну что ты молчишь?.. проглотил все слова?..

Ты сам так решил... Почему ж так лениво?...
И так... неохотно... и так... тормозишь?...
Ну хочешь... тебе подарю я... огниво?...
Чтоб ты прошептал мне: „...спасибо... малыш...”

Зачем ты так пристально смотришь на губы?..
Да! Ты целовал их... и даже не раз...
Ну что... инквизитор?... Мой нежный... мой грубый...
Законопослушный... исполни... приказ...

Ты смотришь... и взгляд твой... то мягче... то строже...
Ты хочешь всё сразу... убить... и обнять...
Мне холодно очень... мурашки по коже...
Пора! Начинай... как-нибудь... согревать...

http://www.stihi.ru/2011/01/21/334
© Свидетельство о публикации №11111153960

=================== ================ ===========================

Павел Апидамский „Бескрылые птицы”, „Безкрили птици”
Перевод: Красимир Георгиев
„БЕСКРЫЛЫЕ ПТИЦЫ”
Павел Апидамский
               
БЕЗКРИЛИ ПТИЦИ

Разхвърляни от сляпата съдба
на разстояния
                далечни и безкрайни
и често с възрастта
                пропити от тъга,
към миналото гледат,
                то край тях витае...
Не могат да се върнат там,
                в предишни дни –
безплътен спомен
                паметта изгражда...
Когато са добре, не им досажда,
но зле ли е душата,
                иска да крещи.
Към роден дом
                да извисят крила,
да видят туй,
                което памет знае!
Но пак беда –
                домът е чужд сега
и само глух копнеж ще ги терзае...


Ударения
БЕЗКРИЛИ ПТИЦИ

РазхвЪрляни от слЯпата съдбА
на разстоЯния далЕчни и безкрАйни
и чЕсто с възрасттА пропИти от тъгА,
към мИналото глЕдат, тО край тЯх витАе...
Не мОгат да се вЪрнат тАм, в предИшни днИ –
безплЪтен спОмен паметтА изгрАжда...
КогАто са добрЕ, не Им досАжда,
но злЕ ли е душАта, Иска да крещИ.
Към рОден дОм да извисЯт крилА,
да вИдят тУй, коЕто пАмет знАе!
Но пАк бедА – домЪт е чУжд сегА
и сАмо глУх копнЕж ще ги терзАе...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Павел Апидамский
БЕСКРЫЛЫЕ ПТИЦЫ

Раскиданы, разбросаны судьбой
на расстояния,
                порой необозримы.
И часто, с возрастом,
                гонимые тоской,
глядят на прошлое,
                что проплывает мимо…
Его не возвратить,
                и руку не пожать
– оно бесплотно,
                в памяти всплывает…
Когда всё хорошо, не докучает,
а худо на душе,
                то хочется кричать.
И тянет
             возвратиться в дом родной,
увидеть всё,
                что память сохранила.
Но вот беда
                – дом стал уже чужой,
и лишь тоска давящая уныла…

http://stihi.ru/2012/01/14/2743
© Свидетельство о публикации №11201179814

============== ======================= =======================

Петр Шиповсков „Рождение”, „Раждане”
Перевод: Красимир Георгиев
„РОЖДЕНИЕ”
Петр Шиповсков
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

РАЖДАНЕ

Огромно е и малко е
и без разстояния,
нито тъмно, нито светло,
без време и желания.
Сред вечността застинало
нищо, безкрай без минало.

Неуютно...
Тревожно...
Вълнение...
Нечий ласкав и нежен шепот.
Стон след сън ли е?
Не, не е това,
няма размисли
сред безвремие.

Но безспирният ласкав шепот!
Ах...
Таз искра...
На ръба на съзнанието
да се слеем,
в нея да се разтворим,
изкласи безпределно желание.

Заискри там Божия промисъл.
Душата се събуди, роди се...
 
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Петр Шиповсков
РОЖДЕНИЕ

Огромное и малое
Нет в нём расстояния
Ни тёмное, ни светлое
Нет время, нет желания
Ничто застыло в вечности
Нет точки в бесконечности

Неуютно…
Тревожно…
Волнение…
Чей-то ласковый, нежный шепот
Пробуждение
Нет, не это
Там в безвременье
Нет сознания

Но настойчив ласковый шепот
Ах…
То ИСКРА…
На грани сознания
Слиться с нею
В ней раствориться
Неуёмно проснулось желание

ТАМ искра Божия зажглась
Душа проснулась, родилась...

http://www.stihi.ru/2010/10/03/2461
© Свидетельство о публикации №11110224433

==============  ================ ========================

Поляна Липецкий „Я оставил свой пыл”, „Аз раздавах се с плам”
Перевод: Красимир Георгиев
„Я ОСТАВИЛ СВОЙ ПЫЛ”
Поляна Липецкий (Николай Александрович Полянских)
               
АЗ РАЗДАВАХ СЕ С ПЛАМ

Аз раздавах се с плам
по неравния път
и с потта си солена и влажна
оросих с обич там
този земен мой кът –
да обичаш
е работа важна.

И страната си с чест
заслонявах с гърди,
от заплаха свирепа я пазих.
Равносметката днес
е печална, уви:
аз съм болен, народът – разграбен.

Чудни рози цъфтят
и лети моят взор
към небе, със звездици богато.
Но разчиствам пак смрад
на оборския тор,
за да имаме хляб за децата.

А духът ми шепти
мъдри земни слова,
че трудът ми достоен и чист е:
виж мухите, а ти
ровиш в тези лайна
от любов към любимите близки.

Затова пазих свяст
от такъв екскремент,
който може душата да срути.
Не дари подъл бяс
зло клеймо върху мен,
важни Божи лъчи не пристъпих.

В свойта участ през смях
нося болка и зов,
до предел личността си напрягам.
Да летя съумях
с поглед чист и с любов –
да обичаш
е работа важна!


Ударения
АЗ РАЗДАВАХ СЕ С ПЛАМ

Аз раздАвах се с плАм
по нерАвния пЪт
и с поттА си солЕна и влАжна
оросИх с Обич тАм
тОзи зЕмен мой кЪт –
да обИчаш
е рАбота вАжна.

И странАта си с чЕст
заслонЯвах с гърдИ,
от заплАха свирЕпа я пАзих.
РавносмЕтката днЕс
е печАлна, увИ:
аз съм бОлен, нарОдът – разгрАбен.

ЧУдни рОзи цъфтЯт
и летИ мОят взОр
към небЕ, със звездИци богАто.
Но разчИствам пак смрАд
на обОрския тОр,
за да Имаме хлЯб за децАта.

А духЪт ми шептИ
мЪдри зЕмни словА,
че трудЪт ми достОен и чИст е:
вИж мухИте, а тИ
рОвиш в тЕзи лайнА
от любОв към любИмите блИзки.

ЗатовА пАзих свЯст
от такЪв екскремЕнт,
кОйто мОже душАта да срУти.
Не дарИ пОдъл бЯс
злО клеймО върху мЕн,
вАжни БОжи лъчИ не пристЪпих.

В свОйта Участ през смЯх
нОся бОлка и зОв,
до предЕл личносттА си напрЯгам.
Да летЯ съумЯх
с пОглед чИст и с любОв –
да обИчаш
е рАбота вАжна!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Поляна Липецкий
Я ОСТАВИЛ СВОЙ ПЫЛ

Я оставил свой пыл
На ухабах дорог
И насквозь просолился от пота,
Оттого, что любил
Эту землю, как мог,
А любить –
Это тоже работа.

Я себя не берёг,
Заслоняя страну
Своей грудью от лютой напасти.
Но печален итог:
Я у боли в плену,
А страну растащили на части.

Я люблю наблюдать
За цветением роз
И мерцанием звёздного неба.
А пришлось вычищать
За скотиной навоз,
Чтоб семья не осталась без хлеба.

И забористый дух
Стал до лампочки мне.
И не кажется труд этот низким,
Ведь в отличье от мух
Я копаюсь в дерьме
От горячей любви к своим близким.

Потому и не влез
Я в такое дерьмо,
От которого портятся души.
И на мне подлый бес
Не поставил клеймо,
И я Божий Завет не нарушил.

Но теперь мой удел,
Улыбаясь сквозь боль,
Напрягать свои мышцы до пота, –
Оттого, что сумел
Я поверить в любовь,
А любить –
Это тоже работа!

http://stihi.ru/2010/06/29/2228
© Свидетельство о публикации №11112217114

================ ================== ===============

Разия Бекишева „Рыба – остров”, „Риба-остров”
Перевод: Красимир Георгиев
                Стихи для детей
„РЫБА – ОСТРОВ”
Разия Бекишева
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

РИБА-ОСТРОВ

Ах, че странна риба, риба като кит,
сяда в нея дядо риби да лови.
На гърба й – къща,
котка бди и мърка,
воденица пъшка,
а луната хърка;
старите дървета
с котви се закрепят,
риба-остров мами –
приказка в съня ми!
Плавно се издига нов камбанен звук,
върху тази риба – моят дом е тук!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Разия Бекишева
РЫБА – ОСТРОВ

Ах, какая РЫБА, но не рыба – кит,
А под нею дедушка рыбу вновь удИт.
На спине у рыбы дом стоит,
Лестницу крутую кот сторожит.
Рядом с домом мельница, 
Месяц спит, псы сторожевые,
Якоря, старые деревья: сказка-сон.
Слышу где-то снова колокольный звон,
Вот какая рыба и на ней мой дом!

http://www.stihi.ru/2011/03/12/2881
© Свидетельство о публикации №11110110030


Роза Хастян „Поздно”, „Късно е”
Перевод: Красимир Георгиев
„ПОЗДНО”
Роза Хастян
               
КЪСНО Е

Очакваше ти, че спомен трепти в лъча на отминали дни...
Стои в паметта девойка добра, с която деляхте мечти...
Сърцето й пя, събра любовта, отдавна играна игра...
Но времето как изтри този знак, забрави момчето си тя...

И няма нов дъх, ни смисъл в това, мечтите обраснаха с мъх...
И чувства и плам изчезнаха там, жарта на очите изтля...
Какво оцеля след предния век? Единствено болка, тъга...
Поука една: щом чука човек, отваряй пред него врата...


Ударения
КЪСНО Е

ОчАкваше тИ, че спОмен трептИ в лъчА на отмИнали днИ...
СтоИ в паметтА девОйка добрА, с коЯто делЯхте мечтИ...
СърцЕто й пЯ, събрА любовтА, отдАвна игрАна игрА...
Но врЕмето кАк изтрИ този знАк, забрАви момчЕто си тЯ...

И нЯма нов дЪх, ни смИсъл в товА, мечтИте обрАснаха с мЪх...
И чУвства и плАм изчЕзнаха тАм, жартА на очИте изтлЯ...
КаквО оцелЯ след прЕдния вЕк? ЕдИнствено бОлка, тъгА...
ПоУка еднА: щом чУка човЕк, отвАряй пред нЕго вратА...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Роза Хастян
ПОЗДНО

Казалось тебе, что знаешь её, в прошлом кое-как узнавал...
В памяти живет девчонкой простой, которую не баловал...
В сердечке у той теплилась любовь, это было очень давно...
Время беспечно, исчезло звено, забыла та парня того...

Не будет возврата, смысла нет в том, а прошлое мхом обросло...
Так же, как чувства, погасли глаза, угас в них желанья огонь...
Что от прошлого века осталось? Боль и тоска от потери...
Важно очень впускать человека, когда он стучится в двери...

http://stihi.ru/2012/01/03/7276
© Свидетельство о публикации №11201054794

==================  =================  ==========================

Роза Хастян „Одиночество”, „Самота”
Перевод: Красимир Георгиев
„ОДИНОЧЕСТВО”
Роза Хастян
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

САМОТА

Топлината ти е закъсняла,
много студ ме затрупа отвън...
Душата ми е подивяла,
усещам я само насън...

Оценявам го. Постара се.
Ти с букет топлина ме дари
и въздушен балон ми изпрати.
Но душата не ще да лети...

Здравей, непознат и познат...
Древна истина в мене живее:
И с прегръдки от целия свят
самотата си няма да сгрея...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Роза Хастян
ОДИНОЧЕСТВО

Тепло твоих слов опоздало,
Чем дОльше – тем холоднее мне...
Поверишь? – душа одичала,
ПарИт она только во сне...

Я ценЮ. Ты очень старался.
Из тепла прислал мне букет...
Шар мне воздушный достался!
А душа не хочет лететь...

Здравствуй, далёкий и близкий...
Мне вЕдом древний секрет:
Объятьями целого мира
Одиночество – не отогреть...

http://www.stihi.ru/2011/08/05/2449
© Свидетельство о публикации №11110079382

=================================================

Семён Вексельман „Вдохновение”, „Вдъхновение”
Перевод: Красимир Георгиев
„ВДОХНОВЕНИЕ”
Семён Вексельман
               
ВДЪХНОВЕНИЕ

Със законите се спречквам,
гушвам цялата Земя.
Звездната Голяма мечка
е под моята глава.
Съкращавам разстояния
през гори като треви.
И полярното сияние
на ръкава ми блести.
Уморена нощ приветства
вятър свеж с луна-око.
Късче от Луната свети
върху моето сако.
А звездите в куп се галят,
търся техния разкош.
В мен фенери да запалят,
ще ги чакам цяла нощ.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Семён Вексельман
ВДОХНОВЕНИЕ

Все законы нарушая,
Обнимаю шар земной.
И Медведица Большая –
У меня под головой.
Сокращаю расстоянья:
По лесам, как по траве.
И Полярное Сиянье –
У меня на рукаве.
Ночь уставшая моргает.
Свежий ветер – налегке.
И кусок Луны сверкает
У меня на пиджаке.
Звезды, как-то, в кучку жмутся.
Я согласен до зари
Ждать, когда во мне зажгутся
Этой ночи фонари.

http://www.stihi.ru/2011/01/08/3205
© Свидетельство о публикации №11111035161

==================================================

Сергей Добродушный „Вампир и русалка”, „Вампир и русалка”
Перевод: Красимир Георгиев
„ВАМПИР И РУСАЛКА”
Сергей Добродушный
               
ВАМПИР И РУСАЛКА

Вампир русалка е залюбил
с любов сурова, с нежна стръв.
Забил във вената й зъби
с желание да пие кръв.

Но имала студена кръв,
на вкус и мирис – сякаш тиня.
О, безответна обич – блъф –
каква нерадостна картина!

Припев:
Вампир и русалка, сюжет в тази песен китарата твоя засрича.
Вампир и русалка са, казано честно, различни, различни, различни.

Раздрънкала русалка люспи
и казала: „Люби, не чакай,
на воля ме люби чевръсто,
но само не хапи, глупако.

Любовни ласки давай, пич,
раздуй възторзите ми смели.
Жени студени няма хич –
мъжете са си неумели...”


Ударения
ВАМПИР И РУСАЛКА

ВампИр русАлка е залЮбил
с любОв сурОва, с нЕжна стрЪв.
ЗабИл във вЕната й зЪби
с желАние да пИе крЪв.

Но Имала студЕна крЪв,
на вкУс и мИрис – сЯкаш тИня.
О, безотвЕтна Обич – блЪф –
каквА нерАдостна картИна!

Припев:
ВампИр и русАлка, сюжЕт в тази пЕсен китАрата твОя засрИча.
ВампИр и русАлка са, кАзано чЕстно, разлИчни, разлИчни, разлИчни.

РаздрЪнкала русАлка лЮспи
и кАзала: „ЛюбИ, не чАкай,
на вОля ме любИ чеврЪсто,
но сАмо не хапИ, глупАко.

ЛюбОвни лАски дАвай, пИч,
раздУй възтОрзите ми смЕли.
ЖенИ студЕни нЯма хИч –
мъжЕте са си неумЕли...”

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Сергей Добродушный
ВАМПИР И РУСАЛКА

Вампир русалку полюбил
суровой, трепетной любовью.
Ей тихо вену прокусил,
хотел её напиться кровью.

Но холодна русалки кровь,
на вкус и запах – словно тина.
О, безответная любовь –
какая грустная картина.

Припев:
Вампир и русалка, сюжет этой песни твоя подсказала гитара.
Вампир и русалка, они, если честно, не пара, не пара, не пара.

Русалка, чешуёй звеня,
ему сказала: „Не стесняйся.
Люби по-всякому меня,
но только, глупый, не кусайся.

Любовной лаской утоми,
Моих восторгов стань причиной.
Холодных женщин нет, пойми, –
есть неумелые мужчины.”

http://www.stihi.ru/2011/01/12/9828
© Свидетельство о публикации №11112020708

============== =================== =================================

Станислав Голованов „Брат”, „Брат”
Перевод: Красимир Георгиев
„БРАТ”
Станислав Голованов
               
БРАТ

Често привечер лесно забравям
препоръките прашни за чест
и пронизвам със копие здраво
златни ризници в къщите днес.

Тази нощ с лекота ще изпълня
позабравен и странен обряд
и при теб сред честта ще се върна,
мой печален изгубил се брат.

Вятър свеж и звездите врачуват
на погребан под сънища град,
тихи рицари гордо пътуват
по минаващ сред времето свят.

Променлив и неясен, лъжовен
е човешкият труден възход.
Край Ла Манша далечен отново
чезне лудият бард Дон Кихот.

Син от брак на тъгата с успеха –
ще сразя равнодушни стени
и пред моите звънки доспехи
тънко копие с дни ще лети.


Ударения
БРАТ

ЧЕсто прИвечер лЕсно забрАвям
препорЪките прАшни за чЕст
и пронИзвам със кОпие здрАво
злАтни рИзници в кЪщите днЕс.

ТАзи нОщ с лекотА ще изпЪлня
позабрАавен и стрАнен обрЯд
и при тЕб сред честтА ще се вЪърна,
мой печАлен изгУбил се брАт.

ВЯтър свЕж и звездИте врачУват
на погрЕбан под сЪнища грАд,
тИхи рИцари гОрдо пътУват
по минАващ сред врЕмето свЯт.

ПроменлИв и неЯсен, лъжОвен
е човЕшкият трУден възхОд.
Край Ла МАнша далЕчен отнОво
чЕзне лУдият бАрд Дон КихОт.

СИн от брАк на тъгАта с успЕха –
ще сразЯ равнодУшни стенИ
и пред мОите звЪнки доспЕхи
тЪнко кОпие с днИ ще летИ.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Станислав Голованов
БРАТ
             
Я под вечер легко забываю
Наставления пыльных томов
И упругим копьем пробиваю
Золотые кольчуги домов.

Этой ночью я точно исполню
Позабытый и странный обряд,
Я тебя обязательно вспомню,
Мой печальный потерянный брат.

Свежий ветер и звезды врачуют
Тех, кто в Городе Снов погребен,
Снова рыцари молча кочуют
По бескрайним просторам времен.

Переменчив, неясен, обманчив,
Нашей дикой истории ход
И растаял в далекой Ла-Манче
Сумасшедший поэт Дон-Кихот.

Сын от брака Печали с Успехом –
Прошибу равнодушья плиту
И увенчанный звонким доспехом
Я копье подхвачу на лету!

http://www.stihi.ru/2011/10/14/874
© Свидетельство о публикации №11112088948

====================== ================= =================

Станислав Колесников „О выборах”, „За изборите”
Перевод: Красимир Георгиев
„О ВЫБОРАХ”
Станислав Колесников
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ЗА ИЗБОРИТЕ

Предстои ни тази есен избор нелесен!
Кой от милиардерите ни е най-честен?


Станислав Колесников
О ВЫБОРАХ

Не прост нам выбор предстоит, известно.
Кто из миллиардеров самый честный?

http://www.stihi.ru/2011/10/04/3003
© Свидетельство о публикации №11110229038

================ =================== =============================

Станислав Колесников „Не счесть талантов”, „Безчет таланти”
Перевод: Красимир Георгиев
„НЕ СЧЕСТЬ ТАЛАНТОВ”
Станислав Колесников
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

БЕЗЧЕТ ТАЛАНТИ

Безчет таланти в нашата държава
с невежество и с наглост ни пленяват.
Но никой друг не може да ни бие
в стремежа на талантите – да пият.
В това носа на всеки ще натрием –
по повод и без повод дружно пием.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Станислав Колесников
НЕ СЧЕСТЬ ТАЛАНТОВ    
   
Не счесть талантов в нашем государстве,
Особенно в невежестве и хамстве.
И вовсе никому нас не побить
В соревновании талантов – пить.
Уж тут-то мы любому нос утрём.
По поводу и без, всегда мы пьём.

http://www.stihi.ru/2011/04/03/6583
© Свидетельство о публикации №11110062399

=============  ===============   ===================

Станислав Колесников „Полиглот”, „Полиглот”
Перевод: Красимир Георгиев
„ПОЛИГЛОТ”
Станислав Колесников
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ПОЛИГЛОТ
 
Захвали се приятел мил,
че пет езика усвоил:
фарси, урду, влъхву, санскрит
и две-три думи на иврит.

Аз отначало завидях
и часове разстроен бях.
Защо и мен, Боже добри,
с талант езиков не дари?

Но изведнъж се сетих в ход:
та аз съм също полиглот.
Ако броя нормално, днес
езици зная много – шест.

На руски с речник се оправям,
дори и диалект добавям,
знам уличен, жаргон език,
а в псуването съм велик.

И за да ви довпечатлява,
към този списък ще добавя:
освен тях зная и превеждам
езици свински и говежди.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Станислав Колесников
ПОЛИГЛОТ
 
Вчера расхвастался дружок.
Пять языков осилить смог.
Фарси, урду, язык волхвов
И на иврите пару слов.

Сначала я в завидках был.
Полдня в расстройстве проходил.
Ну почему же мне-то бог
Таланта тоже дать не смог?

И вдруг подумал: вот так вот,
Так я ведь тоже полиглот.
Если нормально перечесть,
То знаю даже больше – шесть.

Со словарём я русский знаю,
Чуть-чуть на мове размовляю,
Неплохо знаю феню, сленг,
А мат, и вовсе лучше всех.

Если вдруг скажут маловато,
Я перечень продлю, ребята
Ведь кроме них, я знаю даже
Язык свиной, язык говяжий.

http://www.stihi.ru/2011/03/31/5005
© Свидетельство о публикации №11110080032

==================================================

Перевод: Красимир Георгиев
„ЗАРИСОВКА”
Тамара Пеункова
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

НАБРОСКА

Метро. Вагон. Там тя и той.
Не двойка – твърде мълчаливи.
Той – снажен мъж, досущ герой,
а тя – красива мишка сива.

Какво ги свързва? Тих съсед,
съученик, почти приятел,
последен випуск, валс, море
или рожден ден при позната...

Навярно е мечтала тя
за него. Но се притеснява.
Това е всичко, след това
за следващата спирка става.

И ще се срещнат ли сега
съдбите им на този остров?
Тя тръгва – миг – врата, тъга,
а той – след нея. Колко просто!

И изведнъж усещам хлад,
умора тъжна пак ме хвана.
Тогава... Много дни назад
той си замина, аз останах.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Тамара Пеункова
ЗАРИСОВКА

Метро. Вагон. Она и Он.
Не пара – скованные слишком.
Он статен, очень недурён,
Она – так, серенькая мышка.

Чем связаны? – Одним двором
Или годами обученья;
Прощальный вальс на выпускном
Иль у подружки день рожденья...

А, может быть, она ждала,
Мечтала. И теперь неловко.
Ну, всё, простилась и сошла
На следующей остановке.

И будет ли ещё теперь
Другой в судьбе их перекрёсток?
Мгновенье – и захлопнут дверь.
Он вслед рванулся ей. Как просто!

Вдруг почему-то хорошо
И грустно мне. Да, вот усталость.
Когда-то... Много лет прошло.
Он уходил, а я... осталась.

© Свидетельство о публикации №11109146185

================  ============================

Тамара Пеункова „Бессонница”, „Безсъние”
Перевод: Красимир Георгиев
„БЕССОНИЦА”
Тамара Пеункова
               
БЕЗСЪНИЕ

И тази нощ отново не заспах,
и пак душата ми потърси дъно
в далечни фрази, в плач, отминал страх
ми пречеше в съня си да потъна.

„Аз се научих мъдро да живея...” *
Да можех също аз да имам сили
в забрава мислите си да отвея
и всеки ден да взимам като милост.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Тамара Пеункова
БЕССОНИЦА

И снова мне сегодня не спалось,
И вновь душа искала выраженья
В обрывках фраз, в следах пролитых слёз,
Мешая погрузиться в сновиденья.

„Я научилась просто, мудро жить...” *
Ах, если бы я тоже научилась
Не вспоминать, не думать, всё забыть
И каждый день воспринимать как милость.

http://www.stihi.ru/2009/11/25/7315

                * „Я научилась просто, мудро жить...”, Анна Ахматова.
© Свидетельство о публикации №11110304469

===================================================

Тамара Пеункова „Мои стихи”, „Моите стихове”
Перевод: Красимир Георгиев
„МОИ СТИХИ”
Тамара Пеункова
               
МОИТЕ СТИХОВЕ

Римувам простички мечти:
в тях не лъщят герои вечни,
сред тях сме само аз и ти,
сантиментални и човечни.

Луната ореол красив
не им изпраща с лунен вятър,
цветя с вълшебни аромати
не им добавят блясък див.

И херувими в пищен строй
не ще ги пеят в строги химни.
Адресът лесен твой и мой –
за любещи и за любими.


Ударения
МОИТЕ СТИХОВЕ

РимУвам прОстички мечтИ:
в тях не лъщЯт герОи вЕчни,
сред тЯх сме сАмо Аз и тИ,
сантиментАлни и човЕчни.

ЛунАта ореОл красИв
не Им изпрАща с лУнен вЯтър,
цветЯ с вълшЕбни аромАти
не Им добАвят блЯсък дИв.

И херувИми в пИщен стрОй
не щЕ ги пЕят в стрОги хИмни.
АдрЕсът лЕсен твОй и мОй –
за лЮбещи и за любИми.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Тамара Пеункова
МОИ СТИХИ

Мои стихи совсем просты:
В них нет Героев, нет бессмертных,
В них только я и только ты,
В них лишь простые сантименты.

Луна сиянием своим
Их не коснётся благосклонно,
Цветы волшебным благовоньем
Не добавляют блеска им.

И Херувимов пышный строй
Их не возьмёт для строгих гимнов.
Их адрес вечный и простой –
Для любящих и для любимых.
http://stihi.ru/2011/02/03/9120
© Свидетельство о публикации №11201190136

==============  ==============  =====================

Таня Даршт „О мужчине и женщине”, „За мъжа и за жената”
Перевод: Красимир Георгиев
„О МУЖЧИНЕ И ЖЕНЩИНЕ”
Таня Даршт
               
ЗА МЪЖА И ЗА ЖЕНАТА

Нужна съм ти аз за равновесие,
за да не забравяш грешни дни.
Насочи молитви към небето,
на любим човек благодари...
За да разговаряш с Бог, целуваш
моята душа, а после в миг
от пролога бурен се страхуваш,
но съмнения не бий с камшик.
Нужна съм ти аз – чрез мойта слабост
обладай молитви и мечти
там, където в скръб и в земна радост
винаги ще ти принадлежи
тя, жената, вечната пророчица,
с почит към дълга да си щастлив,
тя, жената обич плодоносеща
и лекуваща ни с огън жив,
тя, жената водопад от образи,
тя, затвор за волния беглец;
от ребро ли тя е, от олово ли,
или Богу жертвен е агнец...
Без любов не си поет, а кресльо си,
няма смисъл, нямаш враг дори...
Нужна съм ти аз за равновесие,
затова ликувай в мойте дни,
бди над своята ранена птица,
предано в очите ми се взри...
И под смъртен страх от грях моли се
за любов – покорно, през сълзи.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Таня Даршт
О МУЖЧИНЕ И ЖЕНЩИНЕ
               
Я нужна тебе для равновесия,
Чтобы о грехе не позабыл.
Обрати молитву в поднебесье,
Возблагодари кого любил...
Чтобы разговаривая с Богом,
Мне целуя душу, вруг потом,
Убоявшись бурного пролога,
Не хлестал сомнения кнутом.
Я нужна тебе, чтоб через слабости
Ты познал блаженство тех молитв,
Где в скорбях или житейской радости
Навсегда тебе принадлежит
Женщина, в свою природу зрящая,
Чтя предназначение своё,
Женщина, любовь плодоносящая
И целящая живым огнём,
Женщина как водопад на голову
Или несвобода беглеца,
То ли из ребра, то ли из олова,
То ли агнец жертвенный Отца...
Без любви ты не поэт – ремесленник –
Смысла нет и даже нет врагов...
Я нужна тебе для равновесия,
Так ликуй на звук моих шагов,
Так лети навстречу птицей раненой,
Так смотри мне преданно в глаза...
Так моли под страхом вымирания
О любви покорно и в слезах.

http://stihi.ru/2010/07/17/2099
© Свидетельство о публикации №11111251322

============= ============ ========================

Таня Даршт „Всё людское...”, „Цялото човешко...”
Перевод: Красимир Георгиев
„ВСЁ ЛЮДСКОЕ...”
Таня Даршт
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ЦЯЛОТО ЧОВЕШКО...

Лошото човешко любопитство
ще отвеят строги ветрове.
Евината майчина интимност –
бистър ручей с нежни брегове.

Нека чуждият досаден шепот
е роса на девствена трева.
Дните на любовния ми трепет
са венец на моята глава.

Към страстта да се усмихвам може
негодяи нагло да се взират.
Сутрин да се будят, дай им, Боже,
но за съдник да не претендират.

Те навярно още не отчитат,
че на склона към смъртта стоят:
сняг и пепел с гръм ще ги замитат,
за покой душите им скърбят.

И разклаща сгърбените сенки
в глъбините тъмната вода.
В парка на човешките растения
бурени се раждат за беда...

Лошите човешки проявления
са като кола без колела...
Пушкинското чудно мигновение
не отрича женската сълза.

И към всяка пошлост вероломна
на смелчаци, плюещи в морето,
все така безсрамна и свободна,
като жерав ще крещя в небето.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Таня Даршт
ВСЁ ЛЮДСКОЕ...

Всё людское злое любопытство
Перемелют строгие ветра.
Евы материнское бесстыдство
Я не унесу в обход двора.

Пусть чужой неукротимый шёпот
Как роса на девственной траве.
Я любви своей бесценный опыт
Как венец несу на голове.

На моё уменье улыбаться
Пусть они как прежде негодуют.
Дай им Бог утрами просыпаться,
Только пусть судить не претендуют.

Ведь они наверное не знают,
Что на склоне вросшие стоят:
Их то снег, то пепел заметают,
На молитву души их скорбят.

И колышет сгорбленные тени,
Отражая, тёмная вода.
В мире человеческих растений
Сорняки родятся иногда...

Все людские злые проявленья
Глупы как телеги без колёс...
Пушкинского чудного мгновенья
Не испортит слабость женских слёз.

На любое пошлое ехидство
Смельчаков, плюющих в водоём,
Снова, преисполнена бесстыдства,
Я курлычу в небе журавлём.

http://www.stihi.ru/2011/07/03/7704
© Свидетельство о публикации №11110151024

=====================  ==========================

Татьяна Папантонио „Моё молчанье”, „Моето мълчание”
Перевод: Красимир Георгиев
„МОЁ МОЛЧАНЬЕ”
Татьяна Папантонио
               
МОЕТО МЪЛЧАНИЕ

С мълчание на болна птица
в гнездото тихна свит и ням.
И страниците не облитам,
слова и мисли няма там.

Мълча, гнева си превъзмогвам
от стиховете по-добре
и няма да надвисне облак
над заядливи врагове.

Мълчанието става камък,
но не навява то тъга,
че в думите горял е пламък,
от вас превърнат в студ сега.

В безмълвието бди тревога
от равнодушните души
и само вярата ми в Бога
избухналия страх руши...


Ударения
МОЕТО МЪЛЧАНИЕ

С мълчАние на бОлна птИца
в гнездОто тИхна свИт и нЯм.
И стрАниците не облИтам,
словА и мИсли нЯма тАм.

МълчА, гневА си превъзмОгвам
от стИховете пО-добрЕ
и нЯма да надвИсне Облак
над заядлИви враговЕ.

МълчАнието стАва кАмък,
но не навЯва тО тъгА,
че в дУмите горЯл е плАмък,
от вАс превЪрнат в стУд сегА.

В безмЪлвието бдИ тревОга
от равнодУшните душИ
и сАмо вЯрата ми в бОга
избУхналия стрАх рушИ...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Татьяна Папантонио
МОЁ МОЛЧАНЬЕ

Моё молчанье больной птицей
В гнезде затихло, не взлететь.
Не разлетится по страницам,
Словам и мыслям – замереть.

Оно возможно даже лучше
Из всех написанных  стихов,
И не нависнет сверху тучей –
Недружелюбие врагов.

Молчанье превратилось в камень,
И не напомнит вам о том,
Что речи были, словно пламень,
Вы остудили холодком.

В моём безмолвии тревога
От равнодушия вокруг,
И только вера в силу Бога
Отгонит вспыхнувший испуг…

http://stihi.ru/2012/01/10/4156
© Свидетельство о публикации №11201140035

=============== ============== ==================

Татьяна Шулус „Моему внуку”, „На моя внук”
Перевод: Красимир Георгиев
„МОЕМУ ВНУКУ”
Татьяна Шулус
               
НА МОЯ ВНУК

Ваня, Ванечка, Иван
се роди – събитие!
Ти за мен си Божи дар,
за света – откритие!

Името ти – като песен,
ти – цветче си алено!
Че те има е чудесно,
грей щастливо, Ванечка!


Ударения
НА МОЯ ВНУК

ВАня, ВАнечка, ИвАн
се родИ – събИтие!
ТИ за мЕн си БОжи дАр,
за светА – открИтие!

Името ти – като пЕсен,
тИ – цветчЕ си Алено!
Че те Има е чудЕсно,
грЕй щастлИво, ВАнечка!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Татьяна Шулус
МОЕМУ ВНУКУ
          
Ваня, Ванечка, Иван…
Родился – событие!
Для меня ты – Божий Дар,
Для других – открытие!

Имя твоё, словно песня,
Сам ты – цветочек аленький!
Как хорошо, что есть ты,
Расти на счастье, маленький!

http://stihi.ru/2011/05/06/4527
© Свидетельство о публикации №11112176170

================ ============== ==================

Эрвинъ Бартеев „Одиночество”, „Самота”
Перевод: Красимир Георгиев
„ОДИНОЧЕСТВО”
Эрвинъ Бартеев
               
САМОТА

Тръбен звук тишината раздра,
стресна гълъб с крила трепетлика,
с нотка дрезгава трогна луна,
в унисон псета дворни завиха.

Самотата изтръгна къс нож.
Мъка с устни мундщука придърпа.
Пораздвижи се тежката нощ
с мрак покоя разкъсан да кърпи.

Пламват с погледи къщите вън,
а след миг в тъмнина пак политват,
в кинолента разбития сън
да монтират напразно опитват.

Звук изчезна, в простора се вля,
псета спряха усърдно да лаят
и луната със сълзи заля
равнината от края до края.

Илюзорен покой се разля,
с разкаяние млъкна тръбата.
Пак тъгата души завладя,
все тъй с устни мундщука премята.


Ударения
САМОТА

ТрЪбен звУк тишинАта раздрА,
стрЕсна гЪлъб с крилА трепетлИка,
с нОтка дрЕзгава трОгна лунА,
в унисОн псЕта двОрни завИха.

СамотАта изтрЪгна къс нОж.
МЪка с Устни мундщУка придЪрпа.
ПораздвИжи се тЕжката нОщ
с мрАк покОя разкЪсан да кЪрпи.

ПлАмват с пОгледи кЪщите вЪн,
а след мИг в тъмнинА пак полИтват,
в кинолЕнта разбИтия сЪн
да монтИрат напрАзно опИтват.

ЗвУк изчЕзна, в простОра се влЯ,
псЕта спрЯха усЪрдно да лАят
и лунАта със сЪлзи залЯ
равнинАта от крАя до крАя.

ИлюзОрен покОй се разлЯ,
с разкаЯние млЪкна тръбАта.
ПАк тъгАта душИ завладЯ,
всЕ тъй с Устни мундщУка премЯта.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Эрвинъ Бартеев
ОДИНОЧЕСТВО

Звук трубы растерзал тишину
Всполошил голубиные крылья
Сиплой нотой растрогал Луну
В унисон псы цепные завыли

Одиночество вырвалось прочь
Грусть губами мундштук зажимает
Встрепенулась тяжелая ночь
Тишине мраком дыры латает

Светом вспыхнули очи домов
Через миг в темноту погружаясь
В киноленте оборванных снов
Кадры склеить напрасно пытаясь

Звук исчез, растворился вдали
Псы усердные стихли отлаяв
Лунный свет как слезами залил
Всю окрестность от края до края

Иллюзорный вернулся покой
И труба в покаянье немая
Только грусть, завладевши душой
Все губами мундштук зажимает

http://stihi.ru/2011/06/20/5707
© Свидетельство о публикации №11201194687

============== ============== ====================

Яков Баст „Зеркало”, „Огледалото”
Перевод: Красимир Георгиев
„ЗЕРКАЛО”
Яков Баст
               
ОГЛЕДАЛОТО

Малък принц, ти къде си? Къде ли е твойта звезда?
Не пътувам към теб да се срещнем, не тичам, не идвам,
безнадеждно затънах и глъхна в самотна бразда,
призовавам те днес като знак, като флаг, като символ.

На брега ме очаква – не ще ме дочака, Асол,
а без вятър платното ми клюмна в затишие мъртво,
върху лепкава тиня сърцето ми влачи се с болка,
аз съм целият нерв, изгорен от грот-мачта до дъно.

Герда няма да дойде – самотен в безмилостен мраз
аз навеки ще бъда кристалче лед в думата „вечност”,
няма в дъжд дългочакан светлици да лея над вас,
като облаче леко в безкрая ще търся утеха.

Ще замре трепет блед, ще угасне сред нощен покой
моят плах и безмълвен, изплакан за теб само вик,
ще потърся в тръпчиво испанско вино капка зной,
в огледалото мътно ще видя – изплашен старик.


Ударения
ОГЛЕДАЛОТО

МАлък прИнц, ти къдЕ си? КъдЕ ли е твОйта звездА?
Не пътУвам към тЕб да се срЕщнем, не тИчам, не Идвам,
безнадЕждно затЪнах и глЪхна в самОтна браздА,
призовАвам те днЕс като знАк, като флАг, като сИмвол.

На брегА ме очАква – не щЕ ме дочАка, АсОл,
а без вЯтър платнОто ми клЮмна в затИшие мЪртво,
върху лЕпкава тИня сърцЕто ми влАчи се с бОлка,
аз съм цЕлият нЕрв, изгорЕн от грот-мАчта до дЪно.

ГЕрда нЯма да дОйде – самОтен в безмИлостен мрАз
аз навЕки ще бЪда кристАлче лед в дУмата „вЕчност”,
нЯма в дЪжд дългочАкан светлИци да лЕя над вАс,
като Облаче лЕко в безкрАя ще тЪрся утЕха.

Ще замрЕ трЕпет блЕд, ще угАсне сред нОщен покОй
мОят плАх и безмЪлвен, изплАкан за тЕб сАмо вИк,
ще потЪрся в тръпчИво испАнско винО кАпка знОй,
в огледАлото мЪтно ще вИдя – изплАшен старИк.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Яков Баст
ЗЕРКАЛО

Где ты, Маленький Принц? На какой ожидаешь звезде?
Не приду я к тебе, не примчусь, не увижу, не встречу,
Я застрял безнадёжно, увяз и заглох в борозде,
И тебя призываю, как символ, как знак, как предтечу.

На каком берегу ждёт меня – не дождётся Ассоль,
А мой парус поник на ветру среди мёртвого штиля,
Сердце тянет на вязкое дно неприкрытая боль,
Я весь выжженный нерв от грот-мачты до самого киля.

Не найдёт меня Герда – замёрзну один в холодах,
И навеки останусь кристалликом льда в слове „вечность”,
Не прольюсь долгожданным дождём в „голубых городах”,
Лёгким облачком став, унесусь навсегда в бесконечность.
                *
И замрёт, задрожит и погаснет в ночной тишине,
Мой неслышный для всех, лишь тебе предназначенный крик,
Поищу капли истины в тёрпком испанском вине,
Оглянусь – в мутном зеркале смотрит с укором старик…

http://stihi.ru/2012/01/10/22
© Свидетельство о публикации №11201129935

=============  =============  ====================  ====================

Яков Баст „Невеста”, „Годеница”
Перевод: Красимир Георгиев
„НЕВЕСТА”
Яков Баст
               
ГОДЕНИЦА

Струйка дим от цигара с ментол се извива игриво,
върху чаша червило блести със седефен проблясък,
задименият въздух в пространство познато прелива,
деколтета дълбоки под матов просвет се размятат.

В теб усмивка изгря... Годеница на друг си прекрасна.
Аз неканен съм гост, притаен зад далечна колона,
аз на празника чужд съм, аз просто съм зрител без място,
аз съм бяла изгубена врана, от ято изгонен...

Не за мен своя сватбен танц в днешната сватба танцуваш
и не мойте ръце ще те галят в среднощния полет,
няма моите устни красива мечта да целуват,
безнадеждно кървя, на парчета сърцето се рони...

Аз какво да направя! В душата ми болка извира.
Пустота ме обгражда в нетрезвия свят на съдбата.
За кого ли венчална цигулка щастливо засвири,
а за мен катастрофа житейска и загуба свята...

Туй е мойта история. Няма морал и поука.
Любовта е за двама – без отговор свършва играта.
Към дома си се връщам, печално и сиво е тука
озареното с цветни лъчи отминаващо лято...


Ударения
ГОДЕНИЦА

СтрУйка дИм от цигАра с ментОл се извИва игрИво,
върху чАша червИло блестИ със седЕфен проблЯсък,
задимЕният вЪздух в прострАнство познАто прелИва,
деколтЕта дълбОки под мАтов просвЕт се размЯтат.

В теб усмИвка изгрЯ... ГоденИца на дрУг си прекрАсна.
Аз некАнен съм гОст, притаЕн зад далЕчна колОна,
аз на прАзника чУжд съм, аз прОсто съм зрИтел без мЯсто,
аз съм бЯла изгУбена врАна, от Ято изгОнен...

Не за мЕн своя свАтбен танц в днЕшната свАтба танцУваш
и не мОйте ръцЕ ще те гАлят в среднОщния пОлет,
нЯма мОите Устни красИва мечтА да целУват,
безнадЕждно кървЯ, на парчЕта сърцЕто се рОни...

Аз каквО да напрАвя! В душАта ми бОлка извИра.
ПустотА ме обгрАжда в нетрЕзвия свЯт на съдбАта.
За когО ли венчАлна цигУлка щастлИво засвИри,
а за мЕн катастрОфа житЕйска и зАгуба свЯта...

Туй е мОйта истОрия. НЯма морАл и поУка.
ЛюбовтА е за двАма – без Отговор свЪршва игрАта.
Към домА си се врЪщам, печАлно и сИво е тУка
озарЕното с цвЕтни лъчИ отминАващо лЯто...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев



Яков Баст

НЕВЕСТА

Вьётся струйкой игривый дымок сигареты с ментолом,
А на кромке бокала помада блестит перламутром,
И прокуренный воздух витает в пространстве знакомом,
Обнажённые руки и плечи в свечении мутном.

Ты сидишь за столом, улыбаясь… Чужая невеста.
Я – нечаянный гость, притаился за дальней колонной,
И я лишний на празднике, я просто зритель без места,
Ощущаю себя неприкаянной белой вороной…

Не со мной ты сегодня танцуешь свой свадебный танец,
И не руки мои вновь обнимут тебя этой ночью,
Не сотрут мои губы со щёк твоих счастья румянец,
Все надежды разбиты и сердце разорвано в клочья…

Я не знаю, что делать. Щемящее чувство потери.
И кругом пустота в этом мире веселья хмельного,
Для кого-то венчальная скрипка счастливо запела,
Для меня же крушение жизни и чувства святого…

Вот такая история. Нет в ней особой морали.
Есть любовь для двоих – есть любовная страсть без ответа,
Возвращаюсь домой с ощущением горькой печали,
В озаренье багровых лучей уходящего лета…

http://stihi.ru/2011/12/29/15
© Свидетельство о публикации №11201146425

===================  ==========================  =======================================


Яков Баст „Лабиринт”, „Лабиринт”
Перевод: Красимир Георгиев
„ЛАБИРИНТ”
Яков Баст
               
ЛАБИРИНТ

Към адрес вездесъщ
не очаквайте вест с телеграми,
нито бърз куриер,
нито плах пощальон в този ден;
зад прозореца дъжд
ще ми свири прощалните гами,
лъч от слънце, проникнал,
ще спре тънка нишка до мен.

Тази нишка, аз знам,
е врата в лабиринт от удачи,
тя е пропуск към свят,
в който чакат ме сили добри;
ще замина за там
и за мен няма никой да плаче,
няма никой с минута
мълчание да ме дари...

Този свят зле скроен е,
несигурно всичко се рони
и герои през час
в небесата възнася тълпа,
но отново след ден
се забравят вековни закони;
ако ангели спят,
завладява земята ни бяс.

Нас ни чака друг свят,
там спокойно е, без звън на злато,
и с житейски обрати
съдбата не ще променим;
боговете мълчат,
щом разпъваме истина свята,
значи в нас е вината,
не трябва друг в туй да виним...


Ударения
ЛАБИРИНТ

Към адрЕс вездесЪщ
не очАквайте вЕст с телегрАми,
нито бЪрз куриЕр,
нито плАх пощалЬОн в този дЕн;
зад прозОреца дЪжд
ще ми свИри прощАлните гАми,
лъч от слЪнце, пронИкнал,
     ще спрЕ тънка нИшка до мЕн.

Тази нИшка, аз знАм,
е вратА в лабирИнт от удАчи,
тя е прОпуск към свЯт,
в който чАкат ме сИли добрИ;
ще замИна за тАм
и за мЕн няма нИкой да плАче,
няма нИкой с минУта
     мълчАние дА ме дарИ...

Този свЯт зле скроЕн е,
     несИгурно всИчко се рОни
и герОи през чАс
в небесАта възнАся тълпА,
но отнОво след дЕн
се забрАвят векОвни закОни;
ако Ангели спЯт,
завладЯва земЯта ни бЯс.

Нас ни чАка друг свЯт,
там спокОйно е, бЕз звън на злАто,
и с житЕйски обрАти
     съдбАта не щЕ променИм;
боговЕте мълчАт,
щом разпЪваме Истина свЯта,
значи в нАс е винАта,
     не трЯбва друг в тУй да винИм...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев

Яков Баст
ЛАБИРИНТ

По моим адресам
не отправит никто телеграммы,
не примчится курьер
и посыльный не будет спешить,
только дождь за окном
мне сыграет прощальные гаммы,
лучик солнца, пробившись,
протянет мне тонкую нить.

Эта нить, как пароль
в лабиринт, где хранится удача,
это пропуск в тот мир,
где меня с нетерпением ждут,
и уйду я туда,
обо мне ведь никто не заплачет,
и никто не замолкнет,
хотя бы на пару минут…

В этом мире непрочном,
всё зыбко и очень размыто,
и героев на час
превозносит толпа до небес,
а назавтра всё вновь,
всё, что было, навеки забыто,
когда ангелы спят,
то на землю спускается бес.

Все уйдут в никуда,
где спокойно, не слышен звон злата,
и земные законы
бессильны судьбу изменить,
если боги молчат,
если истина с правдой распята,
то мы сами в ответе
и некого больше винить…

http://www.stihi.ru/2011/11/18/24
© Свидетельство о публикации №11111276237

=================  ==================  ====================


ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ В КОНКУРСЕ:

Международный конкурс Болгария 2014

http://www.stihi.ru/2013/03/31/11606